Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1977 Година 06.11.2018
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, Х състав, на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1955 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.83, ал.6 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Х.К.Б. с ЕГН: ********** ***
против решение рег.№ 304р-17713/11.07.2018г. издаден от началника на РУ
Несебър, при ОД на МВР гр.Бургас, с който му е отказано издаването на
разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късо бойно оръжие и
боеприпаси за него. С жалбата се прави искане да се отмени решението и да се
върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението,
както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно
заседание, поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът
– Началника на Районно управление Несебър при ОД на МВР гр.Бургас, редовно
уведомен, не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Х.Б.
е подал заявление с вх.№ 304000-1769/04.05.2018г.(л.12 от делото) до началника
на РУ Несебър, да му бъде издадено разрешение за носене, съхранение и употреба
на КБО за самоохрана (подновяване). Към заявлението са приложени декларация по
чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ, удостоверение от Окръжна прокуратура Бургас за
липса на обвинения по неприключили наказателни производства, съдебно-психиатрично
освидетелствуване, свидетелство за съдимост, лична карта, удостоверение за
завършен курс и успешно положен изпит за боравене с огнестрелно оръжие, диплома
за висше образование, мотиви, разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие и квитанции за платени такси (л.13, л.16-24 от делото).
С
докладна записка с рег.№ 304р-10085/10.05.2018г. до началника на сектор „КП“,
РУ Несебър от младши разузнавач в РУ Несебър (л.14 от делото), е докладвано
постъпилото заявление, както и че от извършената проверка е установено, че
лицето живее на посочения адрес, няма криминална регистрация и не поддържа
връзка с криминално проявени лица, срещу него няма данни за образувани
предварителни производства. Посочено е също, че Б. е спокоен, уравновесен и не
злоупотребява с алкохол и до момента не е извършвал противообществени прояви.
С
докладна записка с рег.№ 304р-10373/15.05.2018г. до началника на РУ Несебър от полицейски
инспектор в РУ Несебър (л.15 от делото), е докладвано постъпилото заявление,
както и че от извършената проверка е установено, че лицето е създало условия за
съхранение на оръжието, като е осигурило метална каса със секретно електронно
заключващо устройство и до помещението в което се намира касата нямат достъп
външни лица. При проверката не са установени обстоятелства по чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ.
С писмо изх.№ 304000-2133/23.05.2018г. на началника на РУ
Несебър (л.25 от делото), жалбоподателя е уведомен, че в представените
документи няма достатъчно данни, които по несъмнен начин да обосноват издаване
на исканото разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие /за
самоотбрана/, поради което попада в хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. С писмото е предоставен и 30-дневен срок да
бъдат отстранени посочените непълноти, като е указано, че ако те не бъдат
отстранени производството по издаване на разрешение се прекратява.
Във връзка с полученото писмо, от жалбоподателя е подадено
заявление с приложени към него актуално състояние от Търговския регистър на
„Тректон“ ООД, трудов договор № 226/31.03.2008г., пълномощно, банково
извлечение и 5бр. вносни бележки (л.26-35 от делото).
С решение рег.№
304р-17713/11.07.2018г.
(л.9-10 от делото), на Х.Б. е отказано издаването на разрешение за носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по ЗОБВВПИ. В мотивите е
посочено, че са установени обстоятелства по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като в мотивировката не е посочена
основателна причина. Посочено е, че оръжието е необходимо за самоотбрана, във
връзка с работата на лицето, свързана с пренасянето на големи парични суми в брой.
За да бъде издадено такова разрешение лицата подават заявление, в което се
обосновава необходимостта от притежанието на оръжие, т.е. дали начина им на
живот, средата в която се движат, работят, отговорностите им и прочие са опасни
за техните личности, здраве и живот. Такива в заявлението на Б. не се намират,
като охраната на обекти, лица и техните права и законни интереси от
противоправни посегателства, кореспондира с разпоредбите на закона за частната
охранителна дейност. Пренасянето на големи парични суми не е основание за
притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, при наличната възможност за
превод по банков път, при съществуването и на закон за ограничаване на
плащанията в брой. Извършена е и проверка при която не са събрани категорични доказателства
за реална или потенциална опасност за живота и здравето на Б. и членовете на
неговото семейство, а това съгласно изискванията на чл.58, ал.1, т.10, предложение 1 от ЗОБВВПИ, е едно от основанията да не се издава
исканото разрешение.
Решението
е получено на 13.07.2018г., видно от направеното на него отбелязване и е
обжалвано с жалба вх.№ 8337/23.07.2018г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, а именно
началника на РУ Несебър, съобразно правомощията предоставени му с нормата на
чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
При
издаване на отказа не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като
са спазени процесуалноправните разпоредби на закона. Административния орган,
след като е бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде
процесната заповед, съобразно чл.35 от АПК е установил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като е извършена и проверка по чл.83,
ал.4 от ЗОБВВПИ.
Отказът
е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивиран, с оглед
посочените в него фактически и правни основания за издаването му.
Съгласно
чл.58, ал.1, т.10 от
ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни
цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение.
В
тежест на заявителя е посочи за какво му е необходимо оръжието, съответно
негова е доказателствената тежест да установи тази необходимост, чрез
представяне на съответните доказателства.
От
жалбоподателят се твърди, че оръжието му е необходимо за самоотбрана.
Самоотбраната
като такава предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде
преодоляна или избегната по друг начин. Тази необходимост не се доказва от събраните
в хода на производството доказателства за липса на противоправни посегателства
върху живота, здравето или имуществото на заявителя, съответно липсата на опити
за такива. След като няма данни за отправени заплахи за посегателства върху
живота, здравето и имуществото на жалбоподателя, както и доказателства за
извършени конкретни действия от трети лица, които да са застрашили неговата
безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от носене на огнестрелно оръжие
за самоотбрана с оглед бъдеща защита. Въведеният
от закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост
от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини,
изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, включително и носенето,
употребата и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са
свързани с висок риск от обществена опасност, на която следва да съответства
основателна причина.
В
представените мотиви (л.22 от делото), жалбоподателят сочи, че служебните му
ангажименти включват пренасянето на пари в брой, захранване на банкови сметки,
доставяне и предаване на работни заплати, обслужване и на собствените банкови
сметки, начин на живот свързан с пътувания по всяко време на денонощието.
Съответно в допълнително представеното заявление (л.26 от делото), са
преповторени изложените вече мотиви, като е посочено и че сумите по търговските
сделки по които е ангажиран са достигали до размер над 100 000,00 лева, а
изхождайки от реалната обстановка, че дистрибутори, търговски представители,
включително и охранителни фирми са обект на злоумишлени действия с цел грабеж, изнудване и др., съществува потенциална
опасност за живота и здравето на него и неговите близки и финансово ощетяване
на дружеството в което работи.
Позоваването
на жалбоподателя на трудовата му дейност и боравенето със парични средства не
обосновава нуждата от притежание на оръжие, тъй като боравенето с пари, било то
лични или служебни, е дейност от ежедневие на всеки човек и сама по себе си тя
не е основателна причина за издаване на разрешение за оръжие. Представените
вноски бележки за внесени суми в размер на 6 078,00 лева, 11 994,00 лева, 6 806,00 лева, 6 395,00 лева и 6 269, лева, внесени от Б. по сметка
на „Ротер“ ООД, също не обосновават тази нужда, тъй като посредством тях се
установява единствено, че жалбоподателя е направил тези парични вноски в полза
на дружеството, но не и от къде ги е взел, съответно, че ги е пренесъл на
голямо разстояние, колко дълго време са били в него и че тези действия са били
свързани с опасност за живота или здравето му. Предотвратяването на потенциални
посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на
разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува
хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта,
като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до
издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта
като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането
за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие.
В
допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че съгласно чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните
оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват
за служебни или за граждански цели. В ал.2 са
предвидени огнестрелните оръжия, които могат да се придобиват и съхраняват за служебни цели - охрана на собствеността,
за самоотбрана, както и за други разрешени дейности, посочените огнестрелни
оръжия, а в ал.3 тези за граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности,
учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други
постановки. Видно от посочените разпоредби за охрана на собствеността се издава
оръжие за служебни цели, а не за граждански цели, каквото е поискано от
жалбоподателя. В този смисъл, съгласно действащото в страната законодателство, охраната на имуществото и обществения ред, извън
случаите на самоотбрана, е единствено в правомощията на органите на МВР, респективно
на юридически лица, лицензирани по закона за частната охранителна дейност.
Съответно издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие,
с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на парични средства
се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на ЗЧОД и Наредба №I-121/24.06.2004г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за организиране
охраната при транспортиране на ценни пратки и товари. Евентуалното издаване на
оръжие за самоохрана, обосновано от посочената необходимост, би довела до
недопустимо заобикаляне на законовите разпоредби за охранителната дейност.
На следващо място, наличието на предходни издадения
разрешения не освобождава лицето от задължението да докаже необходимостта от
носене на оръжие във всеки един случай на подаване на заявление, тъй като в
ЗОБВВПИ не са предвидени различен ред и условия при които се издава исканото разрешение
за първи път и при всяко последващо подаване на заявление. Също така, не
съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение
задължително да продължава срока му на действие, тъй като той е длъжен при
липса на предпоставките за издаването/подновяването му да постанови отказ,
както е направил и в настоящия случай.
В случая не е
налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната
заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на РУ Несебър е
административният орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите
и при правилно установеното наличие на основания по чл.58, ал.1, т.10 от
ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в
съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно
разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да
засегнат живота и здравето на множество граждани.
С оглед на изложеното жалбата на Х.К.Б. е неоснователна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка
с чл. чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К.Б. с ЕГН: ********** *** против решение рег.№
304р-17713/11.07.2018г. издаден от началника на РУ Несебър, при ОД на МВР
гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: