Решение по дело №289/2019 на Районен съд - Костинброд

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 

                                         гр. К., 03.02.2020 г.                                   

                             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

    Районен съд-К., четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 289, по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

Ищецът „М.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ИЗ „О.“, улица „3020” № 34, ет.6, със законен  представител Г.А.Д.- изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П.С. срещу П.Н.П., ЕГН **********,***, чрез адвокат Ц.З. от САК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, дължими от ответницата като издател по запис на заповед от 01.10.2015 година, предявен за плащане на 06.01.2016 година, ведно със законната лихва върху сумата по главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда – 20.03.2017 година, до окончателното изплащане на сумата, както и за сумите от: 228,99 лева и юрисконсултско възнаграждение – разноски в заповедното производство по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 307/2017 г., по описа на КРС, І-ви състав, така и дължимите разноски в настоящото производство от 228,99 лева – държавна такса, 300 лева – за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен, не излага съображения в тази насока. Претендира платени съдебни разноски за един адвокат от 800 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

От представените с исковата претенция и отговора доказателства, безспорно се установява, че ответникът е поел задължение за сумата в размер на 10 000 лева, дължими от нея, като издател по запис на заповед от 01.10.2015 година, предявен за плащане на 06.01.2016 година. Менителничният ефект отговаря на всички изискуеми законови реквизити по чл.535 от ТЗ, като вземането е станало изискуемо при предявяването му. В тази насока са и мотивите на СОС в определение № 552/20.07.2017 година, постановено по настоящия казус - ч.гр.д.№ 435/2017 г., по описа на Окръжен съд – С..

Към настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите по договора суми, подробно описани по-горе.

             Съдът счита за неоснователни в тази насока твърденията и възраженията на ответника, че липсвали доказателства за получаването на сумата по записа на заповед и за осчетоводяването й при ищеца, в каквато насока съдът допусна и прие ССчЕ, при която вещото лице установи, че сумата по ефекта била предоставена на ответницата и била осчетоводена в дружеството, но липсвали плащания.

Воден от горното, съдът приема за доказани претендираните от ищеца твърдения и обстоятелства, и следва да отхвърли, като недоказани отричаните от ответника факти и обстоятелства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски по двете производства, в общ размер на 850,00 лева. (650,00 лева по настоящото, от които 200 лева за държавна такса, 300 лева – за вещо лице и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение и 200,00 лева по заповедното, тъй като размерът на дължимата държавна такса по двете производства е по 200 лева, а по заповедното разноски не са били поискани със заявлението, съответно заповедният съд не ги е присъдил). Ето защо съдът следва да отхвърли искането за присъждане на разноски над общата горница от 550 лева, 57,98 лева и за юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, като неоснователно.

Воден от горното, СЪДЪТ

                                         Р    Е    Ш    И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Н.П., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на „М.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ИЗ „О.“, улица „3020” № 34, ет.6, със законен  представител Г.А.Д.- изпълнителен директор, в размер на сумата от 10 000 лева, дължими от ответницата като издател по запис на заповед от 01.10.2015 година, предявен за плащане на 06.01.2016 година, ведно със законната лихва върху сумата по главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда – 20.03.2017 година, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН ********** да заплати на „М.Е.” АД, ЕИК ********* направените разноски по двете производства в общ размер на 850,00 лева (650,00 лева по настоящото, от които 200 лева за държавна такса, 300 лева – за вещо лице и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение) и 200,00 лева по заповедното производство по ч.гр.д.№ 307/2017 година, на КРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.                                         

`                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :