Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.05.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието
на секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10578
по описа за
С искова
молба, подадена от община А. срещу МРРБ, е предявен отрицателен установителен
иск за недължимост на сумата от 90633.54 лв., представляваща финансова корекция
по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Регионално развитие” № BG 161PO001/4.1-04/2007/025 в частта му за ремонт на
сградата на НУ „Христо Ботев” - гр. А.. Твърди се в исковата молба, че задълженията на ищеца, поети с договора и
изразяващи се в извършване на съответните СМР – ремонт, реконструкция и
обновяване на сградата на НУ „Христо
Ботев” – подобект по проект „Подобряване на сградния фонд на образователни
институции на територията на община А.”, били изпълнени точно, съобразно
проекта и в срок, съответно СМР са били приети от ответника като управляващ
орган на оперативна програма „Регионално развитие” /ОПРР/. Впоследствие, три
години след приключване на ремонта на подобекта, ответникът уведомил ищеца за
стартирана процедура по чл. 10 от Методически указания на министъра на регионалното
развитие за определяне на финансови корекции за нарушение при изпълнението на
проекти по ОПРР поради това, че не била осигурена устойчивост на резултатите от
проекта и бил нарушен чл. 7 от общите условия към договора поради закриване на
училището, като впоследствие била определена и финансовата корекция в размер на
исковата сума. Твърди се в исковата молба още, че не са налице предпоставките
за финансова корекция, тъй като задълженията на ищеца за съответните СМР били
изпълнени точно и в срок и приети от ответника, ищецът не бил променил статута
на сградата и предназначението на обекта, тъй като макар и НУ „Христо Ботев” да
било закрито, сградата се използвала за други учебни цели, освен това
закриването на училището било свързано с демографски и миграционни процеси,
които били обективни по своя характер и в този смисъл била налице непреодолима
сила по отношение на задължението за осигуряване на устойчивост на резултатите
от проекта.
Искът е с правно основание чл. 124, ал. ГПК.
Ответникът оспорва изцяло исковете по основание и размер, твърди, че ищецът е променил предназначението на един от активите, придобити в резултат на изпълнението на проекта, преди изтичането на петгодишния период за проверка на устойчивостта и това е довело до липса на устойчивост на резултатите от проекта.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Искът е
процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:
По
допустимостта на иска:
Налице е
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост
на исковата сума с оглед предявената от ответника претенция срещу ищеца за тази
сума /видно от представената по делото кореспонденция между страните в този
смисъл/, поддържана и в хода на делото.
По
основателността на иска:
Не се
спори между страните по делото относно наличието на сключен между тях договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Регионално развитие”, както и относно условията на договора.
Не се
спори и относно изпълнението от страна на ищеца на всички СМР, предмет на
договора, в срок и качествено в съответствие с предварително изготвения и одобрен
проект и съответно приемането им от ответника и заплащането на всички дължими
суми съобразно уговорения в договора ред и начин на плащане в рамките на предоставената
безвъзмездна финансова помощ.
Спорно е
налице ли е промяна на предназначението на един от активите, придобит в
резултат на изпълнението на проекта, а именно сградата на НУ „Христо Ботев” преди
изтичането на 5 години от изтичането на срока за изпълнение на проекта /нарушение на чл. 7.3 от общите условия към
договора/ и съответно налице ли е неосигуряване на устойчивост на резултатите
от проекта /нарушение – „нередност” по смисъла на чл. 17.1 от общите условия
към договора/.
Спорен е
също размерът на финансовата корекция с оглед предвидените два метода – диференциален и пропорционален при определяне
на този размер.
Съдът
намира, че по делото се доказа промяната на предназначението на един от
активите, придобит в резултат на изпълнението на проекта, преди изтичането на
пет години от изтичането на срока за изпълнението на проекта, което съставлява
нарушение на задължението по чл. 7.3 от общите условия към договора, съответно
налице е неосигуряване на устойчивост на резултатите от проекта, което
съставлява нарушение – „нередност” по смисъла на чл. 17.1 от общите условия към
договора/.
По делото
са представени надлежни доказателства за това, че НУ ”Христо Ботев” е закрито
със заповед на министъра на образованието и науката, считано от 15.09.2013 г.,
не се и спори относно това обстоятелство, напротив - фактическите твърдения на
страните съвпадат в тази насока. Не се спори и по наведеното твърдение, че
сградата на закритото училище ще се ползва в бъдеще за учебни цели -
извънкласни и извънучебни дейности за нуждите на СОУ „В. Левски” и на общински
детски комплекс, както и за нуждите на ПГ „Христо Ботев” по време на ремонта на
сградата на гимназията.
От
гореизложеното се установява, че ищецът е нарушил задължението си по договора
/цитираната по-горе клауза от общите условия/ да не променя предназначението на
един от активите, придобити в резултат на изпълнението на проекта. Изложеното
от ищеца в тази връзка е неоснователно. Обстоятелството, че сградата на
закритото училище ще се ползва за учебни цели /неконкретизирани/ не налага
извод за запазване на предназначението на обекта. В тази насока съдът намира за
основателно възражението на ответника – извънкласните и извънучилищни дейности
не представляват форма на учебен процес в начално училище /съобразно законовите
дефиниции за начално училище и основно образование, на които се позовава ответникът/.
Следва да се има предвид в случая, че договорът за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ е сключен за изпълнение на проект „Подобряване на сградния фонд
на образователните институции на територията на община А.”, но за конкретни подобекти
– ремонт на СОУ В. Левски”, ремонт на НУ „Христо Ботев”, подмяна на дограма на
ОДЗ „Слънце”, подмяна на дограма на ЦДГ „Брезичка” и ремонт на общински детски
комплекс /видно от предмета на договора – чл. 1 и приложение А – неразделна
част от договора/. Тези конкретни подобекти имат конкретно предназначение,
което именно следва да бъде запазено за период от поне 5 години след
изпълнението на проекта, което в случая не е сторено. В този смисъл изложеното
от ищеца, че понятието устойчивост следва да се тълкува в контекста на
цялостната образователна инфраструктура на общината също е неоснователно.
Неоснователно
е и правното твърдение на ответника, наведено при условията на евентуалност, че
неизпълнението на неговото договорно задължение да не променя предназначението
на един от активите се дължи на обективна невъзможност за изпълнение
/определена от него като непреодолима сила/, като от една страна според ищеца
самото издаване на заповедта на министъра за закриване на училището
представлява обективна невъзможност за изпълнение, от друга страна обективните
процеси, довели до издаването на тази заповед – миграционни и демографски, също
следва според ищеца да се разгледат като обективна невъзможност. Обективна
невъзможност за изпълнение е налице тогава, когато неизпълнението е по причина,
която не може да се вмени във вина на длъжника. Обстоятелството, което става
причина за неизпълнение на едно задължение, не може да се вмени във вина на
длъжника на първо място винаги, когато то е случайно по своя произход, а
случайно по своя произход е обстоятелството, което длъжникът нито е
предизвикал, нито е могъл да предвиди, а не е бил и длъжен да предвиди. В случая това не е така.
На първо място, видно от приложение А към договора – част 3 – „Описание на
проектното предложение”, в същото се съдържат раздели за цели /обща и
специфична/ на проектното предложение и обосновка, касаеща съответствието на
проектното предложение с целите на ОПРР и схемата за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, както и съответствието му с конкретните нужди и
проблеми на целевия район. Последната част от обосновката /съответствието на проектното
предложение с конкретните нужди и проблеми на целевия район/ съдържа анализ на
социално-икономическите, миграционните и демографските процеси в района, като е
направен извод за необходимост от оптимизиране на училищната мрежа. Посочено е
също, че закриването на значителен брой училища и детски градини на територията
на общината води до логичното съсредоточаване на средства за модернизацията на материално-техническата
база на съществуващите /и в исковата молба ищецът сочи, че близо десет години
по национална програма „Оптимизация на училищната мрежа” МОН стимулира
закриването и преобразуването на общински училища и детски градини за оптимално
функциониране на училищната мрежа/. Същевременно е посочено, че през последните
години поради настъпили коренни промени в социално-икономическия и политическия
живот съществува благоприятна тенденция в демографско отношение. В т. 3.12 –
„Устойчивост” е посочено изрично, че не се предвижда закриване, трансформиране
или прехвърляне на собствеността на обектите. Гореизложеното налага извод, че преди
да поеме задължението за осигуряване на устойчивост на резултатите от проекта ищецът
е следвало да направи задълбочен анализ на социално-икономическите,
миграционните и демографските процеси и то във връзка с известните му факти за
съществуващата програма на МОН за оптимизиране на училищната мрежа, която е
довела до закриване на значителен брой училища и детски градини в община А..
Само при такъв задълбочен анализ той би изпълнил договорните си задължения с
грижата на добрия стопанин /доколкото поетото с договора задължение за
осигуряване устойчвост на резултатите от проекта произтича от задължението за
извършване на предварителен анализ на значимите факти, обстоятелства и процеси/,
което не е сторил /предвид противоречието между изложеното, че значителен брой
училища и детски градини на територията на общината са били закрити и извода,
че съществува благоприятна тенденция в демографско отношение, като дори е
изложен извод – в т. 3.12 – „Устойчивост”, че ефектът от проекта ще бъде
мултиплициран, тъй като ремонтът на училищата и детските градини ще даде
възможност за прием на повече деца и ще предотврати изтичането на ученици в
други учебни заведения извън общината/. Ако го е бил сторил, е щял да предвиди обстоятелствата,
които са довели до невъзможност за изпълнение на задължението му да осигури
устойчивост на резултатите от проекта, като е бил и длъжен да ги предвиди. Нещо
повече – в случая ищецът е предизвикал или най-малкото е допринесъл за тези
обстоятелства, тъй като е приел решение, с което е дал възможност и на СОУ „В.
Левски” през учебната
Всичко
това налага извода, че в случая не е налице случайно обстоятелство, довело до
обективна невъзможност за изпълнение от страна на ищеца.
Относно
размера на финасовата корекция съдът също намира за основателни изложените от ответника
доводи за приложимост на диференциалния метод за определяне на този размер, тъй
като, както е изложено и в отговора на исковата молба, с ПМС № 134/2010 г. е
приета Методология за определяне на финансовите корекции, като съгласно &
1, ал. 3 от ЗР на постановлението, чл. 12 - 14 от медотологията се прилагат и към
процесния договор, а според чл. 12, ал. 2 от методологията сумите, подлежащи на
възстановяане, следва да са равни на размера на финансовата корекция,
определена по реда на методологията. В чл. 9, ал. 1 и 2 от методологията е
предвидено, че размерът на финансовата корекция се установява по
пропороционалния метод в случаите, когато не е възможно да се направи точно
количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху
изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора, като този метод се
прилага само за отделни случаи на
установени нарушения, при които не може да се приложи диференциалният метод.
Настоящият случай не е такъв, поради което правилно е приложен от ответника
диференциалният метод за определяне на размера на финансовата корекция.
Ирелевантно е /с оглед наведените правни твърдения в тази връзка в исковата
молба/ на приложимостта на какъв акт се е позовал ответникът в кореспонденцията
между страните по повод стартираната процедура по възстановяване на финансовата
корекция.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответника в същата насока следва да бъде уважено. С оглед обстоятелството, че ответникът претендира само присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на същия следва да се присъди сумата от 3249 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА А.,
адрес: гр. А., ул. „********” № **, представлявана от кмета Р.М., срещу МРРБ
иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 90633.54 лв. /деветдесет
хиляди шестстотин тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” № BG
161PO001/4.1-04/2007/025 в частта му за ремонт на сградата на НУ „Христо Ботев”
- гр. А..
ОСЪЖДА ОБЩИНА А., адрес: гр. А., ул. „********” № **, представлявана от кмета Р.М., да плати на МРРБ сумата от 3249 /три хиляди двеста четиридесет и девет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: