Решение по дело №187/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 207
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20223420100187
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Силистра, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100187 по описа за 2022 година
Ищецът А. И. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Г. Б. Б., твърди,
че с решение, постановено по бр.д. № 1726 по описа на СРС за 2011 г., ответникът бил
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. Счита, че в периода след
постановяване на решението разходите за неговата издръжка са се увеличили, тъй като се е
увеличила неговата възраст и са нараснали потребностите му, а отделно от това се е
променил и законовият минимум на издръжката, която родителите дължат на
непълнолетните си деца. Твърди, че за развиването на уменията му, както и за участието в
онлайн обучение му е необходим компютър, а поради хроничния характер на негово
заболяване, изразяващо се в наличието на алергии, се налага често лечение и закупуване на
медикаменти. Моли съда да промени размера на първоначално присъдената издръжка,
като го определи на сумата от 350 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 04.02.2022 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът И. Д. Б. признава иска до размера от 180 лв. месечно, като за горницата
го оспорва поради липсата на доказателства, че ищецът има по – големи потребности от тези
за дете на неговата възраст, както и поради обстоятелството, че към момента е безработен и
за собствената си издръжка разчита на помощта на своите родители. При отхвърляне на иска
претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
1
Ищецът А. И. Б. е роден на ................. г. от майка Г. Б. Б. и баща И. Д. Б.. Чрез
решение № 616 от 31.10.2011 г. по бр.д. № 1726 по описа на СРС за 2011 г. ответникът е
осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 120 лв. От момента на
фиксиране на тази сума е изминал продължителен период от време, през който е настъпила
съществена промяна на условията, които рефлектират върху материалните нужди на ищеца
и съответно тяхното финансово изражение, т.е. необходимите за задоволяването им парични
средства. От една страна той е навлязъл в ученическа възраст, обусловила възникването на
допълнителни разходи за образование и задоволяване на културни и социални потребности
(освен обичайните разходи, необходими за осигуряване на храна, отопление, облекло,
лекарства, консумативи), а същевременно се е изменила икономическата обстановка в света,
като се е увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги, включително и тези,
необходими за задоволяването на основните потребности на ищеца. Тази промяна е дала
отражение върху размера на минималната сума, която родителите следва да осигурят
ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй като последната се обуславя от ръста на
минималната работна заплата съгласно действащата към момента законова уредба – чл. 142,
ал. 2 СК. Отделно от това от показанията на свидетелката М. И., баба на ищеца, се
установява, че понастоящем внукът пребивава в А., където стандартът на живот
предполага необходимост от извършване на по – високи разходи за задоволяване
обичайните потребности на едно дете; същата свидетелка подкрепи и твърденията на
ищеца, че страда от алергично заболяване, като заяви, че проявите на тази болест се засилват
през пролетта, но изискват постоянно лечение – прием на медикаменти и консултации със
специалисти, които семейството предпочита да прави в гр. В., където ищецът посещава
лекар два – три пъти в годината. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като
по делото липсват данни, които ги разколебават или опровергават, а напротив - те
кореспондират с представен по делото документ за извършено изследване, от което се
установява, че ищецът е алергичен към конкретни посочени в документа алергени. При тези
данни съдът намира, че размерът на исковата претенция на фона на пазарните условия,
увеличената възраст на детето, неговото заболяване и пребиваването му в държава с по –
висок стандарт на живот е изцяло оправдан и съответства на тази част от общата издръжка,
която следва да бъде обезпечена от приноса на единия родител.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе
факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на
същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата (към настоящия момент 710 лв.). От представените от
ответника доказателства става ясно, че към настоящия момент той е безработен, както и че
страда от дискова херния, която се явява пречка за извършване на тежък физически труд.
2
При тези данни съдът счита, че финансовото задължение на ответника към сина му следва
да се фиксира на границата на възможния минимум, тъй като липсата на каквито и да било
доходи не му позволява да задоволи пълноценното и всестранно неговите нужди, а още по –
малко – собствените си такива. Същевременно минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е
съизмерима с нуждите на най – малките деца, поради което не може да се третира като
минимален праг на издръжката на ищеца, който към момента се намира в ученическа
възраст, живее в друга държава и има допълнителни потребности, свързани с постоянното
му лечение. Поради тези причини съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи до
размера от 250 лв., като на основание чл. 146, ал. 1 СК тази сума се присъди заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за горницата същият следва да се
отхвърли като неоснователен. Съдът определя настоящия размер на издръжката,
съобразявайки трудоспособната възраст на ответника и възможностите му да осъществява
трудова дейност срещу възнаграждение, равняващо се поне на минималната работна
заплата, като в тази насока следва да се отбележи, че нуждите на детето му са с приоритет
пред собствените му потребности, при положение че до навършване на пълнолетие то не е в
състояние да се издържа самостоятелно.
Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски за адвокатски хонорар съразмерно на
уважената част от иска, като се съобрази и възражението на насрещната страна за
прекомерност на хонорара, заплатен на процесуалния представител на ищеца, който е в
размер на 600 лв. при минимален такъв по чл. 7, ал. 1, т. 6 от НМРАВ в размер на 300 лв.
Прекомерността на хонорара не се обосновава от разликата между заплатения такъв и
минималния размер по посочената наредба, а от същественото надвишаване на заплатения
хонорар с сравнение с минималния такъв, поради което сторените от ищеца разноски
следва да се намалят поради прекомерност до размера от 400 лв., от която сума да му се
присъдят разноски в размер на 226 лв. съразмерно на уважената част от иска. Съдът счита,
че неспособността на родителя да изпълни задълженията си към своето дете (която се явява
единствена причина за частичното отхвърляне на иска) не следва да утежнява допълнително
материалното положение на детето, поради което искането на ответника за присъждане на
деловодни разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка
в размер на 187,20 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищеца А. И. Б., определена с решение № 616 от
31.10.2011 г. по бр.д. № 1726 по описа на СРС за 2011 г., както следва:
ОСЪЖДА И. Д. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. К.“ № ., ет. ., ап. .да заплаща на
сина си А. И. Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г. Б. Б. с
3
ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. „Г. К.“ № ., ет. ., ап. .ежемесечна издръжка в размер
на 250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от 04.02.2022 г., заедно с лихва за забава върху
всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на месечна
издръжка над ката посочената сума.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. К.“ № ., ет. ., ап. .да заплати на
сина си А. И. Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г. Б. Б. с
ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. „Г. К.“ № ., ет. ., ап. .направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 226 лв. (двеста двадесет и шест
лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски
над така посочената сума.
ОТХВЪРЛЯ искането на И. Д. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. К.“ № ., ет. ., ап.
.за присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И. Д. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. К.“ № ., ет. ., ап...да заплати по
сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 187,20 лв. (сто
осемдесет и седем лв. и 20 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 18.04.2022 г.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4