Определение по дело №12481/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 23115
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 2 ноември 2019 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20191100512481
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                 гр.София, 07.10.2019 г.

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Г въззивен състав, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                                            КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело 12481 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Е.И.Т., в качеството на трето лице по изп. д. № 20178580402005 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу насрочен за 26.07.2019 г. въвод във владение по същото изпълнително дело.

Жалбоподателят поддържа, че подава жалбата в качеството си на трето лице, което е било във владение на имота към деня на възбраната, както и преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Твърди, че владее процесните имоти от началото на 2009 г., а изпълнителното дело било образувано въз основа на Постановления за възлагане на недвижими имоти от 30.07.2013 г., т. е. 4 години след като жалбоподателят е владял имотите. Въз основа на изложеното иска от съда да отмени действията на ЧСИ по насрочване и извършване на въвода във владение, както и да спре изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело – „И.П.И.С.“ ЕАД.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е недопустима, тъй като за жалбоподателя е неприложима разпоребата на чл. 435, ал. 5 ГПК, доколкото по изпълнителното дело насроченият въвод във владение е бил на купувач-взискател, в качеството му на собственик на имот, закупен на публична продан и възложен му с постановление за възлагане, а въводът не е бил резултат на изпълнение на съдебно решение за предаване на владение. Отделно от това, насроченият за 26.07.2019 г. и обжалван въвод не е бил извършен, а е бил отложен за 14.08.2019 г.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е НЕДОПУСТИМА, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 20178580402005 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, е било образувано въз основа на молба от 09.10.2017 г., подадена от представител на „И.П.И.С.“ ЕАД. Били представени две влезли в сила и вписани в Службата по вписванията при СРС, постановления от 30.07.2013 г., издадени по изпълнително дело № 20128580400040 на ЧСИ Д., за възлагане в собственост на „И.П.И.С.“ ЕАД на подробно описани недвижими имоти, находящи се в гр. София, кв. „Драгалевци“, вилна зона „Киноцентър – I”, ул. „********.

Депозирането на жалба по реда на чл. 435, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ на заварено в недвижим имот трето лице срещу извършен в него въвод във владение, е допустимо само в хипотезата, в която той е осъществен при принудително изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ право на взискателя на въвеждане във владение на имота. В хипотезата на извършване на въвода въз основа на влязло в сила постановление за възлагане след осъществяване на публична продан, която е различна от въвода, осъществен в изпълнение на съдебно решение, с което е присъден недвижимият имот, е приложима специалната разпоредба на чл. 498, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 498, ал. 1 ГПК купувачът на имота на публична продан се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, след като представи удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане. Според чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, което може да се брани само с иск за собственост. От цитираната норма е видно, че между нея и разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК е налице разлика както относно основанието, от което произтича изпълняемото право, така и относно активно легитимираните субекти, в полза на които се осъществява изпълнителното действие въвод във владение. В хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК предмет на изпълнението е изпълняемото право, обективирано в издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, което ограничава приложното поле само до случаите, при които обективираното в него неудовлетворено притезание е правото на взискателя да получи владението върху имота, респ. да бъде въведен по принудителен ред във владение на същия, признато с влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителният титул. Само в този случай изпълняемото право, предмет на принудителното изпълнение конкурира с владението, което завареното в имота трето лице е установило върху него преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, поради което законът признава на последното правото да се защитава с жалба против предприетото принудително изпълнение на неудовлетвореното притезание, идентично по обем на фактическото състояние, установено върху същия имот от страна на третото лице, което не е адресат на силата на пресъдено нещо на решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, при това преди предявяването на иска - петиторен или посесорен, по който то е постановено. В хипотезата на чл. 498 ГПК основанието за извършване на въвода не е изпълнителният лист, а влязлото в сила постановление за възлагане, което по изрично разпореждане на закона - чл. 498, ал. 1 ГПК подлежи на изпълнение относно предаване владението на придобития на публична продан недвижим имот, без да е необходим опосредстващ акт на съда, или издаден въз основа на такъв акт изпълнителен лист.

 Постановлението за възлагане се ползва с изпълнителна сила срещу всяко трето лице, намиращо се в имота, на което в случай на извършена публична продан и влязло в сила постановление за възлагане законът не признава право на жалба срещу извършен или предстоящ въвод на купувача /нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК е специална по отношение на чл. 435, ал. 5 ГПК/, а предвижда само искова защита. Различен е и субектът, в чиято полза се осъществява въводът - в хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК това е взискателят, чието право да бъде въведен във владение е обективирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, а в тази на чл. 498 ГПК - преобретателят на изнесения на публична продан недвижим имот, комуто той е възложен с влязлото в сила възлагателно постановление, независимо дали участва в същото изпълнително производство и в друго процесуално качество. В този случай нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК определя иска за собственост като единствен процесуален способ за защита на третото лице срещу осъществения в полза на преобретателя въвод. Атакуваният от жалбоподателя въвод е в полза на лице не в качеството на взискател - носител на неудовлетвореното парично притезание, обективирано в изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, а на купувач на имота на публичната продан, предприета като изпълнително действие за неговото удовлетворяване, въз основа на влязлото в сила възлагателно постановление, поради което жалбоподателят не е легитимиран да търси защита срещу него по реда на обжалването, а единствено чрез предписания от нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК иск за собственост, в производството по който следва да релевира противопоставимото на преобретателя право на собственост върху от имота.

С оглед изложеното настоящия съдебен състав намира, че жалбата подадена от третото за изпълнителното дело лице срещу въвод във владение на имота от 26.07.2019 г. на купувача, въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по процесното изпълнително дело е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Е.И.Т., в качеството на трето лице по изп. д. № 20178580402005 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу насрочен за 26.07.2019 г. въвод във владение по същото изпълнително дело.

Определението подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването.

 

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1/                           2/