Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
3.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на тридесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА
…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД. дело №00093 по описа за 2018г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производството е по жалба от М.С.И. ЕГН ********** *** срещу наказателно
постановление №22/11.05.2020г. на Директора на ОД на МВР Д., с което за
извършено нарушение на чл.209а от Закона
за здравето, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.І ЗАНН и е подадена
в законоустановения седемдневен срок.
Представителят на въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.
От приложените по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 28.04.2020г., около 10, 50ч., в гр. Г.Т.,
по ул. „В. А.“, до сградата на ДСП, на обществено място, бил без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, с което не изпълнил въведените със заповед на
министъра на здравеопазването на Р. Б.противоепидемични мерки, като
виновно нарушил т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със
Заповед №РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г., издадена на
основание чл.63,ал.1 от Закона за здравето.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел и
връчен на жалбоподателя, който подписал акта без възражения.
На 11.05.2020г. било издадено атакуваното с жалбата
наказателно постановление, описана е констатираната в акта фактическа
обстановка и е наложено посоченото административно наказание.
В съдебно заседание актосъставителят и свидетелят по акта
потвърждават изложените констатации в
АУАН.
В показанията си свидетелите О. М. и С. М., които заедно
с жалбоподателя работят като сметосъбирачи в „Еф Си Си Б. „ ЕООД,
филиал Д., заявяват, че на посочения ден, малко преди 11, 00 ч. спрели за
работа за регламентирана почивка пред сградата на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Г.Т., тъй като през това време шофьорът на автомобила
разтоварвал сметта. Понеже предприятието
няма оборудвана база за почивка в града,
жалбоподателят седнал на пейка пред посочената сграда, извадил закуска, която
носел и започнал да закусва. В това време при него дошли двама полицейски
служители и му съставили акт за установяване на административно нарушение.
Показанията на свидетелите са логично подредени, без
вътрешни противоречия, поради което се кредитират от съда.
От така
установената фактическа обстановка съдът
приема от правна следното: Жалбоподателят
формално е нарушил разпоредбата на чл.209а от З.Здр.
Независимо от това обаче, съдът намира, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93,т.9 от НК, който се прилага субсидиарно в
административно-наказателното производство на основание разпоредбата на чл.11
от ЗАНН.
От приложените по делото гласни доказателства се
установява, че жалбоподателят извършвал трудовата си дейност по
сметосъбирането, когато спрял работа за
регламентирана почивка, започнал да закусва и срещу него бил съставен АУАН, а
впоследствие бил санкциониран.
С извършеното
нарушение не са настъпили вредни последици, съответно не са увредени в
значителна степен нормативните изисквания по въведените противоепидемични мерки на основание
чл.63,ал.1 от ЗЗдр, не са застрашени от
противоправни последици друг по-широк кръг от
лица, тъй като пред посочената сграда били само жалбоподателят и двамата
свидетели, също работници по сметосъбирането.
В процесния случай като мярка за контрол е следвало
полицейските служители да съставят протокол за полицейско предупреждение по
чл.65 от ЗМВР и да предупредят жалбоподателя за административната отговорност
по чл.209а от ЗЗдр.
В този смисъл извършеното деяние следва да се квалифицира
като маловажен случай и с оглед разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да
обуслови ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по т.н.д.№1/2007г. на ОСНК
на ВКС при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административните
нарушения от нарушенията, визирани в чл.6 от ЗАНН и когато деянието
представлява “маловажен” случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл.28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е процесния случай, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
на закона.
Предвид изложеното съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно,
поради което подлежи на отмяна.
Като съобрази всичко изложено и на
осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :
Р Е Ш И :
Отменя наказателно
постановление №22/11.05.2020г. на Директора на ОД на МВР Д., с което за
извършено нарушение на чл.209а от Закона
за здравето, на М.С.И. ЕГН ********** *** е
наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :