Р Е Ш Е Н И Е
№………….../05.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
1326
по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Oбразувано
по въззивна жалба с вх.
№ 24468/14.08.2019 г. „Стийлимпекс" ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 1,
представлявано от М.Д.М., чрез адвокат С.Ж., срещу Решение № 2085/15.05.2019
г., постановено по гр.д. № 6589/2018 г. на ВРС, в частта, с която жалбоподателят
е осъден да заплати на „Александър Първи“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Коледница“,
бл.Латински, вх.А, ет.2-3 сумата от 17618.15 (седемнадесет хиляди шестстотин и
осемнадесет лева и 15 ст.) лева - главница представляваща незаплатена част по
осъществени строително - монтажни работи по договор за строителство от
04.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда - 02.03.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излага
становище, че обжалваното решение е недопустимо, а в условие на евентуалност -
неправилно в осъдителната му част, като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. На
първо място въззивникът излага твърдения, че съдът е приел грешна правна
квалификация на предявения иск с мотиви, че възможността за извършване на нова
такава e
преклудирана. Сочи, че задължение на съда е служебно да даде правилната правна
квалификация, защото от това зависи правилното разпределение на
доказателствената тежест. С неправилното разпределение на същата, страната
обосновава възражението си срещу извода на съда за настъпила преклузия за
събирането на доказателства. Не оспорва наличието на облигационни отношения
между страните, но сочи че същите се основават на извъндоговорно основание,
което следва да се квалифицира по чл. 61 от ЗЗД. Твърди, че по делото са били
събрани безспорни доказателства, че СМР са извършени в условията на водене на
чужда работа без пълномощие, което следва от липсата на подпис от страна на
представляващия ответника по процесния договор. Поради неправилната правна
квалификация и липсата на разпределение на доказателствената тежест по
предявения иск, въззивникът твърди, че не е настъпила преклузията за
установяване на факта дали акт образец 19 е подписан от негов представител или
не. Твърди още, че работата не е приемана от такъв, поради което в тежест на
ищеца е да докаже противното. При правилно, според жалбоподателя, квалифициране
на предявения иск по чл. 61 от ЗЗД не е следвало да бъде назначена СТЕ, а
доказването на извършване на разходите без търговска печалба отново подлежи на
доказване на ищцовата страна, тъй като доминуса
следва да заплати на извършващия тази работа направените от него полезни
разноски, които са довели до реализирането на определени облаги за
заинтересования, без посочената печалба. В подкрепа на твърденията си се
позовава на съдебна практика на Върховния касационен съд.
В
условията на евентуалност, въззивникът сочи, че дори и при дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация са налице процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като във всички случаи, когато
се касае за строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на изпълнителя, осъществените от него на място
строително-монтажни работи, следва да отговарят на одобрения технически проект
на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на
разпоредбите на чл.169 от ЗУТ. По делото нямало данни извършените СМР да
отговарят на посочените изисквания, а дори в тройната експертиза е записано, че
чертежите, приложени по делото като обем и съдържание не отговарят на Наредба №
4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, още
повече, че тези чертежи не са подписани от инвеститора и дори не съдържат
информация за автора си. Оспорва приобщаването на посочените чертежи към
доказателствения материал по делото, а от там и даденото въз основа на тях
заключение на допълнителната СТЕ. Позовавайки се на тях, жалбоподателят твърди,
че вещите лица са достигнали до абсурдни изводи, че извършената работа и
вложените материали са в повече от заявеното в акт образец 19, като цитира
конкретните разминавания в стойностите. Сочи още, че вещите лица са направили
три контролни дупки в подовата настилка, без да са извършвали замерване в двата
кладенеца на дебелината на вложения бетон, а вида и количеството на вложената
арматура и бетон са извлекли от посоченото на чертежите. С горните твърдения
обосновава становището си, че експертизата не е отговорила на поставените
задачи, като в случай, че не бъде
променена правната квалификация, претендира провеждането на „нова“ тройна СТЕ.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част с
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
депозиран отговор от насрещната страна „Александър Първи“ ЕООД, чрез адвокат Т.Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна
и се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната
част, като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния
закон и процесуалните правила. На първо място въззиваемият изразява становище,
че съдът правилно е квалифицирал предявения иск, поради което възразява срещу
искането на насрещната страна за нейната промяна. Сочи, че още с
предварителния, а впоследствие с окончателния доклад по делото
първоинстанционният съд е предоставил възможност на ответника да възрази срещу
дадената правна квалификация, което същият не е сторил, поради което
последващото му искане е преклудирано. На следващо място въззиваемата страна
оспорва твърденията за наличието на правоотношение по водене на чужда работа
без пълномощие, по съображения, че същите са обвързани от представен и от двете
договор, който изключа съществуването на извъндоговорното
основание. Противопоставя срещу искането за назначаване на нова тройна СТЕ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Първоинстанционното производство по
делото е образувано по искова молба на „Александър Първи“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Коледница,
бл.Латински, вх.А, ет.2-3 срещу „Стийлимпекс“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Христо Самсаров №1, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 24000 лева, частична
претенция от общия размер на задължението от 43353,60 лева с вкл. ДДС,
съставляваща незаплатена част по осъществени от ищеца СМР, за което
обстоятелство е издадена фактура № 763/30.12.2015г. ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2018г.
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 699,86 лева
мораторна лихва върху главницата считано от 03.01.2018г. до 01.03.2018г., на осн. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 266,
ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение от 2015г. въз основа
на договор за строителство, по силата на което ответното дружество в качеството
му на възложител е възложило на ищеца в качеството му на изпълнител да
осъществи строително – монтажни работи
на обект – потапящ кладенец, находящ се в гр. Русе. Сочи, че уговорената
цена по договора възлиза на 150000 лева без ДДС. По този договор ответникът бил
заплатил аванс в размер на 24000 лева, за което обстоятелство били съставени
фактури №698/14.05.2015г. и № 699/22.05.2015г., както и сумата от 30129,60 лева
с вкл. ДДС на основание извършени СМР, за което обстоятелство била съставена
фактура № 749/30.09.2015г.
При приключване на работата на обекта
бил съставен акт за извършени СМР, който бил подписан от представител на
ответника – Градимиров, като ведно с акта за СМР била
представена и фактура №763/30.12.2015г. на стойност от 43353,60 лева с вкл.ДДС,
която съставлявала остатъка от дължимите и незаплатени от възложителя СМР по
договора за строителство. На 03.01.2018г. ищецът изпратил покана на ответника
за заплащане на процесната сума, като до момента на депозиране на ИМ в съда не
е осъществено плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва по основание и
размер. Твърди се, че страните са обвързани по силата на договор за
строителство от 2015г., както и че по този договор ответното дружество е
осъществило две плащания всяко от по 10000 лева, за което обстоятелство били
съставени фактури 698/14.05.2015г. и № 699/22.05.2015г. Излага възражения, като
посочва, че при окончателно приключване на работата ищецът е издал фактура №
565/30.06.2015г. за сумата от 81236 лева, като е приспаднал платените аванси и
е начислил остатък от 73483,20 лева. Ответното дружество се е противопоставило
на посочената стойност, при което ищецът
с кредитно известие № 748/29.09.2015г. е анулирал фактура № 565/30.06.2015г.
Вследствие на постигнатото между страните съгласие общата стойност на
осъществените СМР била определена на 45108 лева, от която след приспадане на
платените аванси е останала сумата от 30129,60 лева, която е изцяло заплатена
на ищеца, за което обстоятелство е съставена фактура № 749/30.09.2015г.
Възразява да е получил фактура №763/30.12.205г.
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Предявените искове намират правната си
квалификация в разпоредбите на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За
успешно провеждане на претенцията за заплащане на възнаграждение за извършена
работа изпълнителят следва да докаже, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за изработка за извършване на конкретни работи срещу
заплащане на определено възнаграждение и че изпълнителят е изпълнил възложената
му работа, а ответникът - възложител носи доказателствената тежест за
установяване, че е платил уговореното възнаграждение.
Неоснователни са възраженията на
въззивника, че отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на извъндоговорната отговорност, и в частност при водене на
чужда работа без пълномощие, тъй като същите са обвързани от облигационно
правоотношение по договор за изработка. Същото изрично е заявено от ответника с
подадения отговор на искова молба и е поддържано в първото по делото открито
съдебно заседание. По делото са представени два договора за строителство,
сключени между „Александър Първи“ ЕООД и „Стийлимпекс“
ООД, с еднакво съществено съдържание относно
главните уговрки между страните.Видно от поведението им последните
са обвързани от постигнатото съглашение за извършване на СМР в недвижимия имот
на възложителя, който не се е противопоставил незабавно срещу сключените
договори, поради което по отношение на него е приложима фикцията по чл. 301 от ТЗ. Нещо повече, не само че страната не е възразила срещу възложеното от негово
име строителство, но видно от приложените фактури и заключението на ССчЕ е извършил плащания в полза на изпълнителя в общ
размер на 54129,60
лева, от които 12000 лева заплатени на 14.05.2015г., 12000 лева на 28.05.2015
г., 15064,80 лева на 24.10.1015г. и 15.064,80 лева на 22.10.2015г. Освен това в
счетоводството му са осчетоводени фактури № 698/14.05.2015г. и №699/22.05.2015
г., като по същите възложителя е използвал данъчен кредит за месец 05.2015 г.
Всичко гореизложено води до еднозначния и безпротиворечив
извод, че страните са валидно обвързани от облигационноправна
връзка по договор за строителство, по силата на който изпълнителя се е задължил
да извърши СМР по възложение на „Стийлимпекс“
ООД срещу насрещното задължение на инвеститора да му заплати дължимата цена.
Основният спорен въпрос в настоящото въззивно производство
е именно размерът на насрещната престация, съответно вложените материали,
извършената работа и дължимостта и
размерът на търговска печалба на строителя. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената работа, освен ако не възрази
срещу открити явни или скрити недостатъци на извършените СМР, в противен случай
работата се счита за приета. Въззивникът не е доказал, а и не е твърди такива
дефекти, а възраженията му се ограничават до размера на дължимото
възнаграждение и стойността на приетите и извършени СМР. Установяването на
същите може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове
работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове,
количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза и гласни
доказателства. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени
видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на
отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен
протокол за конкретно извършените видове работи.
Видно от представения по делото протокол, е че заявената от
изпълнителя стойност на изпълнената поръчка възлиза на 81236 лева без вкл. ДДС,
от които 73851 лева – осъществени СМР и 7385 лева без вкл. ДДС - стойност на
печалба. По правната си характеристика протоколът за изпълнени видове СМР е
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това
протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички
доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.
193 ГПК. В настоящия случай въззивникът е оспорил, както размерът и стойността
на извършените СМР, така и че същият го обвързва, като подписан от лице без
представителна власт по отошение на него.
С
оглед липсата на обвързваща материална доказателства сила на документа,
вписаните в него СМР, количеството им са проверени и остойностени чрез
проведена пред първоинстанционния съд три експертизи
- две единични и една тройно съдебно–техническа експертиза.
Съгласно заключението на първончалната съдебно – техническа експертиза на вещото
лице Пламен Панайотов се установява, че
общата стойност на осъществените СМР на обекта на изпълнение в гр. Русе възлиза
на 41727 лева с ДДС без включване стойността на труда и 49335 лева с ДДС с
включване стойността на труда в окончателната цена. В допълнителното си
заключение дадено след изследване на представените по делото строителни книжа
експерта посочва, че стойността на осъществените СМР на обекта възлиза на 53950
лева с ДДС но без включена стойност на труда, съответно сумата от 63232 лева с
ДДС с включване стойността на труда.
С оглед проведеното оспорване на
заключението е изготвена и повторна тройна съдебно – техническа експертиза, в
която се посочва че общата стойност на осъществените СМР възлиза на 73052,25
лева, от която 47264,66 лева без ДДС за осъществените СМР и 5671,76 лева без
ДДС стойност на печалбата в размер на 12%. Получената стойност от 52936,41 лева
(СМР и печалба) вещите лица увеличават с коефициент за утежнени условия от
1,15, при което дават заключение че общата стойност възлиза на 60876,88 лева
без ДДС. Въззивния съд кредитира изцяло заключението
на повторната СТЕ, тъй като вещите лица са извършили задълбочена и всестранна
проверка на строителния обект, като са го посетили в гр. Русе, осъществили са
съответните контролни пробивания на бетона, замервания и проби и са се
запознали със строителната документация, и са установили, че отразеното в
същата реално съответства на осъщественото от изпълнителя. От изключителна
важност е фактът, че представения по
делото протокол Обр.19 е използван единствено за
отреждане на последователността на осъществените дейности на обекта, а
стойността на същите е получена в резултат от измервания и изчисления на вещите
лица, което в най-пълна степен отговаря на задачата на експертите и постига
допринася за точното остойностяване на извършената работа. Ирелевантен е фактът,
че са налице разминавания между представения от ищеца протокол и получените от
вещите лица стойности, тъй като задачата на експертизата е била да се установи
точният обем и цена на извършените СМР, именно поради оспорване на записванията
в документа. Предвид изложеното заключението на повторната СТЕ следва да бъде
кредитирано изцяло в частта за извършените строителни работи и тяхната стойност.
Заключението на вещите лица,
включително за работа при тежки условия с прилагане на утежняващ коефициент се
потвърждава и от разпита на свидетеля Г.Т.Я., чиито показания съдът кредитира
по правилата на чл. 172 от ГПК. От същите се установява, че през 2015г. е той е
работил при ищеца като „бригадир - отговорник“, съответно е взел участие при
осъществяване на проект по възлагане от ответника в гр. Русе. Излага, че
работата е започнала с очертаване и разрязване на бетонова плоча, след което е
била използвана механизирана техника за разбиване и извозване на бетона. В хода
на работа строителите са се натъкнали на напреки преминаващ водопровод, при
което с оглед спецификата на мястото, което се характеризирало с песъчлива
почва е предприето продължаване на изкопните работи ръчно. Така е осъществен
ръчен изкоп на около 6 метра. При предявяване на приетия по делото протокол обр.19 свидетеля посочва, че данните в протокола под
формата на размери, обеми и осъществени дейности е подавал той, а управителя е
осъществявал остойностяване на извършеното. За възложителя обекта е бил приет
от техен представител – Г.Г., който не е имал
забележки към изпълнението. Посочва, че и други представители на ответника са
посещавали обекта към момента на осъществяване на СМР, като същите не са
отправяли забележки по осъществяваното от изпълнителя.
Предвид
всичко гореизложено, настоящият състав достига до категоричния извод, че
изпълнителят е извършил СМР на обща стойност 47264,66 лева без вкл. ДДС, като същите са
приети от възложителя, поради което на осн. чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД за него е възникнало задължение да заплати цената. Последният
дължи и заплащането на търговска печалба на строителя от 10 %, размерът общо от
51 991 без ДДС, като определеният процент не следва да бъде редуциран с
оглед липсата на жалба от заинтересованата страна и забраната за влошаване на
положението на въззивника. При приложение на утежняващия коефициент от 1.15 % и
добавяне на ДДС върху сумата общия дължим размер на задължението възлиза на
71747,74 лева с ДДС. С оглед ангажираните от доказателства за извършени
плащания от възложителя в общ размер на 54129,60 лева с ДДС, въззивникът остава
задължен към изпълнителя сумата от 17 618.14 лева с ДДС. Страната не е
доказала,а и не е твърдяла заплащането на дължимата сума, поради което иска се
явява основателен до посочения размер. На присъждане подлежи и мораторна лихва
върху главницата, считано от изтичане на
тридневния срок за доброволно изпълнение, даден с поканата, връчена на
ответника на 03.01.2018 г., в размер на 264,24 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, постановеното
първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да заплати на насрещната сторените от нея съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 400 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2085/15.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 6589/2018 г. на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на „Александър Първи“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Коледница“,
бл.Латински, вх.А, ет.2-3 сумата от 17618.15 (седемнадесет хиляди шестстотин и
осемнадесет лева и 15 ст.) лева - главница представляваща незаплатена част по
осъществени строително - монтажни работи по договор за строителство от
04.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда - 02.03.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
В
останалата, необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Стийлимпекс"
ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“
№ 1, представлявано от М.Д.М. да заплати
на „Александър Първи“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Коледница“, бл.Латински,
вх.А, ет.2-3 сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.