Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
том _______ стр.________
гр.Д., 31 юли 2015г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание
на двадесет и първи юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на
секретаря И.И. разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№766 по описа на
ДРС за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от И.С.М. с ЕГН ********** и Л.Р.М. с ЕГН ********** ***
срещу Д.Г.М. с ЕГН ********** и Г.А.Б. с ЕГН ********** *** офис ** и „**” АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.”**” №** искове за
установяване придобитото въз основа на давностно владение право на собственост
върху недвижим имот, представляващ двуетажна еднофамилна сграда със застроена
площ от 126 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху дворно място,
цялото с площ от 1050 кв.м., парцел ** - **, кв.** по РП на с.О., община Д. и
за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека върху
гореописания недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, том **, рег.№**,
дело №**/**г. на нотариус с рег.№** на НК, вписан в СВп гр.Д. с вх.рег.№**, акт
№**, том **, дело №**/**г. на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр.167, ал.3 от ЗЗД – противоречие със закона. Претендират
се и сторените по делото разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че двамата ищци като **
придобили по давност собствеността върху процесния недвижим имот. Намирали се
във владение на същия от 17.**.**г. и в продължение на повече от 10 години
упражнявали непрекъсната, явна и необе**окоявана фактическа власт върху него с
намерение за своене. Имотът е построен от ищците, като ЕТ „** – И.С.”***,
вписан по ф.д.№**/**г. на ДОС (заличен) е реализирал правото на строеж.
Придобиването на собствеността след строителството е удостоверено в нотариален
акт №**, том **,
дело №**/1995г. на нотариуса при ДРС. От тогава ищците установили фактическа
власт върху имота. С нотариален акт вх.рег.№**/17.**.**г.,
акт №**, том **,
дело №****/**г. на СВ при ДРС, собствеността върху имота е прехвърлена на ** на
ищците С.И. С.. Последният след придобиването му не заявил и не реализирал
собственически намерения по отношение на имота и той останал в тяхно владение.
Уговорките в този нотариален акт за продажба, макар формално да са обективирани
в същия, останали „само на хартия”. Ищците продължили да ползват имота като
тяхно жилище, в което живеят от построяването му, така и от 17.**.**г. и до
настоящия момент, без да са го напускали. Административният адрес на имота
винаги е бил вписан като постоянен и настоящ адрес на ищците. При съответните
доставчици на комунални услуги за имота са откривани единствено техни лични
поименни партиди. Къщата никога не е имала друг стопанин освен ищците. Тези
обстоятелства са всеизвестни в цялото им обкръжение в с.О. и сред всички техни
близки, роднини и познати. Пред всички, както и пред техния ** С. С. и пред
първите двама ответници, ищците демонстрирали че това е техния дом и те са
стопаните му. Като типични стопани и собственици ищците опазвали имота,
поддържали го и го ремонтирали, като го ползвали ефективно за жилищни нужди.
Владението на имота е било явно и трайно, осъществявано със знанието и без
противопоставянето на действителните собственици, с недвусмислено намерение
ищците да го придобият в собственост. От 17.**.**г. до настоящия момент никой
не е обе**оявал владението им, не го е прекъсвал и не е препятствал достъпа им
до имота. Никой не е предявявал искове и други претенции спрямо тях осносно
владението и собствеността върху него. Като последица от това ищците са
придобили собствеността върху имота по давност. При позоваване на придобивния
способ давностно владение, законната последица следва да се зачете от момента на изтичане на
законно определения срок, като елемент от фактическия състав по чл.79, ал.1 от
ЗС – така ТР №4/17.12.2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС. Моментът на
придобиване правото на собственост за ищците е 17.**.**г. След този период
първите двама ответници са учредили ипотека върху придобития от ищците имот. С
ипотеката те са обе**ечили вземането на третия ответник по договор за банков
кредит №**/26.01.**г. Кредитополучатели по договора са ** на ищците С.С. и **
му Д. С.. За учредяване на договорната ипотека е подписан нотариален акт №**/28.01.**г.,
акт №**, том **, дело №** на СВ гр.Д.. При учредяване на ипотеката първите
двама ответници са се легитимирали като собственици на имота на основание
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №****, том **, дело №**/**г.
на нотариус Ю.Д., с който *** на ищците и неговата ** им прехвърлят правото на
собственост върху процесния имот. Независимо от сключените сделки по отношение
на имота, спрямо ищците е текла придобивна давност при наличие на обективните и субективни елементи на чл.79,
ал.1 от ЗС. След изтичане на установения от закона срок ищците са придобили
собствеността върху имота преди датата
на учредяване на ипотеката. Последната, учредена от несобственик е
недействителна. Според императивната ра**оредба на чл.167, ал.3 от ЗЗД
ипотеката се учредява само върху имоти, които при сключване на договора
принадлежат на лицето, което я учредява. При сключване на договора за ипотека, с подписване на
нотариалния акт, учредителите на ипотеката – първите двама ответници не са били
собственици на имота. За това този договор е нищожен поради противоречие със
закона – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сключен в нарушение на забраната по чл.176,
ал.3 от ЗЗД. Като взискател на вземане, обе**ечено с ипотека по посочения
нотариален акт, третият ответник е насочил принудително и**ълнение върху имота
по и**.д.№**** на ЧСИ Н.Н.. Насрочена е публична продан на имота. С
постановление от 04.03.2014г. ЧСИ е оставил без уважение възраженията на ищците,
че взискателят насочва принудителното и**ълнение върху ипотекирания недвижим
имот, който към момента на учредяване на ипотеката не е бил собственост на
ипотекарния длъжник. Изложеното обосновава правния интерес за ищците от
предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК
ответниците Д.Г.М. и Г.А.Б.
не са подали писмен отговор на
исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „**” АД е подал писмен отговор на
исковата молба. Излагат се съображения за неоснователност на
предявените искове. През
м.януари **г. Д. М. С. – ** депозирала в „**” АД
филиал Д. искане за отпускане на кредит. По силата на договор №**/26.01.**г.
банката предоставила на кредитополучателя банков заем в размер на 50000 лв.
Задължението е обе**ечено със солидарната отговорност на ** С.И. С. и Д. М. С..
Преди отпускане на кредита е изготвена на 17.01.**г. пазарна оценка на обе**ечението.
С нотариален акт за договорна ипотека, Д.М. и ** му Г.Б. обе**ечават
задължението на Д. С. и С. С. по договора за банков кредит, като ипотекират в
полза на банката процесния имот. Към нотариалното дело са представени скици от
08.12.**г. и данъчна оценка от 07.01.**г., в които титуляр на правото на собственост е посочен Д.М.. Твърдението на
ищците, че се намират във владение на процесния имот, считано от 17.**.**г. –
датата на която С.И. С. придобива имота чрез договор за покупко-продажба, не
кореспондира с правната и житейска логика. Не е ясно ако И.С. е имал намерение
да владее имота за себе си, защо е била извършена ра**оредителна сделка и ако
последната е била „само на хартия”, както се твърди, защо той не е придобил
имота обратно посредством правна сделка или не е предявил претендираното право
на собственост към 17.**.**г., когато имотът все още не е бил ипотекиран, за да
се обе**ечи дълг на ** и ** му. С.И. С., който е собственик на имота от 17.**.**г.
също е посочил за свой постоянен и настоящ адрес ***. Последният е декларирал
процесния имот, а впоследствие се е ра**оредил с него, продавайки го на Д.М.
през **г. Последният също е декларирал имота, а впоследствие го е предложил
като обе**ечение на кредитора. Дори и да се приеме, че считано от 17.**.**г. И.С.
е владял имота чрез ** си, то давността се прекъсва с ра**оредителната сделка
от 30.06.**г. В нотариалния акт, с който е сключен договора за покупко-продажба
от 30.06.**г. собственикът С.С. е декларирал писмено пред нотариуса „че е
единствен легитимен собственик на имота”. Същият е декларирал имота като свой,
снабдил се е с данъчна оценка и скица на същия и го е прехвърлил на избран от
него купувач. С.С. безспорно е демонстрирал правото си на собственост върху
процесния имот и това право не е оспорено от ищците. Правните и фактически
действия на С.С. прекъсват претендираната от ищците давност, поради което искът
им е неоснователен. Искът за прогласяване нищожността на учредената в полза на
банката договорна ипотека е неоснователен, тъй като към момента на учредяването
й Д.М. и ** му Г.Б. са били собственици на имота.
Претендират се и сторените по делото
разноски.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на констативен нотариален
акт №**, том **,
дело №**/1995г. на нотариуса при ДРС, ЕТ „** – И.С.”, рег.ф.д.№**/**г.
по описа на ДОС е признат за собственик на недвижим имот,
представляващ двуетажна еднофамилна сграда със застроена площ от 126 кв.м.,
построена с отстъпено право на строеж върху дворно място, цялото с площ от 1050
кв.м., парцел ** - **, кв.** по РП на с.О., община Д..
С
договор за покупко-продажба от 17.**.**г., обективиран в нотариален
акт №0**, том **, рег.№****, дело №**/**г. на нотариус с
рег.№** на НК, вписан СВп гр.Д. с вх.рег.№**/17.**.**г.,
акт №**, том **,
дело №****/**г., Л.Р.М. и ЕТ „** – И.С.” прехвърлят собствеността върху гореописания
недвижим имот на С.И. С. - ** на ищците.
С
договор за покупко-продажба от 30.06.**г., обективиран в нотариален
акт №**, том **, рег.№****, дело №**/**г. на нотариус с рег.№**
на НК, вписан СВп гр.Д. с вх.рег.№****/30.06.**г.,
акт №**, том **,
дело №**/**г., С.И. С. със съгласието на ** си Д. М. Ц. прехвърля собствеността
върху процесния недвижим имот на ответника Д.Г.М..
С
нотариален акт №**, том
**, рег.№**, дело
№**/**г. на нотариус с рег.№** на НК, вписан СВп гр.Д. с вх.рег.№**/28.01.**г.,
акт №**, том **, дело №**/**г. е учредена договорна ипотека върху процесния
недвижим имот
за обе**ечение на договор за банков кредит, по силата на който „**” АД е
отпуснал на кредитополучателя ** Д. М. С. кредит от
50 000 лева, по който договор за кредит
ответниците Д.Г.М. и ** му Г.А.Б. са
вписани като ипотекарни длъжници за обе**ечение на кредита.
По
молба на „**” АД от **.01.2014г.
е образувано и**.д.№**** на ЧСИ Н.Н. срещу ** Д. М. С., С.И. С. и Д. М. С.,
които с и**ълнителен лист от 13.01.2014г., издаден по ч.гр.д.№**/2014г. на ДРС
са осъдени солидарно да заплатят следните суми: 48540,98
лева, представляваща дължима просрочена главница по договор за банков кредит за
стартиращ бизнес № **
**/26.01.**г.; 12**0,44 лева – сбора от договорна лихва и неустойка за забава
върху главницата за периода от 21.04.2012 год. до 09.01.2014 год., 470,61 лева
– дължими такси за управление на кредита, ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда – 10.01.2014 г. до окончателното й и**лащане, както и сумата
от 1880,49 лв., представляваща разноски
по делото. По искане на кредитора и**ълнението
е насочено срещу процесния недвижим имот въз основа на учредената от
ответниците Д.Г.М. и Г.А.Б. договорна ипотека.
От представените по делото доказателства се установява,
че ищците И.С.М. и Л.Р.М. са
с постоянен и настоящ адрес ***, както следва: М. от
19.05.2000г. – настоящ адрес, от 12.10.20**г. – постоянен адрес, М. от 19.05.2000г. – настоящ адрес, от
28.09.2001г. – постоянен адрес. Същият постоянен адрес е заявил и **ът на ищците - С.И. С., считано от 28.09.2001г.
Ищците са представили писмени доказателства,
удостоверяващи че са титуляри на партиди към „**” АД за обект с място на потребление – спорния
имот, ищецът И.С.М. от 21.10.2006г. и ищцата Л.Р.М. /като **/ от **.07.2007г.
Съответно партидата във „**” ЕООД гр.Д. за същия имот от 1996г. се води
единствено на името на ищеца И.С.М..
По делото е приета съдебно-техническа експертиза от
заключението на която се установява, че след осъществената през **г.
прехвърлителна сделка за процесния имот, същият е придобит от С.И. С., като
същият не е декларирал придобиването на собствеността върху същия. През **г.
имотът е придобит от Д.Г.М. въз основа на договор за покупко-продажба, като М.
е декларирал придобиването на собствеността с декларация по чл.14, чл.** и §2
от ПЗР ЗМДТ с вх.рег.№***/07.07.2006г., като е посочил грешен административен
адрес на имота – ул.”**” №**. Данъчните задължения на М. за имота не са
погасени за периода от придобиването му и към настоящия момент.
Страните са ангажирали по делото и гласни доказателства с
показанията на свидетелите Л.Н.М. /**/, Д. Р.И. /**./, Н. Я. А.в /**/, В. П.Д.
и К. И. Й. Св.М. излага, че е ***Св.И. излага, че ищците *** Св. А. излага, че ***До имота св.Д. отишла с
кредитен инспектор от „**” АД и с адв.Д.М.. Имотът представлявал двуетажна къща
в много добро състояние, с много подобрения. Свидетелката ***двете присъстващи
в имота жени /по-възрастна и по-млада, ***/ като собственици на имота. Според Д.
на двете жени им е било известно, че се прави опис и че имотът ще се ипотекира.
Св.Й. е ** на ответника „**” АД – ***Свидетелят е запознат с кредитната
преписка на ** Д. С., тъй като кредитът е бил с допуснати просрочия. Свидетелят
е провеждал срещи с Д.С. за обсъждане на евентуално преструктуриране на
кредитното задължение. Свидетелят е провеждал и срещи с ищцата Л.М.. Среща с М.
била проведена около **.**.2010г., по искане на същата, която се представила за ** на солидарен
длъжник по договора за кредит. Преди
това, на 28.09.2010г. от банката била и**ратена покана за доброволно и**ълнение
на кредитополучателя и солидарните длъжници, получена на 06.10.2010г. На тази
среща свидетелят и М. дискутирали възможностите за уреждане на кредитното
задължение, като желанието на М. било да не се допуска принудително и**ълнение
и реализация на обе**ечението по договора за кредит, тъй като имотът бил
собственост на трети лица, които не посочила конкретно. В тази връзка желанието
на М. било да погасява кредита от нейно име. М. е правила погашения и
задължението било реструктурирано с молба на ** Д. С. от м.март 20**г.
Въз основа доводите на страните, и събраните доказателства,
по вътрешно убеждение и приложимия закон съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.26, ал.1,
пр.1
във вр.167, ал.3 от ЗЗД.
За
уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост по чл.124,
ал.1 от ГПК на твърдяното от ищците придобивно основание, а именно изтекла в
тяхна полза придобивна давност, е необходимо кумулативното установяване на
следните предпоставки: 1/ упражняване на фактическа власт върху имота 2/ през
определен от закона срок 3/ с намерение за своене, което 4/ намерение следва да
бъде демонстрирано пред действителните собственици, ведно с 5/ позоваване на
изтеклата в полза на владелците давност, понеже давността не се прилага
служебно – било като се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка,
било като предявят иск за собственост /настоящия случай/ или като
противопоставят възражение по предявен срещу тях иск за собственост. Ра**ределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищците да установят
наличието на тези предпоставки.
Безспорно се установява първоначалната легитимация на ищците – ** М.
като собственици на процесния недвижим имот. Ищците не оспорват валидността на
сключените на 17.**.**г. и на 30.06.**г. договори за покупко-продажба, при
което съдът приема че същите са породили вещно-прехвърлителен ефект. Съгласно чл.99 от ЗС,
правото на собственост се изгубва ако друг го придобие. Предвид заявеното от ищците основание
за придобиване на спорния имот – давностно владение, то те следва да установят, че са владяли имота с намерение за
своене за период от 10 години. По делото не са ангажирани доказателства за
валидното възникване на правото на собственост на ищците, основано на
давностно владение. Не се установи по делото след прехвърляне на имота в полза на С.И. С. и
последвалото го прехвърляне от последния в полза на ответниците Д.М. и Г.Б., ищците – **те М. да са имали
намерение за неговото своене. Намерението за своене не трябва да остане скрито,
то трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да
станат достояние на собствениците и да показват несъмнено, че лицето, което
упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи за
себе си. Ра**итаните по делото свидетели не излагат обстоятелства, доказващи
владелчески действия на **те М. насочени срещу първоначалния приобретател на
имота – **ът им С.И. и срещу последващите такива – **те Д.М. и Г.Б.. Ра**итаните
по делото свидетели излагат, че единствено ищците ползват и стопанисват
имота. Не им е известно **ът на ищците да е извършвал собственически действия.
Не познават ответниците Д.М. и Г.Б.. Съдът кредитира показанията на свидетелите
Л.М., Д. И. и Н.А., които са еднопосочни и непротиворечиви и не се опровергават
от други доказателства, включително и гласни такива. Действително не се
установява по делото други лица освен ищците да са ползвали процесния имот, но
обикновеното неползване на имота не води до изгубване на правото на
собственост. Неупражняването на фактическа власт върху собствения имот, само по
себе си, не представлява отказ от права. Сред събраните по делото
доказателства, включително и гласните такива няма данни за това ищците да са
предприемали действия, демонстриращи своене, които да са ставали достояние
на собствениците на имота. Със
сключването на договора за покупко-продажба
от 30.06.**г., С. С. е упражнил
правото си да се ра**ореди с имота. Предприетото
от С. прехвърляне на процесния имот разколебава твърденията на ищците, че те са
демонстрирали намерение за своене. А дори това да е било така, с извършената ра**оредителна
сделка С. се е противопоставил на намерението им за своене. Съответно през
2006г. ответникът Д.М. е декларирал по реда на ЗМДТ придобиването на спорния
имот. При това не се установи по делото явно и необе**окоявано владение по
смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността от
ищците по давност.
При това следва извода, че ответниците Д.Г.М. и ** му Г.А.Б. не са загубили правото
на собственост върху процесния недвижим
имот и съответно такова не е придобито от ищците И.С.М. и Л.Р.М. на
основание давностно владение. Предявеният
иск установителен иск за собственост е недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед резултата по установителния
иск, неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за прогласяване
нищожността на договора за учредяване на ипотека върху същия
недвижим
имот. Ищците настояват, че договорът е нищожен поради
противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сключен в нарушение на чл.167,
ал.3 от ЗЗД, според който ипотеката се учредява само върху имоти, които при
сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Установява се,
че както при сключване на процесния
договор за ипотека, така и към настоящия
момент учредителите на ипотеката –
първите двама ответници са се
легитимирали като собственици на имота.
С оглед изхода на спора на ищците не се следват сторени по делото разноски.
На ответника „**”
АД следва да се присъдят разноски в размер на 1013,52 лв. (78
лв. – възнаграждение по СТЕ и **5,52 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, Д. районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.М. с
ЕГН ********** и Л.Р.М. с ЕГН ********** *** срещу Д.Г.М. с
ЕГН ********** и Г.А.Б. с ЕГН ********** ***
офис **и „**”
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.”**”
№** искове
за установяване придобитото въз основа на давностно владение право на
собственост върху недвижим имот, представляващ двуетажна еднофамилна сграда със
застроена площ от 126 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху дворно
място, цялото с площ от 1050 кв.м., парцел ** - **, кв.** по РП на с.О., община
Д. и за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека върху
гореописания недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, том ** рег.№**,
дело №**/**г. на нотариус с рег.№** на НК, вписан в СВп гр.Д. с вх.рег.№**, акт
№**, том **, дело №**/**г. на основание чл.26, ал.1, пр.1
във вр.167, ал.3 от ЗЗД – противоречие със закона.
ОСЪЖДА И.С.М.
с ЕГН ********** и Л.Р.М. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „**”
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.”**”
№** сторени по делото разноски в размер на 1013,52 лв.
Решението подлежи на отбелязване при условията на чл.**5, ал.1 от ЗС в
шестмесечен срок от влизането му в сила.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: