№ 270
гр. Търговище, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.88 от
ЗЗД, за разваляне на договор за гледане.
Постъпила е искова молба, с която е предявен иск са за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, поради неизпълнение на задълженията от страна на поемателя -
ответник. В молбата се твърди, че ищцата, която е майка на първата
ответница е прехвърлила на последната собствените си 1/2 ид.ч. от недвижим
имот – апартамент, в гр.Търговище, *****, с идентификатор 73626.508.49.5.8,
подробно описан в молбата, срещу задължение на ответниците, втория
ответник е съпруг на първата, да поемат всички необходими грижи за ищцата.
Твърди се, че ищцата по силата на договора е запазила пожизнено право на
ползване и живеене в имота. В молбата се твърди, от прехвърлянето на имота
през 1992 год. и до сега ответниците не изпълняват поетото задължение да
полагат грижи и да осигурят на ищцата спокоен и нормален живот, като от
тогава и до момента ищцата разчитала на помощта на своя син, снаха и внук и
въпреки, че във времето е търсила грижи и помощ от ответницата, последната
ясно дала да се разбере, че не желае да полага такива. В молбата се твърди, че
ако в началото здравословното състояние на ищцата позволявало сама да
1
задоволява нуждите си, то в последните години 2018 г. – 2021 г., с напредване
на възрастта, здравословното й състояние се влошило, налагало се да бъде
хоспитализирана в МБАЛ Търговище, нуждаела се от грижи след
изписването, а доходите, с които разполагала от пенсия в размер на 350 лв. не
били достатъчни за да посреща сама издръжката си, като на ответниците им
било известно както здравословното й състояние, така и липсата на средства,
но от години същите живеели в чужбина, отказвали съдействие на ищцата,
като дори я нагрубявали и обиждали при проведените между тях телефонни
разговори. Твърди се също, че въпреки запазеното право на ползване върху
имота, ищцата няма достъп до същия и не разполага с ключ, а грижите от
които се нуждае в последните години се полагат от нейния син. Ето защо
считайки, че е на лице пълно, трайно и съществено неизпълнение на
задълженията, поетите от ответниците, с договора, ищцата моли съда, да
постанови решение с което да го развали, като осъди ответниците да върнат
полученото. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа иска си,
чрез процесуален представител..
В дадения месечен срок ответниците са упражнили правото си на
отговор. В отговора ответниците е оспорил изцяло иска, като твърдят, че не е
на лице неизпълнение на задълженията от тяхна страна. В отговора се твърди,
че до 2018 год., както и самата ищца е посочила, тя не е имала необходимост
за нея да бъдат полагани грижи, а дори и след заминаването на ответниците
през март 2018 год. за чужбина същите не са се дезинтересирали от нуждите и
благосъстоянието на ищцата, като са поддържали ежедневно връзка по
телефон, както и непосредствена такава, при връщанията си в България, като
при тяхното отсъствие от страната са изпращали парични средства на ищцата,
като за периода 2019 г. – 2020 г. последната е получила от тях сумата от 1300
лв., поради това считат, че винаги когато ищцата е била в необходимост да и
бъдат осигурени грижи, те са изпълнявали това задължение, поето с договора.
Ответниците твърдят в отговора, че причина за завеждане на делото не е
волята на ищцата да развали договора, поради неизпълнение, а влошените
отношения между ответниците и брата на първата от тях и син на ищцата Н.
А., който имал имуществени претенции към тях, въпреки, че през 1992 год. е
получил сумата от 20 000 лв., за дела си, в прехвърления имот и след това
ищцата е прехвърлила своята ½ ид.ч. от същия. Твърдят също така, че именно
брата на първата ответница препятства изпълнението на задълженията им към
2
ищцата, като не допуска никакви контакти между тях, независимо дали
лични, или по телефон, като дори е викал полиция, когато ответниците са
били в България през септември 2021 год. и са посетили дома му в с.Лиляк,
където живеела ищцата, за да й дадат сумата от 900 лв. за покриване на
нуждите й. Предвид изложеното и считайки, че не е на лице неизпълнение по
договора ответниците молят съда да отхвърли иска, ведно с всички законни
последици. В съдебно заседание поддържат наведените с отговора доводи за
неоснователност на иска, чрез процесуален представител.
След преценка, на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното : Безспорно е по делото, че ищцата е майка на първата
ответница, както и, че ответниците са съпрузи. Видно от приложения по
делото нот.акт № 29, том III, дело № 814/1992 год. на ТРС ищцата е
прехвърлила на първата ответница, по време на брака й с втория ответник
собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот :Апартамент № 8,
находящ се в гр.Търговище, ******, построена върху държавна земя, вх.Б, на
трети етаж, с площ от 61.26 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от принадлежащото към
него таванско помещение № 8, с полезна площ от 8.24 кв.м. и от избено
помещение № 8, с площ от 5.47 кв.м., както и същата част от 1.15 % от
общите части на сградата и правото на строеж, срещу задължението на
първата ответница да полага всички необходими грижи във връзка с
гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот
докато е жива, като прехвърлителката си е запазила пожизнено право на
ползване и живеене в имота. Видно от приложената схема на СГКК
гр.Търговище описания в нотариалния акт апартамент по кадастралната карта
на гр.Търговище е с идентификатор 73626.508.43.5.8, изграден в сграда с
идентификатор 73626.508.49.5, в поземлен имот 73626.5508.49. От
приложената по делото епикриза, издадена от МБАЛ Търговище е видно, че
ищцата е била настанена за болнично лечение в периода 20.02.2022 год. –
14.03.2022 год. с диагноза : Застойна сърдечна дейност. АХ III ст. Състояние
след ИМИ. Хипотиреоидизъм, изписана е с подобрение, но е насочена към
преглед от специалист ендокринолог. В епикризата като минали заболявания
са посочени АХ, Състояние след преживян ИМИ. След изписване от
болницата ищцата е подала заявление-декларация с вх.№ 271/18.03.2022 год.
до общ.Търговище, с което е заявила потребност да ползва социална услуга
„Асистентска подкрепа“, като лице в надтрудоспособна възраст в
3
невъзможност да се самообслужва, като до приключване на съдебното
дирене не са представени доказателства дали й е предоставена услугата. От
твърденията на ищцата в исковата молба, а и от показанията на всички
свидетели се установи, че много години след сключване на договора ищцата е
била в добро здравословно състояние, била е в състояние сама да се грижи за
себе си и да посреща нуждите си, за кратко с ответниците са живели заедно в
прехвърления имот, в последствие ищцата е живяла в друго населено място –
гр.Смядово, като от там се е завърнала в началото на 2000 год., когато отново
за кратко е ползвала правото си на ползване върху имота, а от около повече
от 20 години ищцата живее в едно домакинство със семейството на сина си в
с.Лиляк. Безспорно е по делото, че от март 2018 год. ответниците живеят и
работят в чужбина, като в България се връщат един-два пъти в годината.
Установи се по категоричен начин, както от писмените , така и то събраните
гласни доказателства, че в последните четири-пет години ищцата е започнала
да има здравословни проблеми, които са изисквали и съответното лечение,
прегледи и изследвания, както и осигуряване на средства за покриване на
разходите за тях, ищцата е трябвало да търси медицински специалисти в
гр.Варна, където е ходила с помощта и подкрепата на своя син, като от него и
семейството му ищцата е получила и необходимите ежедневни грижи, докато
е била в тежко състояние след прекаран инсулт и не е била в състояние да се
обслужва сама, била е на легло, ползвала е памперси, като състоянието и е
било тежко в значителен период от време, а дори и след ищцата вече е имала
постоянна нужда от ежедневни грижа и помощ за ежедневни житейски неща
– храна, хигиена, поддържане на домакинството и др. По делото бяха
допуснати и събрани гласни доказателства, чрез разпит на две групи
свидетели, осигурени от ищцата и ответниците. От показанията на св. Я., П.
и П. се установи, че за целия период от около 20 години ищцата живее в
с.Лиляк при своя син, в общо домакинство, като в последните години, когато
предвид напредналата й възраст и здравословните и проблеми е имала нужда
от подкрепа, помощ от всякакво естество и грижа, такива са и осигурявани от
сина й и неговото семейство. От показанията на свидетелите се установи, че
дори когато ответниците са живеели все още в България, не те , а семейството
на сина на ищцата са полагали грижи за нея и са и осигурявали подкрепа,
когато е имала нужда. Особено показателни в тази посока са показанията на
св.Я. и П., които пред съда заявиха, че не само не са виждали други хора да
4
обгрижват ищцата, да и носят храна, лекарства и т.н., но и не познават
ответницата и нейния съпруг, а св.П. заяви, че познава само едно от децата на
ответниците, което е идвало на гости при баба си в с.Лиляк. От показанията
на св.П. се установи, че не само, че ответниците не са полагали и не полагат
грижи за ищцата, но и в последните две години отношенията между ищцата и
първата ответница се били обтегнали, като при разговорите по телефона,
които водят последната отправяла обвинения и обиди към ищцата, което
силно я разстройвало и влошавало и без това недоброто и здравословно
състояние. Пак от показанията на св.П. се установи, че здравословните
проблеми на ищцата, както и обстоятелството, че не може сама да се грижи за
себе си в последните години са били известни на ответниците, които са
живеели в чужбина, но последните нито са се върнали в страната за да
изпълняват задълженията си, нито са подпомогнали по някакъв начин ищцата
в този период. В показанията си другата група свидетели на ответниците -
св.П., Л. и А. твърдят, че на първо място ищцата не е имала нужда от грижи,
тъй като се е справяла сама (св.П.), че преди да заминат за чужбина
ответниците са изпълнявали задълженията си, като първата от тях посещавала
майка си в с.Лиляк почти всяка събота и неделя, а когато били в чужбина се
чували по телефона, а и изпращали пари, които били предавани от техния син
на ищцата. В показанията си св.А. заяви, че тя е присъствала, когато внука на
ищцата и син на ответниците и е предал на два пъти сума от по 400 лв.,
средства изпратени от ответниците, като тези пари са предадени в периода
2020 – 2021 год. Установи се от показанията на св.П., Л. и А., че при
последното си посещение в с.Лиляк през септември 2021 год. ответниците са
изготвили и представили на ищцата два документа – разписка за получена
сума от 1300 лв. в периода 2019 – 2020 год. и декларация, касаеща уреждане
на имуществени отношения между първата ответница и нейния брат, която е
неотносима към настоящото производство. Установи се от показанията на
св.Л., че ответниците са настояли ищцата да подпише разписката, тъй като
отношенията им вече са били влошени, а не разполагали с документ, че са и
предоставяли пари, а в показанията си св.П. заяви, че ответниците са
посетили ищцата, когато е била сама, накарали са я да подпише, без да и
обяснят какво подписва, като в същото време са се държали грубо и са я
обиждали, което е наложило св.П. и сина на ищцата при прибирането си в
дома и чувайки скандала да подадат сигнал на тел.112. Изслушана по реда на
5
чл.176 от ГПК ищцата заяви, че не е получавала сумата от 1300 лв. от
ответниците, получила е един път сумата от 400 лв., която и е била
предоставена от сина на ответниците, не и е било обяснено какво подписва.
Заяви също така, че с първата ответница рядко се чуват по телефона, както и
че в нито един момент грижи за нея не са полагани от ответниците, дори и в
последните години първата ответница не и е предлагала помощ. При преценка
на фактическата обстановка съдът приема, че показанията на св.П., Л. и А. не
следва да се кредитират, тъй като първата от тях няма никакви преки
впечатления за това къде, с кого и как е живяла ищцата в последните години,
като изложеното от нея в показанията и са само предадени и от ответниците
факти, а останалите две свидетелки, предвид връзката си с ответниците се
явяват заинтересовани от изхода на делото, а и показанията и на трите са в
противоречие с останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Тук следва да се отбележи , че показанията на св.Л.
противоречат не само на останалите събрани доказателства, но са и вътрешно
противоречиви. Показанията на св.П., която също се явява във връзка със
страните, следва да се кредитират изцяло, тъй като са подкрепени от
показанията на незаинтересованите св.П. и Я., както и от писмените
доказателства, приложени по делото.
При така установеното съдът прави следните изводи : Между ищцата
и ответниците е бил сключен договор по силата на който ищцата е
прехвърлила на дъщеря си собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот, срещу
ответно нейно задължение да полага всички необходими грижи във връзка с
гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот
докато е жива. При установената по-горе фактическа обстановка съдът
приема,че още от момента на сключване на договора през 1992 год. и до
настоящия момент ответниците не са изпълнявали задълженията си да
полагат грижи за ищцата. С оглед характера на този вид договори
изпълнението на задълженията по него следва да бъде ежедневно и
непрекъснато, като се изпълнява докато прехвърлителя е жив, а задължението
на приобретателя не отпада, ако прехвърлителя е достатъчно здрав и способен
и сам да се грижи за себе си. С оглед събраните по делото и гласни и писмени
доказателства се установи по безспорен начин, че ответниците не са полагали
никакви грижи за ищцата, дори и в периодите, в които са живеели заедно в
прехвърления имот, като ищцата е участвала и със средства и с труд в общото
6
домакинство. Установи се безспорно, че в последните четири-пет години и
особено от 2020 год. до момента ищцата е имала нужда от ежедневни и
непрекъснати грижи, като се започне от най-елементарните и ежедневни
нужди от храна, чистота, лекарства, лечение и се стигне до осигуряване на
спокойствие и комфорт в дома. Установи се, че не само за ищцата не са
полагани некакви грижи от ответниците, но и отношението към нея от тяхна
страна, в последните години е било лошо, като разговорите с ответницата по
телефона, единствената форма на контакт между тях, не са радвали ищцата, а
са я разстройвали и влошавали здравословното и състояние. Не се доказаха
твърденията на ответниците, че винаги са помагали на ищцата при нужда, че
са и предоставяли средства за издръжка. На първо място не се събраха
доказателства, че ответниците са поемали издръжката на ищцата, а освен това
дори и да имаше такива доказателства поетото от ответницата задължение е
за грижи, а не за издръжка. На второ място - установи се, че дори когато
ищцата е била в най-тежко здравословно състояние ответниците не са били
при нея, не са направили необходимото, тъй като са в чужбина да осигурят
заместваща грижа от трето лице, не са предоставили и грижа под форма на
издръжка, като безспорно установената за предадена на ищцата сума от 400
лв. е крайно недостатъчна за да покрие разходите по лечението и
възстановяването на ищцата след прекарания инсулт. Неизпълнението от
страна на ответниците е съществено и трайно, доколкото се установи, че дори
и когато са се връщали в България ответниците не са поемали грижата за
ищцата, само са ходили на гости в дома на сина на ищцата, съответно брат на
ответницата в с.Лиляк, където ищцата е живеела. Дори и да се приеме, че до
2018 год. ответниците са изпълнявали задълженията си, каквито
доказателства липсват по делото, то неизпълнение пак е на лице, тъй като с
оглед вида на сключения договор ответниците са дължали ежедневни,
непрекъснати грижи и уважение на ищцата, без оглед на това дали тя е имала
нужда от помощ и без значение дали с оглед здравословното си, или
финансово състояние е можела сама да се обгрижва и издържа. Не се твърди
от ответниците и няма доказателства по делото, те след като през 2018 год. са
заминали и заживяли трайно в чужбина да се поискали трансформация на
задължението за гледане в задължение за издръжка, а дори и ежедневни
разговорите по телефона не могат да заместят реалното изпълнение по
договора. Твърденията на ответниците, че не е на лице неизпълнение на
7
договора, тъй като до 2020 год. ищцата не е имала нужда от грижи и гледане
т.е. не е настъпило условието при което ответницата да започне да изпълнява,
а от там до момента неизпълнеието е несъществено съдът счита за изцяло
неоснователни. Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен
обем и продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди
каква ще бъде нуждата на прехвърлителя, нито каква ще е продължителността
на живота му. При неизпълнение на алеаторната престация, кредиторът има
право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с
оглед неговия интерес. Според установената съдебна практика, кредиторът
има интерес да получава цялостно и ежедневно грижи и издръжка в размера,
съответстващ на вида и обема на уговореното; нуждата на кредитора от
издръжка и грижи не може да остане неудовлетворена и дори при негова
забава, длъжникът трябва да поиска трансформация на натуралната престация
в парична, като до постановяване на решение е длъжен да продължи
изпълнението в пари именно, защото нуждата на кредитора от средства за
съществуване не може да остане неудовлетворена. В обобщение, при всички
случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според
уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се
счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не
само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението - Решение №
327 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2014 г., IV г. о., ГК . С оглед на
това и след като се установи, че от прехвърлянето на имота през 1992 год. е на
лице пълно неизпълнение на задълженията на ответниците по договора,
доколкото същите не са престирали грижи и не са гледали ищцата, а и не са
осигурявали издръжка на ищеца, което е безспорно установено по делото и
доколкото се установи, че в последните 4-5 години ищцата е имала и
продължава да има нужда от такива, което прави неизпълнението значително
с оглед нейните нужди, съдът счита, че иска е основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи.
Следва да се отбележи, че е без значение дали самата ищца е търсила
грижи и издръжка от ответниците, тъй като с оглед трайно установената
практика неизпълнение е на лице дори и при забава на кредитора, който, ако
не приема изпълнението без основателна причина за това, се поставя в забава,
но това не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - Решение
№ 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., III г. о., ГК, Решение
8
№ 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 818 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г., IV г. о., ГК.
По иска с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД : Съгласно разпоредбата
на чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето на договор има обратно действие, т.е. всяка
една от страните по договора е длъжна да върне престацията, която е
получила в изпълнение на задълженията си по договора, след неговото
разваляне. Тъй като съдът прие, че договора между страните следва да се
развали, поради неизпълнение от страна на приобретаталите, то същите
следва да върнат на ищцата държането и собствеността върху 1/2 ид.ч. от
процесния имот, като получена на отпаднало основание.
С оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 1070,39 лв.,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключения с нот.акт № 29, том III, дело № 814/1992 год. на
ТРС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане
между Т. Н. Р., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв. Е.Е. А. от
ТАК, със съдебен адрес : гр.Разград, ул.”Цар Асен” № 10, вх.А - партер и В.
Р. СТ., ЕГН ********** от гр.Търговище, *****, действаща чрез
пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище,
ул.“Г.Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, офис 4, по силата на който първата е
прехвърлила на втората собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот:
Апартамент № 8, находящ се в гр.Търговище, ******, построена върху
държавна земя, вх.Б, на трети етаж, с площ от 61.26 кв.м.- по нотариален акт
и самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор
73626.508.43.5.8, изграден в сграда с идентификатор 73626.508.49.5, в
поземлен имот 73626.5508.49 – по КК и КР на гр.Търговище, одобрени със
Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на Изп.Директор на АГКК, при граници
на жилището : на същия етаж 73626.508.49.5.7 и 73626.508.49.5.9, под обекта
73626.508.49.5.5 и над обекта 73626.508.49.5.11, заедно с 1/2 ид.ч. от
принадлежащото към него таванско помещение № 8, с полезна площ от 8.24
кв.м., при граници : североизток- таван № 7,югозапад- сушилни, югоизток –
9
терен на ЖК, североизток – коридор на таваните и от избено помещение № 8,
с площ от 5.47 кв.м., при граници : североизток – изба № 15, югозапад – изба
№ 9, югоизток – терен на блока и североизток – коридор на избите, както и
същата част от 1.15 % от общите части на сградата и правото на строеж,
срещу задължението на втората да полага всички необходими грижи във
връзка с гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален
живот, докато е жива, като прехвърлителката си е запазила пожизнено право
на ползване и живеене в имота, поради НЕИЗПЪЛНЕНИЕ, на осн. чл.87,ал.3
от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Р. СТ., ЕГН ********** и АЛ. К. СТ., ЕГН **********,
двамата от гр.Търговище, *****, действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от
ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Г.Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2,
офис 4 да предадат държането и отстъпят собствеността на Т. Н. Р., ЕГН
**********, действаща чрез пълномощник адв. Е.Е. А. от ТАК, със съдебен
адрес : гр.Разград, ул.”Цар Асен” № 10, вх.А - партер върху следния
недвижим имот: 1/2 ид.ч. от Апартамент № 8, находящ се в гр.Търговище,
******, построена върху държавна земя, вх.Б, на трети етаж, с площ от 61.26
кв.м.- по нотариален акт и самостоятелен обект в сграда – жилище,
апартамент с идентификатор 73626.508.43.5.8, изграден в сграда с
идентификатор 73626.508.49.5, в поземлен имот 73626.5508.49 – по КК и КР
на гр.Търговище, одобрени със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на
Изп.Директор на АГКК, при граници на жилището : на същия етаж
73626.508.49.5.7 и 73626.508.49.5.9, под обекта 73626.508.49.5.5 и над обекта
73626.508.49.5.11, заедно с 1/2 ид.ч. от принадлежащото към него таванско
помещение № 8, с полезна площ от 8.24 кв.м., при граници : североизток-
таван № 7,югозапад- сушилни, югоизток – терен на ЖК, североизток –
коридор на таваните и от избено помещение № 8, с площ от 5.47 кв.м., при
граници : североизток – изба № 15, югозапад – изба № 9, югоизток – терен на
блока и североизток – коридор на избите, както и същата част от 1.15 % от
общите части на сградата и правото на строеж, на осн. чл.88, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Р. СТ., ЕГН ********** и АЛ. К. СТ., ЕГН **********,
двамата от гр.Търговище, *****, действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от
ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Г.Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2,
офис 4 да заплатят на Т. Н. Р., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощник адв. Е.Е. А. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Разград, ул.”Цар
10
Асен” № 10, вх.А - партер сумата от 1070,39 лв.,представляваща направените
по делото разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11