№ 130
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502818 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано
по въззивна жалба на Н. В. СТ. срещу решение №261250/16.04.2021г., постановено по гр.д.
№11840/20г. по описа на ВРС, 10 състав, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД за установяване на дължимостта на
придобити с цесия вземания за остатък от главница по договор за потребителски кредит,
договорна лихва и обезщетение за забава, удостоверени като изпълняем дълг в оспорена
заповед за изпълнение и съответно са определени разноски за исково и заповедно
производство.
Жалбата вх.№288562/27.05.21г. е депозирана по поща с удостоверена дата на
подаване в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и
е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, чрез юрисконсулт, е упражнила право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт.
Пълномощникът на ответника, обжалващ само уважената част от претенцията е
изрично овластен с права за настоящата инстанция. Насрещната страна се представлява от
упълномощен юрисконсулт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
1
Дължимата държавна такса е събрана авансово в изискуемия минимален размер.
Жалбата е надлежно администрирана. При служебна проверка, въззивният състав
констатира, че освен обжалваното решение, по делото е постановено определение №
265653/07.09.2021г., с което по искане на пълномощник на ответника e допълнено
определянето на разноски в полза на длъжника по необжалвана част от акта. Постъпили са и
две допълнителни молби на ищеца от 29.04.21 и 23.09.23 за допълване на диспозитивите по
възложените му с решенето и допълването му разноски по защита на длъжника срещу
неоснователна част от претенциите. Въззивният съд съобразява, че тези искания се отнасят
до изпълнение на необжалвана част от акта и затова намира, че недовършеното произнасяне
на първата инстанция по тези искания няма значение за предмета на въззивния контрол.
Въззивната инстанция би могла да разглежда въпроси относно определяне на разноски само
по частта от претенциите, които вече да уважени.
Доклад по жалбата:
Пълномощникът на въззивника сочи допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в неправилно установени факти и приложен закон по
възражението по легитимацията на цесионер, заявил придобити права от кредитора без
цесията да е била надлежно съобщена от цедента. Сочи, че съдът не е разгледал задълбочено
подробно обоснованите възражения по действителността на цесионните договори и
оспорването на доказателствената стойност на документите за уведомяване на длъжника
преди подаване на заявлението и се е позовал на неотносима за установителни претенции
практика по зачитане на искова молба като уведомление за правата на нов кредитор.
Отделно се оплаква, че въпреки обоснованите възраженията за недействителност на
кредитния договор, съдът неправилно е преценил съответствието на съдържанието на
сделката с изисквания на специален закон (чл. 10 и 11 ЗПК), като е пренебрегнал недоказано
от ищеца спазване на форма, оповестяване на срок на кредита, методика за определяне на
лихвен процент, разпределение на включени в погасителни вноски различни задължения,
както и информацията за различни права на потребителя. Счита, че като е пренебрегнал тези
отклонения, съдът е установил в противоречие с изрични правила на чл. 22 и 23 ЗПК
неправилно наличие на договорно основание за претендираните вземания, вместо да отрече
изцяло валидността на договора за кредит. Евентуално оспорва и извода на съда относно
валидно уговаряне на лихвата в размер, накърняващ правилата на добрите нрави и
пропускът да се отчете този порок като основание за отричане на действителност на
сделката в цялост по правилата на чл. 26 ал. 3 ЗЗД. Сочи, че нищожността на договора
изключва правото на кредитора да получи каквото и да е вземане, породено от договорно
основание, а установяване на дължимост на дадената по такъв договор на друго
извъндоговорно основание (каквото е уредено в чл. 23 ЗПК) е недопустимо. С тези доводи за
пълна неоснователност на претенциите за заявените от кредитора вземания моли решението
за бъде отменено и установителния иск отхвърлен в цялост.
Насрещната страна, чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата с доводи за правилно
установени факти и прилагане на закона. Позовава се на извършени от името на страната по
2
кредитния договор – цедент по уведомяване на длъжник въз основа на пълномощно и сочи
установена съдебна практика по зачитане на последиците от такова уведомяване и
доказаната добросъвестна активност на упълномощен от цедента приобретател да връчи
уведомления за да гарантира, че длъжника ще може да изпълни надлежно на цесионера.
Оспорва възраженията по действителността на кредитния договора като цяло и отделните
му уговорки, като счита, че изискването за вид и размер на шрифта надхвърля необосновано
стандартите на закрила на потребителите, а несъответствие с такъв стандарт не е било
доказано. Сочи, че страните са уговорили индивидуално съдържание на кредитната сделка
изцяло съобразно изисквания на ЗПК, а специфичните изисквания за съдържанието на
погасителен план не се прилагат при фиксиран лихвен процент и уговорено погасяване на
равни вноски с фиксирани падежи. Позовава на индивидуално уговаряне на клаузите
относно поемането на задълженията за лихва и вида на всички разходи по кредита и
размерите им като различни компоненти, формиращи общия дълг на потребителя в рамките
на законовите лимит. Като обосновава различния характер на лимитирано по размер
обезщетение за забава (законна лихва) и възнаграждението на търговец, предоставящ кредит
(възнаградителна лихва) като основен елемент от възмездна сделка, сочи че няма основание
да се отрича действителност нито на уговорката за размера на лихвата нито на договора като
цяло, затова и установените на това договорно основание задължения от съда са правилно
признати в полза на ищеца като частен правоприемник на кредитора.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд съобразява, че
оплакванията касаят прилагане на норми с императивен характер. Правна квалификация на
възраженията не е изложена в доклада на първоинстанционния съд, но още в отговора на
ответника са били посочени съответните норми относно закрила на длъжници по
потребителски кредити, ограничаващи договорна свобода.
Доколкото обаче нито в доклада, нито в мотивите на обжалваното решение са
изложени някакви констатации относно съдържанието на сделката(извън общото посочване
на съответствието с конкретните норми от ЗПК, посочени от ответника) въззивният съд ще
следва да извърши самостоятелна преценка за съответствие и на другите клаузи с
императивните правила на ЗПК и обща потребителска закрила ( чл. 7 ал.2 вр. чл. 269 ГПК).
В тази връзка се констатира, че наред с лихвата, потребителят се е задължил да заплати две
отделни такси, включени в общия размер на седмичните вноски, събирани от кредитора и
това налага да бъде изяснена характеристиката на допълнителните услуги, и поискани от
клиента след разясняването на конкретните блага предложени за ползване на потребителя от
доставчика, извън основната престация по кредитния продукт. В тази насока значение за
предмета на делото имат и неоповестени до момента на страните приложими императивни
норми, възлагащи на доставчика задължение за проверка на кредитоспособност на клиент
(чл.16 ЗПК) и изискването на уговаряне на допълнителните плащания като част от
разходите по кредита (включени в ГПР), обявени при сключване на договора извън
възнаграждението под форма на лихва ( осн. чл. 11 т. 10 вр. 19 ал.1 ЗПК и чл. 33 от ЗПК).
Пропускът на първоинстанционният съд налага осигуряването на прилагането на
3
потребителската закрила в цялост от въззивния съд, поради което следва да бъде дадена
възможност на страните да заявят аргументите си и евентуално да допълнят доказателствата
по делото.
По отношение на съответствието на възражението за формата на документа и
размера на фиксираната лихва, допълнителни действия не се налагат, тъй като подробни
становища страните вече са развили в жалбата и отговора по нея.
По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Н. В. СТ. срещу решение
№261250/16.04.2021г., постановено по гр.д. №11840/20г. по описа на ВРС, 10 състав, В
ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД за
установяване на дължимостта на придобити с цесия вземания за остатък от главница по
договор за потребителски кредит в размер на 360.44 лв., договорна лихва в размер на 62.53
лв. и обезщетение за забава в размер на само 91.24 лв., удостоверени като изпълняем дълг в
оспорена заповед за изпълнение и съответно са определени разноски за исково и заповедно
производство.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни, че:
1. съдът прилага служебно императивни норми към процесния договор, ограничаващи
договорна свобода при потребителско кредитиране: чл. 10а , 11, чл. 19 ЗПК и чл. 33 от
ЗПК по отношение на уговорките за договаряне на такси или възнаграждения за
допълнителни услуги по повод на ползван потребителски кредит.
2. тежестта на доказване на уговарянето на допълнителните възнаграждения в
съответствие с изискванията на ЗПК се носи от въззивника, а при възприемане на
конкретното съдържание на волята на страните за съдържание на спорни съглашения,
съдът може да съобразява общите правила за възмездно кредитиране на потребители
като при тълкуване на воля на договарящи се страни съдът отчита отделните уговорки
в сделката във връзка една с друга и общата цел на договора, съобразно добросъвестно
упражняване на легитимен интерес на всяка от страните( чл. 20 ЗЗД), така и
поведението на страните в преговорния процес и при изпълнението на тълкуваната
сделка.
Дава възможност на насрещните страни с писмена молба с препис за насрещна страна
да посочат съображения и допълнителни доказателства по новоуказаната доказателствена
тежест в седмичен срок от връчване на настоящото определение, като ги предупреждава, че
ако предприемат такива действия по- късно и с това причинят отлагане на производството
съдът може да им възложи отговорност за разноски и глоба по реда на чл. 92а ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на страните:
4
• че страната може да посочи електронен адрес за връчване на съобщения, или да
поиска достъп до електронното дело и електронно уведомяване по делото след като се
регистрира и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като предупреждава, че страната,
получила чрез пълномощник достъп до книжа по делото (без поискано връчване на
съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7 дневен срок получаването на
електронната кореспонденция, като при липса на такова потвърждаване съдът ще приеме, че
страната злоупотребява с данни по делото, получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати
регистрирания достъп на пълномощника по това дело.
• че в случаите когато писмени изявления се подават в електронна форма,
подателят следва да внесе допълнителна такса за изготвяне на преписи по реда на чл. 102з
ал.1 ГПК за връчване на насрещната страна(ако тя не е задължена да ползва електронна
кореспонденция) в размер по чл. 23 т.3 от Тарифа № 1 (за всяка страница по 0,10 лв., а ако
фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0,07 лв) по сметка на ВОС
IBAN BG25 CECB 9790 31C8 7843 00.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 09.02.2022г от 14.00 часа. Да се призоват страните.
На осн. чл. 7 вр. чл. 101 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването, като при
пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата
за въззивника да се приложи копие от отговора на въззивната жалба и да се изпратят на
посочен в жалбата съдебен адрес в гр. София. На въззиваемия „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД уведомление да се изпрати с електронно съобщение чрез ССЕВ на адреса
еdelivery.egov.bg.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5