МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 154 от 12.06.2020г. по АНД № 407/2020г.
по описа на Районен съд Несебър, VI състав,
Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Р.п.Б.Т.Н.
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на обвиняемия О.А.М.,
за това, че за времето от месец септември 2018 г. до 29.11.2019г.
в с. Г., община Несебър, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст -
Т.С.П.- престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представител на Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър не
се явява.
Защитникът
на обвиняемия моли да се уважи становището на прокуратурата. Моли обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба” в минимален размер. Обвиняемият не се явява и не заема лично
становище.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
О.А.М. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, начално образование, с постоянен адрес:***, ЕГН **********. През пролетта на
2016г. св. Т.С.П.(родена на ***г.) живеела в ромската махала на с.
Г., община Несебър, със своите родители – свидетелите Е.Е.и
С. П.. Там се запознала с обвиняемия М. ***. Започнали да се виждат и през
месец септември 2018г. Т. П. отишла да живее на семейни начала с М. ***. П.
отишла да живее с М. със съгласието на своите родители. П. и М. не сключили
граждански брак. Съвместното съжителство между тях протичало добре, като
родителите на Т. П. определят М. като добър човек, не пие алкохол, не взима
наркотици, чете, работи в строителството. На 05.09.2019г. Т. П. родила и дете
(Айше П.), за което твърди, че е с баща О.М.. След раждането на детето
съвместното съжителство продължило в дома на родителите на Т. П. в с. Г.. Във
връзка със състоянието на Т. П. бил изготвен социален доклад от ДСП Поморие (на
л. 3 – л. 4 от делото), при който се установило, че тя заживяла на съпружески
начала с обвиняемия, разбирала се добре с него, като от съвместното им
съжителство се родило детето Айше, което не е припознато от обвиняемия.
Установява се, че обвиняемият помагал финансово за грижите за семейството. Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателства. Показанията на свидетелите Е., С. П., Т. П., са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията
на обвиняемия, дадени на досъдебното производство (на л. 77 от ДП). В обясненията
си той потвърждава изложеното от другите свидетели, че живее заедно с Т. П. от
септември 2018г. – със съгласието на цялото й семейство. Писмените
доказателства по делото потвърждават установената фактическа обстановка, вкл.
изготвеният социален доклад и цялата документация, съставена във връзка с
проверката на социалните работници (на л. 33 – л. 55 от ДП). Налага се краен извод,
че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят
за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 191,
ал. 1 НК.
Разпоредбата
на чл. 191, ал. 1 НК изисква от обективна страна деецът да е установил с лице
от женски пол, ненавършило шестнадесет години, фактическо съжителство,
наподобяващо отношенията, които възникват при сключване на брак. Следва да се
обърне внимание, че лицето от женски пол участва напълно доброволно в установяване
на посочените отношения. Деянието по чл. 191, ал. 1 от НК е „продължено”, като
създаденото трайно престъпно състояние (с установяване на фактическото
съжителство) продължава до навършване на 16 години от страна на пострадалата. В
случая посочените елементи от обективната страна на деянието са налице. От
фактическа страна безпротиворечиво се установи, че обвиняемият и Т. П. заживели
на съпружески начала от месец септември 2018г. – първоначално в с. Просеник, а
впоследствие и в с. Г.. Установяването на тези отношения между тях е било
напълно доброволно, като от съжителството им се родило дете. От разпита на
всички свидетели се установява, че отношенията между Т. П. и М. наподобяват
брачните, като единствено липсва сключен граждански брак. От своя страна Т. П.
е родена на ***г., поради което в периода месец септември 2018г. –
29.11.2019г. тя не е била навършила 16 години. Следователно всички елементи от
обективната страна на престъплението са налице.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 191, ал. 1 НК, доколкото М. е
формирал съзнание, че Т. П. не е навършила 16 години, но въпреки това е
предвиждал установяване на фактическите отношения с нея и е желаел настъпването
на този резултат. Последното се установява както от признанията на М., така и
от действията му, тъй като той безспорно е знаел възрастта на съжителката си,
знаел е, че е под 16 години и е предприел действия, насочени към заживяване с
нея на съпружески начала.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че М. е извършил престъплението
по чл. 191, ал. 1 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл. 191,
ал. 1 НК наказания са лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание, видно от свидетелство за съдимост на М. (на л. 10 от делото) лицето
е неосъждано, като с престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо
съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като й наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. При определяне размера
на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г.
по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона
за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл.
27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият е с чисто съдебно минало, като с
обясненията си е съдействал за разкриване на обективната исТ.
по делото. Наред с това М. демонстрира добро процесуално поведение, а са
събрани положителни данни за личността му. Тези обстоятелства се отчитат като
смекчаващи отговорността. Обществената опасност на престъплението по чл. 191,
ал. 1 НК следва да се определи като сравнително ниска и обвиняемият е лице с
ниска степен на обществена опасност. При отчитане на всички обстоятелства,
предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е осъществено единствено
при смекчаващи вината обстоятелства, като при ниската обществена опасност на
извършеното от обвиняемия, размерът на наказанието е определен в минимума,
предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото. Размерът на наказанието
е съобразен и с имущественото състояние на обвиняемия, който работи в
строителството и помага с парични средства при отглеждане на малолетното дете.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: