Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 26.03.2021 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на единадесети март, през две хиляди и и първата година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове: 1. Милена Пейчева
2. Росица Радославова
с участието на секретар Мариета
Цонева, в присъствието на прокурора Радослав Градев, след като разгледа докладваното
от съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 966/20 г. на РОС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда № 76/27.07.2020 г. по
н.о.х.д. № 434/20 г. на РРС - пети нак. състав,
подсъдимата К. П. Д. е призната за виновна по обвинението в престъпление по по чл. 343б от НК в това, че на 15.02.2019 г., в гр. Русе
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „Дачия“ модел „Лоджи“, с регистрационен
номер Р ****ВХ,, след употреба на алкохол, с коцнетрация
на алкохола в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,74 промили, установено по
надлежния ред, като е осъдена на наказания една година лишаване от свобода, при
отлагане на изтърпяването му съгл. чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок
от три години и една година лишаваен от правоуправление.
Присъдата е обжалвана от всеки от
защитниците на подсъдимата - адвокати А. С. и Г. С.. Конкретизирани са
оплаквания за необоснованост,
съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност, по подробно изложени съображения: фактическите констатации на
първоинстанционния съд не кореспондират с доказателствения
материал по делото; не се събрали доказателства, че подсъдимата е консумирала
алкохол в дома на св. Д.преди осъществяането на
деянието; Д.отрекла подсъимата да е употребявала
алкохол; неправилно съдът приел, че подсъдимата е била сама само около минута след
като спукала гума и преди пристигането на полицейските служители, констатирали
деянието; докато била сама в този период от около 6 минути подсъдимата е могла,
съгласно обясненията й, да изпие носената от нея в автомобила й половин бутилка
уиски; необосновано РРС приел, че в автомобила на подсъдимата липсвала бутилка
с улкохол, при положение че свиделите
- полицейски служители не са оглеждали автомобила и не твърдят, че липсва
такава бутилка; свидетелите В.и Н.установявали, че подсъдимата била адекватна и
без признаци на човек употребил алкохол; неправилно съдът приел, че подсъдимата
не е изпила 200 милилитра уиски за 6 минути до пристигането на полицейските
служители при положение, че обичайно една глътка е 25 мл.л.; допълнителната
съдебно медицинска експертиза установявала съответствие на установеното съдържание
алкохол вкръвта 1,74 промили с изпит около 213 мл.л.
концентрат; анализът на доказателствата по делото бил едностранчив, еднопосочен
и не съобразно действителното им съдържание; игнорирани са показанията на св. Д.,
опровергаващи обвинението, а „хваща се вяра само на някои свидетели, които не
са свидетели очевидци, че подсъдимата управлява автомобила след употреба на
алкохол“; снимките, приети по делото, доказвали престоя на подсъдсимата
сама в автомобила преди пристигането на полицаите, когато тя е било от уискито;
в съставените АУАН не възразила относно допуснато ПТП, но възразила по
отношение употребата на алкохол; утребявайки алхохол след ПТП с причинени само материални щети не било в
нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 от ЗДвП; липсвало изпълнително деяние от
обективна и субективна страна; незаконосъразно съдът
признал за виновна подсъдимата по процесното
обвинение; алтернативно се излагат съображение за малозначителност
на деянието съгл. чл. 9 ал. 2 от НК.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или
евентуално вдръщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбите се поддържат от подалите ги страни, както и от
подсъдимата.
Прокурорът счита, че жалбите са неоснователни.
Във въззивното съдебно заседание по искане на
защитата на подсъдимата и самата нея, са е
възобновено съдебното следствие, като дадени обяснения от подсъдимата /в първоинстанцонното производство е ползувала
правото си да не дава такива, а са четени по установения с НПК ред дадените
такива на досъдебното производство/ и са приети писмени доказателства относно взаимоотношенията
на подсъдимата и св. Д..
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, въззивната нстанция
прие следното:
Жалбите са процесуално допустими като подадени от легитимни и оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при
спазване на законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимата - български гражданин, неъсаждана, с
висше образование, работи като дългогодишен д*********************************била
правоспособен водач на МПС, категория „В“, „С“, „М“, „АМ“ и „КТ“.
На 14.02.2019 г., около 21 часа, подсъдимата посетила приятелката си - св. Д.-
също директор, на********************* в гр. Русе. Придвижила се до там управлявайки
автомобил марка „Дачия Лоджия“,
рег. № Р ****ВХ, собственост на управляваното от нея училище. По време на
престоя си подсъдимата употребила значително количество алкохол. След полунощ,
на 15.02.2019 г. тя си тръгнала, като отново се придвижила с посочения служебен
автомобил. Докато го управлявала, на кръстовището между улиците „Рила“, „Дундуков-Корсаков“ и „Ген. Скобелев“,
в резултат на загуба на контрол се стигнало до удар в бордюра и разкъсване на
гумата на предното дясно колело на автомобила. Подсъдимата придвижила
автомобила до намиращата се в непосредствена близост бензиностанция на „Лукойл“
та ул. „Рила“ № 3 в гр. Русе и го паркирала там в 0,42.26 часа. Там обсъдила с
появилия се служител на бензиностанцията - св. В.- да сменят гумата, но по
указание на касиер-магазинера в бензиностанцията - св. Н.- решили да не правят
това, тъй като правилата в бенизостанцията изключвали
извършване на ремонти на територията й. Междувременно подсъдимата се свързала
по телефона със застрахователя си „Лев инс“ и в резултат на местото пристигнал служителя при
същото св. М.. По настояване на последния подсъдимата поискала чрез телефон 112
изпращане на полицейски екип. В резултат в 0,21.22 часа в бензионстанцията
пристигнали младши полицейски автоконтрольори -
свидетелите П.и И.. При извършената от св. П.рутинна проверка за алкохол на
подсъдимата с използуваното техническо средство Алкотест Дрегер 7510 отчело съдържание
на алкохол в кръвта й 1,35 на хиляда. Тъй като подсъсдимата
не се съгласила с тозирезултат и бил издаден талон за
за медицинско
изследване на кръвта и била съпроводена от полицаите до УМБАЛ „Канев“ АД –
Русе. Та била изследвана от свидетелката д-р Г., с издаден надлежен протоол за медицинско изследване и вземане на кръвна проба.
Пред св. Г. посдсъдимаата заявила, че изпила две чаши
вино 22 часа на 14.02.2019 г. и тома било отразено в протокола. Резултатът от
химическото изследване на дадената от подсъдимата за целта кръв показал
съдържание на алкохол в кръвта й 1,74 на хиляда към момента на вземане на
пробата. С изключение от интервал от около една минута непосредствено след
пристигането си, в районе на бензиностанцията
подсъдимата била непрекъснато в компанията на св. Г., Н., М. и полицаите.
Тези констатации са изведени от първоинстанционния съд след обстоен,
задълбочен и правилен анализ на доказателствата по делото , които са
достатъчни, при, противно на доводите по жалбите, стриктно спазване на касаещите този анализ наказателно-процесуална уредба,
теорията и съдебна практика, поради което се споделят изчцяло
и от въззивната инстанция. Въз основа на тях
от материално правна страна правилно РРС е възприел инвокираната
от обвинетието правна клавилификация
на процесното деяние на подсъдимата и я признал за
виновна съгласно горепосоченото.
Оплакванията по жалбите са изцяло неоснователни.
По делото е безспорно установено, по надлежния ред, наличието на алкохол в
кръвта на подсъдимата в инкриминираното време и място непосредствено след пристигането
й на бензиностанията, както се изложи.
Обосновано първоинстанционният съд е възприел
тезата на обвинението, че това й състояние е възникнало по време на престоя и
при св. Д., където е употребила голямо коричество
алкохол и в тъво състояние подсъдимата е привела в
движение и управлявала посочения служебен автомобил до настъпилия удар в
бордюра и разкъсване на предната му дясна гума, а е
преценил като недостоверна и опровергана по делото защитната теза на подсъдимата, застъпена още на досъдебното производство
при първите й обяснения пет дни след инкриминирата
дата /20.02.2019 г., дадени в
присъствието на защитник и възпроизведени по реда на чл. 279 от НПК в
първоинстанционното заседание/, съответно поддържана и развита и в тук дадените
обяснения пред въззивната инстанция. Защитната теза очевидно
цели от фактическа страна прекъсването на периода
до процесното горепосочено ПТП /удара и разкъсването
на гумата на автомобила в бордюра/ и последващия
период на престоя на автомобила и самата подсъдима в бензиностанцията, където
се твдърди, че подсъдимата изпила половин бутилка
уиски, което взела от св. Д.при
тръгването си. Твърди се, че не е пила спиртни напитки при престоя си в дома
на св. Д., а изпила половин бутилка
уиски след пристигането си на бензиностанцията докато там пристигнали служителя
при застрахователното дружество и след това полицаите. На тази основа от правна
страна се поддържа, че липсва изпълнително деяние на процесното
престъпление, тъй като автомобилът не е управляван сред употреба на алкохол.
Както правилно е съобразил и то след подробен и правилен анализ РРС,
защитната теза е вътрешно и с останалите доказателства по делото противоречива,
за разлика от тезата на обвинението, подкрепена изцяло и от различни по вид,
вкл. от обективен порядък, взаимно допълващи и подкрепящи се доказателства.
Така
видно от удостовереното от самата подсъдима в съставения АУАН и протокола
за медицинското изследване на кръвта и в УМБАЛ-Русе както се посочи, при
установяването на деянието след пристигането на полицаите и след това в
болницата подсъдимата е твърдяла, че е изпила две чаши вино. По никакъв начин и
пред който и да било от свидетелите в този период непосредствено сред
разкриването на деянието тя не е твърдяла да е изпила половин бутилка уиски
докато чакала на бензностаницията. Съвършенно резонни са съжденията на първоинстанвицонния
съд на алогичността на хипотезата докато подсъдимата
в посоченото място и положение чака представител на застрахователя си и
полицаи, тя да изпие половин бутилка уиски и то така, че никой от присъствувалите горепосочени свидетели да не я забележи. Очевидно
несъстоятелна и вътрешно противоречива е защитната теза и като се има предвид,
че безспорно подсъдимата е полагала усилия и е търсила помощ да подмени
спуканата гума при пристигането си в бензиностанцията /св. В.и Н./, което по никекъв начин не сочи на нежелание да продължи пътуването
си, а точно обратното. Най-сетне, видно от установените с техническата
експертиза по делото разговори на подсъдимата по телефона със застрахователя й и
тел. 112, както и силното й раздразнение възприето от св. Н.след тези
разговори, сочи на раздразнението и притеснението й от желанието на
застрахователния агент да бъде извикана полиция, въпреки обяснението от служителката
ан тел. 112, че при произшествия без пострадали това
не е необходимо. Тази реакция косвено подкрепя изцяло останалите доказателства
в подкрепа на обвинението, като сочи на явно нежелание уведомяването на застрахотелния агент на подсъдимата, с оглед съответното
обезщетение, да прерастне в уведомяване и намеса на
полицейските служби. Тези съждения
важат с еднаква сила и несъществени са в
случая изтъкваните и в настоящата инстанция обстоятелства, дали съобразно
установената последователност на събитията, вкл. чрез техническите ексхпертизи по делото, подсъдимата не е било под постоянно набюдение една минута или общо 6 минути на два периода от
една минута и след пет минути, за колкото според жалбите подсъдимата можела да
поеме твърдяното количество уиски на обичайни глътки по 25 мл.л. При това, съгласно заключенията на основната и
допълнителна съдебно-медицински, очевидно спекулативно, превратно и неправилно
интерпретирани от жалбоподателите, ако се е случило това именно, съдържанието
на алкохол в кръвта й при извършеното медицинско изследване би следвало да е
2,86 на хиляда. Същевременно двете експертизи сочат на съответствие на установеното алкохолно съдържание в кръвта на
подсъдимата 1,74 на хиляда именно с хипотезата, че тя е изпила 213 мл.л. концентриран
алкохол /уиски/ в периода докато гостувала на св. Д./след 21 часа, до горепосоченото
й отпрътуване след полунощ/. Най-сетне
експертизите изключват тезата за изпити две чаши вино по твърдяния
от подсъдимата начин, като устатновяват, че установеното
количество алкохол ,174 на хиляда би съответствувало
на изконсумирано при гостуването при св. Д.на 557,09 мл.л. бяло или 766,85
мл.л. червено вино /т.е. една бутилка/, а ако наитнита
се касае за две чаши вино , то
алкохолното съдържание в кръвта и би било 0 промили към момента на деянието
0,42 ч. на 15.02.2019 г. Противно на доводите по жалбите свидетелите П.и И.
изрично са разяснили в показанията си /четени на протеклото по реда на чл. 371
т. 1 от НПК съдебно следствие заедно с всички останали освен тези на св. Д./,
че при ппристигането им в бензиностанцията
подсъдимата имала признаци на лице употребило алкохол е лъхала на алкохол и е
говорила завалено. При такова впечатление на полицаихте
и непосредствено след него извършената проба за алкохол напълно невероятно и житнейски нелогично е подсъдимата да ен
спомене в момента, че току що е погълнала половин бутилка уиски.
Основателни са и съжденията и изводите на първоинстанционния съд относно
очевидно тенденциозните и недостоверни показания на св. Д.. Правилно са
съобразени близките приятелски /очевидно и от прагматично естество/ взаимотношение на свидетелката и подсъдимата /видно и от
тук представените писмени доказателства свидетелката е привлечена като участник
при усвояването на средства по програми „Еразъм“, свързано и с пътуване на
различни места в чужбина заедно с подбраните ученици/, обстоятелството, че св. Д.,
в противоречие и с подсъдимата, категорично отрича тя да е пила алкохолни
напитки, вкл. две чаши вино, горните изводи на съдебномедицинските експертизи и
останалия непротивочеив доказателствен
материал.
Въззивната инстанция изцяло
споделя и останалите фактически и правни съждения, доводи и изводи на
първоинстанционния съд, които не е нужно да ес преписват тук.
Не намират опора в доказателствата по делото и закона и доводите по жалбите
за приложимост на чл. 9 ал. 2 от НК. Процесното
деяние по никакъв начин
не може да бъде прието за малозначително, т.е. с
липсваща или явно незначителна обществена опастност,
като се имат предвид: голямото установено количество на алкохола - надвишаващо
с близо 50 % законоустановения критерий; безспорно
установената загуба на контрола върху автомобила; това, че служебния автомобил
на училището очевидно в случая е ползуван за лични
нужди; управлението след употреба на алкохол в централната част на града, в близост
до бензиностаниция; служебният статус на подсъдимата, който би
следвало да я стимулира към особено прецизно спазване на закона и добрите нрави.
При липса и на други основание за изменение
или отмяна на процесната присъда и съобразно
изложеното окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 76/27.07.2020 г. по н.о.х.д. № 434/20 г. на РРС -
пети нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен
контрол.
Председател:
Членове: 1. 2.