Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 18.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 1449 по описа на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В исковата
молба се поддържа, че между страните бил сключен договор за възлагане на
проектиране от 23.02.2015 г., по силата на който ответниците се задължили да
изработят инвестиционен проект, във фаза техническа, за ПУП за промяна на
регулация и къща за гости в обединени имоти УПИ IV-30; УПИ V-30,32; УПИ VI-32; УПИ VII-32, кв. 9 по ПУП на с. Габровница, обл. Софийска, одобрен със Заповед №
0-2145/22-06-1966 г. в договорените обем, обхват, фази и срокове, като оглавят
екип от всички необходими специалисти, при спазване на условията на държавните
нормативи, технически спецификации и стандарти. Уговореното възнаграждение било
в размер на 12 500 лв., като към 11.11.2015 г. ищцата заплатила авансово
сумата от 10 000 лв. Остатъкът от 2500 лв. е следвало да бъде изплатен при
предаване на изготвените документи. На 30.11.2015 г.ответниците предали
изготвените от тях проекти, които обаче се оказали неизползваеми за ищцата.
Инвестиционният проект на обект „Къща за гости, навес за автомобили, басейн и
барбекю, находящи се в УПИ IV 30.32, кв.
9 по плана на с. Габровница, общ. Своге, обл. София“ във всичките му части се
оказал ненадлежно съгласуван по ВиК, ОВиК и Ландшафт. Поради тази причина,
ищцата сочи, че безпредметен за нея се оказал и предаденият й инвестиционен
проект, касаещ частично изменение на ПУП. Счита, че не е налице изпълнение от
страна на ответниците на договорните им задължения по смисъла на чл. 261 ЗЗД, а
именно – да изпълнят възложената им работа така, че същата да бъде годна за
използването й по предназначение. Счита, че за нея е възникнало правото по чл.
265, предл. второ вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД да развали договора, което твърди, че е
сторила с писмено предизвестие, получено от ответниците на 11.03.2016 г. Поради
настъпилото разваляне на договора, моли съда да осъди ответниците да й заплатят
солидарно сумата в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на постановяване на съдебното решение до датата на
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответниците оспорват основателността на предявения иск.
Признават факта, че между страните бил сключен твърденият от ищцата договор.
Сочат, че било уговорено, че договорът ще се счита за изпълнен при предаване на
проекта на хартиен носител на изпълнителя и подписването на приемо-предавателен
протокол за документацията. Признават и факта, че сумата от 10 000 лв. им
била заплатена към 11.11.2015 г. Сочат, че проектът е изготвен в съответствие с
изискванията на действащото законодателство. Ответниците били възлагали
проектните разработки само на правоспособни проектанти, които са подписвали и
подпечатвали съответните проектни части. При предаване на изготвените документи
на 30.11.2015 г. ищцата не е направила възражение, поради което следва да се
счита, че тя е приела изпълнението. Навежда, че в случай на установяване на несъгласуваност
или непълноти по време на строежа, в договора между страните било предвидено
ответниците да направят необходимите доработки и поправки за своя сметка и в
необходимите срокове. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е
приет договор за възлагане на проектиране от 23.02.2015 г. (л. 6-10), сключен
между ищцата Е.К.К., от една страна, в качеството й на възложител, и ответниците
Ю.М.В. и Н.А.Ц., от друга, в качеството им на изпълнители. Предметът на
договора бил изработването на
инвестиционен проект, във фаза техническа за ПУП за промяна на регулация и къща
за гости в обединени имоти УПИ IV-30; УПИ V-30,32; УПИ VI-32; УПИ VII-32, кв. 9
по ПУП на с. Габровница, обл. Софийска, одобрен със Заповед № 0-2145/22.06.1966
г. в договорените обем, обхват, фази и срокове, като изпълнителите следвало да
оглавят екип от всички необходими специалисти, при спазване на условията на
държавните нормативи, технически спецификации и стандарти. Съгласно чл. 2 от
договора, обемът, обхватът и фазите на проекта са определени в заданието за
проектиране, което е неразделна част договора – Приложение № 1.
По делото е
приет и приемо-предавателен протокол за извършената от възложителя работа (л. 11 и л. 58), от който
се установява, че възложителят Е.К. е приела изработеното, без да са вписани
конкретни възражения от нейна страна.
Представени
са и дипломи и удостоверения за правоспособност на специалистите, съгласували
отделните части на проекта (л. 41 – 51,
л. 60 - 71).
Приети по
делото са и изготвените от изпълнителите инвестиционни проекти (.л 127 - 427).
Приет като
доказателство е и комплексен доклад за съответствие на инвестиционния проект
със съществените изисквания към строежите по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ (л. 92 - 126), изготвен
от „Кодас Консултинг“ ЕООД, по отношение на което дружество е издадено
удостоверение № РК-0034/31.05.2013 г. от Министерство на регионалното развитие
и благоустройството, Дирекция за национален строителен надзор за извършване на
дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Съгласно заключението на приетия по
делото доклад, отделните специалисти в съответните области са заключили, че
проектът може да бъде одобрен на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ.
Осъществилите строителния надзор лица считат, че упълномощените общински служби
могат да пристъпят към одобряване на техническия инвестиционен проект съгласно
чл. 143, ал. 1 ЗУТ и да бъде издадено строително разрешение съгласно чл. 148,
ал. 2 ЗУТ след изпълнение на предписаните в ЗУТ процедури, тъй като са налице
документите съгласно чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и съгласно чл. 144, ал.
1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗУТ.
Приет е и
доклад за оценка на съответствие за енергийна ефективност на инвестиционен
проект (л. 428 - 443), изготвен от „Хес - Проект“ ООД, вписано в публичния регистър на
лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на
сгради, изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и
изготвяне на оценки за енергийни спестявания съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона
за енергийната ефективност. Съгласно заключението на специалистите, така
изпълнен, инвестиционният проект съответства на нормативните изисквания в част
техническа. Спазена е методиката за изчисление на топлотехническите
характеристики за новопроектирани сгради. Изпълнението на предвидените детайли
за сградните ограждащи елементи осигурява вътрешна температура в сградата,
съответстваща на нейната класификация.
По делото е
приета и СТЕ, съгласно чието заключение в процесния инвестиционен проект са
констатирани несъответствия с изискванията на Наредба № 4/21.05.2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Посочено е, че недостатъци
на проекта има в частите: Архитектура, Конструкции, Електрическа, ВиК, ОВ,
Ландшафна архитектура, Геодезия. Констатирано е, че в останалите си части,
инвестиционният проект отговаря на нормативните изисквания. Изслушан в съдебно
заседание, експертът сочи, че констатираните недостатъци са отстраними, като
проектът просто трябва да се доизработи. Сочи, че недостатъците се изразяват в
това, че проектът не е пълен. Неизпълнената част от него е малка, но съществена,
поради което, за да бъде реализиран, следва да се доизработи.
От разпита
на свидетеля И.А. – управител на „Кодас Консултинг“ ЕООД, осъществило
строителен надзор по отношение на процесния инвестиционен проект, се
установява, че след като е изготвен проект, който е одобрен от лицензира фирма,
същият по волята на възложителя, се представя за одобрение. В случай, че
главният архитект не одобри проекта, той е длъжен да го върне с мотивиран
отказ. Свидетелят изразява несъгласие с някои от посочените от вещото лице
недостатъци на проекта, като сочи, че за басейни до 10 куб. м. не следва да се
изготвя строителна документация, подпорните стени до 2 метра се изготвят без
проекти, а липсата на разпределение и означение на избеното помещение не води
до дефицити в останалите части на проекта, както е посочил вещото лице. Свидетелят
не е съгласен и с направената от вещото лице констатация по част
„Архитектурна“, че са необходими поне още два разреза, тъй като всеки от
етажите е на две нива. Според свидетеля А. разрезът може да е само един, ако
дава достатъчно яснота. Свидетелят сочи, че не е налице и другият констатиран
от вещото лице недостатък – липса на съгласуваност между отделните специалисти.
А. заявява, че проектът е съгласуван и дава пример за това, като сочи, че
избенето помещение не е посочено в нито една от частите в проекта – не е
отразено във ВиК частта, в архитектурната част, в ел. частта, което означава,
че отделните части са съгласувани помежду си. Свидетелят сочи, че по отношение на
проектираната къща няма проблем да бъде издадено разрешение за строеж, както и
че по този проект може да бъде построена сградата. Съдът намира, че част от
показанията на свидетеля по естеството си представляват експертни оценки и
заключения. Същевременно обаче съдът отчита и факта, че същият разполага с
експертни познания, тъй като е сред посочените в списъка на правоспособни
физически лица-специалисти към 23.07.2015 г. за упражняване дейностите оценка
на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен
надзор, утвърден от началника на ДНСК (л. 112-113). Не следва да се уважава изразеното от ищцата становище, че съдът не
трябва да взема предвид показанията на този свидетел, тъй като същият е
заинтересовано лице, доколкото е осъществил технически надзор над проектирания
обект. Съдът намира, че свидетелят не попада сред лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 172 ГПК и не се установи да е заинтересован изходът на
делото да е в полза или във вреда на някоя от страните.
По делото е
разпитан и свидетелят Симеон Кръстанов – съпруг на ищцата. От показанията му се
установява, че водили преговори и сключили процесния договор с ответниците.
След изготвянето на проекта, свидетелят и съпругата му говорили с главния
архитект на гр. Мездра и с архитект при Община Враца, които намерили поне
двадесет неточности в архитектурната част на проекта. След като архитектите им
казали за неточностите, ищцата не върнала инвестиционния проект на
изпълнителите – ответници в настоящото производство за преработка или допълване
на проекта, а направо пристъпили към прекратяване на процесния договор. С
изпълнителите нямали писмено задание, в което до посочат отделните параметри,
на които искали да отговаря проектът, имали само задание за визията на къщата и
нейния външен облик. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като съобразява
възможната му заинтересованост от изхода на делото с оглед разпоребата на чл.
172 ГПК.
При
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на
ищцата е да докаже, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на
което е престирала процесната сума; че договорът между страните е
развален поради недостатъци на поръчката, които са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили спрямо ищеца задължението за предаване на процесната
сума или че е налице основание за нейното задържане.
С
определение № 1366/28.06.2016 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните са отделени обстоятелствата, че между тях е сключен договор за
възлагане на проектиране от 23.02.2015 год.; че по силата на този договор
ищцата е предала на ответниците сумата от 10 000 лева към дата 11.11.2015
г.; че ответниците са предали на ищцата изготвената документация по силата на
сключения между тях договор на 30.11.2015 г. В съдебно заседание от 13.07.2016
г. изготвеният проект за доклад е приет за окончателен доклад по делото, без да
са направени възражения от страните по него.
Съдът
намира, че с оглед предмета на сключения между страните договор за възлагане на
проектиране от 23.02.2015 г., същият има характер на договор за изработка по
смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение.
При наличието на недостатъци в изработеното
поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал.
1 ЗЗД отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката или
намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното
негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и
да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение за вредите
от неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
В случая се установи,
че ищцата е изразила изявление за прекратяване на сключения с ответниците
договор, като им е изпратила уведомление (л. 23). Същата е счела, че
договорът не е изпълнен и липсва възможност да бъде изпълнен, както и че
изпълнението е станало безполезно за нея. Следва да се отбележи, че
волеизявлението на ищцата, отправено до ответниците касае прекратяване на
сключения между тях договор, който правен институт има различни правни последици
от развалянето на договора. Прекратяването на договорите винаги действа
занапред, правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а
резултатите от действието на договора (това, което е извършено по силата на
договора) се запазват. Съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на договора за
разлика от прекратяването на договор има обратно действие. Това означава, че
обвързването на страните отпада от датата на сключването на договора само
при неговото разваляне, и ако страните са дали нещо една на друга във връзка с
договора, те следва да го върнат, тъй като основанието, на което са го
получили, е вече отпаднало.
Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал.
2 ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с
едностранно волеизявление, само когато недостатъците са толкова съществени, че
правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че
е налице съществено отклонение от поръчката, е необходимо да се извърши
преценка не само дали изработеното е негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали то е отстранимо, дали отстраняването е технически
невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Съвкупната преценка на всички доказателства по
делото сочи, че в изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за възлагане
на проектиране от 23.02.2015 г. изпълнителите Ю.М.В. и Н.А.Ц., са изготвили
инвестиционен проект във фаза техническа, за ПУП за промяна на регулация и къща
за гости в обединени имоти УПИ IV-30; УПИ V-30,32; УПИ VI-32; УПИ VII-32, кв. 9
по ПУП на с. Габровница, обл. Софийска, одобрен със Заповед № 0-2145/22-06-1966
г. с части: геодезия, архитектура,
конструкции, електро, ВиК, ОВИК, енергийна ефективност, ПБЗ, пожарна
безопасност, управление на строителни отпадъци, ландшафна архитектура. Представили
са още: проект за ПУП за обединение на УПИ; доклад за съответствие, изготвен от
сертифициран строителен надзор; CD с цифров
модел за проект за ПУП по част архитектура и геодезия, както и папка с данни за
инвеститора.
Не се
установи обаче, че представеният инвестиционен проект има недостатъци, които са
толкова съществени, че работата да е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, което да дава основание на възложителя да развали
процесния договор и да претендира връщане на заплатеното възнаграждение. За да достигне
до този извод, съдът най-напред съобрази заключението на изготвената
съдебно-техническа експертиза. Видно от същата, вещото лице е констатирало
недостатъци на някои от частите на изготвения инвестиционен проект, като за
останалите сочи, че отговарят на нормативните изисквания. В съдебно заседание обаче
експертът И. сочи, че неизпълнената част от проекта е малка и че констатираните
недостатъци са отстраними, като за да бъде реализиран, проектът следва да се доизработи.
На следващо
място, видно от уговореното между страните в процесния договор, изпълнителят е длъжен
да отстрани допуснати пропуски, установени при приемане от експертния съвет, за
своя сметка и в най-къс срок (чл. 5.2). Предвидено е още, че в случай на установена несъгласуваност или
непълноти по време на строежа, той е задължен да направи необходимите доработки
и поправки за своя сметка и в необходимите срокове. От показанията на свидетеля
Кръстанов обаче се установява, че проектът не е бил представен на изпълнителите
за преработка или допълване, както било уговорено в договора, а ищцата направо
решила да пристъпи към прекратяване на договора.
На следващо
място, по делото са приети комплексен доклад за съответствие на инвестиционния
проект със съществените изисквания към строежите по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ (л. 92 - 126), изготвен от
„Кодас Консултинг“ ЕООД, както и доклад за оценка на съответствие за енергийна
ефективност на инвестиционен проект, изготвен от „Хес - Проект“ ООД, според
които изготвеният инвестиционен проект отговаря на нормативните изисквания и
може да бъде представен за одобрение на общинските служби. За факта, че за
изготвения проект може да бъде издадено строително разрешение свидетелства и И.А.,
управител на „Кодас Консултинг“ ЕООД.
Съгласно чл.
145, ал. 1 ЗУТ, техническите
или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния
архитект на общината (района). Съгласуването на инвестиционните проекти се
състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния
устройствен план и правилата и нормите за застрояване. Според разпоредбата на
чл. 146 ЗУТ, отказ да се одобри
инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват
конкретните мотиви за това. Възложителят се уведомява писмено по реда
на Административнопроцесуалния кодекс за отказа да се одобри
инвестиционен проект. Отказът може да бъде обжалван пред органа по чл.
216, ал. 2 в 14-дневен срок от съобщението за издаването му. Налага се
извод, че за да е налице отказ за одобрение на процесния инвестиционен проект,
то следва да е налице влязъл в сила административен акт, след като е извършена
предвидената в закона административна процедура. По делото не се доказа
възложителят на проекта Е.К. да е инициирала предвиденото в ЗУТ
административното производство за одобряване на инвестиционния проект. Според
свидетеля Симеон Кръстанов възложителят К. е разговаряла с главния архитект при
Община Мездра, както и с архитект при Община Враца, които открили недостатъци
на процесния инвестиционен проект в част „Архитектурна“. Така установените
разговори обаче не представляват изпълнена административна процедура по
входирането на проекта в съответната общинска администрация и произнасянето на
компетентния орган – с акт, с който инвестиционният проект се одобрява или се
отказва да бъде одобрен.
Следва да се
отбележи освен това, че когато недостатъците на извършената работа не са
толкова съществени, поръчващият може да упражни предвидените права по чл. 265, ал.
1 от ЗЗД, като поиска или поправяне на работата без заплащане или
заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на
възнаграждението. Правата по чл. 265, ал.1
от ЗЗД са предвидени алтернативно, а възможността да се реализира
някое от тях е обусловена на първо място от това възложителят точно и ясно да
се позове на него, каквото позоваване от страна на ищцата в настоящия процес не
е направено.
С оглед на
гореизложеното се налага извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата Е.К. следва да бъде
осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски. На същите
следва да бъде присъдена сумата за заплатено адвокатско възнаграждение /900,00
лв. на всекиго от тях/, като не следва да бъде уважено искането им за присъждане
на внесения депозит за призоваване на свидетели, тъй като същият не е усвоен по
предназначение и може да бъде освободен при поискване от заинтересованите лица.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.К., ЕГН: ********** против Ю.М.В.,
ЕГН: ********** и Н.А.Ц., ЕГН: ********** иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
сумата от 10 000 лв., представляваща платено възнаграждение по договор за
възлагане на проектиране от 23.02.2015 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е.К.К.,
ЕГН: ********** да заплати на Ю.М.В.,
ЕГН: ********** сумата от 900,00 лв. разноски по делото /заплатено адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е.К.К., ЕГН: ********** да заплати на Н.А.Ц., ЕГН: ********** сумата от 900,00 лв. разноски по делото /заплатено адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: