МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 26/13.02.2018 г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 23/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП
е предявила обвинение против И.Д.Х. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК .
Преди
даване ход на разпоредителното заседание, ощетеното юридическо лице – „Туджо 70”
ЕООД – гр. Ямбол, чрез управителя С. П., заяви против подсъдимия граждански иск
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 40 лева,
върху която сума претендира присъждане на законна лихва, считано от датата на
увреждането – 19.08.2017г., до окончателното й изплащане. Тъй като претенцията
бе своевременно предявена, в срока по чл.85, ал.3 от НПК, от лице, активно
легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда,
и е с цена до размера на вредите, посочени в обвинителния акт, съдът намери, че
същата е допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното
производство, и конституира ощетеното юридическо лица в качеството на
граждански ищец.
В
с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е по обвинителния акт. С оглед направеното от същия признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на акта, намира обвинението за доказано по
безспорен начин и пледира да бъде признат за виновен. Предлага при определяно
на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а НК, като същото се намали с
1/3. С оглед чисто съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
деянието счита, че спрямо него не са налице законови пречки за прилагане
института на условното осъждане и пледира за постановяване отложено изтърпяване
на наказанието за определен от съда срок. Гражданският иск намира за
основателен и доказан.
Гражданският
ищец също пледира за уважаване на иска в пълен размер.
Подсъдимият,
редовно призовани, участвал лично в с.з., признава изцяло изнесените от
обвинението факти и изразява съжаление за стореното. С оглед чистото му съдебно
минало към момента на извършване на деянието, чрез служебния си защитник –
адвокат също пледира за определяне на наказанието при условията на чл.58а и за
отложено изтърпяване на наказанието. Гражданският иск намират за основателен и
доказан и счита, че следва да бъде уважен.
За да
постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр.
с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за
установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
На
19.08.2017г. подс. Х. решил да извърши кражба на пари
и вещи от зеленчуков магазин, находящ се на ул. *** в гр. Я***. В изпълнение на
решението си, преди полунощ на посочената дата, отишъл до зеленчуковия магазин,
нанесъл удар с крак по стъклото на витрината на магазина и го счупил. През
направения отвор проникнал вътре. Там отворил чекмеджето на масата във вътрешността
на магазина и взел сумата от 40 лв. Върху масата видял радиоприемник „JOS KFIIUR” на стойност 8 лв., който също взел.
Вещите били собственост на „Туджо 70” ЕООД гр. Ямбол, с управител
С. Й. П от гр. Я. Парите и радиоприемника подсъдимият изнесъл по обратния път.
Впоследствие похарчил парите за храна, а радиоприемника върнал с протокол за
доброволно предаване от 23.08.2017г.
След
разкриване на деянието – на 23.08.2017г., подс. Х.
предал доброволно на органите на полицията редиоприемника,
който на 28.08.2017г. бил върнат на законния представител на дружеството срещу
разписка от същата дата.
Към
момента на извършване на деянието подсъдимият е неосъждан, но е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по АНД № ***.
на ЯРС за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1
от НК.
След
извършване на деянието е осъждан три пъти с влезли в сила присъди за умишлени
престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД №№ *** на ЯРС, по
НОХД №*** на ЯРС и по НОХД №*** на ЯРС.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията
на свидетеля П., от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна
експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както
от обективна, така и от субективна страна,
подс. Х. е
осъществил състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, тъй като на 19.08.2017г. преди
полунощ в гр. Я., от зеленчуков магазин, находящ се на ул. ***, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 48 лева, от владението на собственика им „Туджо 70”
ЕООД гр. Ямбол, с управител С. Й. П. от гр. Я., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството
на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин както от
обясненията му, които се кредитират изцяло, като кореспондиращи с показанията
на св. П., така и от писмените доказателства по делото – протокол за доброволно
предаване.
От обективна страна,
с действията си подсъдимият е осъществил обективните признаци от състава на престъплението кражба, визиран в
чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от магазина и отнасяйки ги със
себе си, е извършил действия по прекратяване фактическата власт на собственика
върху тях и установяване на своя такава. Т.е., налице е прекратяване
фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на
деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на самия
собственик.
Обективно,
се касае за извършена от подсъдимия вломна кражба,
тъй като за да проникне във вътрешността на обекта и да си осигури достъп до
вещите, същия е счупил стъклото на прозореца на магазина. И тъй като тази вещ и
по естеството, и по предназначението си цели да изключи достъпа на трети лица
до вътрешността на помещението, респ. и до намиращите се в него вещи, обективно
подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3, предл.1 от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт
върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и са целял именно това. Действали е и с намерение за своене,
тъй като се е разпоредил с тях като със свои, похарчвайки парите за лични нужди.
Разбирал е противоправния характер на извършеното, но
са целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият
е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи. Разбирал е, че поставеното на прозореца стъкло е от естество да
изключи достъпа на трети лица до вътрешността, и респ. до намиращите се там
вещи, че преодоляването на тези прегради съществено ще го улесни при
осъществяване на намеренията му и е целял именно това.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ:
За
извършеното от подсъдимия Х. престъпление законът предвижда наказание от една
до десет години лишаване от свобода.При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, и на основание чл.58а, ал.4 НК, наказанието му
беше определено в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, под най-ниския предел на
предвиденото в закона наказание от една година лишаване от свобода, а именно –
лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА. За да приложи разпоредбите на
чл.58а, ал.4 и на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне размера на наказанието,
съдът взе предвид многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства – дадените от в ДП подробни обяснения, доброволното съдействие за
установяване механизма на извършване на деянието, приносът му за разкриване
обективната истина по делото, признанието на вината, проявената критичност и
изразеното искрено съжаление за стореното, невисоката стойност на отнетите вещи
в размер на 48 лева, своевременното връщане на част от отнетото на неговия
собственик, както и тежкото имотно състояние и социално положение на подсъдимия
и липсата на средства за задоволяване елементарни потребности, които са
основната причина за извършване на деянието. Отчитайки изброените по-горе
обстоятелства, съдът намери, че спрямо подсъдимия Х. и най-лекото предвидено в
закона наказание от една години лишаване от свобода би се оказало несъразмерно
тежко. От друга страна, съдът отчете завишената степен на обществена опасност
на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, от обстоятелството, че деянието е извършено
нощем, както и че, макар и неосъждан към момента на извършване на деянието,
подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане по реда на
чл.78а от НК, а след извършване на деянието е осъждан три пъти с влезли в сила
присъди за тежки умишлени престъпления против собствеността, при което намери,
че спрямо подсъдимите не е оправдано определяне на наказанието в законовия
минимум от три месеца, както и че така определено по размер, наложените му
наказание е необходимо и достатъчно да окаже необходимото поправително и
възпиращо въздействие както върху личността на подсъдимия, така и върху
останалите членове на обществото.
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
На
основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи от изтърпяване
наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок
от три години, тъй като с оглед чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието и размера на наложеното му наказание лишаване от
свобода, който е в рамките до три години, спрямо него не са налице законови
пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и имайки предвид
изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че
за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно
наложеното му наказание.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК ОТ ГР. ИЩЕЦ „ТУДЖО 70” ЕООД – гр. Ямбол
При
това положение, тъй като подсъдимия беше признат за виновен по предявеното му
обвинение, съдът намери предявения против него от гр. ищец иск за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен, както и за доказан
от събраните по делото доказателства, поради което го уважи изцяло в пълния претендиран размер от 40 лева. Поради направено искане,
съдът присъди законна лихва върху исковата сума, считано от датата на
увреждането – 19.08.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото, тъй като подсъдимия беше признат за виновен по предявеното
му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК същият беше осъден да заплати
направените по делото разноски в 63,48 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на
ОД на МВР – Ямбол, както и ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: