РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. гр.Мадан, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100107 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Н. Б. Р., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: с. О., обл.С., чрез пълномощника адв. М. М. против К. ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В. **** и А. ЕООД, ЕИК: ***, гр. С., бул.
В. ****, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** г.,
сключен с „К.“ ЕАД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19
ал.4 от ЗПК и на Договор за поръчителство, сключен с „А.“ ЕООД на основание чл.26 ал.1
пр. З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит
№ ***г., сключен с „К.“ ЕАД, съгласно който ищецът следва да върне сумата от 1 932.30
лева, при сума на получаване 1600.00 лева, при ГПР от 21.52 %, при ГЛП от 19.65 %, при
срок на кредита от 18 месеца. Съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № ***г.,
ищецът следва да сключи Договор за поръчителство с дружеството „А.“ ЕООД, с цел да
бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит. Ищецът сключил Договор за поръчителство
с дружеството „А.“ ЕООД, по който договор следвало да заплати възнаграждение в размер
на 2 307.60 лева. Ищецът счита, че Договор за потребителски кредит № ***г., сключен с
„К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК
вр. с чл.22 от ЗПК. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, като сочи,
че в договора е посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия
за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото
нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият
лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Позовава се на
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като твърди, че в договора липсва задължителната
информация по ЗПК. Доколкото в Договор за потребителски кредит № ***г., и договор за
гаранция е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е
следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност.
Сумата която се претендира, като месечна погасителна вноска не била сумата от 107.35 лева,
записана в договора за кредит, а сумата от 235.55 лева. Така претендираната сума от 235.55
лева не била индивидуализирана по никакъв начин, не става ясно каква част от нея е
главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и
1
друга сума. Позовава се на нарушение на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК. Посочва, че в Договор за
потребителски кредит № *** г, е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Доколкото
била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали
същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в
процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да
бъдат подробно описани. Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК, твърди, че доколкото
сключването на Договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на
договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен било налице
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г. Освен това посочва, че при извършена справка в
Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани
лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А." ЕООД е "К." АД. Твърди, че с
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "К." АД. Съобщава, че с посочването в кредитния договор на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. Позвава се на преюдициално заключение по дело С-453/10. Посочва, че в
случая нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД е неприложима.
В исковата молба се твърди, че Договор за поръчителство сключен с дружеството
„А.“ ЕООД е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че е налице
нееквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез него е в
размер на 2307.60 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 130% от
сумата на отпуснатия кредит от 1600.00 лева. Отделно от това, сумата от 2 307.60 лева, се
заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, като същият е принуден да
сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от
заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Чрез Договор за предоставяне на
поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 80%,
без каквато и да е насрещна престация. Договор за поръчителство с дружеството „А.“ ЕООД
е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от
ЗПК.Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че Договор за поръчителство с
дружеството „А.“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.
Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и
справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб
на ищеца като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посоченият по-горе Договор за поръчителство
не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т. 19 ЗЗП. По изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. ЕООД, с който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва сключването на
Договор за потребителски кредит № *** г. между ищеца, като кредитополучател, и К. ЕАД,
като кредитодател, за сумата от 1661,88лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП)
на 19,65 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21,52 %. Съгласно Договора
за потребителски кредит, ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 18 месечни
вноски от 107,35 лв. Твърди, че между ищеца и „А.“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от .... г., по силата на който А. се е задължило да поеме
солидарно с ищеца дълга му към К. такъв, какъвто е уговорен от него по Договора за
потребителски кредит № *** година. За предоставяне на услугите по Договора за
предоставяне поръчителство А. и ищецът са уговорили дължимата от него престация —
месечно възнаграждение съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 128,20 лв. за
периода на действие на Договора за потребителски кредит. Твърди, че ищецът е имал
възможност да се запознае предварително и е сключил Договора за предоставяне на
поръчителство посредством размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията
на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ищецът имал
възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За него не
било задължително да избере сключването на договор с дружество — гарант, което изрично
е посочено в Общите условия към договора за потребителски кредит. Услугата на Ай Тръст
не е задължителна за сключване на Договора за потребителски кредит, нито е разход, пряко
2
свързан със сключването му по смисъла на § 1. от Допълнителни разпоредби на ЗПК.
Сключеният между ищеца и А. договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138
ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното по
него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита. Вземането за
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство възниква в полза на „А.“
ЕООД, а не в полза на кредитодателя К. ЕАД, с оглед на което доводите на ищеца, че
уговарянето на възнаграждение по договор, различен от договора за кредит и с юридическо
лице, различно от дружеството - заемател прикрива действителния размер на ГПР на
Договора за потребителски кредит с Кредисимо и следва да бъде включено в ГПР са
неоснователни. Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържат
действителните уговорки между „К.“ ЕАД и ищеца, уговорени и описани, съгласно
законовите изисквания. Посочва, че съгласно чл. 29 и сл. от ЗПК, ищецът е имал възможност
в 14-дневен срок от сключване на Договора за потребителски кредит да се откаже от него
без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа. При отказ от
Договора за потребителски кредит, респективно при предсрочно погасяване на
задължението по кредитното правоотношение с К. ЕАД, ищецът не дължи възнаграждение
на А. за периода, в който не се предоставят уговорените услуги. Ищецът не се е възползвал
от това право, а напротив- усвоил е заемната сума от К. ЕАД
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба ответника К. ЕАД, с
който взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва сключването на Договор за
потребителски кредит № *** година между ищеца, като кредитополучател, и „К.“ ЕАД, като
кредитодател, за сумата от 1661.88 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на
19.65 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21.52 %. Съгласно приложения
към настоящия отговор Договор за потребителски кредит, ищецът се е задължил да върне
сумата по кредита на 18 месечни вноски от 107.35 лв. Оспорва наведените от ищеца доводи
за недействителност на Договор № *** година,на основание чл. 22 от ВПК поради
неспазване на изискванията на чл. чл. 11, ал. 1, т. 9,10 и 11, както и чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит. Посочва, че с преддоговорната информация до знанието на ищеца
ясно е доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора за потребителски
кредит както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като парични
суми. В т. 10 от Приложение № 1 към Договора за кредит е инкорпориран погасителен план,
съдържащ броя на вноските, датите на плащане на погасителните вноски (падежите),
компонентите на погасителната вноска (главница и лихва), както и общия размер на
месечната вноска. Съгласно сключения договор за кредит кредитополучателят не дължи
такси. Погасителният план има изискуемото се по закон съдържание, с посочени брой на
погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви компоненти е съставена - части от
главницата и от договорната лихва. Съобщава, че погасителния план не съставлява
задължителен атрибут на договора като се позовава на решение на СЕС /трети състав/ от
09.11.2016г. по отправено преюдициално запитване по дело С-42/15/. Твърди че се касае за
фиксиран лихвен процент, важим за целия период на действие на договора, и се касае за
постоянна и непроменлива компонента. Както се посочи, размерът на възнаградителната
лихва е установим чрез елементарни математически пресмятания, доколкото месечната
погасителна вноска се състои само и единствено от два параметъра- главница и договорна
лихва.
Твърди, че са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския
кредит. Посочва, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е
предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия. При подаване
на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят Н. Б. Р. е имал възможностите
а) да избере необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи
изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора „К." ЕАД, като
осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Изборът на физическото
лице/кредитоискателя се отразява в заявлението за кредит- в т.ч. желан размер на кредит,
вид кредитен продукт, условия за ползване (дали ще е обезпечен или необезпечен), начин на
усвояване и т.н. Посочва, че за кредитополучателя няма санкция (неустойка или по-голям
приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Обезпечените и необезпечените
кредити не се отпускат по различен начин, не са два отделни кредитни продукта, а
представляват индивидуално договорени клаузи, които не са пряко свързани с размера на
отпускания кредит и условията му за погасяване. При сключването на договора за кредит за
ответното дружество К. ЕАД не е била налице нито яснота дали ищецът действително ще
сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито при какви финансови параметри.
3
Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържат действителните
уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания.
Сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство е съвсем отделен договор,
сключен от него с дружеството „А." ЕООД и при параметри, уговорени от ищеца и
дружеството „А." ЕООД. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. ЕАД е предявил насрещен иск срещу ищеца.
Посочва, че ищецът бил кандидатствал онлайн отпускане на кредит от ответника К. ЕАД, в
резултат на което бил сключен Договор за кредит № *** г. в съответствие с изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ
и електронния подпис, Закона за потребителския кредит и всички други относими норми на
действащото законодателство. Ответникът изпълнил задължението си и предоставил заем в
размер на 1661.88 лв. на16.12.2021 г., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на
19.65 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21.52 %., платими на 18 месечни
вноски от 107.35 лв. Ответникът по насрещния иск не бил заплатил нито една от
погасителните вноски по процесния Договор за потребителски кредит № *** година. Към
дата на настоящия отговор са падежирали първите четири вноски, съобразно погасителния
план, посочен в Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит. Непогасените
задължения към 04.05.2022 г. били в размер на 328.51 лева главница за периода от
17.12.2021 г. до 20.04.2022 г., 100.89 лева договорна лихва за периода от 17.12.2021г. до
20.04.2022 г. и 6.94 лева обезщетение за забава (наказателна лихва за забава) в размер на
законната лихва за периода от 21.01.2022 г. до 04.05.2022 г. Предвид изложеното ищецът по
насрещния иск моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 328.51 лева главница за
периода от 17.12.2021 г. до 20.04.2022 г., 100.89 лева договорна лихва за периода от
17.12.2021 г. до 20.04.2022 г. и 6.94 лева обезщетение за забава (наказателна лихва за забава)
в размер на законната лихва за периода от 21.01.2022 г. до 04.05.2022г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
погасяване на задължението. В условията на евентуалност, в случай, че искът на ищеца
срещу „К." ЕАД бъде уважен, моли да бъде осъден Н. Б. Р., да заплати на „К." ЕАД, сумата
от 1661.88 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл.
23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
претенция до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба по насрещния иск, с
който ответникът Н. Б. Р. взема становище за неоснователност на насрещния иск. Счита, че
не е дал повод да се предяви насрещна искова молба от ответната страна по делото.
Ответникът по насрещния иск бил във финансово затруднение, изтеглил бил над 8 бързи
кредита, които поради липсата на финансови средства не успява да погасява, като това
обстоятелство многократно било заявявано на ответната страна, при непрестанните от тяхна
страна телефонни обаждания за заплащане на дължимите вноски. Ищецът желал да му се
даде отсрочка, за да опита да покрива вноските си, но такава му била отказана. В тази връзка
не е дал повод да се предяви насрещна искова молба от ответната страна по делото. В
случай, че насрещните искови претенции бъдат уважени, моли на осн. чл. 241 от ГПК да
бъде разсрочено изпълнението на търсената сума от 436,34 лева на 6 месечни вноски по
72.72 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства - Договор за
потребителски кредит № *** г., ОУ към него, Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № *** г., съдържащо погасителен план, Договор за предоставяне на
поръчителство от *** г., се установява, че между ищеца и „К.“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит № ***., както и че между ищцата и „А.“ ЕООД бил сключен Договор
за предоставяне на поръчителство от *** за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит №*** г. Спорни между страните са
правните въпроси досежно действителността на постигнатите съглашения.
Съобразно сключения между ”К.” ЕАД и ищеца договор за потребителски кредит
първият ответник се задължил да предостави на ищеца сумата в размер на 1661,88 лева.
Срокът на договора бил 18 месеца, като задълженията били платими на 18 месечни
погасителни вноски в размер на 107,35 лева всяка, при лихвен процент по кредита 19,65% и
ГПР 21,52% и общ размер на всички плащания 1932,30 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от договора
за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за
4
отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави банкова
гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор
за предоставяне на поръчителство, с одобрено от К. юридическо лице в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при
предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4,
ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.
Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не
бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне
поръчителство между А. ЕООД и ищеца, с който А. ЕООД се задължило да сключи договор
за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В договора за
предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че потребителят заплаща
възнаграждение за обезпечаването на задълженията му по договора за потребителски кредит
по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по
банкова сметка на К. АД (описана в договора) или по начините, установени в Договора за
потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство К.
ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към договора за
поръчителство, възнаграждението се заплаща на месечни вноски, всяка в размер на 128,20
лева за периода на действие на договора, на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план. Общият размер на задължението възлиза на 2 307,60
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Първият ответник- кредитодател е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и К.
ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
5
финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 21,52 %, а ГЛП 19,65 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като
взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за
потребителски кредит, сключен с „К.“ ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „А.“ ЕООД съдът намира, че уговореното възнаграждение,
дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и
управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на
разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника
банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по
сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът
на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения
договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя
избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за
кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение
единствено одобрено от ответника „К.“ ЕАД дружество. Това дружество е именно другият
ответникът в настоящия процес- „А.“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по
договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „К.“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД. Двата договора -за кредит и за
предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща с погасителния план по
договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по
друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и
всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което
следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в
полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора
процент (21,52%), размерът на вноската, представляваща възнаграждение за поръчител от
128,20 лева на месец, както и срока на договора от 18 месеца. Ето защо посоченият в
договора за кредит годишен процент на разходите от 21,52 % не отговаря на действителния
такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, по следните
съображения:
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22
ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК,
съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в
действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед
постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при
пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за
кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на
възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор,
тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение
24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави
изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в
маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения
6
по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22
от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
С оглед изложеното процесният договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По същите съображение е недействителен и
самият договор за предоставяне на поръчителство, доколкото е той е сключен в неразривна
връзка и с основание договора за потребителски кредит. Ето защо предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед уважаване на първоначалните искове следва да бъде разгледан предявеният
при условията на евентуалност иск насрещен иск от К. ЕАД против Н. Б. Р. за осъждането
му да му заплати сумата от 1661,88 лева, представляваща чистата стойност на процесния
договор за кредит на осн. чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането. Съгласно чл. 23
от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед последиците, които законът придава на недействителността по чл. 22 от ЗПК,
предявеният насрещен иск е основателен и следва да бъде уважен, като в полза на ищеца по
насрещния иск К. ЕАД бъде присъдена сумата от 1661,88 лева, представляваща чистата
стойност на процесния договор за потребителски кредит. В отговора на насрещната искова
молба е направено искане за разсрочване на изпълнението на осн. чл. 241, ал. 1 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК предвижда възможност за отсрочване или разсрочване
изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства. По делото не са ангажирани доказателства за влошено имотно състояние на
ответника по насрещния иск, а единствено твърдения, че ответникът бил изтеглил над 8
бързи кредита, които поради липса на финансови средства не успявал да погасява. В този
смисъл направеното искане за разсрочване на изпълнението на решението следва да бъде
оставено без уважение.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му
се дължат в размер на 169,57 лева – държавна такса в размер на 4 на сто от цената на иска.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му
е предоставена безплатна правна помощ от адв. М. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2
от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в
изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в
размер на 526,79 лева, съобразно материалния интерес на делото, която сума следва да бъде
присъдена в полза на пълномощника на ищеца. Възражението за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е неоснователко, доколкото
същото е определено съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004 минимум.
Разноски се дължат и на ищеца по насрещния иск К. ЕАД в размер на 50 лева –
внесена държавна такса. Насрещният ищец К. ЕАД е бил представляван от юрисконсулт, с
оглед на което на осн. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25 и чл. 1 Наредба за заплащане на правната
помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева по насрещния
иск, с оглед обстоятелството, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, приети са
единствено писмени доказателства в неголям обем, приключило е в едно съдебно заседание,
в отсъствие на процесуалните представители на страните.
В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на
първоначалния ищец от отговорност за разноски по насрещния иск, доколкото за
приложение на посочената разпоредба е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В
7
настоящия случай не е налице втората предпоставка, доколкото ответникът е оспорил
изрично насрещния иск, поради което е безпредметно обсъждането на изложените в
отговора на насрещната искова молба обстоятелства, свързани с твърдението, че не е дал
повод за предявяването на иска. Предвид изложеното и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест
на първоначалния ищец следва да бъдат възложени сторените разноски по насрещния иск.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. ЕАД, ЕИК: *** и А. ЕООД,
ЕИК: *** и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В. ***, по
предявените от Н. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ. Р., обл. С., искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Договор за потребителски кредит № *** г.,сключен
между Н. Б. Р. и К. ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен
между Н. Б. Р. и А. ЕООД са нищожни на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА К. ЕАД, ЕИК: *** и А. ЕООД, ЕИК: ***и двете дружества със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. В. ***, да заплатят на Н. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: с.
О., общ. Р., обл. С. сумата от 169,57 лева (сто шестдесет и девет лева и петдесет и седем
стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА К. ЕАД, ЕИК: *** и А. ЕООД, ЕИК: *** и двете дружества със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. В. ***, да заплатят на адв. М. В. М., АК П., съдебен адрес:
гр. П., бул. П. № *** сумата от 526,79 лева (петстотин двадесет и шест лева и седемдесет и
девет стотинки), разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ. Р., обл. С. да заплати на „К.“
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." ***, представлявано от
С. Р. Я. сумата от 1661,88 лева (хиляда шестстотин шестдесет и един лева и осемдесет и
осем стотинки) –главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски
кредит № *** г, дължима на осн. чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на насрещния иск – 09.05.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ. Р., обл. С. да заплати на „К.“
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." ***, представлявано от
С. Р. Я. сумата от 50 лева(петдесет лева), разноски за държавна такса, както и сумата от 100
лева(сто лева), разноски за юрисконсултско възнаграждение по предявения от „К.“ ЕАД
насрещен иск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ.
Р., обл. С. за разсрочване на изпълнението по реда на чл. 241 от ГПК на решението по
предявения от „К.“ ЕАД, ЕИК: *** насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8