№ 59
гр. Бургас, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20242001000071 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 53/ 23.02.2024 г., постановено по т.д. № 439/ 2023 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Василев Димитров
и Младен Маркоски – заедно, да предаде на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от В.М.Т. - управител,
двадесет броя крайни устройства марка „Епъл“, модел „Айфон 15 Pro 128
GB“, цвят – титаниев, на обща стойност 38 999,80 лв. без ДДС, като отстъпка
от цената съгласно т.2.1. от Приложение № 1 към Договор № ***.
Присъдени са разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „А1 България“
ЕАД, в която същото се обжалва като необосновано и неправилно.
Претендира се отмяната му и постановяване на решение, с което бъдат
отхвърлени, като неоснователни, главния и евентуалния иск на дружеството –
въззиваем.
1
Оспорват се изводите на съда за наличието на действащ договор
между страните към момента на получаване на исковата молба от въззивника.
Релевират се доводи, че договорът е прекратен, с изпратено на 26.10.2023 г.
надлежно писмено известие от страна на въззивника на електронния адрес за
кореспонденция между двете дружества, както и с кратки текстови
съобщения, изпратени на всички номера, предоставени на ищеца за ползване
на услугите по договора. Заявява се, че получаването на имейла и спирането
на достъпа до мрежата не се оспорват от управителя на „М.“ ЕООД в
показанията му, дадени в първото по делото съдебно заседание пред
първостепенния съд.
Оспорва се и изводът на съда от първа инстанция за отправена
надлежна заявка за процесните устройства с исковата молба., получена от
въззивника на 21.11.2023 г., по време на действие на отстъпката, която заявка
не е изпълнена, като се подчертава, че към този момент договорът вече не е
бил действащ.
Според въззивника, по делото не е доказано неизпълнение от негова
страна. Изразява се позиция, че представените в първоинстанционното
производство имейли представляват запитвания за наличност, но не и
направени заявки. Излагат се аргументи, че искане за предоставяне на
устройства, на основание приложението към сключения между страните
договор, се съдържа в само едно от писмата, но описаните в него устройства са
различни от тези, които е поискал въззиваемият с исковата си молба.
Следователно, не може да се приеме, че с исковата молба въззиваемият е
поканил въззивникът да изпълни заявката, отправена по-рано.
Претендира се противоречие със съдебната практика относно
възприемането на исковата молба като покана за изпълнение. Сочи се, че в
конкретния случай тя не може да послужи за такава, тъй като не е налице
неизпълнение от страна на въззивника и в исковата молба не е отправено
предупреждение, че договорът ще бъде прекратен.
Въззивникът изтъква също, че в договора е предвиден специален ред
за ползване на предвидената в него отстъпка, а именно – поетапното й
усвояване. Твърди се, че половината от възможната за усвояване отстъпка е
усвоена от „М.“ ЕООД при изтичането на половината от срока на договора, но
липсата на заявка в следващата година и впоследствие заявяването наведнъж
2
на двадесет устройства са в противоречие на принципа на поетапното
усвояване.
На следващо място се лансира тезата, че съдържанието на клаузата
на т.2.1 Раздел 4 от Приложение № 1 от процесния договор не следва да се
тълкува като задължение за въззивника, а негово право, а посоченият размер
от 80 000 лв. е максимален. Навеждат се доводи, че устройствата не се
предоставят, ако не бъде постигнато съгласие между страните или заявените
такива не са налични. Уговорката за поетапно усвояване следва, според
въззивника, да се тълкува в смисъл, че става дума за пропорционално ползване
на отстъпката за съответния период, откъдето се извежда заключението, че
отстъпката следва да бъде оразмерена спрямо оставащия срок на договора до
прекратяването му.
Претендират се разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
„М.“ ЕООД, чрез управителя В.М.Т., в който се излагат съображения за
нейната неоснователност, като се въвежда искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Твърди се, че между страните е сключен договор не през 2021 г., а
през 2012 г., с последващи приложения. Оспорва се прекратяването на същия,
като се сочи, че според текста на получените съобщения въззивникът
преустановява предоставянето на услуги, а не прави изявление за
прекратяване на договора, нито сочи годни законови или договорни основания
за предсрочно прекратяване.
Въззиваемият изтъква, че в исковата молба се съдържа изрична
заявка за изпълнение, с даване на подходящ срок. Противопоставя доводи по
повод съжденията в жалбата за приложимост на поканата, отправена с
исковата молба единствено към хипотезата на разваляне по чл.87 ЗЗД, като
счита, че исковата молба има функцията на заявка по чл.84, ал.2 ЗЗД.
Изразява се несъгласие с доводите във въззивната жалба, че право, а
не задължение на оператора е предоставянето на устройства като договорна
отстъпка, с позоваване на изричния текст на чл.2.1. от приложението към
договора. Изтъква се, че същата се определя въз основа на броя на
3
активираните СИМ карти. Подчертава се, че отстъпката е уговорена поетапно
с цел да не бъде реализирана преди да е налице потребление от страна на
абоната. Сочи се, че в конкретния случай отстъпката не е заявена и поискана
наведнъж и е до договорения размер.
Евентуално предявеният иск на страната се обосновава с правото на
абоната да претендира пропуснати ползи от нереализиран пълен обем на
отстъпката.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени пред първостепенния съд са били евентуално съединени
искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, с първия от които въззиваемият е
претендирал да му бъдат предоставени двадесет броя крайни устройства,
марка „Епъл“, модел „Айфон 15 Pro 128 GB“, цвят – титаниев, на обща
стойност 38 999,80 лв., а с евентуалния иск – да бъде осъден въззивникът да
му заплати сумата от 40 008,64 лв., представляваща обезщетение за
непредоставена пълна стойност на договорна отстъпка.
От данните по делото става ясно, че страните са обвързани от
Договор № ***, по който въззивникът е оператор, а въззиваемият - абонат на
мобилни услуги. Към съглашението на 3.12.2021 г. е сключено Приложение №
1, със срок на действие две години. Уговорено е в т.2.1., раздел IV от
Приложението „Отстъпки“, че операторът предоставя на абоната крайни
устройства, като отстъпка от цената, дължима за предоставените по договора
услуги, която се определя въз основа на броя на активираните СИМ карти.
4
Страните са предвидили, че отстъпката ще бъде валидна само в рамките на
срока на ползване, определен в Приложението, който е от 3.12.2021 г. до
3.12.2023 г. Постигнато е съгласие крайните устройства и тяхната стойност да
се описват в приемо-предавателен протокол, подписан от представители на
двете страни, а общият размер на отстъпката, която може да бъде получена от
абоната в рамките на срока на ползване, да е до 80 000 лв., без ДДС. Уговорен
е ред за получаване на крайните устройства, а именно: стойността на
отстъпката следва да се усвоява от абоната на части, в рамките на договорения
срок на ползване; а крайните устройства следва да бъдат заявявани от абоната
с писмена заявка, в която последният посочва вида и броя на крайните
устройства, които е избрал от ценоразписа за бизнес клиенти на А1. Не е
уговорено връщане на крайните устройства, поради което следва да се приеме,
че връщането им не се дължи.
Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, при
изложени неоспорени от насрещната страна твърдения, че е ползвал по
гореописания ред отстъпка в размер на 39 991,36 лв. под формата на крайни
устройства, предадени с приемо – предавателни протоколи, част от които се
представят, сочи, че е отправил множество заявки по електронен път към
оператора за предоставяне на крайни устройства, които не са били
удовлетворени. На тази база, претендира да му бъдат предадени двадесет броя
мобилни апарати с горепосочените характеристики, като изтъква, че исковата
молба следва да се зачита за заявка.
Основното възражение на въззивника се корени в тезата, че е
прекратил едностранно договора между страните с изявление от 26.10.2023 г.,
отправено електронно до адреса за кореспонденция на дружеството –
въззиваем, поради което не дължи изпълнение на задължението си да
предостави исканата отстъпка.
За да бъде основателен искът за реално изпълнение следва да се
установи в процеса наличието на валидна и обвързваща договорна връзка
между страните; виновно неизпълнение на конкретно фиксирано в договора
задължение от страна на сочената за неизправна страна.
Не е спорно, че приложение към процесното правоотношение следва
да намерят Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ EАД
и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи
5
на „А1 България“ ЕАД. В разпоредбата на чл.54 от същите Общи условия се
съдържат осемнадесет хипотези на уредена възможност за доставчика за
едностранно прекратяване на договора. Следва да се посочи, че в изявлението
си за разваляне, както и в настоящия процес, въззивникът – доставчик не е
конкретизирал на коя специфична хипотеза на неизпълнение на абоната от
уговорените се позовава.
Развалянето на договорната връзка, по разбирането на позитивното
ни право, е вторично потестативно право на кредитора, което възниква при
конкретно проявено неточно изпълнение на насрещната по правоотношението
страна, по причина за която тя отговаря – чл.87, ал.1 ЗЗД. При липса на
нарушение, освобождаване от договорната обвързаност по почин на само
едната страна е невъзможно – чл.20а ЗЗД, освен при обективни предпоставки,
каквито в случая не се изтъкват.
Ето защо, настоящият апелативен състав приема, че прекратяване на
договора не е настъпило, тъй като въззивникът не въвежда в процеса и не
доказва съществуването на факти, сочещи проявление на специфично
договорно нарушение от страна на абоната, което да създаде възможност за
надлежно упражняване на правото на разваляне.
В аспект на горното, валидно и обвързващо е задължението на
въззивника – доставчик по цитираното по – горе Приложение да осигури в
срока на ползване доставката на крайни устройства на абоната, при отправена
заявка за това.
Намиращите се в кориците на делото електронни писма не
удовлетворяват в съдържателно отношение изискването да бъдат счетени като
писмена заявка, съобразно предвиденото в договора, тъй като същите са
формулирани като запитвания за конкретни модели апарати, а не искания за
предоставянето им. Следва да се приеме, обаче, че в исковата молба, се
съдържа волеизявление за предоставяне на двадесет броя определен вид
крайни устройства от ценовата листа на доставчика за бизнес клиенти, при
неоспорена от въззивната страна цена от 1949,99 лв. или общ обем на
търсената отстъпка - 38 999,80 лв. Тази заявка е направена при действителен и
обвързващ договор, в срока на действие на отстъпката – 3.12.2021 г. –
3.12.2023 г., писмена е и е достигнала до доставчика на 21.11.2023 г. с
връчване препис от исковата молба.
6
Неоснователни са инвокираните в жалбата възражения относно
невъзможността исковата молба да се счете за покана за изпълнение, като се
сочи от въззивника, че според съдебната практика исковата молба може да се
счете за покана единствено в хипотезата на разваляне на двустранен договор.
Обективираното писмено искане за предоставяне на крайните устройства в
исковата молба притежава приетите по договорната воля на страните форма и
съдържание, и правният му ефект следва да се зачете.
По отправените в жалбата оплаквания относно неспазване на
уговорения поетапен ред за ползване на отстъпката следва да се отбележи, че в
съглашението е предвидено усвояването на отстъпката да стане на части, без
да има детайлизирано уточняване на периодичност на доставките. Ето защо,
следва да се приеме, че тъй като се касае за заявена част от отстъпката,
договорното условие е изпълнено. В допълнение, въззивникът, в чиято полза
следва да се приеме, че е уговорено условието, е разполагал с период от
тринадесет дни от отправяне на поканата на 21.11.2023 г. до изтичане срока на
отстъпката – 3.12.2023 г. да изпълни по заявката, който период този съд
приема за достатъчен, предвид ноторния мащаб на дейността на въззивника,
като доставчик на мобилни услуги.
По отношение оплакванията, че уговорената максимална сума от
80 000 лв. е право на абоната, но не и задължение на доставчика, както и че е
било необходимо постигането на допълнително съгласие по вида на
устройствата, с оглед тяхната наличност, настоящият състав отбелязва, че
съгласно постигнатото съгласие отстъпката е свързана с броя на активираните
СИМ карти на абоната, т.е. непълен обем на отстъпката би се дължал
единствено при настъпила промяна в броя на ползваните СИМ карти, каквито
твърдения въззивникът не въвежда. Допълнителни модалитети в
съглашението, относно предварително съгласуване и съобразяване с
наличности, не са предвидени, като не е спорно, че исканите апарати са
включени в ценовата листа на доставчика за релевантния период, както е
предвидено в споразумението.
При съобразяване на стойността на вече получената отстъпка от
39 991,36 лв. по признание на въззиваемия в исковата молба (при налични по
делото приемо – предавателни протоколи за 39 833,86 лв.), уговорения пълен
размер от 80 000 лв., единичната цена на апаратите към датата на заявката
7
1949,99 лв., се налага извод, че претендираните крайни устройства в
стойностно изражение кореспондират с дължимия остатък от отстъпката.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се заключи, че са налице
материалните предпоставки за уважаване на претенцията за реално
изпълнение и въззивникът следва да бъде осъден да предаде устройствата,
представляващи договорна отстъпка, уговорена с Приложението от 3.12.2021
г., съобразно заявката на абоната. Предявеният иск следва да бъде уважен.
Крайният извод на първоинстанционния съд следва, в този смисъл, да се
потвърди.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства на въззиваемата страна се следват разноски, платими от
дружеството – въззивник, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение
от 850 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 23.02.2024 г., постановено по
т.д. № 439/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски –
заедно, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., представлявано от В.М.Т. - управител, сумата от 850 лв. –
съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9