Р Е Ш Е Н И Е
№ 497 / 2.8.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 440 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.Г.Б., действащ в
качеството му на ЕТ „Факт-Г-91-И.Б.“***, срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-16001622001632-091-001/12.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Пловдив в частта, в която е потвърден с Решение № 117/31.03.2023 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на оспорения ревизионен акт, като издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на ревизията и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Същите се поддържат от процесуалния представител адвокат Л. в
проведено съдебно заседание и представена писмена защита, по които се
претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“-Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи
за нейната неоснователност, счита, че фактическите констатации и правните
изводи на органа по приходите не са опровергани от събраните доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за определяне на
минималните адвокатски възнаграждения.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:
Ревизионното производство е повторно, възложено с
Решение № 130/25.03.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Пловдив. Същото е
образувано с издаването на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001622001632-020-001/01.04.2022 г., като е определен съставът на
ревизиращия екип — С.М. И. - гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията
и С.С.Ч., член на ревизиращия състав.
Обхватът на ревизията са задълженията на
жалбоподателя за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец за
периода 01.01.2015-31.12.2019 г. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2015- 31.12.2019 г., ДДС за периода
01.12.2015-31.12.2017 г. и задължения по ЗЗО в периода 01.01.2015-31.12.2020 г.
Със Заповед № Р-16001622001632-023-001/30.05.2022
г. производството е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 ДОПК, до
завръщането на С.С.Ч., поради заболяване на последната, за което по делото са
представени писмени доказателства от Клиника по гръдна хирургия към МБАЛ „Уни
Хоспитал” ООД.
Впоследствие от С.М. И. гл. инспектор по приходите,
до Г.П.Й.— началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, е направено Искане за спиране
на ревизията № Р-16001622001632-053-001/30.05.2022 г. Издадено е Решение №
P-16001622001632-098-001/23.08.2022 г. за изземване разглеждането и решаването на
конкретен въпрос/преписка от Г.П.Й.— началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, с
което от С.С.Ч., в качеството й на ревизор, правомощията са възложени на Р. И. Й..
Последвала е Заповед № P-16001622001632-043-00l/23.08.2022 г. за възобновяване
на производството и ЗИЗВР № Р-16001622001632-020-002/23.08.2022 г., с която
срокът на ревизията е удължен до 30.09.2022 г.
С уведомление № Р16001622001632-113-001/12.10.2022
г., РЛ е уведомено, че основата за облагане на данък по чл. 17 ЗДДФЛ и годишен
авансов данък по ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122-124а ДОПК.
На основание чл. 117 ДОПК, за извършената ревизия
бил съставен Ревизионен доклад № Р16001622001632-092-001/14.12.2022 г., който
бил надлежно връчен на РЛ. С възражение вх. № 25698/29.12.2022 г., РЛ възразило
против констатациите, обективирани в РД.
С оспорения РА е определен годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ по години както следва: 1) за 2015 г. в размер на 1656 лв. и
лихви 1125,60 лв.; за 2016 г. в размер на 1455,42 лв. и лихви в размер на
842,04 лв.; за 2017 г. в размер на 1456,14 лв. и лихви 695,65 лв.; данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ по години, както следва: 1) за 2016 г.
в размер на 2198,20 лв. и лихви 1271,82 лв., 2) за 2017 г. в размер на 1749,25
лв. и лихви 835 лв., 3) за 2018 г. в размер на 1544,42 лв. и лихви 581,22 лв.,
4) за 2019 г. в размер на 3377,74 лв. и лихви 927,73 лв., 5) за 2020 г. в
размер на 418,30 лв. и лихви 71,90 лв. и вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 556,80
лв. и лихви 378,46 лв., за 2016 г. - 1893,97 лв. и лихви 1095,80 лв., за 2017
г. в р-р на 1850,81 лв. и лихви в р-р на 883,17 лв., за 2018 г. в р-р на 934,98
лв. и лихви 354,26 лв., за 2019 г. в р-р на 2123 лв. и лихви 547,13 лв.
РА е обжалван по административен ред и по
обжалването е постановено Решение № 117/31.03.2023 г. на директора на дирекция
ОДОП-Пловдив, с който РА е потвърден в по-голямата си част и е изменен в частта
относно данъка на РЛ по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. и относно задълженията за осигурителни
вноски за 2017 г, както и съответните лихви за тези задължения.
Относно определените задължения за годишен данък
по ЗДДФЛ на ЕТ, ревизиращите органи установили, че И.Б. има регистрация като
едноличен търговец „Факт-Г-91-И.Б.“ и като едноличен собственик на капитала и
управител на „БГ-Белмекен“ ЕООД и „БГ-Фентази-67“ ЕООД. В качеството си на
регистриран едноличен търговец, И.Б. подал декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017,
2018 и 2019 г., с декларирани доходи като едноличен търговец, като за 2015 и
2016 г. декларации не били подадени.
Органите по приходите установили следните обекти,
в които се осъществявала търговската дейност на едноличния търговец - ресторант
с национална кухня „Белмекен“-гр. Пазарджик и комплекс „Фантазия“ с. Дебръщица.
Комплексът включва: обособена земя; хотел с една звезда с удостоверение за
въвеждане в експлоатация; с капацитет 80 посетители и плувен басейн. За периода
01.01.2015-31.12.2017 г. с договор за заем за послужване от 01.01.2015 г., ЕТ
„Факт-Г-91-И.Б.“ в качеството му на заемател е предоставил на „БГ-Белмекен“
ЕООД за временно и възмездно ползване на заемателя собствения на едноличния
търговец хотелски комплекс, като в договора било указано, че заемателят следва
да извърши за негова сметка подобрения в имота, които ще увеличат стойността
му.
В хода на ревизията е представено споразумение за
прекратяване на договора, в което е посочено, че страните се съгласяват, че
заемополучателят е извършил в имота подобрения на стойност 10 000 лв., изразяващи
се в закупуване на материали и влагане на личен труд на собственика. В отговор
на направено искане от страна на ревизиращия екип, дружеството е представило
обяснение, че не притежава документи, удостоверяващи извършените разходи за
подобрения във връзка с договора за заем. Не са представени фактури за
извършените ремонтни дейности, както и приемо-предавателни протоколи за
предаване и приемане на обекти, липсват осчетоводени разходи от
дружеството-заемател.
Във връзка с горното, органите по приходите
приели, че подобрения не са извършени. Констатирали, че в т. 13 от договора,
заемателят дължи неустойка в размер на 1000 лв. месечно за целия срок на
договора, ако не направи подобренията, които са заложени в него като
компенсация за ползването на актива. Ето защо, ревизиращият екип приел, че ЕТ
„Факт-Г-91-И.Б.“ е следвало да отчита приходи от неустойки в размер на 12 000
лв. за срока на действие на договора за 2015-2017 г.
За целите на ревизията е извършена съпоставка на
получените доходи и направените разходи, с оглед установяване на недостиг или
излишък на парични средства. Установено е, че И.Б. е придобил движимо и
недвижимо имущество, внасял е парични средства в ЕТ и по банковите си сметки
през 2016-2020 г. За посочените средства, лицето е дало обяснения, че са
получени по силата на договори за парични заеми с трети лица. За 2017 г. е
представен договор от 05.07.2017 г., сключен с Е.Б. за сумата от 9000 лв.
Представени са още договори за парични заеми от 10.08.2018 г. сключен с Ю.И.Д.
за сумата от 9000 лв. и от 16.06.2018 г., сключен със С.С.П. за същата сума.
Във връзка с произхода на парични средства,
послужили за вноски в ЕТ, са присъединени доказателства от предходното
ревизионно производство „договор за уреждане на семейни и имуществени
отношения“ от 21.12.2016 г., с който на РЛ са дарени 65 000 лв. от родителите
му.
По делото в качеството на свидетели са разпитани
св. Е.И.Б., св. Ю.И.Д. и С.С.П.. От показанията им се установява, че всеки един
от тях е предоставил сумата от по 9 000 лв. заем на жалбоподателя, като тези
средства са им върнати от последния частично. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като логични, последователни и незаинтересовани от изхода на
делото.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.
156, ал. 1 ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на
процедурата по административното оспорване на РА, а разгледана по същество - основателна.
При извършване на служебната проверка по чл. 160,
ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че настоящата ревизия е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган - органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията,
определен със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622001632-020-
001/01.04.2022 г. на началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП–Пловдив и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията. Същият е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са
изложени фактическите и правните основания за постановяването му. При извършването
на ревизията не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби,
визирани в ДОПК.
Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ДОПК, тъй като ревизията е иззета с Решение № Р-16001622001632-098-001/23.08.2022
г. на началник сектор при ТД на НАП-Пловдив от С.Ч., в качеството й на ревизор,
поради продължително заболяване, обективиращо трайна невъзможност за изпълнение
на служебните й задължения, за което са представени доказателства от медицинско
заведение – МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД. От друга страна следва да се отбележи, че С.Ч.
е определена да изпълнява правомощията на ревизор, същата не е нито началник
сектор, нито главен инспектор по приходите и не е следвало да изготви РА. Ето
защо, дори и ревизията да е иззета от С.Ч., това изземване не представлява
съществено процесуално нарушение, опорочило извършването на ревизията до степен
налагаща отмяната на атакувания РА само на това основание.
Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК,
доколкото органите по приходите са установили предпоставката на ал.1, т. 1- до
започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация, по т. 2- налице са данни за укрити приходи или доходи и
по т. 7- декларираните и получените приходи, доходи, източници на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват
на имущественото му състояние за ревизирания период. Приложеният от органа по
приходите подход за определяне на основата за облагане с данък за ревизирания
отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на ревизията
факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали
прилагането на особения ред за облагане по чл. 122-124 ДОПК. Безспорно е, с
оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат
да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в разпоредбата
на чл. 122, ал. 1 ДОПК (при наличие на посочените обстоятелства) законодателят
несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на
облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален
данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези
обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на
данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може
да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на
облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това
е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РД са посочени
онези критерии от чл. 122, ал. 2 ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган
при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверният начин.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по
обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните
доказателства. В настоящото производство обаче са събрани доказателства, които
оборват направените от ревизиращите органи изводи досежно изложената в РА
фактическа установеност.
На първо място, органите по приходите са приели,
че с договор за заем за послужване от 01.01.2015 г. между ЕТ „Факт-Г-91-И.Б.“ и
„БГ-Белмекен“ ЕООД страните са уговорили извършването на подобрения в имота,
собственост на заемодателя, в противен случай се дължи неустойка в размер на 1 000
лв. месечно. Приели са, че не са представени доказателства, че подобрения
реално са извършени, поради което заемодателят е следвало да декларира приходи
в размер на 1 000 лв. месечно за три поредни години. Тези изводи няма как да
бъдат споделени, тъй като непредставянето на фактури и приемо-предавателни
протоколи за извършени СМР в имота, не означава, че подобрения реално не са
извършени. От друга страна, дори и да се приеме, че липсват подобрения, няма
как да бъде споделен подхода, че следва да се декларират неустойки по договора,
които не са претендирани и заплатени. В тази връзка, основателен е доводът на
жалбоподателя, че претендирането на неустойка е правна възможност, която зависи
от волята на лицето, а не е задължение, неизпълнението на което да влече като
последица начисляване на допълнителни данъчни задължения. В контекста на
договорните отношения между две страни - кредитор и длъжник, всяка една от тях
може самостоятелно да прецени дали да претендира неизпълнение на договора, да
развали същия, както и кога да направи това. Позоваването от страна на органите
по приходите на разпоредбите на чл. 77 ЗДДФЛ и чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО е несподелимо, тъй като макар и да се касае за свързани лица, не може да
се приеме, че в случая те осъществяват търговските си взаимоотношения при
условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се
от условията между несвързани лица. Никой не твърди, че условията на договора
за заем между ЕТ „Факт-Г-91-И.Б.“ и „БГ-Белмекен“ ЕООД се отклоняват от
условията, при които биха сключили договора и несвързани лица. Разпоредбите на
чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО не са относими към действията, които една от
страните по договора предприема, за да събере вземането си, още повече че
търговските взаимоотношения имат сложен и динамичен характер и претенцията на
едно вземане може да се обвърже с изпълнението на други договори, поемането на
нови задължения и т.н.
Не могат да бъдат споделени и доводите, с които
ревизиращият екип е начислил допълнителен данък по чл. 17 ЗДДФЛ, като е приел,
че разходите на РЛ надвишават приходите му. Неправилно не са кредитирани
твърденията за предоставени заемни средства от три лица - св. Е.И.Б., св. Ю.И.Д.
и С.С.П.. Установи се по делото, че трите лица са предоставили през
ревизираните години на жалбоподателя заеми в размер на 9 000 лв. всяко едно от
тях. В тази връзка, под страх от наказателна отговорност по чл. 290 НК, всеки
един от свидетелите потвърди пред съда предаването на посочената сума на заемополучателя.
В контекста на събраните по делото доказателства не може да се твърди, че
свидетелите не са разполагали с процесните парични суми. Обстоятелството, че за
получаването на парите не са съставени разписки, както и че в договорите за
заем е посочено, че предаването на заема ще стане по банков път, не е основание
да се приеме, че сумите не са реално предоставени на РЛ.
Не се споделят от съда и констатациите на
ревизиращите органи за доходите от дарение на сумата от 65 000 лв. от
родителите на РЛ по силата на договора за уреждане на семейни и имуществени
отношения от 21.12.2006 г. Договорът е сключен в нотариална форма, която е
форма за действителност, предвид това, че се отчуждава и недвижим имот в полза
на сестрата на РЛ. Нотариалната форма на договора изключва неговата
антидатираност, както и всякакви евентуални съмнения, че документът е съставен
за нуждите на настоящото производство. Същият е сключен много преди ревизирания
период и противно на заявеното от страна на процесуалния представител на ответника,
не са събрани никакви доказателства, че родителите на РЛ не са разполагали с
финансови възможности да дарят въпросната сума.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че
жалбата е основателна за дължимите от РЛ данъци по ЗДДФЛ, а доколкото определените
допълнителни задължения по ЗЗО са във връзка с установените от органите по
приходите обстоятелства по чл. 122 ДОПК, следва да се приеме, че жалбата е
основателна и в тази част. РА следва да бъде отменен и досежно начислените
лихви за просрочие на задълженията по ЗДДФЛ и ЗЗО.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане, на жалбоподателя се дължат разноски. Същите се констатират
в общ размер от 3 100 лв., от които 3 050 - заплатен адвокатски хонорар и
50 лв., държавна такса. Възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е
съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 8, ал.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Г.Б., действащ в качеството му на
ЕТ „Факт-Г-91-И.Б.“, Ревизионен акт № Р-16001622001632-091-001/12.01.2023 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив в частта, в която е
потвърден с Решение № 117/31.03.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на И.Г.Б.,
действащ в качеството му на ЕТ „Факт-Г-91-И.Б.“ 3 100 (три хиляди и сто)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)