РЕШЕНИЕ
№ 2182
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20222120102433 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на М. В. М. от гр....., против
„Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, ЕИК ====, със седалище и адрес
на управление гр......, представлявано от управителя Д..Г. К.., с която се иска от съда: 1/. Да
се признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 43/21.03.2022 г. на
управителя на „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД и да се отмени
заповедта като незаконосъобразна; 2/. Да бъде възстановен ищеца на заеманата от него
преди уволнението длъжност – „охранител”; 3/. Да се осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа, поради
уволнението, за срок от шест месеца, считано от 22.03.2022 г., в общ размер от 10764.66 лв.,
ведно със законната лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба до
окончателното му плащане. Претендират се и направените по делото съдебни разноски. Към
исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания – за задължаване на ответника да представи личното трудово досие на ищеца.
Ищецът твърди, че на основание сключен между страните трудов договор е работил
в ответното предприятие на длъжността „....”, като трудовото му правоотношение е
прекратено със заповед № 43/21.03.2022 г. на ответния работодател на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Оспорва уволнението си, като счита, че
заповедта е незаконосъобразна, като излага съображения за допуснато нарушение на чл.329
КТ при извършване на подбор, тъй като не става ясно какви са мотивите на комисията и
работодателя за притежаваната квалификация и ниво на изпълнявана работа от всеки
1
служител на длъжността „....“, поради което се счита, че подпора е извършен
незаконосъобразно и в противоречие с чл.329, ал.1 КТ. Навеждат се доводи, че ищецът е
работил при ответника от много години, качествено и срочно е изпълнявал трудовите си
задължения, не са му налагани дисциплинарни наказания и винаги е бил прецизен и
стриктен към възложените му задачи. В съдебно заседание, ищецът поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи. Ангажира писмени и гласни доказателства
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответното
предприятие „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни, като се излагат съображения, че при прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца е спазена законовата процедура и уволнението е
законосъобразно. Ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
По делото не се спори, че страните са се намирали в трудови правоотношения, като
с трудов договор от 26.07.2019 г. (л.49) ищецът М. В. М. е бил назначен на работа в
„Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД на длъжността „...”, с място на работа
Отдел „...“ – гр.Бургас и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв.,
допълнително възнаграждение за продължителна работа от 0,6 % за всяка прослужена
година трудов стаж, както и допълнително възнаграждение по преценка на работодателя.
Договорът е би сключен със срок за изпитване, като не се спори, че след изтичането му
същият се е трансформирал в безсрочен трудов договор.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя със заповед №
43/21.03.2022 г. на управителя на „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД,
считано от 22.03.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата,
която е връчена на ищеца на същата дата. Видно от представеното удостоверение от ТД на
НАП-Бургас, след прекратяване на 22.03.2022 г. на трудовия договор на М. М. няма
подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключени трудови договори с друг работодател.
По това обстоятелство всъщност не се и спори между страните.
Със заповед № 41/07.03.2022 г. работодателят е утвърдил ново щатно разписание на
длъжностите „....“, в сила от същата дата. По делото е представено щатното разписание до
06.03.2022 г. (л.19), съгласно което длъжностите „....“ са следните: Охранители София – 19
бр., Ръководител звено – 1 бр., Охранители Плевен – 12 бр., Охранители Пловдив – 8 бр.,
Охранители Варна – 2 бр., Охранители Бургас – 7 бр. Представено и новото щатно
разписание в сила от 07.03.2022 г. (л.18), съгласно което бройките на длъжността „....“ се
запазват същите, както по старото щатно разписание, единствената промяна е в бройките на
Охранители Бургас, които намалени и вече са 6 бр., т.е. съкратена е 1 щатна бройка.
2
Със заповед от 08.03.2022 г. работодателят е наредил да се извърши подбор по
чл.329, ал.1 КТ на служителите на длъжност „....“ в гр.Бургас, поради съкращаването на на
щата с 1 бр. наети лица, заемащи тази длъжност, които са: Д..М..Ж.., Д..К..К.., З..Д..И.., М. В.
М., П..Ж..Г.., Р..Г..А..и С..М..Ж... Със същата заповед е определена комисия за извършване
на подбора в посочен състав, която да оцени служителите по показателите, критериите и
начина, посочени в Приложение 1 към заповедта, като при формиране на оценката да все
вземат предвид квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа на
служителите, като са описани показателите, по които да се извърши оценяването.
Представен е и Протокол от 08.03.2022 г. на комисията за извършване на подбор по
реда на чл.329, ал.1 КТ, с който в съответствие със зададените от работодателя критерии е
провела процедура по подбор, при който след цялостна съпоставка на професионалните и
лични качества на оценяваните служители комисията е решила, че съкратеният служител
следва да бъде М. В. М..
По делото са разпитаните свидетели И..Р..Д..и И..В..Б..(служители на ответното
дружество), които са участвали в комисията, извършила подбора по чл.329 КТ.
Св.Д..заявява, че информацията за извършване на подбора е събрал от разговори с колеги, с
медицинския персонал и служители, както и лични впечатления. Заявява, че не е имал добра
комуникация с ищеца, тъй като е научавал неща от други места, вместо от ищеца, някой път
се поставяли задачи от персонала на охраната и той не ги е изпълнявал, но св.Д....не може да
даде пример за това. Заявява също, че екипът като цяло е добър и се справял с всички задачи
и всички служители отговарят на изискванията за заемане на длъжността, като ищецът се
справял отлично със задачите си, отношенията между него и персонала на болницата били
добри, не може да каже дали е имало оплаквания против него, нито дали ищецът е
проявявал действия, с които да се компрометира авторитета на лечебното заведение, като
такива действия не са установени и за другите служители. От показанията на св.Богоев се
установява, че за поведението и отношението на ищеца комисията е събрала информация
най-вече от персонала на болницата. Свидетелят няма много лични впечатления, но заявява,
че ищецът е добър служител.
С оглед на установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ: Трудовото правоотношение на
ищецът М. М. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – „съкращаване на щата”. В
случая, работодателят е упражнил едно свое субективно преобразуващо право, а именно
правото на уволнение, като в негова тежест е да докаже наличието на сочените в заповедта
за уволнение обстоятелства, формиращи фактическия състав на чл.328, ал.1, т.2 КТ, т.е. да
докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че уволнението на ищеца е извършено
незаконосъобразно, поради което искът за неговата отмяна е основателен.
По делото е безспорно, че работодателят е утвърдил промяната в длъжностното
щатно разписание на „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, а от
представените щатни разписания, действащи до 06.03.2022 г. и съответно от 07.03.2022 г., се
3
установява, че една щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност е премахната преди
процесното уволнение -22.03.2022 г. Поради това и доколкото по тези обстоятелства не е
налице спор между страните, съдът приема, че съкращаването в щата е реално.
В случая обаче, съдът намира процесното уволнение за незаконно, тъй като
работодателят не установи чрез пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразен
подбор, съгласно императивните изисквания на чл.329, ал.1 КТ – в интерес на
производството и службата да бъдат уволнени служители, за да останат на работа тези,
които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В тази връзка, съдът съобрази
задължителните разяснения, дадени в ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ВКС,
ОСГК, съгласно което – „Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към
определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата и към
конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно
изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по
чл.329 КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да
бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона,
към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност обхваща проверката на
приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите
критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл.329, ал.1 КТ, съдът решава
дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. Критериите по
чл.329, ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с
всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се
свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите
показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното
сравнение- и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно
изявената воля на работодателя. При упражняване на правото на подбор преценката на
показателите по чл.329, ал.1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност,
изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по
законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя,
обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Критериите по чл.329, ал.1
КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на
подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е
обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при
оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или
прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните
качества на участвалите в подбора.
В случая, ищецът изрично е оспорил законността на процедурата по подбор и е
изразил становище, че преценката за притежаваната квалификация и нивото на изпълнявана
4
работата от служителите на процесната длъжност е била неясна, несправедлива и
незаконосъобразно определена в противоречие с изискванията на чл.329, ал.1 КТ, като е
изложил аргументи в тази насока. Работодателят обаче не установи при условията на пълно
и главно доказване, че комисията по подбора обективно е изяснила действителните качества
на лицата, измежду които е извършвано сравнението на техните професионални и лични
качества. А както е посочено в цитираното по-горе ТР № 3/16.01.2012 г. на ВКС, ОСГК, при
оспорване на извършеното сравнение по оценъчните критерии, обективирани в протокола за
подбор, работодателят следва да установи тези правнорелевантни факти чрез всички
допустими по ГПК доказателствени средства, но в случая такова доказване не е проведено
по делото от страна на ответника.
Видно от заповедта за определената от работодателя комисия, същата следва да
приложи следните критерии за оценка: „Професионална квалификация“ – включва
образованието, знанията и уменията, съобразно изискванията за длъжността, като се оценява
притежаваното от служителя образование и квалификация в професионалната област и
допълнително придобита квалификация, свързана със заеманата длъжност; „Ниво на
изпълнение на възложената работа“ – включва срочното, количествено и качествено
изпълнение на възложените задачи и комуникационните умения, като се оценяват
личностни качества – бързина и оперативност за вземане на решения, умения за работа в
екип, комуникационни умения,п вежливо и етично отношение към колеги и пациенти,
способност за работа под напрежение и стресови ситуации, професионални качества –
спазване на вътрешните актове на болницата, в която служителите изпълняват трудовите си
задължения, на установеното в длъжностните характеристики и др.вътрешни актове за
дейността, оценява се и трудовата дисциплина. Като приложение към заповедта (л.22) в
табличен вид е дадена тежестта на посочените по-горе показатели и съответните на това
точки.
От представения Протокол от 11.03.2022 г. за извършване на подбора се установява,
че комисията е констатирала наличието на необходимото образование и професионална
квалификация при всички оценявани служители, участвали в подбора, поради което всички
са оценени еднакво; констатирано е, че всеки от служителите е преминал професионално
обучение за „.....“, поради което всички са оценени еднакво; при някой от служителите е
налице по-висока от базовата квалификация (тук на ищеца са дадени повече точки). По
показателя личностни качества е констатирано, че с оглед преките наблюдения на членовете
на комисията, че относно бързина и оперативност при вземане на решения, умения за работа
в екип, комуникационни умения, отношение към колеги, медицински персонал и пациенти
на лечебното заведение, способност за работа под напрежение и в стресови ситуации, има
служители с много добри резултати, като в цялост всички спазват поставените им задачи и
норми за поведение, но при някои служители има известни пропуски. В тази връзка в
протокола е посочено от комисията, че за служителя М. В. М. са събрани данни за случаи, в
които е проявявал лоши комуникативни умения към колегите си, персонала на лечебното
заведение и пациенти, тези пропуски в сравнение с качествата на служители в определени
5
ситуации са водели до това, че той не е бил на нужното ниво и не е отговарял изцяло на
стандартите за работа при работодателя, отношението му не винаги е било достатъчно
съобразено с изискванията за добра комуникация в работна среда, екипност, бързина и
оперативност на взимане на решения, поради което по тези показатели ищецът е оценен с
неприемливи резултати и му е дадена най-ниска оценка от 5т. По показателя професионални
качества, комисията е приела, че като цяло по време на работа всички служители са
изпълнявали възложените им задачи, поради което всички са оценени еднакво. Предвид
горните констатации, ищецът е оценен с най-нисък общ резултат от 32 т. и комисията по
подбора е взела решение, че той следва да бъде съкратеният служител. В резултат на така
извършения подбор е прекратено и трудовото правоотношение на ищеца.
В случая обаче, по делото не се събраха доказателства горните констатации на
комисията по подбора за неприемливи резултати на ищеца по показателя личностни
качества да почиват на конкретни факти от обективната действителност, като съдът намира,
че по-скоро същите са в резултат на субективното възприятие на комисията по подбор за
качеството и резултатите от престирания от него труд. В тази връзка, по делото не се
установи как поставените на всеки един от участниците оценки по отделните критерии, в
това число и на ищеца, са обосновани със събрана за служителите информация, доколкото
доказателства в тази насока въобще не са ангажирани от ответника. Поради това, за съда се
налага изводът, че поставената оценка е изцяло субективна и основана единствено на лични
представи на членовете на комисията. Тази извод на съда се потвърждава и от показанията
на водените от ответника свидетели Д..и Б.., членове на комисията по подбора, които не
можаха да посочат нито едно нарушение на ищеца, негово неприемливо поведение и
отношение към колеги, некомуникативност и т.н обстоятелства, посочени в протокола на
комисията, още повече, че и двамата свидетели нямат много лични впечатления от
поведението на М.. От показанията на свидетелите всъщност става ясно, че ищецът е много
добър служител, изпълнявал е възложените му задачи, не е имало оплаквания срещу него, не
са му налагани наказания, което води до неяснота за поставената му оценка. В тази връзка не
е ясно защо по показател „личностни качества“ на ищеца е поставена ниска оценка,
доколкото за периода на трудовата му дейност при ответника не са му налагани
дисциплинарни наказания и явно работодателят е бил доволен от изпълнението от ищеца на
служебните му задължения щом като няколко месеца преди уволнението същият е бил
определен за Отговорник по сигурността и охраната на обекта, на който е изпълнявал
трудовите си функции, видно от представената Заповед № 33/16.06.2020 г. (л.120).
Изложените съображения водят до извод, че оценката на комисията по подбор
почива не на качеството и резултатите от престирания труд, а на нейното субективното
възприятие за оценяваните служители, което обуславя незаконосъобразност на извършения
подбор и противоречие с изискванията на чл.329, ал.1 КТ, което е самостоятелно и
достатъчно основание за незаконосъобразност на уволнението. Ето защо, съдът намира, че
уволнението на ищеца М. М. е незаконно и следва да бъде отменено, поради което
предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен като основателен.
6
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ: Установената незаконосъобразност
на уволнението на ищеца и основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ имат като
последица основателност и на претенцията чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на М. на
заеманата от него преди уволнението длъжност „....” в Отдел „Охрана“ гр.Бургас при
„Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД. С оглед на това, съдът намира, че за
ищеца съществува правото за възстановяване на предишната работа, поради което
претенцията му по чл.344, ал.1, т.2 КТ е основателна и следва да бъде уважена, като същият
бъде възстановен на длъжността, заемана преди уволнението в предприятието на ответника.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ: За да бъде уважен
иска за заплащане на претендираното обезщетение, следва да са налице следните
предпоставки – уволнението да е признато за незаконно, да е налице вреда, подлежаща на
обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение на работника за
времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, както и да е налице
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В конкретния
случай тези предпоставки са налице. Уволнението е признато от съда за незаконно и като
такова следва да бъде отменено. Претърпените от ищеца вреди, поради оставането му без
работа са налице, като извод за това съдът прави от представеното удостоверени от ТД на
НОИ за липса на вписани трудови договори след прекратяване на процесното трудово
правоотношение, което е установено и от извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза. С оглед на това, съдът намира претенцията за основателна, поради което на
ищеца се следва обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на
уволнението за период от шест месеца, считано уволнението, а именно от 22.03.2022 г.
По отношение размера на дължимото обезщетение, същото следва да се определи на
базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ
уволнението му, респ. последното получено възнаграждение, съгласно разпоредбата на
чл.228, ал.1 КТ. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
икономическата експертиза е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец
февруари 2022 г., предхождащ месеца на уволнението (настъпило на 22.03.2022 г.), е в
размер на 1 794.11 лв. Съдът намира, че този размер следва да бъде база за изчисляване на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, доколкото същият размер е посочен и от самия
работодател в уволнителната заповед като размер на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ,
което също се определя по правилата на чл.228, ал.1 КТ. При това, прилагайки разпоредбата
на чл.162 ГПК, съдът изчисли, че размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е в
общ размер от 10 764.66 лв., изчислен на база брутното трудово възнаграждение от 1 794.11
лв. на месец, за период от шест месеца, считано от 22.03.2022 г., в който размер е заявена и
исковата претенция. Предвид горното, съдът намира иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.255, ал.1
КТ за основателен в претендирания размер от 10764.66 лв. и следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, на ответника разноски не му се дължат. Ищецът има
право на разноски, но по делото не са представени доказателства за направени разходи. На
7
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата за
производството държавна такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер на
по 50 лв. за всеки иск, както и върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1 КТ от 430.58
лв., или ответникът следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в общо от 530.58 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. В. М. от гр....., ЕГН ..., извършено
със Заповед № 43/21.03.2022 г. на управителя на „Архитектурно и строително бюро –
Хелвеция” ЕООД, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, и на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ ОТМЕНЯ
Заповед № 43/21.03.2022 г. на управителя на „Архитектурно и строително бюро –
Хелвеция” ЕООД, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М. В. М. от гр.... ЕГН ....., на
заеманата от него преди уволнението длъжност „...” в Отдел „...“ гр.Бургас на
„Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД.
ОСЪЖДА „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр....., представлявано от управителя Д..Г. К.., да заплати
на М. В. М. от гр....., ЕГН ..., сумата в размер на 10 764.66 лв. (десет хиляди седемстотин
шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ, определено в размер на брутното трудово възнаграждение от 1 794.11 лв. на
месец, за период от шест месеца, през който е останала без работа вследствие незаконното
уволнение, считано от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр....., представлявано от управителя Д...Г. К.., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса върху уважените
искове в общ размер от 530.58 лв. (петстотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от 12.10.2022 г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8