Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на осемнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.
АДРИАНА АТАНАСОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 6389
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. №8937/22.04.2019 г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при КЧСИ, подадена
от длъжника „А.Б.Б.“ ООД, чрез пълномощника му юрк. Г. Г., с надлежно учредена
представителна власт по делото, против постановление от 12.04.2019 г. на ЧСИ Р.
М., с което е отказал да намали приетите за събиране по изп. д. № 20197900400582
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя
С.П.М., присъдени
размер от 420 лв. с ДДС.
Жалбоподателят излага
оплаквания, че приетият в полза на взискателя от съдебния изпълнител размер на адвокатското
възнаграждение от 420,00 лв. с ДДС е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Сочи, че единственото предприето действие от процесуалния представител на
взискателя е подаването на молба за образуване на делото, като задължението е
погасено в срока за доброволно изпълнение. Моли адвокатското възнаграждение да
бъде намалено до законоустановения минимум.
Взискателят С.П.М.,
чрез адв. Д. Д., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за
нейната неоснователност. Поддържа, че възнаграждението по чл.10, т. 1 от НМРАВ
за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., се дължи кумулативно
с това по чл. 10, т. 2 от НМРАВ – за процесуално представителство, защита и
съдействие в изпълнителното производство. Счита, че доколкото длъжникът не
оспорва дължимостта на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от НМРАВ, а само
неговият размер, същият е определен в по минимума, тъй като договорът за правна
помощ между взискателя и адвоката е сключен преди последната редакция на чл.
10, т. 2 от НМРАВ (в редакцията му към ДВ, бр. 28/2014 г.). Предвид изложеното
намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от 420 лв. с ДДС (350 лв.
без ДДС) е договорено в законоустановения минимум и същото не е прекомерно по
размер.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен изпълнител излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата, тъй като адвокатското
възнаграждение е определено в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че по делото са
извършвани процесуални действия от страна на адвоката на взискателя, изразяващи
се посочване на изпълнителен способ – запор на банкови сметки.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Изпълнително дело
№ 20197900400582 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при КЧСИ е образувано срещу
длъжника „А.Б.Б.“ ООД въз основа на молба от 19.03.2019 г., подадена от С.П.М.,
чрез адв. Д. Д., за вземания по изпълнителен лист от 14.03.2019 г., за сумата
от 300 лв.. С молбата е поискано налагане на запор на банкови сметки на
длъжника. Приложени са адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие от 03.12.2018 г., от които е видно, че между взискателя и неговия
процесуален представител е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по изпълнителното дело в размер на 420 лв., като
същото е платено изцяло в брой при сключването на договора.
На 25.03.2019 г.
на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
общо дължимата сума по изпълнителното дело възлиза на 986,40 лв., от която: 300
лв. – присъдени разноски; 420 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на
взискателя; и 266,40 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.04.2019
г.
В срока за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело е постъпила молба от 04.04.2019 г.
от длъжника, с която е представил платежно нареждане за дължимата сума, като е
поискал адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради неговата
прекомерност. С обжалваното постановление от 12.04.2019 г. искането е оставено
без уважение, като същото е връчено на 17.04.2019 г. на длъжника, а настояща
жалба е подадена на 22.04.2019 г.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв.
Според настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е приел
ЧСИ Р.М. по искане на взискателя. В тази връзка следва да се отбележи,
че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в редакцията ѝ
към ДВ бр. №84 от 25.10.2016 г.) за минималните адвокатски възнаграждения,
според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от този акт не намира приложение, тъй като в разглежданото
изпълнително производство не са предприети действия от взискателя във връзка с
водене на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното
вземане. В изпълнителното дело адвокатът на взискателя единствено е депозирал
молба за образуването му, посочвайки изпълнителен способ - запор на банкови
сметки. Независимо дали сумата, необходима за удовлетворяване на взискателя е
постъпила в резултат на поискан от взискателя запор, релевантно в случая е
обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът сам е погасил
дълга си и в този смисъл не са били необходими действия от страна на адвоката
на взискателя по водене на изпълнителното дело. Ето защо и не е налице
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв. или
240 лв. с ДДС, дължима за образуването на изпълнителното дело, до приетите за
събиране 420 лв. с ДДС. Следва да се отбележи, че настоящият състав не споделя
доводите на взискателя, че с настоящата жалба не се оспорвала дължимостта на
адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ, а единствено неговия
размер. Жалбоподателят е оспорил като прекомерен размерът на цялото адвокатско
възнаграждение именно с доводи, че единственото действие на процесуалният
представител на взискателя е подаването на молба за образуване на
изпълнителното производство и в този смисъл иска неговото намаляване, поради
което следва да се приеме, че с жалбата се оспорва претендираните разноски за
адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в настоящото производство в общ
размер на 123 лв., от които за държавна такса по обжалването - 25 лв.,
заплатена такса към ЧСИ за администриране на жалбата – 48 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
от 12.04.2019 г. на ЧСИ Р. М., рег. № 790 на КЧСИ, с което е отказал да намали
приетите за събиране по изп. д. № 20197900400582 разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя С.П.М. за разликата над 240,00
лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 420,00 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА С.П.М. с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „******, партер, чрез адв. Д. Д.,
да заплати на „А.Б.Б.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
чрез юрк. Г. Г., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от общо
123,00 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.