Решение по гр. дело №1509/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260256
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20201420101509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА, 07.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 26.11.2020 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С. Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1509 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 08.07.2020 г. от И.С.Ц. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Н.И. *** офис 301,против ЕТ”Гого-В.Г.П.,ЕИК 106014303,със седалище и адрес на управление гр.Враца кв.Кулата ул.”Извор”№13, представлявано от В.Г.П.,иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че бил наемодател по договор за наем от 10.05.2010 г.,вписан в Служба по вписванията към Агенцията по вписванията с дв.вх. №2523/10.05.2010 г. акт 250 т.ІV,на земеделски земи в землището на гр.Враца кв.Бистрец-нива от 3.617 дка в м.”Коричков слог”,имот №12259.166.15,и нива от 5.978 дка в м.”Емшин върбак”,имот №12259.5.50,общо 9.595 дка.

Имотите бил предоставил за ползване на ответника за за срок от 10 стопански години срещу наемно възнаграждение от 1 л. олио и 35 кг. пшеница,овес,ечемик или царевица на зърно на декар,респ. левовата им равностойност в размер на 15 лв./дка.През стопанската 2015-16 г. между страните било постигнато споразумение ответникът да заплаща 25 лв./дка,тъй като цената на зърното се била покачила значително.

Ищецът бил изпълнил задълженията си по договора,като бил осигурявал на ответника спокойното и безпрепятствено ползване.Не бил получил плащане за стопанската 2018-19 г..Ответникът бил отказал да плати.

За задълженията,ищецът бил депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №617/2020 г. на ВРС,ответникът бил възразил против заповедта,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 143.93 лв. - главница,дължима по договор за наем от 10.05.2010 г.,вписан в Служба по вписванията с дв.вх. № 2523/10.05.2010 г.,акт. №250,т.4 на АВ,на земеделски земи,находящи се в землището на гр.Враца кв.Бистрец,както следва: имот №12259.166.15-нива в м.Коричков слог с площ 3.617 дка и имот №12259.5.50-нива в м.Емшин върбак с площ от 5.978 дка,които заявителят е предоставил на длъжника за срок от 10 години срещу годишно наемно плащане на декар в размер на 1 л. олио и 35 кг. пшеница,овес,ечемик,царевица-зърно,или левовата им равностойност в размер на 15 лв.ато длъжникът има неизпълнено задължение за плащане на рентата за стопанската 2018/2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез адв.Т.З. ***.Оспорва иска като неоснователен.Бил надплатил за стопанските 2015-16 г., 2016-17 г. и 2017-18 г.,общо 285.08 лв.,в резултат на допусната счетоводна грешка.Имотите били наследствени. Останалите наследници имали конфликти с ищеца,че не получават наема,поради което за стопанската 2018-19 г. ответникът бил изплатил наемната цена лично на тях/общо 111 лв./.Припадащите се на ищеца 32.93 лв. били прихванати с надплатените суми.

Не било налице и валидно изменение на договора касателно наемната цена,а именно чрез писмен анекс с нот. заверка на подписите.

С отговора се прави и възражение за прихващане на сумите 143.93 лв./евентуално 32.93 лв. с надплатените без основание 285.08 лв..

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2020 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 143.93 лв. - главница,дължима по договор за наем от 10.05.2010 г.,вписан в Служба по вписванията с дв.вх. №2523/10.05.2010 г.,акт №250,т.4 на АВ,на земеделски земи,находящи се в землището на гр.Враца кв.Бистрец,както следва: имот №12259.166.15-нива в м.Коричков слог с площ 3.617 дка и имот №12259.5.50-нива в м.Емшин върбак с площ от 5.978 дка,които ищецът е предоставил на ответника за срок от 10 години срещу годишно наемно плащане на декар в размер на 1 л. олио и 35 кг. пшеница,овес,ечемик,царевица-зърно,или левовата им равностойност в размер на 15 лв.ато ответникът има неизпълнено задължение за плащане на рентата за стопанската 2018/2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;разноските по делото-25 лв. държавна такса и 300 лв. адв. възнаграждение.

Исканата заповед/№327/ е била издадена на 04.03.2020 г..Ответникът е получил съобщение на 12.05.2020 г..На 04.06.2020 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си на 12.06.2020 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №617/2020 г. по описа на ВРС.

Видно от представения договор за отдаване под наем на земеделска земя от 10.05.2010 г./стр.6 от приложеното ч.гр. дело/,ищецът е предоставил на ответника за временно /за срок от десет стопански години/ и възмездно/1 л. олио и 35 кг. пшеница,овес,ечемик,царевица зърно на декар или левова равностойност 15 лв. на декар/ ползване:

-нива от 3.617 дка в м.Коричков слог в землището на гр.Враца кв.Бистрец,имот №12259.166.15;

-нива от 5.978 дка в м.Емшин върбак,имот №12259.5.50.

Видно от представените разходни касови ордери 3 бр. /стр.стр.21-23 от делото/,ответникът е изплатил на ищеца рента за 2016 г. 239.87 лв.,за 2017 г. 240 лв. и за 2018 г. 237 лв..

Видно от представените скици на имотите от 2010 г. /стр.стр.33 и 34/,имотите са били собственост на Кръстю Стаменов Костов.

Видно от представеното удостоверение от 2009 г. за наследниците на К. С. К.,бивш жител ***,роден на *** г.,починал на 11.01.1941 г. /стр.стр.35-37/,ищецът е негов внук.Останалите наследници са А. Т. К.,Н. Т. К.,И. С. К.,Л. П. Д. и З. С. Ц..

Видно от представената декларация с нот. заверка на подписа от 14.06.2018 г./стр.29/,Н. Т. К. е потвърдил договора за наем.

Видно от представените разходни касови ордери 2 бр. /стр.стр.18 и 19/,ответникът е изплатил на Н. Т. К. и на К. А. Т./евентуално син на А. Т. К./ по 32 лв. наем за 2019 г..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е и основателен.

Ищецът претендира рента по договор за наем между страните.Следвало е да докаже наличието на такъв договор. Провел е нужното доказване,представяйки договора.

Ответникът всъщност признава неплащане.Първият му довод за недължимост е изплащане на част от дължимата сума на част от останалите съсобственици на имотите. Такова изплащане обаче не е противопоставимо на ищеца, като кредитор по договора.Ответникът ползва имотите на договорно основание и дължи плащането именно на предоставилия ползването кредитор.

При това положение/при извода за основателност на иска/,възражението за прихващане на ответника следва да бъде разгледано по същество.Съдът намира същото неоснователно,при което следва да бъде отхвърлено с решението по делото.

Представените от ответника РКО позволяват извода за изплащането на рента от 25 лв./дка три поредни години /2016 г. - 25 лв./дка,2017 г. -25.01 лв./дка и 2018 г. -24.70 лв./дка/.При което и с оглед твърдението на ищеца за постигната уговорка за увеличаване на наемната цена, може да се приеме,че такава е била налице и че ответникът я е спазвал/твърдението му за допуснати счетоводни грешки изглежда защитно/.Действително,изменението на договора касателно цената не е станало в уговорената със самия договор писмена форма/с анекс към договора/,но не може да се приеме,че явно доброволно заплатен наем в увеличен размер се явява недължимо платен и подлежи на връщане.

По горните съображения,Съдът намира,че ответникът дължи сумите по заповедта за изпълнение,респ. че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 300 лв. адв. възнаграждение и по настоящето-25 лв. държавна такса и 300 лв. адв. възнаграждение.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ”Гого-В.Г.П.,ЕИК 106014303,със седалище и адрес на управление гр.Враца кв.Кулата ул.”Извор”№13, представлявано от В.Г.П.,че дължи на И.С.Ц. с ЕГН ********** *** сумите по издадената по ч.гр. дело №617/2020 г. на ВРС заповед за изпълнение №327/04.03.2020 г.,а именно : 143.93 лв. - главница, дължима по договор за наем от 10.05.2010 г.,вписан в Служба по вписванията с дв.вх. № 2523/10.05.2010 г.,акт №250,т.4 на АВ,на земеделски земи,находящи се в землището на гр.Враца кв.Бистрец,както следва: имот №12259.166.15-нива в м.Коричков слог с площ 3.617 дка и имот №12259.5.50-нива в м.Емшин върбак с площ от 5.978 дка, които ищецът е предоставил на ответника за срок от 10 години срещу годишно наемно плащане на декар в размер на 1 л. олио и 35 кг. пшеница,овес,ечемик,царевица-зърно,или левовата им равностойност в размер на 15 лв.ато ответникът има неизпълнено задължение за плащане на рентата за стопанската 2018/2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

 

ОСЪЖДА ЕТ”Гого-В.Г.П.,ЕИК 106014303, със седалище и адрес на управление гр.Враца кв.Кулата ул.”Извор”№13,представлявано от В.Г.П.,да заплати на И.С.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 325 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №617/2020 г. на ВРС,както и сумата от 325 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

ОТХВЪРЛЯ направеното и прието за разглеждане възражение за прихващане с надплатени за стопанските 2015-16 г.,2016-17 г. и 2017-18 г. общо 285.08 лв..

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :