Определение по дело №33/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 316
Дата: 25 февруари 2021 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20217170700033
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 316

гр.Плевен, 25.02.2021 година

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети фeвруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                            Председател: Николай Господинов

                                                                          Членове:  Елка Братоева

                                                                                           Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева чкад № 33 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК вр. чл.144 АПК.

Делото е образувано по частна жалба от З.И.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Белене против Разпореждане № 5416/21.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1037/2020 г. по описа на Административен съд гр. Плевен.

С Определение №236/9.02.2021 год. настоящият касационен състав е оставил в сила Разпореждане №5416/21.12.2020 год., постановено по адм.дело №1037/2020 год. на Административен съд-Плевен.

След постановяване на определението, е постъпила Молба  с вх.№745/10.02.2021 год. от пълномощник на ответника Н.У. с приложено по делото писмено пълномощно, за допълване на постановения съдебен акт и на първата, и на касационната инстанция,  в частта за разноските. Молбата е изпратена за становище на жалбоподателя, който в указания от съда и установен от закона срок не е изразил становище.

Съдът намира подадената молба за неоснователна, по следните съображения:

С Разпореждане№ 5416/21.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1037/2020 г.,  Административен съд гр. Плевен е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, независимо от изхода на делото. Приел е, че в случая не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, доколкото отговорността на ищеца за разноски, по аргумент от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС се свежда само до разноски в самото производство, по извършени процесуални действия Приел е, че цитираната норма се явява специална  по отношение на чл.78, ал.1 от ГПК и дерогира същата. Вярно е, че относно разноските първоинстанционният съд е изложил  само мотиви, липсва диспозитив. Ответникът обаче, нито е поискал допълване на постановеното разпореждане в частта за разноските в предвидения от ГПК срок за обжалване на постановеното разпореждане, нито е обжалвал разпореждането в частта относно разноските в този срок. Поради което разпореждането касателно разноските, постановено от първоинстанциония съд, за производството пред него  като необжалвано в срок, в който преклузивен срок ответникът е пропуснал да поиска и неговото допълване в частта на диспозитива, е влязло в законна сила и не може да бъде отменяно,  изменяно или допълвано от настоящата инстанция.

Искането за допълване на постановеното от настоящата инстанция определение в частта за разноските, също е неоснователно. От граматическия прочит на подадената молба за допълване на постановеното определение в частта за разноските по чкад №33/2021 год. се налага извод, че ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение-аргумент от изложените твърдения в молба вх.№745/10.02.2021 год.-„…е направено искане  за присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство и в касационното производство.“ Искането е неоснователно, защото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в рамките на проведеното настоящо частно касационно административно производство, не е правено от пълномощника на ответника. Вярно е, че в приложеното на л.23 от делото становище по подадената от П. частна жалба, юрисконсулт У. е заявил най-отдолу : “претендирам разноски по делото“, но тази претенция  не е равнозначна на претенция за възмездяване едновременно на платените суми  за такси и разноски по производството, и на искане за присъждане на разноски за адвокат/юрисконсулт, който е представлявал съответната страна в съдебното производство. Аргумент в тази насока съдът действително черпи от разпоредбите на Законите, регламентиращи възмездяване на разноските. Така например чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС предвижда, че  когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Друг пример за разграничаване на разноските по производството и адвокатското /юрисконсултското възнаграждение са  разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ, съгласно които , ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.  Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Такова разграничение правят и разпоредбите на чл.78 от ГПК , и чл.143 от АПК и т.н. Ето защо, след като ответникът е поискал в писменото си становище  единствено „разноски по делото“, но не и юрисконсултско възнаграждение, не е налице направено искане в тази насока, поради което искането за допълване на постановеното определение на касационната инстанция в частта за разноските, като неоснователно, също следва да се остави без уважение.

Водим от горното Административен съд – Плевен, I-ви касационен състав:

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба  с вх.№745/10.02.2021 год. от пълномощник на ответника - Н.У., за допълване на Разпореждане № 5416/21.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1037/2020 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, и за допълване на Определение №236/9.02.2021 год. по чкад №33/2021 год. на Административен съд-Плевен, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

            

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                         ЧЛЕНОВЕ: 1.   /П/   

                               

                                                                          

 

 2. /П/