О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София,
07.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІI-Г въззивен състав, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 12481 по
описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Е.И.Т., в качеството на трето лице по изп. д. №
20178580402005 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу
насрочен за 26.07.2019 г. въвод във владение по същото изпълнително дело.
Жалбоподателят поддържа, че подава жалбата в качеството си на трето лице,
което е било във владение на имота към деня на възбраната, както и преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Твърди, че владее
процесните имоти от началото на 2009 г., а изпълнителното дело било образувано
въз основа на Постановления за възлагане на недвижими имоти от 30.07.2013 г.,
т. е. 4 години след като жалбоподателят е владял имотите. Въз основа на
изложеното иска от съда да отмени действията на ЧСИ по насрочване и извършване
на въвода във владение, както и да спре изпълнението.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от
страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело – „И.П.И.С.“ ЕАД.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е недопустима, тъй като за жалбоподателя е неприложима разпоребата на
чл. 435, ал. 5 ГПК, доколкото по изпълнителното дело насроченият въвод във
владение е бил на купувач-взискател, в качеството му на собственик на имот,
закупен на публична продан и възложен му с постановление за възлагане, а
въводът не е бил резултат на изпълнение на съдебно решение за предаване на
владение. Отделно от това, насроченият за 26.07.2019 г. и обжалван въвод не е
бил извършен, а е бил отложен за 14.08.2019 г.
Софийски градски съд, след като взе
предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и
прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е НЕДОПУСТИМА,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за
това са следните:
Изпълнително дело № 20178580402005 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, е било
образувано въз основа на молба от 09.10.2017 г., подадена от представител на „И.П.И.С.“
ЕАД. Били представени две влезли в сила и вписани в Службата по вписванията при
СРС, постановления от 30.07.2013 г., издадени по изпълнително
дело № 20128580400040 на ЧСИ Д., за възлагане в собственост на „И.П.И.С.“ ЕАД
на подробно описани недвижими имоти, находящи се в гр. София, кв. „Драгалевци“,
вилна зона „Киноцентър – I”, ул. „********.
Депозирането на жалба по реда на чл. 435, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ на заварено в недвижим имот трето лице срещу извършен в него въвод
във владение, е допустимо само в хипотезата, в която той е осъществен при
принудително изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ право на
взискателя на въвеждане във владение на имота. В хипотезата на извършване на
въвода въз основа на влязло в сила постановление за възлагане след осъществяване
на публична продан, която е различна от въвода, осъществен в изпълнение на
съдебно решение, с което е присъден недвижимият имот, е приложима специалната
разпоредба на чл. 498, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 498, ал. 1 ГПК купувачът на имота на публична продан се
въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в
сила постановление за възлагане, след като представи удостоверения за платените
такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане. Според
чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във
владение на имота, което може да се брани само с иск за собственост. От
цитираната норма е видно, че между нея и разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК
е налице разлика както относно основанието, от което произтича изпълняемото
право, така и относно активно легитимираните субекти, в полза на които се
осъществява изпълнителното действие въвод във владение. В хипотезата на чл.
435, ал. 5 ГПК предмет на изпълнението е изпълняемото право, обективирано в
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, което ограничава приложното
поле само до случаите, при които обективираното в него неудовлетворено
притезание е правото на взискателя да получи владението върху имота, респ. да
бъде въведен по принудителен ред във владение на същия, признато с влязлото в
сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителният титул. Само в този
случай изпълняемото право, предмет на принудителното изпълнение конкурира с
владението, което завареното в имота трето лице е установило върху него преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява, поради което законът
признава на последното правото да се защитава с жалба против предприетото принудително
изпълнение на неудовлетвореното притезание, идентично по обем на фактическото
състояние, установено върху същия имот от страна на третото лице, което не е
адресат на силата на пресъдено нещо на решението, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, при това преди предявяването на иска - петиторен или
посесорен, по който то е постановено. В хипотезата на чл. 498 ГПК основанието
за извършване на въвода не е изпълнителният лист, а влязлото в сила
постановление за възлагане, което по изрично разпореждане на закона - чл. 498,
ал. 1 ГПК подлежи на изпълнение относно предаване владението на придобития на
публична продан недвижим имот, без да е необходим опосредстващ акт на съда, или
издаден въз основа на такъв акт изпълнителен лист.
Постановлението за възлагане се
ползва с изпълнителна сила срещу всяко трето лице, намиращо се в имота, на
което в случай на извършена публична продан и влязло в сила постановление за
възлагане законът не признава право на жалба срещу извършен или предстоящ въвод
на купувача /нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК е специална по отношение на чл. 435,
ал. 5 ГПК/, а предвижда само искова защита. Различен е и субектът, в чиято
полза се осъществява въводът - в хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК това е
взискателят, чието право да бъде въведен във владение е обективирано в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, а в
тази на чл. 498 ГПК - преобретателят на изнесения на публична продан недвижим
имот, комуто той е възложен с влязлото в сила възлагателно постановление,
независимо дали участва в същото изпълнително производство и в друго
процесуално качество. В този случай нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК определя иска за собственост като единствен процесуален способ
за защита на третото лице срещу осъществения в полза на преобретателя въвод.
Атакуваният от жалбоподателя въвод е в полза на лице не в качеството на
взискател - носител на неудовлетвореното парично притезание, обективирано в
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, а на купувач на
имота на публичната продан, предприета като изпълнително действие за неговото
удовлетворяване, въз основа на влязлото в сила възлагателно постановление,
поради което жалбоподателят не е легитимиран да търси защита срещу него по реда
на обжалването, а единствено чрез предписания от нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК
иск за собственост, в производството по който следва да релевира
противопоставимото на преобретателя право на собственост върху от имота.
С оглед изложеното настоящия съдебен състав намира, че жалбата подадена от
третото за изпълнителното дело лице срещу въвод във владение на имота от 26.07.2019
г. на купувача, въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот по процесното изпълнително дело е процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Е.И.Т., в качеството на трето лице по изп. д. №
20178580402005 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу
насрочен за 26.07.2019 г. въвод във владение по същото изпълнително дело.
Определението подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/