Р Е Ш Е Н И Е
№3517 11.12.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански
състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 4528 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на Я.В.К. с ЕГН **********, адрес:
***, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, адрес: ******,
представлявана от директора главен комисар ******, с която се претендира
осъждането й за заплащане на сумата от 1 650 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен нощен труд от 1 800 часа, който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 2 057 часа или води до
положен извънреден труд от 257 часа, в периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 187. 13 лева, както и законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2019 г. до окончателното
й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът излага, че е в служебно правоотношение с ответната дирекция, по
силата на което изпълнява длъжността ******в ГКПП „Аерогара Бургас,“ при
Гранично полицейско управление „Летище Бургас“ към Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР, като вследствие на трансформацията на положения от него нощен
труд следва да му бъдат заплатени 257 часа извънреден труд на стойност
1 657 лева. Работното му време било организирано на смени от по 12 часа,
които били предварително определени и отчитането им ставало с график всеки
месец.
Ищецът се е отказал частично от иска за главница за сумата над 1 418.
30 лева до първоначалния заявен размер от 1 657 лева, както и от иска си
за мораторна лихва за сумата над 178. 69 лева до първоначалния заявен размер от
187. 13 лева, като делото е прекратено в тази
му част.
Предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.
3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
В срок е постъпил отговор на исковата молба ответника, с който оспорва не
се оспорва допустимостта на иска, но се сочи за неговата неоснователност, като
в случая били приложими специалните
норми на чл. 187 и следващите от ЗМВР. Заявява също така, че положеният от
ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден
труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както
и че същият е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе
нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не била дължима търсената в
настоящото производство сума. Също търси присъждане на разноските по делото, в
това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че
ищецът е служител на МВР, като в периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г. е
изпълнявал длъжността ******в ГКПП „Аерогара Бургас,“ при Гранично полицейско
управление „Летище Бургас“ към Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР. Не е
спорно също така, че в това си качество, ищецът е полагал труд на 12-часови смени
по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през
нощта.
Видно от заключението на вещото лице
по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира,
като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания
и като неоспорено от страните, че в периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г. ищецът
е положил 1 474 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент
1.143, нощният труд от 1474 часа възлиза на 1 684. 78 часа и води до
положен извънреден труд от 210. 78 часа, чиято стойност е 1 418. 30 лв.
Законна лихвата за забава с оглед падежа за плащане, настъпващ съобразно всеки тримесечен
отчетен период, до завеждане на делото възлиза на 178. 69 лв.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т.
3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл. 179,
ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът
за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът –
с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00
и 06.00 часа,
като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
Чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители
извън редовното работно
време, режимът на
дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители
се определят с наредба
на министъра на
вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият
нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г.
и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело
№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
По принцип трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания
за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25 лева
за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 368. 50 лева.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана
по своето основание, като за времето от 01.03.2016
г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата
на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407, а за
останалата част, субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, че нощният труд от 1 474 часа, преизчислен с
коефициент 1.143, е 1 684. 78 часа. Разликата от 210. 78 часа не е
отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е
платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е
в размер от 1 418. 30 лева, като няма данни така претендирана
сума да е заплатена на ищеца.
При това искът за главница като
основателен следва да се уважи, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба, както и
тази за мораторна лихва, при все че сумите за всеки отчетен месечен период
следва да се заплатят до края на следващия месец, настъпващ след изтичането на
съответното тримесечие.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва
да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца
сумата от 380 лв., за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът също има право на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да получи част от направените по делото разноски
в размер на 19. 60 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, предвид частичното прекратяване на делото досежно
част от първоначално заявената главницата. Като база за определянето съдът
намира за справедливо юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес
и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Следва също така на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за
производството в размер на 106. 73 лева и 180 лева за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 286. 73 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, адрес: ******, представлявана
от директора главен комисар ******, да
заплати на Я.В.К. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 418. 30 лв. /хиляда
четиристотин и осемнадесет лева и 30 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 210. 78 часа в периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 474 часа в дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 178.
69 лв. /сто седемдесет и осем лева и 69 ст./ за периода от падежа –
последният ден на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до 05.06.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 380 лв. /триста и осемдесет лева/ за направените по
делото разноски.
Осъжда Я.В.К. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, адрес: ******,
представлявана от директора главен комисар ******, сумата от 19. 60 лв. /деветнадесет лева и 60 ст./ за направените по
делото разноски.
Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, адрес: ******, представлявана
от директора главен комисар ******, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 286. 73 лв. /двеста осемдесет и шест лева и 73 ст./, от
които 106. 73 лв. за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.