Решение по дело №8242/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260260
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20202120108242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

   260260            ,11.02.2021 г.  гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Красен Вълев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 8242 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във  вр.чл.59, чл.143 от СК

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б,  срещу А.М.О., британски гражданин, роден на *** г.,с адрес: гр. Б, с която моли съда да:

-постанови родителските права върху малолетния син на страните Д. А.О., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Б,  да се упражняват от майката, при която да се определи и местоживеенето на детето,

-определи режим на лични контакти между бащата и детето както следва: по два часа през съботния или неделения ден на всяка седмица в присъствие на майката при предварителна договореност между родителите за деня и часа до навършване на две годишна възраст, а след това друг режим съобразен с възрастта на детето.

-да осъди бащата да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 400 лева от датата на подаване на исковата молба-17.12.2020г.. Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ищцата сочи, че тя се грижи сама за детето, като не работи и разчита на помощта на своите родители. Твърди, че ответникът няма други деца, има финансови възможности, постоянно пребивава в България, като е наел апартамент.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е посочил, че иска съдът да предостави съвместно упражняване на родителските права на майката и бащата, но не възразява местоживеенето да бъде при майката. Иска режим на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч. за съботния и неделния ден, като бащата взима и връща детето от дома на майката. Иска съдът да постанови тези контакти да се осъществяват без присъствието на майката. Моли съдът да определи месечна издръжка, платима от бащата в размер на 200 лева. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът твърди, че пребивава в България от края на 2019 г., като имал връзка с ищцата за периода ноември 2019 г.-декември 2020 г., в който период те живели заедно и станали родители. Ответникът сочи, че желае да има контакт с детето и да се грижи за него. Поддържа, че отношенията между него и ищцата са конфликтни.  Излага съображения, че той не е трудово ангажиран, няма собствени доходи, разчита на помощ от родителите си и приятели от Великобритания. Сочи, че има разходи за наем на жилище и консумативи. Твърди, че ищцата живее в собствено жилище, получава обезщетение за майчинство в размер на 1200 лева и има допълнителни доходи от интернет търговия.  Поддържа се, че разходите за детето в тази възраст не са големи, като счита, че сумата от 400 лева е достатъчна за покриване нуждите на детето, като тези разходи следва да се поемат по равно между страните.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата пледира за предоставяне на родителските права на майката и определяне на режим за лични контакти и размер на издръжката съобразно определените привременни мерки по делото. Определя се като неоснователно искането за съвместно упражняване на родителските права. Излагат се съображения за ниската възраст на детето и необходимостта да бъде кърмено, поради което се иска осъществяване на контакта на бащата с детето да бъде в присъствието на майката.

Процесуалният представител на бащата поддържа искането за съвместно родителство. Сочи, че в интерес на всяко дете е да получава цялата грижа и на двамата си родители, което включва и съответните решения за неговото развитие. С оглед ниската възраст на детето не се спори местожителството на детето да е при неговата майка. Иска се определяне на режим на лични контакти без присъствието на майката. Изразява се съгласие с определяне на издръжка в размер на 200 лева.

В съдебно заседание не се явява представител на  Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, като по делото е депозиран социален доклад.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното Удостоверение за раждане/л. 7 от делото/ детето Д, А.О. е роден на *** г. в гр. Б, от майка З.Х.Н. и баща А.М.О..

По делото е изготвен социален доклад след проведени срещи и разговори с двамата родители. Социалният работник е установил, че основни грижи за детето полага майката в семейна среда. Майката г-жа Н. и малолетното дете Д, живеят на адрес: гр. Б. Жилището е наследствена собственост на майката и представлява гарсониера, състоящо се от кухня с трапезария и спалня. Към момента на изготвянето на социалния доклад г-жа Н. е в майчинство и заявява доход от 1100.00лв. месечно. Бащата на малолетното дете към момента на проучването не работи. Заявява, че е в процес на откриване на своя фирма и възнамерява до 2 месеца заработи. Фирмата е в областта на логистиката. Не заявява доходи, но уточнява, че семейството му помага финансово. В разговора е получена информацията, че майката на детето поддържа контакти с разширения семеен кръг по майчина и бащина линия, както и с връстници. Бащата на детето поддържа контакти с родителите си и връстници в Обединеното кралство. Установено е, че двамата родители имат изградена силна емоционална връзка и привързаност с малолетното дете и двамата се стремят да задоволяват потребностите му по най- добрия начин

В съдебно заседание е изслушана свидетелката Люба Н.. Тя е майка на ищцата  и твърди, че от края на месец ноември страните са се разделили и за детето се грижи главно ищцата. Сочи, че тя го кърми естествено на три часа, къпе го и го води на разходки, а при съвместното съжителство на страните преди раздялата и бащата е помагал Разказва, че когато родителите били заедно, отношенията между тях не били нормални, а бащата повишавал тон. Според свидетелката когато детето види баща си то е неспокойно,а бащата не полага концентрирано дължимата грижа за него.

По делото е налична и разпечатка от електронна кореспонденция между страните на английски език, представена и в превод на български език/л. 35-53 от делото/.В същата страните водят разговор относно естественото на взаимоотношенията си, майката отправя персонална оценка за характера на бащата и предявява финансови претенции спрямо него. От своя страна бащата също предявява финансова претенция към майката във връзка с извършвани от нея електронни услуги.

В съдебно заседание родителите са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.

Майката З.Н. твърди че не може да дава детето само на баща му за повече от два часа, тъй като той не може да участва физически в храненето на детето. Няма против бащата също да участва в грижите за детето. Сочи, че той работи и може да заплаща адекватна издръжка за нуждите на детето, а всяко дете има нужда от издръжка и майката не може  сама да я осигурява. Тя поддържа, че детето е много малко и я е е страх да го оставя само с бащата. Към момента детето дори забравя баща си и има нужда от по- регулярна връзка.

Бащата желая да се вижда с детето си. Разбира, че детето е в крехка възраст и се позовава на писмената кореспонденция като сочи обтегнати отношения с майката.  Не вижда как срещите с детето могат да се осъществяват в нейно присъствие. Искане да вижда детето си насаме и да създаде пълноценна връзка с него. Не би допуснал да се случи нещо с детето.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е по чл.127, ал.2, вр.чл.59, чл.143 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съобразно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Производството по делото не е по реда на чл. 127, ал.1 и страните не могат да постигнат споразумение относно упражняване на родителските права.

В мотивите на посочения тълкувателен акт е съобразено и ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г, като е разяснено, че при предоставяне на родителските права на единия родител се има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.

За пълнота следва да се посочи, че според българското семейно право представяне на родителските права на единия родител, за разлика от други правни системи  не представлява „лишаване от родителски права“ на другия родител. Институтът на лишаване от родителски права е отделен институт, познат на българското семейно право и означава цялостно отнемане на родителските правомощия, носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя и се постановява от съда когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Настоящото производство не е такова. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява.

След направените уточнения съдът счита, че искането за съвместно упражняване на родителските права в хипотеза на непостигнато споразумение между родителите е неоснователно. Съвместното упражняване на родителски права е безспорно най-целесъобразно да бъде постановено  в интерес на детето, но то е възможно, тогава когато страните са склонни на ежедневни компромиси и отстъпки и отношенията им се характеризират с необходимото разбирателство по ежедневни въпроси, така че с лекота да се решават въпросите по отглеждане и по възпитание по създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.  И двете страни сочат, че отношенията им са обтегнати и с оглед наличието на настоящото съдебно производство сами не са уредили въпросите по отношение на упражняване на родителските права и контактите между родителите и детето. 

И двамата родители притежават добри родителски качества. По делото не са събрани такива доказателства, които да карат съда да се съмнява в качествата на единия, или на другия родител, няма данни за отрицателни прояви на никой от двамата. Съдът счита, че всеки един от тях с необходимата любов и загриженост би отглеждал детето Д. Съдът отчита влошените отношения между родителите,  действащото състояние към момента и ниската възраст на детето.

Съгласно трайно установената практика интересът на детето е водещото основание за възлагане на родителските права. В настоящото производство съдът установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето Д, респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.

В настоящия случай съдът счита, че интересът на детето ще е защитен, ако родителските права по отношение на него се предоставят на майката.Родителската пригодност на майката не е оспорена от ищеца, а и се установява от изготвения социален доклад на ДСП-Бургас. От констатациите в доклада може да се заключи, че майката притежава капацитет да упражнява родителските права, както и да осигури добри битови условия за отглеждане на детето при себе си.По делото не се събраха каквито и да е доказателства за морални качества на майката, които да я правят лош родител. Съдът отчита и, че детето е на ниска възраст има ежечасови нужди, в т.ч. и от естествено хранене, което единствено майката биологично може да осигури.

Предвид уважаването на претенцията за предоставяне упражняването на родителските права на майката, местоживеенето на децата следва да се определи в дома ѝ.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК, определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.  Съдът намира, че упражняването на родителските права от единия родител не означава прекъсване на връзката с другия родител. Връзката с бащата е много важна с оглед израстването и оформянето на детето като личност, би спомогнала за правилното му развитие. Полагането на грижи над обема, предвиден с решението, е силно препоръчително, защото по този начин се посрещат не просто физическите, а и емоционалните нужди на детето от присъствието и на двамата родители в неговия живот.

Страните не спорят, че бащата следва да осъществява контакт с детето. Спорно е дали тези контакти с оглед ниската възраст на детето до навършване на две години следва да са в присъствието на майката или може да се извършват самостоятелно. Ключово за решението на този въпрос е обстоятелството, че майката кърми детето си на  всеки три часа. Световната здравна организация препоръчва интензивно и ексклузивно кърмене през първите 6 месеца от живота на детето./https://www.who.int/en/news-room/fact-sheets/detail/infant-and-young-child-feeding/. За времето от 6 месеца до 24 месеца се препоръчва продължаване на кърменото и бавен преход към твърда и безопасна, наситена с питателни вещества храна. Съобразявайки този факт съдът счита, че до навършване на 8 месеца на детето неговото отделяне от майката, в т.ч. и при срещите с бащата не е препоръчително.Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения с бащата за този период, идентичен с определените привременни мерки- по два часа през съботния или неделения ден всяка седмица в присъствие на майката при предварителна договореност между родителите за деня и часа.

            За времето от навършване на 6 месеца до 8 месеца на детето могат да бъдат развити хранителни навици, така че те да не са обвързани с присъствието на майката- с предварително изпомпена и съхранена кърма в бутилка или с храна-заместител на кърмата. Съдът счита и че, за времето до навършване на 8 месечна възраст на детето, то ще свикне с присъствието на баща си, първоначално в присъствието на майката, а след това безпроблемно и самостоятелно. Ето защо  за периода от навършване на 8 месеца на детето до навършване на 2 години следва да бъде определен режим както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца за времето от 10 до 16 часа без присъствието на майката.

            След навършване на две години и влизането на детето в предучилищна възраст при нормално физическо и психическо развитие може да бъде определен стандартен режим на лични контакти с бащата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния ден с право на преспиване в дома на бащата; Родителите ще редуват помежду си Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като в нечетна година детето ще е при своята майка на Новогодишните и Великденските празници, а на Коледните такива- при своя баща. В четна година детето ще е при своя баща на Новогодишните и Великденските празници, а на Коледните такива- при своята майка; Детето, независимо от гореопределения режим на лични отношения ще бъде на рождения ден на баща си и на майка си със съответния родител;  Един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

 При осъществяване на режима на лични отношения с детето бащата ще го взема от дома на майката и ще го връща отново там в края на свиждането; При съгласие между родителите, детето ще се вижда с баща си и извън определения режим на лични отношения. 

Като последица от предоставянето на родителските права за упражняване на единия родител, следва осъждането на другия родител да заплаща за детето месечна издръжка, поради което претенцията за заплащане на издръжка по чл.143, ал.1 СК е доказана в своето основание.

При определяне размера на издръжката съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК, съгласно, които размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

По последните данни на НСИ/ за третото тримесечие на 2020 г./ месечният разход на един възрастен е 523 лева.  Държейки сметка за критериите, изведени с ППВС 5/1970 год. и ППВС 5/1981 год. и имащи задължителен характер, съдът определя размера на необходимата в общия случай издръжка за едно малко дете (доколкото липсват доказателства за конкретни нужди от постоянен характер, извън ицидентни такива) на 350 лв. месечно. Този размер се явява достатъчен за покриване базовите потребности на детето, като същевременно не би позволил луксозни разходи, а и не би се отразил неблагоприятно на дължащия родител при определяне на приноса му. Съобразявайки обстоятелството, че майката е тази, който единствена полага грижи за детето, на нея се определя частта от по 150 лева, за сметка на останалата част от 200 лева, която следва да се поеме от бащата. Касае се за алиментно задължение, а бащата е в трудоспособна възраст и липсват доказателства за обективни причини, поставящи го в невъзможност да дава издръжка в така определения размер. Ето защо, искът следва да се уважен за сумата от 200 лева,  а за горницата над 200 лв. до 400 да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 7, ГПК, бащата А.М.О. дължи и държавна такса от 288  лева върху задължението си за издръжка на детето Д, А.О..

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата има правно на разноски съобразно уважената част от иска и такива следва да ѝ бъдат присъдени за сумата от 300 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска и такива следва да му бъдат присъдени за сумата от 450 лева.

На основание чл. 242, ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частите му за присъдените месечна издръжка и обезщетение за забава.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на Д, А.О., ЕГН: ********** на майката З.Х.Н., ЕГН: **********, от гр.Б.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. А.О., ЕГН: ********** в дома на майката З.Х.Н., ЕГН: ********** - гр.Б.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 59, ал. 3, СК, режим на лични отношения между бащата А.М.О., британски гражданин, роден на *** г. и детето Д. А.О., ЕГН: ********** както следва:

-          До навършване на 8-месчена възраст на детето: по два часа през съботния или неделения ден всяка седмица в присъствие на майката при предварителна договореност между родителите за деня и часа.

-          От навършване на 8-месчена възраст на детето до навършване на 2-годиишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя на месеца за времето от 10 до 16 часа без присъствието на майката.

-          След навършване на 2-годишна възраст на детето: : всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния ден с право на преспиване в дома на бащата; Родителите ще редуват помежду си Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като в нечетна година детето ще е при своята майка на Новогодишните и Великденските празници, а на Коледните такива- при своя баща. В четна година детето ще е при своя баща на Новогодишните и Великденските празници, а на Коледните такива- при своята майка; Детето, независимо от гореопределения режим на лични отношения ще бъде на рождения ден на баща си и на майка си със съответния родител;  Един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

При осъществяване на режима на лични отношения с детето бащата ще го взема от дома на майката и ще го връща отново там в края на свиждането; При съгласие между родителите, детето ще се вижда с баща си и извън определения режим на лични отношения. 

ОСЪЖДА А.М.О., британски гражданин, роден на *** г., на основание чл. 143, ал. 1, СК, да заплаща на детето Д. А.О., ЕГН: **********, чрез майката-законен представител З.Х.Н., ЕГН: **********, от гр.Б, месечна издръжка в размер от 200 лева, начиная от предявяване на иска – 17.12.2020 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на всяка една от месечните вноски, като ОТХВЪРЛЯ като недоказан по размер иска в частта му за разликата над 200 лева до 400 лева.

ОСЪЖДА А.М.О., британски гражданин, роден на *** г.да заплати на З.Х.Н., ЕГН: **********, от гр.Б,  сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените от нея разноски по делото.

ОСЪЖДА З.Х.Н., ЕГН: **********, от гр.Б, да заплати на А.М.О., британски гражданин, роден на *** г. сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените от него разноски по делото.

ОСЪЖДА А.М.О., британски гражданин, роден на *** г., да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 288 лева.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242 от ГПК, предварително изпълнение на настоящото решение в частите му за присъдените издръжка и обезщетение за забава.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните и ДСП-Бургас по въззивен ред пред Окръжен съд-Бургас в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кр.Вълев

 Вярно с оригинала: З.М.