РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на тридесети май две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 27 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на З.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Наказателно постановление № 26-6, издадено на 11.09.2018 г. от началника
на РУ-Пирдоп при ОДМВР- София, с което на основание чл.53 ЗАНН на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер 1000 лв. за нарушение на
чл.264, ал.1 ЗМВР, изразяващо се в това, че на 11.09.2018 г., около 13.45 часа,
в гр.Пирдоп, на ул. „Цар Освободител“, при извършване на полицейска проверка на
лицето, същото противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си,
при изпълнение на служебните си задължения.
В
самата жалба жалбоподателката заявява единствено, че счита, че не е извършила
посоченото в наказателното постановление. В съдебно заседание, жалбоподателката
Н. заявява, че поддържа жалбата. Развива фактическите си твърдения, а именно:
че на процесната дата семейството и е било в гр.Пирдоп по лична работа, но от
ДПС-Пирдоп са звъннали по повод жалба срещу дете от училището на сина и, поради
което тя го придружила до полицията, знаейки, че няма да пуснат сина и сам
вътре. Твърди, че на вратата я върнали, защото няма лична карта, който факт тя
признава и заявява, че не си е носила личната карта, защото не била тръгнала
специално за това, а живее извън гр.Пирдоп. Твърди, че на вратата на РУ-Пирдоп
казала, че не си носи личната карта и била върната, детето да влезе само, като
след малко обаче детето било изпратено отново да я повика, защото без майка му
не могат да го разпитват. Твърди още, че при влизането в сградата, синът и бил
въведен в ДПС, а тя оставена пред стаята, където върху нея било упражнено
полицейско насилие, на което и детето станало свидетел и от този момент
получава припадъци.
Въззиваемата страна РУ-Пирдоп и РП-Пирдоп не изпращат
представител в съдебните заседания и не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2018г., около 13.45 ч., жалбоподателката З.М.Н. се намирала пред сградата на РУ-Пирдоп, която искала да посети като
придружител на своя син, който бил очакван от служител на Детска педагогическа
стая към РУ-Пирдоп. С оглед пропускателния режим на пункт
1 пред сградата на РУ-Пирдоп, на Н. бил изискан документ за самоличност от
дежурния на поста служител – свидетеля Е., но тя нямала такъв и съответно -
отказала да представи и била върната от входа на РУ-Пирдоп. Поведението на Н.
било несдържано, като същата отправяла обиди и викала. С оглед това и
поведение, на жалбоподателката бил
съставен АУАН за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление.
От
представения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
26-6/11.09.2018 г., на основание на който е издадено обжалваното наказателно
постановление /НП/, се добива информация за обстоятелството, че според
актосъставителя на същата дата - 11.09.2018 г., около 13.45 часа, в гр.Пирдоп, на ул. „Цар Освободител“, при извършване на
полицейска проверка, З.М.Н. противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, при изпълнение на служебните му задължения, с което е нарушилa чл.264, ал.1 ЗМВР. В акта не са вписани възражения от
соченото за нарушител лице, но същото е положило подпис на самия АУАН и видно и
от разписката, е получило екземпляр.
Като свидетели са разпитани двамата свидетели по АУАН –
полицейските служители Я.С.Е. и Р.Н.Д., като актосъставителят И.А.Б. не е могъл
да бъде разпитан по обективни причини – ползван дълъг отпуск по болест.
Свидетелят Е. твърди, че случаят касае неизпълнение на полицейско разпореждане
и пречене на орган на властта да си изпълни функциите, като жалбоподателката не
е имала лична карта, държала се грубо и арогантно, не изпълнявала
разпорежданията на полицай Б.. Свидетелят си спомня, че жалбоподателката
придружавала сина си, който трябвало да се яви в „Детска педагогическа стая“. Обяснява,
че случката се е развила на входа на РУ-Пирдоп по време, в което той самият бил
назначен като постови на Пост 1 към РУ-Пирдоп. Твърди, че колегата му поискал
лична карта на госпожа Н., но тя не я носела, а при направена справка
установили, че тя и не разполага с такава. Твърди още, че има установен пропускателен
режим в структурите на МВР и инструкция на Пост 1, според която всеки гражданин
, при посещение на РУ-Пирдоп, трябва да бъде регистриран в книгата, а
жалбоподателката не могла да представи документ за самоличност, затова я
върнал. След това тя се върнала с реплики, че полицаите превишават правомощията
си и никой не може да иска личната и карта. Свидетелят Е. заявява, че
жалбоподателката е нарушавала обществения ред, като отправяла обиди и реплики
към един конкретен служител на РУ-Пирдоп. Заявява, че се е наложило след
няколкократно предупреждаване към лицето да престане да се държи грубо и
арогантно, да не вика и да съдейства на органите на властта, да бъде употребена
физическа сила спрямо нея, изразяваща се в използване на водеща техника. Заявява,
че той не е издавал противоречиви разпореждания към З.Н., както и че всичко,
извършено от негова страна спрямо г-жа Н., е в рамките на закона. Другият
свидетел – полицейски инспектор Р.Д. също има спомен на съставения спрямо З.Н.
АУАН. Спомня си, че колегите му поискали от госпожата да представи документ за
самоличност. Не знае за какво точно е била проверката, но заявява, че
проверяваната пречела да и се установи самоличността. Твърди, че точно минавал
от там, когато тя започнала да крещи и да отказва съдействие, което наложило
той да остане на място и след като се установила самоличността и, бил съставен
спрямо нея АУАН по ЗМВР.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
18.01.2019 г., а жалбата е входирана на 24.01.2019 г.) от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление.
Представени
са доказателства за компетентността на издателя на наказателното постановление
– началника на РУ-Пирдоп. С представената Заповед
№8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи същият оправомощава
началниците и зам.началниците на районните управления в ОДМВР, какъвто е
началникът на РУ-Пирдоп, да издават наказателни постановления по ЗМВР. Служебно
известана на съда е и Заповед №8121з-1098/25.08.2017г. на
МВР, която определя, че оправомощени да съставят актове по ЗМВР са всички
полицейски органи на областните дирекции на МВР и районните управления, какъвто
в случая е актосъставителят И.Б..
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати
процесуални нарушения, които са до
такава степен съществени, че не могат да бъдат преодолени и предопределят
отмяна на обжалваното наказателно НП.
На
първо място, на административно-привлеченото лице е била отнета възможността да
наведе възражения срещу АУАН-а в законоустановения срок. Нарушен е бил чл.44,
ал.1 ЗАНН, тъй като законът изисква лицето-нарушител да има 3-дневен срок за
реакция чрез депозиране на писмени възражения, а НП е било издадено преди
изтичането на този тридневен срок и по-конкретно в деня на съставяне на АУАН-а.
Съдът счита, че както в обжалваното наказателно
постановление, така и в процесния АУАН липсва описание на фактическата
обстановка. Словесното описание на извършеното от нарушителя съвпада дословно с
текста на нормата на ЗМВР, която се
твърди, че е нарушена, но не са изложени никакви конкретни факти. Под факти, които следва да залегнат в описанието на нарушението, се
разбира развитие на събитията, така че от самия документ да става ясно дори за
непричастно към тези събития лице какво точно е извършило лицето-нарушител. В
настоящия случай не може да се установи нито от АУАН, нито от НП какви действия
на жалбоподателката органите на МВР са счели, че пречат на функциите им, на кои
точно функции и по какъв начин тези действия са рефлектирали върху възможността
им да осъществят задълженията си. За първи път в съдебното заседание се
установява фактическа обстановка по случая и биват изяснение горните факти,
според разбиранията на свидетелите. Излагането на фактическа обстановка обаче е
съществен реквизит и на АУАН и на НП, предвиден като задължителен такъв в
текста на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, а непосочването и не може да
бъде санирано от последващо установяване на фактите в съдебна фаза по проверка
законосъобразността на обжалвания акт. За да се приеме, че е налице
нарушение по чл. 264, ал. 1
ЗМВР, следва да се
установи, че: 1/орган на МВР е изпълнявал някакви служебни задължения и 2/лицето,
сочено като нарушител,
му е пречило противозаконно. Видовете дейности, които се осъществяват от
органите на МВР, както и правомощията им са уредени в ЗМВР и да за
може да бъде извършена преценка дали в конкретния случай полицейският орган е
изпълнявал възложени му функции, следва да бъде описано в АУАН какви точно
задължения е изпълнявал той. Касае
се за непълнота в АУАН и в НП относно обстоятелства, които са съществени и
липсата на които не дава възможност на съда да прецени дали изобщо е налице
нарушение, и ако е налице такова - на коя законова разпоредба. Недопустимо е обстоятелствата да бъдат допълвани
впоследствие, вкл.
и чрез разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат
използвани единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в АУАН и в НП, но не и за
допълването им.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установи, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на
наказателното постановление, е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът установи противоречие между
словесното и цифрово описание на нарушението, посочено в АУАН и НП и действително
извършените от жалбоподателката нарушения, в случай че бъде счетено за доказано,
че такива има осъществени. Самите свидетели заявиха, че жалбоподателката не е
изпълнила тяхно разпореждане за предоставяне на документ за самоличност, като
освен това се е държала грубо, арогантно, обиждала е и е викала. Свидетелското
описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които са извършени, сочат на няколко
отделни противоправни деяния -
непредставяне на документ за самоличност на контролен орган и действия /обиди, ругатни, съпротива/,
нарушаващи обществения ред, демонстриращи явно незачитане на
установения правов ред. Тези деяния обаче са квалифицирани като
нарушения по ЗМВР от наказващия
орган, макар и да засягат съвсем различни
обществени отношения. Непредставянето на документ за самоличност е нарушение,
санкционирано от чл.80, т.5 ЗБЛД, а не нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР.
Хулиганските действия са такива /според
степента на засягане на обществените отношения/, които осъществяват нарушение
по УБДХ, но не осъществяват състава на нарушението по чл.264, ал.1 ЗМВР. За да е налице последното, следва
нарушителят да е извършил действия и то противозаконни, които да
доведат до невъзможност на органите на МВР да изпълняват функциите си по охрана
на обществения ред, разкриване на престъпление и др., каквото в случая не е
налице, доколкото жалбоподателката е била установена и неуважителното и
поведение е било неутрализирно чрез използване, както се изрази свидетелят Е.,
на „водеща техника“, с което
служителите на МВР са изпълнили функциите си по опазване на обществения ред. Поведението на Н., както свидетелите
го описват – неизпълнение на разпореждане /в случая - да се легитимира и да
преустанови поведението си до момента/, може да се подведе и под състава на чл. 257 ал.1 ЗМВР, предвиждащ санкция за този, който не изпълни разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, но не и под
състава на чл.264, ал.1 ЗМВР. Не без значение е посочването на относимия състав
на нарушение, доколкото това е в пряка връзка с възможността за защита на
наказаното лице и липсата на правилно посочване на нарушените текстове е
равносилно на липса на реквизит в АУАН и НП, какъвто е „законните разпоредби,
които са били нарушени виновно“ (чл.42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН). Освен
това, цитираните разпоредби предвиждат различни граници на отговорността, като
глобата за нарушителя е различна. Съдът
не може да измени основанието за налагане на административното наказание в
случаите, в които наказващият орган е определил неправилно приложимия
материален закон, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В настоящия случай се оказва и че соченото
за нарушител лице е санкционирано с максимално наказание /глоба от 1000 лв. по
чл.264, ал.1 ЗМВР/ без да са обсъдени обстоятелствата, които налагат това и са
счетени за отегчаващи неговата отговорност. Ангажирането на отговорността с
максималната тежест на приложената разпоредба, без ясни мотиви за това, също
представлява процесуално нарушение и то рефлектиращо директно в правната сфера
на наказаното лице.
Въпросът за виновността на
административно-наказаното лице не следва да бъде обсъждан с оглед приетото
по-горе и с оглед факта, че извършването или неизвършването на нарушението по
същество не е обсъждано, за да бъде обвързано с вината.
По изложените съображения, съдът намира, че обсъдените пороци на наказателното постановление
съществено засягат
правото на защита на жалбоподателката,
явяват се от категорията на
неотстранимите в съдебния контрол
и налагат отмяна на
наказателното постановление, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-6, издадено от Началника на РУ-Пирдоп на
11.09.2016 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН на З.М.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 1000
лв. за нарушение на чл 264, ал.1 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: