Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр.Тополовград,
11.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
при участието на
секретаря: А.А.
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 5 по описа на 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят С.Н.П. твърди, че
издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са
нарушени материалният и процесуалният закон при издаването на АУАН и НП, в
смисъл че е налице противоречие в самото описание на фактическата обстановка,
на нарушенията, които са извършени, не са доказани нарушенията от обективна и субективна страна
и не са установени по надлежния ред. Поради което се претендира да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ –
Тополовград.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с
пълномощника си, поддържат изложеното в жалбата и доразвиват твърденията си по
същество.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На
27.10.2019 г. е съставен АУАН № 168379. на жалбоподателя, за това че на същата
дата е управлявал лек автомобил „Опел Зафира” с рег.№ ******** в село **********,
по ул.”**********”, като участник в ПТП с материални щети с лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег.№ Х 7260 КК, собственост и управляван от А.П.М. е
напуснал местопроизшествието, като между двамата няма разбирателство за вина. Същият
е напуснал ПТП и не е уведомил службата за контрол, както и не е изпълнил
указанията им, с което виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.3 б”в” от ЗДвП. В акта са посочени като нарушени чл.123 ал.1
т.3 б“в“ от ЗДвП. Актът е съставен
от актосъставителя Д., в присъствието на св.С., за когото е подчертано, че е
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Актът е
подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя без възражения и съответно
връчен срещу разписка. Въз основа на
този акт е издадено НП № 19-0358-000423/09.12.2019 г. от Началника на РУ –
Тополовград, с което на жалбоподателя са наложени наказания: „глоба“ в размер
на 100 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от три месеца, по
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е нарушил чл.123
ал.1 т.3, б“в“ от ЗДвП. В НП в
обстоятелствената част е записано, че водачът напуска местопроизшествието като
няма разбирателство между двамата, а по-надолу в текста на обжалваното НП е
записано: „при наличие на разногласие относно обстоятелствата за ПТП го
напуска, не уведомява службите за контрол, както и не изпълнява указанията“. НП
е връчено срещу разписка на 16.01.2020 г. На 21.01.2020 г. е входирана жалба в
РУ на МВР - Тополовград.
По
делото са разпитани актосъставителя и свидетеля С., както и по искане на жалбоподателя св.Г.С.Г. и А.Д.А.
Всички те по различен начин посочват фактите и обстоятелствата и между техните
показания, както и между тях и изложеното в АУАН и НП съществуват противоречия.
Актосъставителят посочва: „Обади ми се
колегата С.С. и ми каза, че в с.******* е станало ПТП между жалбоподателя П. и
още един господин. Казах да си попълнят двустранен протокол. След малко пак се
обади и ми каза, че няма да се разберат и трябва да посетя ПТП. Отидох там и
видях, че двамата бяха преместили автомобилите от мястото на ПТП и тъй като и
двамата бяха напуснали мястото на ПТП съставих и на двамата АУАН”.
Св.С.
посочва : „Същият ден бях назначен като охрана на изборна секция в
село ********* Бях отвън пред секцията, беше след обяд. Дойде кандидата за кмет
С.П. *** е настъпило ПТП между него и още един автомобил, управляван от А.М. П.
нямал телефон и затова дошъл при мен да съобщи. Не съм присъствал при
извършване на нарушението. Свидетел съм при съставяне на акта. Не съм давал
никакви указания на П..”
Свидетелите
Г.Г. и А.А. в показанията си описват произшествието между двата автомобила и
заявяват, че автомобила управляван от другия участник в ПТП е напуснал
местопроизшествието.
Актосъставителят
Д. и свидетелят вписан в акта, за когото е подчертано, че е присъствал при
установяване на нарушението, обаче не е присъствал на описаното в АУАН и НП
ПТП, нито пък е бил свидетел при неговото установяване. Св.С. изрично посочва,
че е присъствал единствено и само при съставяне на акта, а в самия АУАН е
подчертано, че той е свидетел и при установяване на нарушението, и при съставяне
на акта. Актосъставителят изрично посочва в съдебно заседание, че той е
съставил акта въз основа на обяснения, които са дали водачите, как е станало,
когато са отишли на мястото на произшествието.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите,
на които съдът дава вяра.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е основателна и доказана, и следва да бъде уважена,
а обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б“в“ от ЗДвП, като е ангажирана административнонаказателната
отговорност по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се
установи, че при настъпване на ПТП актосъставителя и свидетелят не са очевидци.
В случая е била приложима разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, като същата не е
била спазена. Установява се, че липсват свидетели очевидци при извършване или
установяване на административното нарушение, посочено в акта, поради което е
приложима хипотезата на тази разпоредба. Безспорно от показанията на свидетеля
– актосъставител и свидетеля по акта, те не са присъствали при извършване и
установяване на вмененото нарушение. При липса на такива свидетели или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът следва да се състави в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. В
конкретният случай тази разпоредба не е изпълнена, тъй като е присъствал само
един свидетел при съставяне на акта, което от своя страна представлява
съществено процесуално нарушение, което само по себе си води до отмяна на
атакуваното НП. Също така не е приложена разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, като е посочено само, че водачът напуска местопроизшествието,
а в НП са посочени други обстоятелства, а именно, че при наличие на разногласие
за обстоятелствата при ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол , както
и не изпълнява указания, като това са съвсем нови обстоятелства в наказателното
постановление, които не са посочени в АУАН. Също така, с оглед
доказателствената тежест АНО не е посочил доказателствата, установяващи
административното нарушение, не е посочил писмени документи или други
доказателства, въз основа на които е приел, че водачът е извършил
административното нарушение.
В случая, по никакъв начин не е
установено и доказано, че жалбоподателят е субект на нарушението по смисъла на
чл.123 ал.1 т.3, б”в” от ЗДвП, тъй като не е установено въобще дали той е
участник в ПТП. В АУАН е записано, че няма разбирателство между двамата и
жалбоподателят напуска местопроизшествието, а в НП е записано, че при наличие
на разногласие, жалбоподателят напуска ПТП, не уведомява службата за контрол, както
и не изпълнява указанията й, т.е. описанието на нарушението е противоречиво.
С оглед на всичко гореизложено, освен че
административнонаказващият орган не е установил и доказал по безспорен и
категоричен начин извършването на визираното нарушение от жалбоподателя, той е
допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН
и НП и всичко това води до незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
НП и като такова то следва да се отмени изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно и необосновано НП № 19-0358-000423 от 09.12.2019 год. на
Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на С.Н.П. ***, с ЕГН **********
е наложена „глоба“ в размер на 100
лв./сто лв./ и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от три
месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: