Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 13 юни
2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 13.06.2019 г. /тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев
административно наказателно дело № 46 по описа на РС-Козлодуй за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Б.Н. с ЕГН:********** *** против Наказателно
постановление № **** от 28.01.2019 г. на Директора
на Териториална Дирекция „Дунавска”, с което за нарушение на чл. 99, ал.2, т.2 от ЗАДС, на основание чл. 123, ал.1 от ЗАДС му е наложено
наказание глоба в размер на 787.36 лв.
и на основание чл.124, ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението - тютюн за
пушене с общо количество 2, 590
кг., без български акцизен бандерол, на стойност 81,15 лева, представляваща пазарната цена на стоката по чл.4,
т.39 от ЗАДС.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е
неправилно, необосновано и несправедливо.
Жалбоподателят не излага доводи и не представя доказателства, като твърди, че
ще направи това в съдебно заседание.
Ответната страна ангажира становище за правилност и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, моли да бъде
отхвърлена жалбата на жалбоподателя, като неоснователна.
Жалбата против атакуваното наказателно
постановление е подадена в законоустановеният седемдневен срок, от лице имащо
право на обжалване и същата е процесуално допустима.
Козлодуйският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
На 07.07.2018 г. около 11,10 часа, в с.К.
б., общ.К., обл.Враца при извършена полицейска проверка, от свидетелите С.И. и Д.Д.
***, в лек автомобил марка „Ф.” модел „Г.” с Рег. №*******, ползван от Н.Б.Н.,
е установено, че последният държи 2, 590 кг. ситно нарязан тютюн за пушене,
пакетиран в 9 броя пакети, без български акцизен
бандерол.
Предвид горното е образувана преписка №*****-***/2018г.
по описа на РУ-Козлодуй и №***/2018г. по описа на РП-Козлодуй, приключила с
постановление от 01.08.2018г. за отказ да се образува досъдебно производство
поради липса на престъпление, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство и преписката са изпратени на ТД „Дунавска”, като Директорът
на същата на 28.01.2019г. е издал атакуваното Наказателно постановление № ****/2018г.,
с което на основание чл.123, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС за нарушение на
чл.123, чл.1 ЗАДС на нарушителя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 787,36 лева и на основание чл.124, ал.1 ЗАДС са
отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението.
Откритата стока, предмет на нарушението е задържана,
тъй като жалбоподателят не е представил бандерол, удостоверяващ заплатен акциз.
При
гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Делата от административно–наказателен
характер се разглеждат от районните съдилища като въззивна инстанция.
Въззивната инстанция е инстанция по същество и проверява в цялост обжалваните
наказателни постановления независимо от изложеното в жалбите и твърденията,
които правят страните в хода на делото.
В изпълнение на това си задължение, както
и от събраните по делото доказателства и представените от страните доводи съдът
констатира следното:
Административнонаказателното производство
е образувано на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, без да е съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на отказ на прокурора да
образува наказателно производство.
В този случай, тъй като не е съставен акт
за установяване на административно нарушение, фактите и обстоятелствата за
извършеното нарушение се установяват, чрез действията на полицейските служители
по извършването на проверката и документирането на същата.
Полицейската проверка на жалбоподателя е
извършена от полицейските органи на основание чл.81, ал.1, т.2 от ЗМВР. Видно
от разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗМВР, за извършената проверка полицейският
орган съставя протокол. Този протокол, съгласно ал.2 се подписва от
полицейският орган, от един свидетел и от проверяваното лице.
По делото е приложен оригинал на протокол
за полицейска проверка от дата 07.07.2018г., съставен от св. С.И.. В самия
протокол като присъствал на проверката свидетел е отбелязан и свидетеля по настоящото
дело Д.Д.. Видно от самия протокол на мястото, отбелязано за „свидетел” липсва
положен подпис. При предявяване в съдебно заседание на копие на същия протокол
и св. Д., лично отбелязва, че няма негов подпис за свидетел в протокола.
Подписът за свидетел при съставянето на
протокол за полицейска проверка е задължителен реквизит, тъй като същият
удостоверява действията на проверяващия спрямо проверявания, наред с подписите
на последните двама и изключва всякакви съмнения относно достоверността на
протокола.
Предвид горното настоящият съдебен състав
счита, че протоколът за полицейска проверка следва да бъде изключен от
доказателствените средства по настоящето дело, тъй като не е съставен в
предвидения в закона ред.
При разглеждане на делото в съдебно
заседание пред РС-Козлодуй, са допуснати до разпит свидетелите С.И., Д.Д. и Ц.П.
***. В показанията си свидетелят П. заявява, че същият е изготвил докладна
записка за случая, но не си спомня никакви подробности.
В показанията си другите двама свидетели –
И. и Д., заявяват, че на жалбоподателя Н.Н. е съставен акт за установяване на
административно нарушение, на основание чл.123 от ЗАДС, за това, че е държал 9
бр. пакета тютюн без бандерол, но в действителност по
административнонаказателната преписка такъв /АУАН/ липсва, тъй като не е
съставян, поради което и тя е образувана на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Предвид изложените противоречия между
показанията на свидетелите и събраните по делото други доказателства и
доказателствени средства, настоящият съдебен състав следва да не кредитира
гласните такива, поради това, че същите са противоречиви и некороспондиращи с
останалия доказателствен материал.
Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Видно от определението е, че за да е
налице административно нарушение, на първо място трябва да има извършено
деяние. В правната доктрина се приема, че деянието от своя страна е конкретен,
външноизразен, съзнателен волеви акт на определено лице, извършен при конкретни
условия на време, място и обстановка.
Съдът намира, че по настоящото дело, с
оглед на изключването от доказателствената маса, на протокола за полицейска
проверка /като писмено доказателствено средство/ и гласните доказателствени
средства /показанията на свидетелите/, не се доказва от
административнонаказващия орган по категоричен начин извършването на деяние от страна на жалбоподателя Н.Б.Н..
Липсата на първия от елементите на нарушението, а именно деянието, води до
липса на нарушение.
С оглед на това настоящият съдебен състав
намира, че издаденото от административнонаказващия орган наказателно
постановление №**** от 28.01.2019г. е неправилно.
Също така според съда, дори и да беше
извършено деяние, което да съставлява нарушение по чл.6 от ЗАНН, в конкретния
случай би трябвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, тъй като
се касае за „маловажен случай”. Да, наистина административнонаказващият орган е
обсъдил разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, в която е отразено, че „маловажни случаи по ал. 1
са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на
нарушението, не надвишава 100 лв.”. В действителност в случая двойният размер на акциза е в размер
на 787,36 лева, което обективира и по-висока степен на обществена опасност на
деянието, отколкото законодателя е предвидил в нормата на чл.126, ал.2 от ЗАДС,
с поставянето на изискването двойният акциз да не е по-голям от 100 лева.. В
теорията и в съдебната практика обаче, преценката за наличието на „маловажен
случай” се прави не само на база на обществената опасност на деянието, а същата
се прави на база съвкупността от последното и обществената опасност на
личността на дееца /нарушителя/. По делото безспорно са събрани множество
доказателства, които обуславят и изключително ниска обществена опасност на
личността на дееца, а именно той е не осъждан, няма образувани досега срещу
него административнонаказателни производства, същият е с много тежко
здравословно състояние, установено с представено Експертно решение №**** от
28.06.2017г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ст. Илиев” гр.Монтана, от което е видно, че
на лицето е определена 100% т.н.р. без чужда помощ, на същия видно от
представено по делото разпореждане на ТП НОИ гр.Монтана е определена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 211,23 лева..
Всички тези обстоятелства, взети в
съвкупност, според настоящия съдебен състав, обуславят ниската обществена
опасност на личността на жалбоподателя, което от своя страна е основание да се
приеме, че извършеното от Н.Н. представлява „маловажен случай”.
На следващо място съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Нарушена е императивната разпоредба на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не е посочено
мястото на извършване на нарушението и доказателствата, които го потвърждават.
Посочено е като населено място с.К. б., общ.К., обл.Враца, без обаче да се
конкретизира, къде точно в това село е извършено нарушението. Също така
административнонаказващият орган не е отразил и въз основа на какви
доказателства е изградил своите изводи за извършено нарушение от страна на
жалбоподателя и най-вече кои са доказателствата, които потвърждават извършеното
нарушение.
Поради това, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на
неотстранимите, с които са засегнати правата на жалбоподателя, гарантирани му
от императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това от своя страна
води до извода, че атакуваното наказателно постановление №**** от 28.01.2019г.
е незаконосъобразно.
Предвид горното, въззивната жалба се явява
основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН Районен съд-Козлодуй
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1302/28.01.2019г. на Директора
на Териториална Дирекция „Дунавска”, с което за нарушение на чл.99, ал.2, т.2
от Закона за акцизите и данъчните складове / ЗАДС /, на основание чл.123, ал.1,
от ЗАДС, на Н.Б.Н. с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба
в размер на 787,36 /седемстотин осемдесет и седем лева и 36 ст./ и на основание
чл.124, ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението - тютюн за пушене с общо количество 2, 590 кг., без български
акцизен бандерол, на стойност 81,15 лева, представляваща пазарната цена на
стоката по чл.4, т.39 от ЗАДС.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: