№ 487
гр. Плевен , 08.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
частно гражданско дело № 20214400500266 по описа за 2021 година
Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .
С определение № 260132 от 12.02.2021 г по гр. дело № 6057/2020г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е прекратил на осн. Чл. 531 ал.2
от ГПК производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС –
Левски.
Срещу така постановеното определение частна жалба е постъпила от
М. А. Л. и С. С. К. , в която се възразява, че производството е с охранителен
характер, предвидената подсъдност е за улеснение на молителите, но за
прилагането на тази подсъдност съдът не следи служебно. Възразява се, че не
са налице и хипотезите на чл. 539 от ГПК досежно прекратяването на
охранителното производство. Претендира се отмяна на постановеното
определение и връщане на делото на РС – Плевен за произнасяне.
Няма възражение от друга страна.
Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА КАТО ПОДАДЕНА В СРОК И Е
ОСНОВАТЕЛНА
1
РС – Плевен е приел, че в случая не е компетентен да се
произнесе по искането на основание чл.531 ал.2 от ГПК, т.к. компетентен да
се произнесе по молбата е РС-Левски. Според РС така предвидената в закона
подсъдност не е за улеснение на молителя, а съдът следи служебно за нея.
Видно от исковата молба, а и от адреса на молителите, посочен в договора за
правна помощ и пълномощно на адв.М. е било, че същите имат адрес – в
с.***, община Левски, обл.Плевен.
Според РС в чл.531 ал.2 ГПК законодателят изрично е предвидил
молбата за издаване на охранителен акт да се подава в районния съд, където е
постоянния адрес на молителя – в случая РС-Левски. При охранителните
производства, с аргумент от чл.533 ГПК, местната и родовата подсъдност са
предпоставки за допустимост на молбата, за които съдът следи служебно.
Според РС при тези производства, местната и родовата подсъдност са
уредени изрично, поради което не намира приложение препращането по
чл.540 ГПК, което е „съответно“ и правилото на чл.119 ГПК не важи.
Охранителните производства имат за цел издаване на акт за съдебно
съдействие при правомерно проявяване на гражданска правоспособност и
упражняване на граждански права. Чрез тях се пораждат изгодни за молителя
последици без да се засяга чужда правна сфера, затова те са едностранни и
безспорни. В закона са предвидени ограничен брой общи правила /чл.530-
541/, които обаче съгласно чл.530 ГПК формират уредбата на „предвидените
в този и други закони охранителни производства“. Подсъдността на
писмената молба за съдействие, подадена от заинтересованото лице /по
чл.531, ал.1 ГПК/ е изрично определена. Съгласно чл.531 ал.2 ГПК, според
РС, родово компетентен е районния съд, а местната подсъдност е по
местожителството на молителя. Изричното определяне на местната
подсъдност при охранителните производства от законодателя изключва
прилагането на общите разпоредби на ГПК относно подсъдността. Съгласно
чл.540 ГПК – правилата на исковото производство се прилагат „съответно“,
доколкото няма изрична уредба в общите правила, със съобразяване на
предвидените изключения. Затова, според РС, в охранителното производство
за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно. Тези изводи
произтичат освен от точния смисъл на цитираните разпоредби от общите
правила на Охранителните производства /глава 49 ГПК/, както и от смисъла,
2
произтичащ от разпоредбите на ЗГР, регламентиращ въпросите, свързани с
желаната от молителя промяна в данните за гражданско състояние на лицата
в съставени актове за гражданско състояние. Съгласно чл.4 ал.2, вр.с чл.1 от
същия, вписването на данните се извършва в регистъра на населението в
общините по постоянния адрес на физическите лица. Фактът, че вписванията
се извършват в общините по постоянния адрес на лицата, а постоянният
адрес, съгласно чл.93 от ЗГР, е адресът в това населеното място, което лицето
е избрало да бъде вписано в регистъра на населението, обосновават логиката
на законодателя да изисква местната подсъдност да е по постоянния адрес на
молителя – така Определение № 379/06.10.2020год. по д.№2806/2020год. на
ВКС, ГК, III г.о.
Определението на РС е незаконосъобразно
Плевенски районен съд е изложил мотиви за изводите си , които не
се споделят от въззивния съд. В края на мотивите си Пл РС е посочил
съдебна практика на ВКС на РБ като всъщност първоинстанционният съд
дословно е възприел мотивите на касационната инстанция в цитираното
определение.
Така посоченото определение на ВКС на РБ № 379/6.10.2020г по гр.
Дело № 2806/2020г на трето г.о не съставлява задължителна съдебна практика
за въззивния съд и не се споделя от него. Настоящият въззивен състав счита,
че спорният въпрос е разрешен от РС – Плевен в противоречие с
разпоредбите на ГПК. Няма спор по въпроса, че в чл. 531 ал.2 от ГПК е
уредена местната и родова подсъдност за охранителните производства поради
което не се прилагат общите разпоредби относно определената местна
подсъдност в глава 12, раздел 2 на ГПК . В този смисъл безспорно е вярно, че
не намира приложение чл. 540 от ГПК като препращаща норма към общите
правила, тъй като в раздела за охранителните производства има нарочна
норма относно подсъдността. Липсва обаче такава относно въпроса дали
съдът следи служебно за приложението на местната подсъдност или не. В
3
този смисъл и при липсата на такава норма следва да намери приложение
препращащата разпоредба на чл. 540 от ГПК и въпросът да се разреши
съобразно нормите на чл. 119 от ГПК, който текст урежда изчерпателно
въпроса кога и по отношение на какъв вид подсъдност съдът следи служебно.
Съгласно чл. 119 ал. 1 – 3 възражение за родова неподсъдност на делото може
да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може
да се повдига и служебно от съда. Възражението за неподсъдност на делото
по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да
се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание
в първата инстанция.Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2,
чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване
на първото по делото заседание.Съгл. Чл. 119 ал.4 от ГПК във всички други
случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да
се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
Вярно е, че се касае за охранително производство, но позоваването в случая
на разпоредбата на чл. 533 от ГПК за обосноваване на служебната роля на
съда по отношение на подсъдността не е коректно, тъй като чл. 533 от ГПК
касае произнасянето на съда по същество и събирането на доказателства и
служебната роля на съда в това отношение, но не и досежно подсъдността.
Заключението, че служебното следене за подсъдността произтича от точния
смисъл на разпоредбите в раздела за охранителното производство не намира
опора в законовите разпоредби, както се посочи по – горе. В случая
подсъдността е определена с оглед улесняване на молителите в този вид
производство като в конкретния случай те са избрали друг съд, а именно РС –
Плевен. Наличието или не на страна, която би могла да направи възражение
за местна подсъдност не може да даде на съда правомощия, каквито той няма
по закон. Във връзка с позоваването от съда на правилата и на ЗГР следва да
се отбележи, че в случая удостоверението за раждане на детето е издадено от
Община – Плевен и в тази община ще бъде изпратено съдебното решение
след евентуално уважаване на молбата за промяна на името за извършване на
по – нататъшни действия.
Предвид гореизложеното следва да се отмени определението на РС – Плевен
и делото да се върне за по нататъшни процесуални действия по произнасяне
4
на подадената молба.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260132 от 12.02.2021 г по гр. дело №
6057/2020г по описа на РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ВРЪЩА делото на РС – Плевен за по нататъшни процесуални
действия по произнасяне по същество на подадената молба
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5