РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д. МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 346 / 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията.
Със Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията, е наредено на Д.Д.Б., ЕГН: **********,***, в качеството й на извършител, да премахне незаконен строеж: „Ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска сграда с пристрояване“, попадащ в поземлен имот с идентификатор *****по кадастралната карта на с. Врабево, за който е отреден парцел III-72 в кв. 25, с административен адрес: ул. „****“ № **, собственост на Д.Д.Б., наследници на Д.М.Б. и Т.И.М., като възстанови сградата в първоначалния й вид и премахне изградения до нея навес.
Недоволна от заповедта е останала Д.Д.Б., ЕГН: **********,***, която в срока по чл. 215 от ЗУТ, е подала настоящата жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. В жалбата се сочи, че в имота има изградена съществуваща стара стопанска сграда – двуетажна плевня, като жалбоподателката сочи, че именно на същата е извършен ремонт. Сочи, е ремонтът е за „поддържане в изправност“, при който не е засегната конструкцията на сградата. Сочи, че извършеният ремонт представлява „текущ ремонт“, за който на основание чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Поддържа се, че в имота е извършена „само и единствено ремонтна дейност, която съставлява „текущ ремонт“. Сочи, че с извършения „текущ ремонт“ не е променена застроената площ на плевнята, като не е променена и височината на сградата, като изграденото не засяга носещите елементи на конструкцията на сградата, като не е променено и предназначението на същата. Допълнително сочи, че извършеният ремонт представлява „вътрешно преустройство“. В заключение са моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед, като се претендира и присъждане на разноски.
В последното съдено заседание жалбоподателката не се явява и представлява и не ангажира становище. От жалбоподателката е представена писмена защита, с която се поддържа жалбата.
Ответникът Кмет на Община Троян се представлява от ПП Ц.Д. и от юрк. И.К., които намират жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна, като излагат аргументи в писмена защита. Ответникът сочи, че СТЕ повтаря констатациите, описани в Констативен акт № 5/18.08.2017 г., като твърдението на жалбоподателката, че е извършен „текущ ремонт“ е останало недоказано. Ответникът сочи, че ремонтът представлява „реконструкция“, като за извършването на същата е необходимо разрешение за строеж, каквото за процесния строеж няма, т.к. „реконструкцията“ не попада в изключенията на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Допълнително се сочи, че на югозападната фасада на процесната плевня е изграден навес с каменни основи, дървена покривна конструкция и иззидана западна стена, който навес безспорно е нов строеж, за който се изисква разрешение за строеж, каквото жалбоподетелката нито представя, нито твърди, че съществува. В последното съдебно заседание ответникът не се явява и представлява, като липсва искане за присъждане на разноски на ответника.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, видно от служебно изисканите от съда писмени доказателства на л. 27 и л. 34-37 от делото, като обжалваната заповед е съобщена на 12.09.2017 г., а жалбата е подадена на 25.09.2017 г., от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян е издадена от материално и териториално компетентния орган – Кмет на Община Троян.
Заповедта е подписана от органът, който има и функционална и териториална компетентност за това – чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид отразеното в официалния удостоверителен документ - констативния акт, описващ строежа, който попада в разпоредбата на чл. 137, ал.1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и е от пета категория, като такива строежи попадат в хипотезата на чл.225а , ал.1 от ЗУТ.
Видно е, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, разпоредителна част, разпореждане относно разноските при липса на доброволно изпълнение, а също и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на издателя.
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и излагане на фактически основания за издаването й. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма и на това основание искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административно-производствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи никакво нарушение на административно-производствените правила. Видно е, че заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/, съставен по надлежния ред и връчен на адресата на заповедта, видно от разписка на л. 19 от делото.
За започване на административното производство по издаване на заповедта е изпратено съобщение по чл. 26 от АПК /на л. 21-22 от делото/.
В законоустановения срок по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е постъпило писмено възражение от жалбоподателката вх. № В-РД-38/25.08.2017 г. /на л. 12-13 от делото/, в което се сочи, че е извършен „ремонт на съществуваща сграда със селскостопанско предназначение, предпазващ я от пълно срутване“ и според жалбаподателката Б. за такъв ремонт не е необходимо разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
Следва да се посочи, че жалбоподателката не е оспорила по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/.
В мотивите на обжалваната в настоящото производство заповед изрично са изложени аргументи за неоснователност на писменото възражение на жалбоподателката, като е посочено, че разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ сочи „не за кои строежи не се изисква изобщо издадено разрешение за строеж, а за кои не се изисква одобряване на инвестиционен проект, за да бъде издадено разрешение за строеж“. В мотивите на ожалваната заповед е посочено изрично в отговор на възражението на жалоподателката, че: „В настоящия случай се касае за реконструкция на съществуваща стопанска постройка, която констатация на длъжностните лица, извършили проверката, не се оспорва от извършителя на строежа, а реконструкцията не влиза в обхвата на изключенията, регламентирани в чл. 151 от ЗУТ. Ето защо като е извършен без разрешение, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ“.
Следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателката не се сочат, нито твърдят каквито и да било конкретни нарушения на административнопроизводствените правила. При това положение и като извърши служебната проверка за спазването на изискванията и на чл. 146, т. 3 от АПК съдът намира, че при издаването на процесната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а още по-малко съществени такива.
Обжалваната заповед е съответна и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ - Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Според чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
По делото не се спори липсата на разрешение за строеж, като е спорно, дали е налице „текущ ремонт“ на заварената двуетажна стопанска сграда - плевня по смисъла на §5, т. 43 от ЗУТ, при проявата на който не се изисква наличие на разрешение за строеж /арг. от чл. 151, ал.1, т. 1 от ЗУТ/ или е налице строеж по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ и „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, при наличието на която хипотеза се изисква разрешение за строеж.
Според легалната дефиниция на §5, т. 43 от ЗУТ „Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
Както беше посочено по-горе, следва да се кредитират констатациите в Констативен акт № 5/18.08.2017 г. Както беше посочено по-горе, Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/, съставен по надлежния ред и връчен на адресата на заповедта, видно от разписка на л. 19 от делото, не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/ е официален удостоверителен документ с материална доказателствена сила.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал и приел СТЕ, изготвена от ВЛ инж. Е.Г.М.. Видно от заключението на ВЛ, изготвено от инж. Е.Г.М., вх. № 117/10.04.2018 г., в момента на огледа от същото ВЛ сградата се ремонтира. На първи етаж се виждат изпълнени стоманоботенови колони, както и дървени такива. Над нивото на плочата на втори етаж е изпълнена лека стоманобетонова плоча. Покривът е изпълнен с дървена конструкция и покритие цигли. На югозападната фасада на проецсната сграда е изграден навес с каменни основи, дървена покривна конструкция и западната стена е иззидана, като навесът не е отразен в кадастралната карта. ВЛ дава заключение, че от сателитните изображения от 2009 г., 2010 г. 2013 г. и 2017 г. е видно, че извършеният ремонт не променя основните параметри на съществуващата сграда – плевня, с изключение на изградения на югозападната фасада на проецсната сграда навес с каменни основи, дървена покривна конструкция и западна стена иззидана. ВЛ инж. Е.Г.М. изрично сочи, че не може да отговори дали са извършени дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата /арг. от § 5, т. 43, б. „б“ от ДР на ЗУТ/, т.к. липсва документация за вида и разпределението на сградата – плевня преди процесния ремонт. В същата СТЕ е посочено, че от направения ремонт не се променя предназначението на помещенията на селскостопанската сграда.
Съдът е допуснал и комплексна СТЕ от две вещи лица – арх. Ц.Д.К. и инж. С.И.С.. Видно от заключенията на двете вещи лица по комплексната СТЕ, вх. 193/14.01.2020 г., която е съобразила приложените по делото документи, документите и плановете в Община Троян, както и оглед на място, установява се:
Процесната постойка,
посочена в обжалваната заповед - „Ремонт и реконструкция на съществуваща
стопанска сграда с пристрояване“, попадащ в поземлен имот с идентификатор *****по
кадастралната карта на с. Врабево, за който е отреден парцел III-72 в кв. 25, с административен
адрес: ул. „****“ № 30 – представлява стопанска
постройка, която е построена преди 1959 г. Съгласно кадастралния и
регулационен план, одобрен със Заповед № 57/1959 г. процесната постройка представлява паянтова двуетажна плевня, обор. Съгласно
действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-23/24.03.2009 г. на
ИД на АГКК, процесната постройка представлява селскостопанска сграда на два етажа.
„От огледа на място се установи, че процесният строеж представлява постройка на допълващо застрояване на два етажа, със застроена площ от 81 кв.м. Конструкцията на сградата е масивна, с двускатен покрив с дървена конструкция и покритие от керемиди. На етаж първи са обособени три помещения, а на етаж втори – две помещения. Всички помещения към момента на огледа се използват като складове. Сградата външно е измазана, с цокъл и каменна облицовка. Вътрешно са изпълнени нова ел. инсталация, нова мазилка по стени и тавани, нова шпакловка по стени и тавани, окачен таван на етаж първи и настилка бетонова плоча. На етаж първи е изпълнена нова ПВЦ-дограма. От вътрешния оглед също така се установи наличие на стоманобетонови колони, плочи и греди, както и на дървени такива. Достъпът до двете помещения на втори етаж се осъществява посредством външна метална стълба и метална тераса от юг, изпълнени със съвременни материали – кутиеобразни метални профили и рифелова ламарина. Покривната конструкция и покритието й са изпълнени изцяло с нови материали.
Тъй като липсват каквито и да било строителни книжа, експертизата няма как да установи дали помещенията в процесната постройка са променени или не. Експертизата не може да установи кога е променена конструкцията на сградата или нещо в този смисъл. Довършителните работи и подмяната на покривната конструкция на постройката са изпълнени със съвременни материали през последните две години. Извършените строителни дейности са с различни характеристики и като такива попадат в различни дефиниции на § 5 от ДР на ЗУТ.“
Заключението на дете вещи лица по комплексната СТЕ вх.
193/14.01.2020 г., сочи, че по южната и източна периферия на навеса е изпълнена
каменна ограда, като „навесът не е
отразен нито в кадастралния план, нито в новата кадастрална карта“. Същото
заключение изрично сочи, че: „Обектът,
индивидуализиран в Заповед № 1132/31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян, не
попада в хипотезите на чл. 151 ал. 1 от ЗУТ…. Обектът на заповедта не отговаря
на легалната дефиниция на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ с оглед характеристиките на
обекта, а именно лека стоманобетонова плоча и дървена
покривна конструкция на съществуваща стопанска сграда – плевня и изграден
дървен навес в югозападния ъгъл зад плевнята до границата с имот ******, които
сами по себе си представляват възстановяване, замяна на конструктивни
елементи…… Обектът на Заповедта попада в обхвата на дефиницията на § 5, т. 44
от ДР на ЗУТ и те са изпълнените на обекта стоманобетонови
колони, греди и плоча и нова дървена покривна конструкция.“
В заключение комплексната СТЕ изрично изброява извършените ремонтни дейности на процесната сграда: външна мазилка, цокъл с каменна облицовка, вътрешна нова мазилка по стени и тавани, нова шпакловка по стени и тавани, окачен таван на етаж първи, нова ел. инсталация, нова ПВЦ дограма, стоманобетонови плочи и греди, както и дървени такива, външна метална стълба и метална тераса от юг, изпълнени със съвременни материали - кутиеобразни метални профили и рифелова ламарина, нова дървена покривна конструкция с покритие от керемиди.
В Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/, както и в издадената въз основа на него Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян, е посочено: Извършва се „Ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска сграда с пристрояване“ – двуетажна плевня с площ 80 кв.м. Южната фасада е подсилена със стоманобетонови колони и греди и нови тухлени зидове с дебелиа 40 см. Северната фасада е подсилена с ½ тухла от вътрешната страна, без да е махана носеща дървена конструкция. Върху съществуващия междуетажен гредоред е отлята лека стоманобетонова плоча с дебелина около 8 см. Сградата е измазана. В момента се сменя дървената конструкция на покрива. В югозападния ъгъл зад плевнята, до границата с имот ****** е изграден дървен навес 2,55/2,30 м. и вис. 2,65/3,30 м., повдигнат от ниво терен със стълби около 0,5 м. Покривът на навеса е дървен, едноскатен. Строежът е пета категория. Ремонтът и реконструкцията са започнали през м. май 2017 г.
Съдът намира, че заключенията по двете СТЕ – единична, изготвена от ВЛ инж. Е.М. /вх. № 1117/10.04.2018 г./, и комплекса, изготвена от ВЛ арх. Ц.Д.К. и инж. С. И.С. /вх. № 193/14.01.2020 г./, потвърждават констатациите, посочени Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/, както и в издадената въз основа на него Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян.
Следва да се посочи, че към момента на издаване на Констативен акт № 5/18.08.2017 г. и обжалваната в настоящото производство Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян, процесният строеж е бил на един по-начален етап, като строителството е продължило и по време на настоящото производство по делото. Към момента на огледа и изготвянето на СТЕ – единична, изготвена от ВЛ инж. Е.М. /вх. № 1117/10.04.2018 г./ строителните работи са продължавали, поради което и към момента на огледа и изготвяне на комплексната СТЕ/вх. № 193/14.01.2020 г./, констатираните от двете вещи лица ремонтни и строителни дейности са били в по-разгърнат обем.
Съдът намира, че липсват съществени противоречия между двете СТЕ, като следва да кредитира и двете заключения по двете СТЕ. От друга страна заключението по комплексната СТЕ /вх. № 193/14.01.2020 г./ е по-подробно и като съобрази, че същото е изготвено от две вещи лица архитект и строителен инженер, съдът намира, че следва да кредитира изцяло констатациите на същите две вещи лица по комплексната СТЕ.
Както писмените доказателства по делото, в частност Констативен акт № 5/18.08.2017 г., така и заключенията на по двете СТЕ, доказват приетото от административния орган – издател на оспорената заповед – извършване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Както беше посочено по-горе, безспорно е, че за процесния строеж, осъществен върху паянтова двуетажна сграда- плевня, обор, построена преди 1959 г. не е издавано разрешение за строеж. Безспорно е, че за процесния строеж липсват строителни книжа.
От жалбоподателката не се твърди и не се представя дори изготвено конструктивно становище от инженер-конструктор за извършването на процесния ремонт.
С оглед посоченото по-горе и като съобрази писмените доказателства и заключенията на двете СТЕ съдът намира, че няма как осъщественото от жалоподателката строителство да бъде квалифицирано като „текущ ремонт“ по см. на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и да попадне в изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж.
Видно от всички доказателства по делото и заключението на двете
вещи лица по комплексната СТЕ, вх. 193/14.01.2020 г., която е съобразила
приетите по делото документи, документите и плановете в Община Троян, като
двете вещи лица са извършили и оглед на място, установява се, че: „навесът не е отразен нито в кадастралния
план, нито в новата кадастрална карта“. че: „Обектът, индивидуализиран в Заповед № 1132/31.08.2017 г. на Кмета на
Община Троян, не попада в хипотезите на чл. 151 ал. 1 от ЗУТ…. Обектът на
заповедта не отговаря на легалната дефиниция на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ с оглед
характеристиките на обекта, а именно лека стоманобетонова
плоча и дървена покривна конструкция на съществуваща стопанска сграда – плевня
и изграден дървен навес в югозападния ъгъл зад плевнята до границата с имот ******,
които сами по себе си представляват възстановяване, замяна на конструктивни
елементи…… Обектът на Заповедта попада в обхвата на дефиницията на § 5, т. 44
от ДР на ЗУТ и те са изпълнените на обекта стоманобетонови
колони, греди и плоча и нова дървена покривна конструкция.“
Ето защо съдът намира, че след като основните ремонтни дейности попадат под легалната дефиниция на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ за „реконструкция“, то за извършването на строежа е било необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото няма издадено и не се и твърди от жалбоподателката да е издавано.
Както за „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, така и за „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ е необходимо издаването на разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 13 от ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 13 от ЗУТ - Разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, реставрация и адаптация, при които се засяга конструкцията на строежа, се издава след извършено обследване по реда на чл. 176в.
Според съда е ирелевантно за предмета на делото да се изследва за всяка една строително-монтажна и/или ремонтна дейност дали попада под дефиницията на „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, или на „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ. Следва да се кредитира заключението на вещите лица по комплексната СТЕ вх. № 193/14.01.2020 г., като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, която категорично сочи, че „Обектът, индивидуализиран в Заповед № 1132/31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян, не попада в хипотезите на чл. 151 ал. 1 от ЗУТ…. Обектът на заповедта не отговаря на легалната дефиниция на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ с оглед характеристиките на обекта, а именно лека стоманобетонова плоча и дървена покривна конструкция на съществуваща стопанска сграда – плевня и изграден дървен навес в югозападния ъгъл зад плевнята до границата с имот ******, които сами по себе си представляват възстановяване, замяна на конструктивни елементи.
Поради това възражението на жалбоподатеката, че е извършен „текущ ремонт“ е недоказано, а като са извършвани ремонтни дейности, които попадат под легалната дефиниция на „реконструкция“ и „основен ремонт“, за същите е било необходимо издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 13 от ЗУТ, каквото не е издадено, поради което строежът е незаконен.
Съдът намира за законосъобразни и мотивите на ожалваната заповед в частта, в която е посочено, че: „Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ сочи не за кои строежи не се изисква изобщо издадено разрешение за строеж, а за кои не се изисква одобряване на инвестиционен проект, за да бъде издадено разрешение за строеж“. В мотивите на ожалваната заповед е посочено изрично в отговор на възражението на жалоподателката, че: „В настоящия случай се касае за реконструкция на съществуваща стопанска постройка, която констатация на длъжностните лица, извършили проверката, не се оспорва от извършителя на строежа, а реконструкцията не влиза в обхвата на изключенията, регламентирани в чл. 151 от ЗУТ. Ето защо като е извършен без разрешение, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ“.
В същия смисъл е и преобладаващата съдебна практика. Така Решение № 2196 от. 11.02.2020 г. по адм.д. № 6436/2019 г. на ВАС, Решение № 1414 от 29.01.2020 г. по адм.д. № 6435/2019 г. на ВАС, Решение № 14518 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 1336/2019 г. на ВАС, Решение № 234 от 08.01.2019 г. по адм.д. № 12803/2017 г. на ВАС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесната заповед е съобразена с материалния закон-чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което отговаря на изискванията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно съответствието на оспорената заповед с цалта на закона съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, съдът при извършената служебна проверка констатира, че същата съответства на целта на ЗУТ, а именно при липса/преклудиране на възможност за узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ ДВ бр. 65/2003 г. и за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 от ПР на ЗУТ, както и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, всички строежи, имащи характеристиките на незаконни такива, да бъдат премахнати.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян е законосъобразна по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника липсва искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, поради което съдът не следва да се произнася „плюс петитум“.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр с чл. 213 от ЗУТ Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: