РАЗПОРЕЖДАНЕ
№…………………..
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д.3307/2017 г. по
описа на СГС, намери следното:
Подадена е искова молба от С. ЕООД, с
която са предявени искове по чл.694 ТЗ срещу М.АД – в несъстоятелност.
В хода на производството съдът е
констатирал, че ответното дружество М.АД – в несъстоятелност няма вписани
законни представители, а съгласно чл.635, ал.3 ТЗ в производството по чл.694 ТЗ
длъжникът извършва действия именно чрез законните си представители или
упълномощени от тях лица, поради което и с оглед разпоредбата на чл.29, ал.2 ГПК с разпореждане от 15.05.2018 г. на
ищеца са дадени указания за представяне на доказателства за внесен депозит за
назначаване на особен представител на длъжника.
Разпореждането е връчено 28.05.2018
г. чрез служител на ищеца, като в срока за изпълнение на дадените
указания е постъпила молба от ищеца, с която се оспорва законосъобразността на
дадените указания с доводи, че няма основание за назначаване на особен
представител, тъй като настоящата хипотеза не попада в изрично изброените в
чл.29 ГПК – подаването на искова молба не е неотложно действие, разпоредбата
касае само физически лица, не може да се прилага служебно, оспорва, че липсва
законен представител, тъй като дружеството имало назначен ликвидатор, както и
други органи – общо събрание и надзорен съвет, чиито членове не са назначени.
На следващо място поддържа, че дори и да има необходимост от назначаване на
особен представител, то не следва той да понася разноските с оглед разпоредбата
на чл.694, ал.7 ТЗ.
Искането на ищеца за отмяна на
разпореждането от 15.05.2018 г. е неоснователно по следните съображения:
Не е допустимо извършването на каквито и
да било процесуални действия спрямо страна, която не може да извършва лично
процесуални действия, каквито са всички юридически лица, включително
търговските дружества и не съществува лице, което съобразно процесуалните правила има право да
я представлява. В тези случаи съдът, който дължи служебно проверка относно
процесуалната легитимация и представителната власт, е длъжен да предприеме
мерки по назначаване на особен представител, като се прилага по аналогия именно
разпоредбата на чл.29, ал.2 ГПК, макар и същата да се отнася до процесуалната
недееспособност на физическите лица.
В случая, доколкото исковете са с правно
основание чл.694 ТЗ и с оглед разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, ответното
дружество не може да бъде представлявано от синдика, а се представлява от
своите органи. Представителството се на търговец се определя от закона и
устройствените му актове, като в случая ответното дружество е било с
двустепенна система на управление, респективно представителството е
осъществявано от управителен съвет, като всички негови членове са заличени в
търговския регистър и дружеството М.АД/н./ няма органни представители.
Неоснователни са доводите, че
представителството може да се осъществява от всеки друг орган – общо събрание
или надзорен съвет, тъй като съгласно чл.30, ал.1 ГПК процесуално
представителство могат да осъществяват само лицата, които представляват
юридическите лица по закон или според устройствените им правила и следователно
не е възможно процесуално представителство от органи, за които нито законът,
нито уставът предвиждат представителни функции.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че
представителството следва да се осъществява от ликвидатор, тъй като преди откриване
на производството по несъстоятелност, по отношение на ответника е открито
производство по ликвидация и е назначен ликвидатор. Решението за откриване на
производство по несъстоятелност е влязло в сила, поради което и на основание
чл.272а ТЗ производството по ликвидация е прекратено, както и правомощията,
включително представителната власт, на ликвидатора.
Следователно са налице предпоставките за
назначаване на особен представител на ответника, съответно разноските по
назначаването му следва да се понесат именно от страната, инициирала
производството, в което следва да се учреди представителството и това е ищецът.
Не следва друг извод от разпоредбата на
чл.694, ал.7 ТЗ, която касае единствено държавната такса по делото, като вид
разноски, но не и останалите разноски по делото, каквито са възнаграждението за
особен представител, депозитите за експертиза и свидетел и др.
Ищецът не е изпълнил в срок дадените му
указания, поради което са налице предпоставките на
закона за връщане на исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл.129,
ал.3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ
ВРЪЩА исковата молба
на С. ЕООД с вх. № 164820/06.12.2017 г., по която е
образувано т.д. 3307/2017 г. на СГС,
ТО, VІ-21 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ