Р Е Ш Е Н И Е
№1251/28.6.2022г.
Град Пловдив, 28.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на шестнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1244 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на И.К.Д. *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-002420 от 18.12.2021 г. на началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на И.К.Д., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според
жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е налице
постановен съдебен акт по н.о.х.д. № 1335 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година и така
се налагат две наказания за едно и също деяние. Иска се отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът в
представеното писмено становище оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед и собственик на процесното МПС, по отношение на което е
приложена мярката, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати
от оспорената заповед, с която е ограничено правото му на ползване върху МПС, и
в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично срещу подпис на
28.04.2022 г., поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 18.12.2021 г. около 22,33 часа в
град Пловдив, ж.к. „Тракия“, ****, жалбоподателят е управлявал собствения си
лек автомобил марка БМВ 525И, с рег.№ ****, като не притежава СУМПС –
неправоспособен (нарушение на чл.150 ЗДвП) и под въздействието на алкохол –
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, който е отчел 2 промила
алкохол, издаден талон за медицинско изследване № 088720 (нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП), заради което е издадена оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство.
В приложения
акт за установяване на административно нарушение № 018946 от 18.12.2021 г. е
отразена описаната фактическа обстановка, т. е., налице е официален документ,
който по безспорен начин доказва извършените административни нарушения, които
факти – управлението на МПС от Д. без същият да е правоспособен и с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – не се оспорва от
жалбоподателя.
Представеното
от жалбоподателя копие от протоколно определение № 1912 от 16.03.2022 г., постановено
по н.о.х.д. № 1335 по описа на
Районен съд Пловдив за 2022 година, IV н. с., за одобрено споразумение, с
което подсъдимият И.К.Д. се е признал за виновен, че е извършил виновно
престъпление по чл.343в, ал.2 НК, за това, че на 18.12.2021 г. в гр. Пловдив е
управлявал лек автомобил марка БМВ, модел 525И, с рег.№ ****, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление (наказателно постановление №
20-6207-000810 от 12.10.2020 г., влязло в сила на 03.03.2021 г.), за което му е
наложено наказание седем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 400
лева, както и че е извършил виновно престъпление по чл.343б, ал.1 НК за това,
че на 18.12.2021 г. в гр. Пловдив е управлявал лек автомобил марка БМВ, модел
525И, с рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно – 2,23 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода,
съответно на основание чл.23, ал.1 НК е наложено едно общо най-тежко наказание
осем месеца лишаване от свобода и на основание чл.23, ал.3 НК е присъединено
наказанието глоба в размер на 400 лева, доказва, че жалбоподателят изтърпява
наказание по НК, доколкото установените нарушения по ЗДвП, заради които е
приложена принудителната административна мярка, покриват съставите на
престъпления по НК. Този факт сам по себе си не означава, че не са допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, в която именно хипотеза са
приложими мерките по чл.171 ЗДвП.
При тези
факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171,
т.2а, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящия
случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи от
хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – жалбоподателят е управлявал МПС на
18.12.2021 г. без да е правоспособен водач. Т.е., по категоричен начин е
доказано нарушението на чл.150 ЗДвП, съгласно който всяко ППС, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни,
които дават ясна представа за извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата, представляващо основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Срокът, за който е наложена мярката, е минималният,
определен от законодателя, поради което за административния орган не е налице
задължение да посочи мотиви за така определения срок на мярката.
В оспорената
заповед са посочени фактическите основания за нейното издаване – извършеното нарушение
по ЗДвП, като са описани в достатъчна степен ясно и подробно времето, мястото и
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, които обстоятелства са
установи по идентичен начин и в наказателното производство. Изрично е посочено
правното основание за издаване на заповедта – чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Принудителната
административна мярка е съобразена с принципа на чл.6, ал.1 и ал.2 АПК. При
издаване на оспорената заповед административният орган е упражнил правомощията
си добросъвестно и точно е приложил закона, а самата заповед не засяга други
права и законни интереси на жалбоподателя освен правото на ползване на
автомобила за определен срок, за да бъде постигната целта на закона – да се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения на ЗДвП със същия
автомобил.
Що се касае
до единственото възражение на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна с
оглед постановения съдебен акт по н.о.х.д. № 1335 по описа на Районен съд Пловдив за
2022 година, същото е напълно неоснователно и правно неиздържано.
Административното
производство по издаване на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка и наказателното производство са независими и съвсем
различни производства, които се развиват по различен процесуален ред и чиято
цел е различна. Принудителната административна мярка не е наказание (по аргумент
от чл.12 и чл.13 ЗАНН) и нейната цел е осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения,
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. В този
смисъл ангажирането на административнонаказателната или наказателната
отговорност на водача за допуснати нарушения на чл.5, ал.3, т.1 и чл.150 ЗДвП
или за престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.343в, ал.2 НК е неотносимо към
законосъобразността на заповедта по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Прилагането
на принудителна административна мярка не съставлява административно наказване и
не се подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка е вид административна принуда без санкционни последици.
Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели – административни
наказания в раздел II, глава II, и принудителни административни мярки в раздел
III на същата глава. Принудителната административна мярка не е средство за
реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е утежняващ индивидуален административен
акт, а самата мярка се налага при проявлението на предвидените в закона
предпоставки, регулира се от нормите на АПК и има превантивен характер – да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага
незaвисимо от реализиране на административнонаказателната или на наказателната отговорност
на дееца. В този смисъл е неприложимо към настоящия казус тълкувателно решение
№ 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което за
едно деяние извършителят не може да носи едновременно наказателна и
административнонаказателна отговорност. Както се каза вече, наложената с
процесната заповед принудителна административна мярка не съставлява
административнонаказателна санкция.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху дееца е
преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.2а ЗДвП е временно
отнемане на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик, прекратяването на регистрацията чрез
сваляне на регистрационните табели препятства възможността за движението му по
пътищата и възможността да бъде извършено ново нарушение на правилата за
движение със същото ППС. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на
мярката.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.Д., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-002420
от 18.12.2021 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с
която на И.К.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.„а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: