Решение по дело №1058/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 480/21.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 2572 по описа за 2021 година на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 1672/20.09.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Д.Ч. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет - Хасково с идентификатор ***********, ж.р.“К.“, землище гр.Хасково, с площ 542 кв. м., като А.Р.Р. *** сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. За да отхвърли жалбата, съдът приел, че след като не бил обжалвал заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, жалбоподателят не можел да оспорва правото на собственост на третите лица. Съдът преценил за ирелевантен факта, че жалбоподателят не бил придобил имота въз основа на постановление на МС за предоставяне на земи за земеделско ползване в околовръстния полигон на града в периода от 1955 г. до 1990 г., а на друго правно основание - сделка с предходен собственик, което било отразено във всички кадастрални планове на района, действали до влизане в сила на ПНИ. Освен това по ПНИ имотът му бил описан така, както съществувал на място, като дори в списъка на ползвателите било посочено неговото име, така че за него не бил налице правен интерес от такова оспорване. Сочи още, че Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОПК - Хасково не можело да възстанови правото на собственост, тъй като същото било нищожно. В случай, че бил възприет за правилен извода на ХРС, че този ИАА представлява валиден титул за собственост, то следвало да се приеме, че реституцията на имотите на наследниците на В. Ч. приключила, тъй като те били възстановени в реални граници и не следвало да се чака изготвяне на ПНИ, от който момент започвали да текат и съответните срокове: на погасителната давност - за бившите собственици, и на придобивната давност - за жалбоподателя. С оглед обстоятелството, че никоя от страните не била оспорила претендираното от жалбоподателя право на собственост, то следвало да се приеме, че същият бил собственик на имота на основание придобивна давност - владение, продължило близо 40 години, както и близо 25 години бездействие на наследниците на В. Ч., след постановяване на решението на ОПК.

На следващо място, жалбоподателят сочи, че съдът не му бил дал възможност да докаже твърденията си, както чрез гласни доказателства - свидетели, така и като замени вещото лице-геодезист, с такова с друга специалност, която изобщо не кореспондирала на поставената задача, вследствие на което приетото от съда заключение било с липсваща графична част, за да се установи какви други части от имота били реституирани на заявителите и се направи съпоставка за тях.

Нивата с площ от 5689,71 кв.м. не била в тази част на „К.“, но дори и да била, то видно от заповедите на кмета, този имот не следвало да бъде част от нея по следните съображения: само съседният ПИ ***********, от тази част на пътя - западната, с идентификатор ***********, бил реституиран на третите лица, а останалите, реституирани с ПНИ, били много по на изток от пътя и не граничели с него. Площта на имота била 513 кв.м., или двата имота общо били с площ от 1053 кв.м., а за останалите - до 2689,71 кв.м., 1636 кв.м., нямало издадени заповеди на кмета, тоест за тях реституцията не била доведена до край. Общо на наследниците на В. Ч. в „К.“ били реституирани около 7 дка, от признатите им за възстановяване 28,35 дка земи в местността „Ю.л.“, Хасковско землище, или над 20 дка фактически оставали нереституирани с ПНИ.

В хода на делото Община Хасково не представила никакви доказателства за това как се стигнало до определянето на местоположението на имотите на наследниците на В. Ч. на мястото, посочено в заповедта. Не били представени никакви помощни планове, картен материал или друго доказателство, освен списъка на собствениците на имотите. Посоченото в заключението на СТЕ „анкетиране“ на бившите собственици на земи следвало да бъде представено пред съда, за да може той сам да прецени дали са правилни или не изводите на административния орган.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение на Pайонен съд - Хасково, и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменена обжалваната заповед, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.

Ответната страна – КМЕТ НА ОБЩИНА ХАСКОВО, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение на районен съд - Хасково да потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни - В. Л. Р. – А., З.Л.Р. и Д.В.Ч. не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по основателността на касационната жалба.

Касационната инстанция, като съобрази нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения от нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК срок за обжалване, от участвала в първоинстанционното производство страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, като е насочена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е приел за установено, че със Заповед № 1672/20.09.2021 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 46, ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „К.“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36- 51/08.04.1998 г. на ОСЗГ и скица № 4358/10.09.2021 г., на наследниците на В. Д.Ч. било възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет – Хасково, с идентификатор ***********, ж.р. „К.“, землище гр.Хасково, с площ 542 кв. м.

С Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000 г. на Общински съвет - Хасково, на основание чл. 105, ал. 3 от ППЗТСУ бил одобрен околовръстен полигон на земите по ал. 2 § 4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „К.с.“, както и околовръстния полигон на земите по ал. 3, § 4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр.Хасково се включат зоните „К..“, „К.“, „О.“, „И.“ и „К.“.

В Скица № 4358 от 10.09.2021 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор *********** като собственици били посочени наследниците на В. Д.Ч..

Със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019 г., бил одобрен планът на новообразуваните имоти на жилищни райони: ж.р. „О.“, ж.р. „И.“, ж.р. „К.-1“ и местност „Х. - юг“, в землището на гр.Хасково, община Хасково, приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед не била обжалвана по отношение на процесния ПИ и влязла в сила на 12.07.2019 г.

Заинтересованите страни В. Л. Р.- А., З.Л.Р. и Д.В.Ч. били наследници на В. Д.Ч., ЕГН : **********.

В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р „К. 1“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - „За индивидуално застрояване” фигурирал и процесният новообразуван имот № *********** с площ от 542 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 28 по КП, одобрен със Заповед № 969/88 г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план — А.Р.Р. и В. Д.Ч., с акт за собственост към датата на приемане на помощния план - НА № 160 от 1972 г., без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по § 62 ал. 4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50531; име на стария собственик - В. Д.Ч.; Решение на ПК - 36-51/01.04.1998 г.

Относно процесния имот били представени решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково на наследниците на В. Д.Ч. *** по Заявление вх.№ 50531 от 17.01.1992 г. от Д.В.Ч., според което било признато право на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на общо 9 имота, като това възстановяване се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.

В писмо с peг. индекс 11-03-01-918#10/08.06.2022 г. Община Хасково удостоверила, че в Дирекция „АГСИ“ при Община Хасково няма данни жалбоподателят А.Р.Р. да е бил ползвател на процесния имот (***********) съгласно реда по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, нито на други новообразувани имоти по ПНИ за ж.р.“К.“ гр.Хасково.

Видно от писмо с изх. № РД-12-02-491-1/14.06.2022 г. на Общинска служба „Земеделие“ - Хасково, протоколно решение за определяне териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание чл. 18г от ППЗСПЗЗ по § 4 не било налично в архива на ОС “Земеделие“ Хасково, а според писмо на ОСЗ - Хасково с изх. № РД-12-02-491-3/10.01.2023 г., решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията в ОСЗ били издадени в един оригинал и връчени на лицето, като след това се издавали дубликати на тези решения и от специализиран програмен продукт „Фарма 3“ можело да бъде изготвен единствено дубликат на Решение № 36-51 от 01.04.1998 г., заместващ оригинала при необходимост. В архива на ОС “Земеделие“ - Хасково не били намерени копия от разписки за връчване на решения по реда на ГПК на заявителите.

За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от страна на жалбоподателя бил представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 160, том I, дело № 324/1972 г. на Хасковски районен съдия, видно от който К.Т.Т.продал на А.Р.Р. нива от 5 ара в землището на гр.Хасково в местността „Ю. л.“ при граници: път, И.Т., Б.Б. и К. Т., която е част от нива от 2 дка при граници: Д. А. Д., Б.Б.и И.Т..

В хода на делото са събрани гласни доказателства и е назначена експертиза, като така посочените доказателства са обсъдени в обжалваното съдебно решение.

При излагане на правните си доводи, съдът е посочил, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Оспореният акт за възстановяване на право на собственост бил издаден от компетентен орган - кмета на общината по местонахождение на имота. Същият бил съставен в законоустановената писмена форма, като съдържал всички изискуеми реквизити, отговарял на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези, предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени били номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а към заповедта била издадена скица № 4358 от 10.09.2021 г. Заповедта била издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 46, ал. 17, изр. първо от ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“К.“, гр.Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36-51/08.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50531 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4358/10.09.2021 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ било наличието на влязъл в сила ПНИ. Това обстоятелство не било спорно между страните и се установявало от събраните по делото писмени доказателства. Доколкото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издавала въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й бил сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали били спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Доколкото жалбоподателят не оспорил в срок плана на новообразуваните имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план процесният имот бил отреден и записан в регистъра към него на наследниците на В. Д.Ч., в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на влезлия в сила план, доколкото при условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на съответната община действал при условията на обвързана компетентност. Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразявала правата на собствениците според ПНИ - съдържанието й следвало да съответства на отбелязванията в този план и това съответствие било предмет по съществото на спора за законосъобразността й. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „К.-1“, гр. Хасково, с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от ПНИ бил индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната заповед имала идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя била правилна и законосъобразна.

Твърденията на жалбоподателя за притежание на правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост са преценени като наличие на спор за материално право. Съдът е посочил, че разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху същия имот, в това производство е недопустимо. Обсъдени са и доводите на жалбоподателя, че представеното по делото Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково е нищожно, като същите са приети за неоснователни.

При така установената фактическа обстановка Районен съд – Хасково е приел, че подадената срещу Заповед № 1672/20.09.2021 г. на Кмета на Община Хасково жалба е неоснователна, който извод изцяло се споделя от настоящата съдебна инстанция по следните съображения:

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.

Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти.

Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана за новообразувани имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. От така цитираната разпоредба е видно, че планът на новообразуваните имоти, освен че съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид), съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица. Това качество имат както ползвателите на земи въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици (респективно техните наследници), така и всяко трето лице, чиито права и интереси се засягат от одобрения план. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост. В конкретния случай следва да се има предвид Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково е влязла в сила, като липсват данни същата да е е обжалвана от касационния жалбоподател.

Следва да се посочи също, че записванията в регистъра имат само констатиращо значение, поради което в производството по одобряване на ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Евентуално възникнали спорове за собственост подлежат на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ.

Съгласно § 4к, ал. 7 ПРЗЗСПЗЗ, "възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота".

Съгласно чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, "за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на АПК".

Тоест след влизането в сила на ПНИ, както е в конкретния случай, се издава заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тълкувайки цитираните две разпоредби, районният съд е достигнал до извод, че кметът действа в условията на обвързана компетентност при издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В тази връзка, както е посочено в обжалваното съдебно решение, при преценка законосъобразността на заповедта следва да се установи съответствието между този план и индивидуализацията на имота с оспорената заповед. В настоящия случай безспорно се установява, че ПНИ на ж. р. „К.“ в гр. Хасково, където е възстановен процесният имот, е влязъл в сила, като жалбоподателят не е оспорил заповедта на областния управител, с която е одобрен. Също така, видно е от регистъра на новообразуваните имоти, неразделна част от ПНИ, че В. Д.Ч. (наслододател на заинтересованите страни) е записан като собственик на имота. Ето защо заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. При безспорно установено съответствие между индивидуализирания с оспорената заповед имот и отреждането, предвидено с ПНИ, оспорената заповед е законосъобразно издадена. Относно доводите на жалбоподателя, свързани с притежание на право на собственост върху процесния имот, съдът правилно е посочил, че се касае за спор за материално право с лицата, на които е възстановено правото на собственост, който спор не би могъл да бъде разрешен и същият подлежи на разглеждане по реда на исковото производство. По силата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред и съответно при установяване по общия исков ред на тези права, влезлият в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя. Това обаче не може да се постигне чрез атакуването на заповед, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, в производството по оспорване на която се изследва единствено съответствието й с ПНИ.

Тези изводи се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че независимо от посочването, че със заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ се придобива/възстановява собственост, същата по съществото си отразява правата на собствениците според плана на новообразуваните имоти, тоест съдържанието й е необходимо да съответства на отбелязванията в този план. В производството по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ контролът за законосъобразност на заповедта се свежда до проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ и Регистъра към него, каквото несъответствие в случая не е установено.

В този смисъл касационната инстанция намира оспореното решение за валидно, постановено при липса на допуснати процесуални нарушения, при напълно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която районният съд е извел правилни и съобразени с материалния закон изводи относно неоснователността на предявената пред него жалба. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева, дължими от касационния жалбоподател.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 480/21.07.2023 г., постановено по дело № 2572 по описа за 2021 година на Районен съд – Хасково

ОСЪЖДА А.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес: *** да заплати на ОБЩИНА ХАСКОВО, адрес: гр.Х пл.“О“ №, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:
Членове: