№ 1416
гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501913 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 292202/25.04.2021г от И..
ВЛ. СЛ. ЕГН ********** с адрес: *** против решението на ВРС-20с-в №
261990/18.06.2021г по гр.д.№ 1090/2021г в частта му, с която е ЗАДЪЛЖЕНА да се
въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо детето ПР. Р. Д. ЕГН
**********, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и Е ОСЪДЕНА да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на ВРС ГЛОБА в размер на 200лв, на осн.чл.5 ал.4 от ЗЗДН ;
ОСЪДЕДНА Е да заплати на Р. СТ. Д. сумата 300лв - сторени съдебно-деловодни разноски,
на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН, както и да заплати на адв.Л.С. Д. сумата 200лв-адв.възнаграждение,
на осн.чл.38 ал.1 т.3 ЗА вр.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 2293005/05.07.2021г от
Р. СТ. Д. , действащ като законен представител на детето ПР. Р. Д., в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
1
неговото потвърждаване.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпома гане“-Варна не изразява
становище.
Производството по делото е образувано по молбата на Р. СТ. Д. лично и в
качеството му на баща и законен представител на детето ПР. Р. Д., род.6.07.2011г , срещу
И.. ВЛ. СЛ., в която излага, че страните са били във фактическо съжителство и са родители
на детето П..
През 2019г молителят прекратил връзката, тъй като ответницата била ревнива и
избухлива, а момчето останало при нея.
Твърди, че ответницата не се грижела за детето, както и че го настройвала срещу
бащата.
Признава, че е предявил иск за родителските права върху детето, въз основа на който
е образувано гр.д.№ 12364/2020г на ВРС.
Твърди, че ответницата накарала детето насила да прочете исковата молба и му
казала, че ще го викат в съда, за да каже при кого иска да живее и ако посочел баща си, тя
повече нямало да му проговори и щял да остане на улицата.
Излага и следните конкретни актове на осъществено насилие:
1) на 21.01.2021г ок.12.00ч ответницата заплашила по телефона бащата, че ако не
оттегли жалбите си, ще разкаже на детето, че заради молителя ще я вкарат в затвора и
казала: „Той няма да хареса такъв баща и ще те намрази";
2) на 21.01.2021г ок.12.00ч И.а нахлула в автомобила му на улицата зад църквата
„Св.Петка“ и започнала да го обижда, че бил „мухльо" и „никакъв мъж" и го заплашила, че
повече няма да види детето, като му дала срок до края на работния ден на 22.01.2021г да
оттегли жалбата си; в противен случай казала, че повече нямало да общуват, имайки
предвид, че нямало той повече да види сина си;
3) на 21.01.2021г през времето 17.00ч-20.00ч ответницата разказала на детето, че
молителят бил подал жалба срещу нея и затова щели да я вкарат в затвора и за да се спасяла
от затвора, детето трябвало да спре да се вижда с баща си, за да си оттеглел той жалбите.
Детето отказало, а майка му го заплашила, че ако не го направи, ще му се разсърди и вече
нямало да има майка. В същото време използвала обидни думи по адрес на бащата и когато
то го защитило, тя му е казала: „изчезвай тогава при баща си". П. се съгласил и се запътил
към стаята си, за да се обади на баща си, но майка му го спряла, като го хванала за ръкава и
го заплашила, че само да мръдне, щяла да го смачка;
4) в периода 21.01.2021 - 26.01.2021г молителят получил SMS-и от ответницата със
заплахи, че ако не оттеглел жалбите си, нямало да види сина си;
2
5) на 26.01.2021г молителят попитал ответницата по телефона дали може да заведе
детето в сряда на тренировка и тя му отговорила, че то не искало да го вижда, но самото
дете отрекло. Докато молителят бил на линия, момчето попитало майка си „може ли утре да
се видя с тати", а тя отговорила: „Оня мухльо ли е на телефона". Момчето поискало да
прекара уикенда с баща си, но ответницата му казала, че ако не прекрати веднага разговора
ще го „смачка“, след което гласът на детето се разтреперил и казало на баща си, че трябва да
затваря.
След това И.а се обадила на бащата Р. и започнала да го обижда и крещи, че повече
нямало да види детето, че заради него я викали по районните и го нарекла „циганин".
Обвинила го, че имал връзка с жена, която също била циганка. Постоянно повтаряла, че
повече няма да види П.. Говорила на високоговорител, в присъствието на детето и отново
излъгала, че то не искало да вижда молителя, което момчето отрекло.
Същата вечер ответницата показала на детето снимки на някаква жена и казала, че
тази циганка била новата приятелка на молителя и заради нея той ги изоставил. Говорела
лоши неща за бащата и казала на детето, че повече нямало да се вижда с баща си;
6) на 27.01.2021г в няколко телефонни обаждания ответницата заплашвала молителя
и го обиждала, като заплашавала и детето, че ще го смачка.
Около 17.30ч-18.00ч на същата дата ударила през лицето Р. и се опитала да нахлуе в
дома му, блъскала по вратата на балкона и разбила едната панта. Крещяла на П., че ако не
тръгне веднага, ще го смачка. Детето много се уплашило и плачейки заявило, че желае да
остане при баща си и не спирало да повтаря: „мамо не искам при теб", „искам при тати" и
„мамо, страх ме е от теб".
По изложените съображения се моли спрямо ответника да бъдат наложени
поисканите мерки за защита от домашно насилие срещу И.. ВЛ. СЛ., както следва: да се
задължи ответницата да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо молителя
и детето, да й се забрани да приближава молителя и детето на по-малко от 100 метра,
жилището му в ***, училището на детето СУЕО„Ал.Пушкин“, както и местата за социални
контакти и отдих на молителя и детето.
Моли за издаването на заповед за незабавна закрила.
Ответната страна И.. ВЛ. СЛ. е депозира писмен отговор, с който оспорва всички
изложени фактически твърдения.
След издадената Заповед за незабавна защита № 260016/ 28.01.2021 молителят е
депозирал нова молба с твърдение за новонастъпили обстоятелства, сочещи на поведение на
майката, с което е нарушила постановените мерки по издадената заповед, като е взела
детето от училище и го отвела в дома си, а след проведения разговор с бащата дали може да
прибере детето, И.С. му заявила, че не може. За да го прибере използвали посредничеството
3
на племенника на Р., на когото детето П. писал по телефона и той се свързал с бащата.
Майката разрешила на сина си да играе на детската площадка само ако детето се обадел пред
нея по телефона на баща си и заявяло, че не желаело да остане при нея вечерта. То обещало.
След проведения разговор П. отишъл на детската площадка и оттам бащата с помощта на
племенника му прибрали П.. Същевременно уведомил И.а, че нарушава Заповедта и тя се
разкрещяла на двамата, че не те щели да решават при кого да живее детето, а тя.
В резултат на преживяното на сутринта детето било с покрита с херпеси устна и казал
пред служителите от Отдела за закрила на детето, с които имали среща същия ден, че не
искал да ходи на училище понеже се страхувал, за да не го вземе пак майка му оттам.
Контролиращата страна Д“СП“–Варна не е изразила позиция по основателността
на молбата за защита.
В депозираната молба по хода сочи, че ДСП е запозната със случая и влошените
взаимоотношения на страните, както и че психо-емоционалното му състояние е нарушено
вследствие стресови ситуации, в които е поставен от своите родители. Счита, че не е в
интерес на детето майката трайно да бъде ограничавана от възможността да общува със сина
си и затова счита срокът за налагане на ограничителните мерки да бъде минимален, тъй като
имало предпоставки за реално отчуждаване на детето от майката.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна :
Не е спорно между страните, а и от изготвената справка НБД се установява, че
молителят и ответницата са родители на детето ПР. Р. Д., род.6.07.2011г.
Представена е декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в която са обективирани твърдения,
идентични с изложените в молбата.
Представена е от молителя кореспонденция, водена между страните по Вайбър /л.13-
16-I/ и между молителя и детето П. /л.92-94-I/, както и от ответницата между двамата
родители - -пак през Вайбър - 20стр. /л.48–58 и л.116-125-I/.
От у-е № 713/12.02.2021г, изд.от ВРП се установява, че по жалба на молителя
Прокуратурата е възложила проверка от 5-то РПУ Варна.
От съдържанието на издадено от Първо РУ при ОД на МВР – Варна писмо с рег.№
433р-9573/15.03.2021г е видно, че в РУ е подадена жалба от ответницата за това, че на
27.01.2021г бащата взел детето от училище. Бащата обещал П. да отиде на училище на
28.01.2021г, за да може майката да го вземе след часовете. На 28.01.2021г, обаче, П. не бил
на училище, а майка му нямала връзка с него и бащата. След проверка от екип на Пето РПУ
се установило, че детето е с баща си на неговия домашен адрес.
На 1.02.2021г от бащата било снето писмено сведение, че момчето е в гр.Пловдив и се
4
гледа от сестра му, което било потвърдено от проверката, извършена от екип на Второ РУ-
гр.Пловдив.
Съгласно удостоверение изх.№ КГИ-09-207/18.03.2021г, изд. от СУ„Ал.С.Пушкин“ на
27.01.2021г бащата взел детето от училище около 9.30ч, като уведомил класния
ръководител, че П. трябва да бъде заведен на медицински преглед. Майката била уведомена,
че бащата е взел детето от училище. Посочено е и че детето не било посещавало учебни
занятия по семейни причини от 28.01.2021г до 5.02.2021г, както и на 11 и 12.02.2021г, след
което е възстановил редовните си посещения. Ученикът нямал неизвинени отсъствия.
Като доказателство по делото е приет съдържащ се на електронен носител – CD
аудиозапис от сигнал, подаден от молителя на тел.112 в 18.04ч на 27.01.2021г, чието
съдържание е възпроизведено в протокола за о.с.з.:
Оператор: Център 112, слушам Ви.
Обаждащ се: Добър ден. Тук бившата ми жена е вкъщи, блъска, тръшка, иска да ми
вземе детето, подал съм жалба срещу нея, разследват я в момента. Блъска, ще счупи вратата,
не мога да я разкарам от апартамента.
Оп.: Тя е пред адреса Ви, пред вратата, защото казахте вкъщи.
Об.: Да, пред градината, защото ми е верандата с алуминиева врата, идва блъска и
тръшка.
Оп.: Родителските права са присъдени на Вас, така ли?
Об.: На никой не са все още, водим дела в момента.
Оп.: А детето живее при Вас?
Об.: Да, в момента е при мен. Подал съм жалба срещу нея, правят се някакви
незаконни неща, вземала го е детето, стресирано е, плачеше днес. Аз съм си го прибрал, сега
в момента вика, крещи и го стряска.
Оп.: Чакайте, не мога да разбера, в момента по принцип детето докато се уреждат
Вашите неща живее при нея или при Вас?
Об.: И при нея, и при мен, и при двамата.
Оп.: Добре. Как се разбирате при кого да остане детето?
Об.: Ами разбираме се, ама тя нещо и стана и не се разбираме вече.
Оп.: И добре. Сега това дете откога е при Вас?
Об.: Беше миналата седмица. Сега от днес е при мен.
Оп.: И тя сега заради детето ли идва при Вас, за да го вземе?
5
Об.: Да, и блъска по вратата, иска да я строши.
Оп.: Виждам, че от Варна се обаждате.
Об.: Да, от Варна се обаждам, на Т., „Д. Д.“ № 1.
Оп.: Вилната зона на Т., така ли?
Об.: Да.
Оп.: Коя улица?
Об.: „Д. Д.“ № 1. Днес съм разговарял с полицаите, Прес, ела тук.
Оп.: Д. Д. 1, така ли?
Об.: Да.
Оп.: Какво ви казаха полицаите?
Об.: Аз се разбрах с инспекторката. Казах й, че детето ще бъде при мен. Те казаха
„добре“, докато си уредите отношенията, докато ви излязат, аз съм подал жалба и за тормоз,
тя го стресира, те вчера са му говорили някакви неща, показвала му е някакви снимки на
някакви жени от Фейсбук и така.
Оп.: Как се казвате Вие господине?
Об.: Р.Д..
Оп.: На „Д. Д.“ 1, вилна зона „Т.“?
Об.: Да.
Оп.: Стойте така на телефона и не затваряйте. А тя къде живее по принцип?
Об.: Не затварям. На ул. Р. 10 ли, коя беше..
Оп.: На „Р.“ в Цветния ли?
Об.: Ела тук. Да.
Оп.: Всъщност Вие нямате официален развод.
Об.: Ние дори нямаме брак.
Оп.: Аха, вие имате съвместно съжителство, просто не сте се разбрали.
Об.: Да. (чува се глъчка)
Оп.: Господине!
Об.: Да.
6
Оп.: Ще дойде екип на Пето районно, не влизайте в саморазправа повече.
Об.:Не влизам. Аз съм заключил вратата, тя дори с някаква приятелка е.
Оп.: Не се обяснявайте, защото явно и детето вече достатъчно е стресирано, горкото.
Об.: Наистина се стресира детенцето, затвори се в стаята оттатък и не знам какво да
правя.
Оп.: Оставете вече, ще дойде екип на Пето районно, достатъчно е.
Об.: Хубаво.
Оп.: Лека вечер.“
По делото е приет CD с аудиозапис от сигнал, подаден от ответницата на тел.112 в
13:20ч на 27.01.2021г , чието съдържание е възпроизведено в протокола от с.з. на 7.04.2021:
Оператор: Център 112, слушам Ви.
Обаждащ се: Добър ден. Обаждам се от Варна, И.С. се казвам. С мъжа, с когото живях,
съди ме за попечителски права, но още не е влязло в съда делото, защото той го
възпрепятства по всякакви начини, но днес е взел детето по средата на часа дори без яке, без
да ме уведоми, не вдига телефона, детето е без яке и дори не знам къде е.
Оп.: Това е мъжът, с когото сте живеела?
Об.: Така.
Оп.: Добре, вие с него нямате ли връзка, не разговаряте ли?
Об.: Имам разбира се, но ние от една година сме разделени. От октомври месец е
повдигнал дело за попечителски права, което не е влязло в съда, не е гледано още, няма
решение и днес детето е взето от час, по средата на часа, без яке, от училище. Не вдига
телефона.
Оп.: Как се казва той?
Об.: Р. СТ. Д..
Оп.: А детето как се казва, на колко е години?
Об.: ПР. Р. Д., на 9г.
Оп.: От кое училище го е взел?
Об.: От Руското.
Оп.: От руското училище. И Вие на кой адрес живеете? На кой адрес се намирате в
момента?
7
Об.: Ул. Р.. В момента аз работя, търговски представител съм и в момента съм на
колхозния пазар, иначе живея на ул. Р..
Оп.: Вие сте на района на Второ районно ? Аз това искам да разбера.
Об.: Да, това е зад Лидл, Пикадили център нали така, второ районно.
Оп.: Да, вие сте към него.
Об.: Там ли трябва да вляза?
Оп.: Сега ще Ви свържа с дежурния на второ районно. Чакайте така, не затваряйте, ако
обичате.
Об.: Да.
Оп.: Ало, госпожо, на ул. Р. кой номер сте?
Об.: 29Б.
Оп.: Вх. Б ли е това?
Об.: Да.
Оп.: Кой етаж?
Об.: *** Деж.: Така, бащата къде може да е? Той къде живее? Някъде наблизко ли
живее?
Об.: Не, живее на местност „Т.“, ул.“Д. Д.“
Деж.: И предполагате, че детето ще е там, така ли?
Об.: Нямам представа, не ми вдига и го е взел по средата на часа без да каже нищо.
Деж.: Добре. Има ли с какво да дойдете до Районното?
Об.: Да.
Деж.: Добре, хайде ела те до Районното, с колегите вече ако трябва, ще търсим телефон
и да се ходи на адрес, защото то не е на наша територия, да уведомяваме другите колеги да
ходят на адреса.
Об.: Добре, на Колхозния пазар съм и просто ще преодолея трафика и ще дойда.
Деж.: Вие сте с автомобил, така ли?
Об.: Да.
Деж.: Добре. Значи чакаме Ви тук в Районното.
8
Об.: Добре, благодаря Ви, до скоро.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Д. Б. и С.
К. С.ов, сочени от молителя, както и по искане на ответната страна – на полицейските
служители Т. М. Ц. и М. И. М. /л.142-I/, а също и на свид.М. И.а В. /л.143-I/
Свид.Н.Б. излага, че е стажант в кантората на адв. Л.Д., която е сестра на молителя
Р.Д. и негов процесуален представител. Познава страните и детето П..
От Р. и детето е чувала, че ответницата е представила епикризи на майката на
молителя, за което той подал жалба срещу нея, след което тя започнала да го тормози и
заплашва, че повече нямало да види сина си.
От Р. знае, че когато И.а разбрала за жалбите на 21.01.2021г, му се обадила, за да му
държи сметка защо ги е пуснал. Причакала го при фризьора, качила се в колата му и
започнала да го обижда, че бил мухльо и не бил мъж. Сочи, че това било разказано и от
адвокат Д..
По-късно П. разказал, че майка му го карала да чете исковата молба по делото за
родителските права; казала на детето, че баща му я съдел и че заради него тя щяла да лежи в
затвора; че П. ще отидел на улицата понеже баща му го бил изоставил; че когато и тя го
изоставела, нямало да има кой да се грижи за него; че всичките им пари тя ги давала за
адвокати заради баща му. Детето споделило със свидетелката, че майка му много крещяла на
баща му и го обиждала, че бил мухльо като баща си. И.а заплашила баща му, че ако не
оттеглел жалбите си, нямало да види повече П. и му дала срок до следващия ден, а Р.
обещал да ги оттегли само и само тя да слезела от колата му.
П. й разказал, че майка му говорила за жалбите, както и че двете с баба му обиждали
баща му. П. се бил опитал да го защити, но майка му казала „отивай тогава при него да си
пиете химиите заедно“. И.а била писала на Р., че П. му е много обиден заради това, което е
направил и не искал да го вижда, но когато разговарял с детето то отрекло и казало, че
майка му го карала да говори така и че го настройвала против баща му и го карала да му се
сърди.
Детето споделило със свидетелката, че у дома се говорели много лоши неща за баща му
и че го е страх и не искал да остава с майка си, а с баща си.
На следващия ден И.а отново излъгала молителя, че П. не искал да го вижда и му бил
обиден. Разговорът се водил на високоговорител и детето казало „Тате, не е вярно, аз не съм
ти обиден и искам да съм с теб, но мама не ми разрешава“. Майката била казала на детето,
че след като молителят си бил позволил да ги остави заради една циганка, сега нямало да
вижда повече детето.
Свидетелката излага още, че на следващия ден адв.Д. и Р. се чули и молителят се
притеснявал за момчето заради скандала от предния ден. По-късно се обадил, че е взел
9
детето вкъщи, понеже като отишъл до училището П. го помолил да го вземе понеже го било
страх от майка му и не искал да стои повече при нея. Адв.Д. разговаряла с момчето,
опитвала се да го успокои, а то казало, че баба му и майка му се обиждали на Р. и че не
искал да остава там.
Когато лелята на П. /адв.Д./ била влязла за дело, оставила телефона при свидетелката,
ако брат имал нужда от нещо. Той започнал да пише във Вайбър, че някой се опитва да
влезе в дома му, да отключи вратата и бил сигурен, че това е И.а, тя имала комплект
ключове. Чули се с адв.Д. и молителят казал, че И.а му се е обадила да каже, че ще извика
полиция понеже бил взел детето. Адвокатката го посъветвала да се обади на майката да
каже, че детето е при него, но той отвърнал, че е пробвал, но тя го е блокирала. На
полицаите П. казал, че е добре и искал да остане при баща си. По-късно около 17ч Р. пак се
обадил, за да каже, че И.а е пред дома му и се опитва да влезе, блъскала по вратата и
счупила комарника.
Свидетелката излага още, че когато отишли на гости в дома на Р., П. видял една
шампаниера и казал „Ей, тате, помниш ли, с ей това мама блъскаше по вратата“. Споделил и
случай, при който майка му се опитала да го ритне, но му се разминало на сантиметри.
Детето се притеснявало, че майка му се кара за всяко нещо и го било страх, не искал да се
чува с нея и включвало разговорите на високоговорител.
Свидетелката знае, че след издаване на Заповедта за защита, имало случай, при който
ответницата заключила П. с баба му и отишла на зъболекар, а детето се е опитало да се
обади на баща си, за да го вземе, но не могло да се свърже и се обадило на братовчед си,
който да се свърже с баща му, за да дойдел да го спаси. Тогава с братовчед си измислили
план да излезе от къщи, за да може баща му да го вземе. За да го пусне навън да играе,
майката казала „ще те пусна, само ако се обадиш на баща ти на високоговорител пред баба
ти и кажеш, че тази вечер искаш да останеш при мен“. След като П. направил това, се
свързал с братовчед си, за да каже на баща му, че казаното не било вярно, а когато излязъл
баща му го взел.
Счита, че Р. не се страхувал от И.а, но споделял, че тя е конфликтна личност, много
крещяла и го обиждала, което го напрягало и се притеснявал най-вече заради детето, че това
му се отразявало зле.
Свид.Ст.С.ов излага, че също е служител в кантората на адв. Д. и затова бил наясно с
отношенията между И.а и Р. по повод детето им П., като последните двама познавал лично,
а ответницата бил виждал на видеоклип, който Р. му показал. На видеклипа се виждало как
жена удря по прозореца на входната врата на терасата и крещяла П. да излезе.
След като И.а разбрала, че Р. и майка му подали няколко жалби срещу нея относно
медицински епикризи, около 21.01.2021г тя започнала да заплашва молителя по телефона, че
ако не си оттеглел жалбите, щяла да ги покаже на П. и да го настрои срещу баща му. Същия
ден го причакала пред фризьора му някъде по обяд, дори се качила в колата му и отново го
10
заплашила, че ще покаже жалбите на П. и ще му каже, че заради него майка му щяла да
влезе в затвора и той нямало да харесва такъв баща. Казала му, че ако до следващия ден
/петък/ не оттеглел жалбите, повече нямало да види детето. По-късно същия ден го нарекла
„мухльо“ и че едва ли не е мъж. Тези неща му ги разказал молителят, а за отношенията
между И.а, Р. и П. знаел от адв.Д., други - лично от тях, а трети – сам е възприел лично от
разговорите на високоговорител между и адв.Д. и брат ѝ.
Излага, че Р. не оттеглил жалбите и И.а забранила на П. да се среща и разговаря с баща
си. Когато молителят отишъл пред дома на детето и го извикал да разговарят, детето
обяснило, че майка му го подучила да говори така - това се било случило на 25.01.2021г.
При едно от посещенията в Пловдив П. споделил със свидетеля, че майка му показала
жалбите и казала, че заради баща му стоял гладен понеже си е дала всичките пари по
адвокати.
На 26.01.2021г И.а отново казала на Р., че не пуска детето, защото не искало да вижда
баща си, но П. се намесил в телефонния разговор и казал, че иска да се вижда с баща си, че
му липсвал, че искал да живее с него и че искал да ходи на тренировки. В този разговор И.а
крещяла и викала на Р. „мухльо“.
Свидетелят сочи, че на 27.01.2021г били в кантората, когато Р. се обадил и казал, че е
много притеснен заради скандала предишната вечер и искал да види П. в училище, но се
страхувал да не би И.а да е забранила на учителите да го пуснат в училището. По-късно,
обаче, се обадил и казал, че е с детето, което успокоил понеже изглеждало много разстроено,
уплашено и повтаряло, че не иска да стои с майка си и че иска да се прибере вкъщи при
баща си. Тогава Р. взел детето и се опитал да уведоми майката, че П. е при него, но тя го
била блокирала. Малко по-късно през деня ответницата се свързала с Р. и казала, че ще се
обади в Полицията, за да се разправят с него. След това от Полицията разговаряли с Р. и П.,
който обяснил че е по-добре при баща си и искал да остане там. По Вайбър свидетелят си
писал с Р., който му обяснил, че вече е с детето вкъщи, но малко по-късно чул как някой се
опитвал да отвори входната врата. П. си помислил, че майка му влиза в апартамента и дори
намалил телевизора. По-късно към 17.30-18ч ответницата и нейна приятелка били пред дома
на Р., като тя се опитала да влезе през вратата на терасата, удряйки и ритайки по вратата,
крещейки на П. да излезе веднага.
Свидетелят излага още, че през цялото време адв.Д. и брат говорили по телефона и
той чувал И.а да казва „П.е, излизай веднага, чуваш ли какво ти казвам, ще те смачкам,
излизай веднага“. Молителят казал на П. да отиде в другата стая, но детето било уплашено и
останало при него. П. бил споделил на свидетеля, че го било страх майка му да не го отвлече
от другата стая и затова останал при баща си. После Р. затворил на адв.Д., за да извика
Полиция, след което веднага се свързали отново. През времето докато чакали Полицията,
свидетелят чувал как жена крещяла „П.е, отвори вратата“. Чувал се гласът и на друга жена,
която се намесвала и казвала „Попитайте детето къде иска да дойде, дайте му избор“. П.
11
хлипал през цялото време и се чувало как казва „искам да остана при тати, искам при него“.
Свидетелят чувал какво си говорят с полицая. Спомня си, че Р. му казал, че имало двама
полицаи, но предполага, че другият бил навън. Полицаят обяснявал как майката трябва да си
вземе детето, но адв.Д. се намесила и обяснила, че и двамата имат равни права и да не
вземат страна, като помолила да изведат И.а от имота на родителите им. На следващия ден
П. не бил заведен на училище поради страх майка му да не го вземе от училище. При едно
от посещенията в кантората в Пловдив П. споделил на свидетеля, че се страхувал от майка
си. Бил нервен, когато веднъж майка му се обадила по телефона. Случило се да му падне
батерията и когато тя му звъннала от телефона на баба му да пита защо го е блокирала, тя не
му дала възможност да обясни и той заеквал през цялото време.
Излага, че Р. не се страхувал от И.а, а за детето. Знае за случай след издаването на
заповедта, когато майката взела П. и го заключила у дома, а той се обадил на братовчед си –
синът на адв.Д. и помолил да се свърже с баща му, за да го спаси.
Свид.М.В. излага, че с ответницата са приятелки повече от 25 години.
На 27.01.2021г звъннала на И.а, която плачейки, й обяснила, че е във Второ РПУ, за да
подаде сигнал, че молителят бил взел детето от училище, но тя не можела да се свърже с
двамата. Свидетелката отишла до Второ РПУ, откъдето излязла И.а и казала, че трябва да
отиде до Първо РПУ, понеже училището на детето било разположено на негова територия.
Там тя изчакала в колата, а ответницата се забавила в Районното, където подала жалба и
говорила с психолог, който поел ангажимент да се свърже с молителя, за да го посъветва да
се чуе с нея, за да знае какво се случва с детето. От училището й били казали, че молителят
взел детето за час за доктор, но то нямало такъв записан. Тръгнали за дома на Р., но колата
му я нямало и решила да изчакат, за да знае какво се случва с детето. Чакали доста време, а
когато излязъл навън, за да вземе нещо от колата на едно момче, ответницата отишла при
него и си разменили думи. Двамата тръгнали към задната врата на апартамента на молителя,
а свидетелката решила да остане в колата, понеже предполагала, че двамата ще се разберат.
И.а, обаче, се забавила и свидетелката решила да види какво се случва. Видяла как И.а
стояла пред затворената врата на дома на молителя, а той бил вътре, както и да казва „П.,
облечи се, мамо, П., ела си, П., моля те мамо“. Свидетелката се приближила, като не всичко
се чувало защото вратата била затворена и трябвало да се повиши тон. Помолила Р. да
отвори вратата и да се разберат, защото И.а била много разстроена. Той отговорил, че тя
трябвало да си тръгне , а детето да остане при него. И.а продължавала да вика името на
детето, за да тръгне с нея. То в един момент си облякло якето, но след малко го съблякло.
Детето било много объркано, но не плакало и не викало. Молителят му казал да отиде в
коридора, от където нямало видимост за свидетелката и ответницата. И.а се опитвала да
контактува, но не си спомня дали е правила опити да влезе в апартамента. Попитала И.а
дали е по-добре да извикат полиция, но тя казала, че Р. вече бил извикал. След това двете
се дръпнали настрани, за да изчакат полицаите, които много се забавили. Когато дошли,
първо разговаряли с И.а. След това единият полицай влязъл да разговаря с Р., а другият
12
останал при нея да говорят. Когато полицаят излязъл от жилището казал „Ние се разбрахме.
Бащата каза, че детето ще остане при него и то е съгласно да остане при баща си“. На другия
ден Р. обещал да заведе детето на училище, а И.а да го вземе, но П. не отишъл на училище.
Не знае дали страните са се чували по телефона през този ден, като ответницата казала, че
е звъняла на молителя. Излага, че не били коментирали детето да е било в опасност. Счита,
че молителят очевидно искал И.а да си тръгне, а детето да остане.
Разпитаният като свидетел полицейски служител Т.Ц. излага, че заедно с колегата си
М. М. по повод сигнал за спор между майка и баща за дете посетил адреса на бащата. Когато
отишли майката била навън и с нея имало една приятелка. Разговаряли с молителя и той
казал, че е минал да вземе детето от училище. После навън говорили с майката, която
обяснила, че го е взел между часовете, без да я уведоми. Двамата казали, че още са в брак и
родителските права не били определени. С колегата гледали да не събират заедно страните,
за да не ставал конфликт, тъй като и детето било там.
В присъствието на бащата разговаряли с детето информативно, за да установят
състоянието му; то се чувствало комфортно, доколкото било възможно, не било разстроено
и не казало нищо в смисъл, че иска да напусне жилището на бащата. Нищо от състоянието
на детето не притеснило свидетеля и нямало индикации да е взето насила. След това
разговаряли и с майката. Казали на родителите да намерят общ език, докато не се определят
родителските права. Майката била разстроена и афектирана, като притесненията били
свързани с това, че бащата е взел детето по средата на някакви часове. Бащата пък обяснил,
че „това дете е израснало на моето рамо“, а майката, че детето живеело постоянно при нея.
Молителят се оплакал, че майката била блъскала, но не помни дали по вратата.
Свид.М.М. /полицейски служител/ излага, че бил изпратен по сигнал за семеен спор
във вилната зона на „Е.“. Мястото представлявало партерен апартамент със зелена част пред
него. Заварили ответницата и нейна приятелка в озеленената част, а молителят бил вътре в
апартамента. Първоначално не видели детето, което било в съседната стая и пожелали да го
видят в какво състояние е. Разговарял с всички - първо с молителя, който обяснил, че
ставало въпрос за семейни неразбирателства. Доколкото си спомня цялата караница била за
това, че молителят взел детето от училище, а майката не знаела. Детето не било травмирано,
говорило спокойно и пожелало да остане при баща си вечерта, а на другия ден от училище
да го вземе майка му, която била съгласна. Така се разбрали и родителите. В началото и
двамата не били спокойни, имало конфликти и разправии, след което се успокоили. Сочи, че
не си спомня да е чувал да се карат, да викат. Излага, че не е извеждал майката от имота, и
не я е молил да го напуска. Имало разговор между свидетеля и молителя за тормоз от страна
на майката към детето. Молителят споменал, че майката е показвала снимки на детето на
някаква жена.
По делото е прието заключението на съдебно-психологическата експертиза изготвена
от в.л.А. Ц.. При обследването на П. детето споделило следното: „...ами харесва ми, когато
сме заедно с тати...с него съм по-спокоен и си говорим за всякакви неща. Не ми е приятно,
13
че не се разбират с мама. Аз обичам и двамата. Но с тати ми е по-спокойно, защото той не
ме обижда и не ме разпитва или говори с мен за делата в съда. Когато съм с мама или като се
чуем по телефона, тя постоянно ми говори за тези дела, какво съм щял да кажа, къде съм
искал да живея...понякога ми вика и крещи, а това не ми харесва“. На въпрос на вещото
лице изпитва ли страх от някой от родителите си, П. казал, че не се страхува от никой от тях.
„С мама се виждам редовно, тати не ми пречи да се виждам с нея, даже ме кара повече да
се обаждам, но аз понякога не искам да я чувам и не звъня..". По време на срещите детето
показвало по-силна връзка с бащата, с когото не се притеснявал да осъществява словесен и
физически контакт. По време на наблюдението на срещата между детето и майката П. бил
по-дистанциран и резервиран. Никъде в резултатите от изследванията експертът не е
установил данни за отклонение в нормалното за възрастта физическо, психическо,
нравствено и интелектуално и социално развитие на момчето. На въпроса възприело ли е
детето П. акт на емоционално или физическо насилие от някой от родителите спрямо себе си
вещото лице отговаря, че то е споделило за негативни преживявания, свързани с майката -
постоянно говорене за съдебните дела и „разпити", когато е с нея. Детето отрича баща му да
разговаря с него по отношение на съдебните дела между родителите. На въпроса как
пресъздава случилото се и как се е отразило на психо-емоционалното му състояние,
включително изпитва ли понастоящем страх от този родител, в.лице сочи, че в конкретния
случай може по-скоро да се говори за тревожност, отколкото за страх.
На третия въпрос е посочил, че детето П. има изградени емоционални връзки и с
двамата си родители, като по-силна е тази с бащата. Към настоящия момент у детето не се
забелязва тенденция за „дисквалификация" на майчината фигура.
В.лице сочи, че интелектуалното развитие на момчето отговаряло на нормите за
интелектуално развитие на дете на посочената възраст; не е установило данни, от които
може да се предположи, че у детето е наличен страх при общуване с възрастни хора.
При изслушването си в о.с.з. в.лице излага, че за максимална обективност се е запознал
и с материалите по делото за родителски права между страните. Детето се чувства сигурно с
баща си, споделя за позитивни емоции докато е с него и разговаря на всякакви теми. На
въпроса дали изпитва страх от някой от двамата родители, то не му е споделило да има страх
от баща си или от майка си. Тревожността, която е установил у П. няма нищо общо със
страха. П. не изпитвал тази тревожност постоянно. Вещото лице не е установило да е
упражнявана манипулация върху детето.
Когато П. останал сам с майка си бил леко дистанциран, отговарял на въпросите , но
нямало физически контакт между двамата и детето не пожелало да осъществи такъв. Личало
си, че ситуацията не била комфортна за момчето, което обаче не се притеснявало да
контактува с баща си, вербално и физически, да се държи по-непринудено и отпуснато.
Един от основните въпроси, които вещото лице задало на детето, когато двамата били
сами, бил дали ходи при майка си защото трябва или защото иска и то казало „аз искам да
14
се виждам с мама, аз обичам мама, аз не я мразя“. Според вещото лице детето има добра
изградена идентичност към настоящия момент и не би жертвало собственото си щастие, за
да угоди на някой. Не е установил сериозен конфликт на лоялност у детето.
При обследването на двамата родители майката е показала по-завишени стойности по
скалата на Лъжата, което говори за силен стремеж да се представи в по-добра светлина,
давайки социално желателни отговори. По–високите стойности по скалата на ДеП.ята
говорят за повишена тревожност–усещане за неопределена заплаха, дифузни опасения и
тревожни очаквания. Повишените стойности по скалата на Хистерията–за способност за
усилване на факторите, предизвикващи тревога; преживяванията са ориентирани към
външния наблюдател; игнорирането на външните отрицателни сигнали позволява да запазят
висока самооценка, стигаща до нарцисизъм. Това поведение може да достигне до
безцеремонност и некритичност в оценката на ситуацията. Средните към високи стойности
по скалата Хипомания говорят за повърхностни и неустойчиви интереси; за тях не е
характерна последователност и устойчивост, нито дълбочината, с която преживяват,
общуват или работят.
За майката е характерен либералният родителски модел на възпитание с черти от
авторитарния - поставят се правила и ограничения, изисква се от детето да спазва
определени норми. От друга страна окуражава детето към самостоятелност, но често се
снемат ограниченията и контролът върху поведението на детето, с което се дават
противоречиви сигнали по отношение на възпитанието на детето.
По отношение на бащата показателите по посочените скали са с ниски стойности. Не
се проявява излишна строгост към детето Има изявен стремеж да се избягват конфликтите,
скалата му на раздразнителност е около средните стойности. При него се наблюдава
придържане към авторитетния родителски стил на възпитание - изисква детето да следва
указания, да уважава работата или усилията; поставят се ограничения и се упражнява
контрол, като не се отнема възможността на детето да има собствено мнение. Бащата иска
да бъде по-пълноценен като родител и да оказва подкрепа на своето дете във всяко едно
отношение.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3 т.1 и 4 ЗЗДН и
чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд
съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и
срочност на същата по смисъла на чл.9 и чл.10 ал.1 от същия закон.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2 ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие.
Действително, представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН се ползва с
15
доказателствена сила, но в конкретния случай съдът не може да приеме само на база на
същата твърденията за упражнено психическо насилие спрямо молителката за доказани.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а
не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения
кръг от хора, станали свидетели на извършването му, както и поради дълбоко
емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството
на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика
от общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства, като им придава
обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН,
въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се
издаде исканата от молителя заповед.
Съобразно трайната практика декларацията по чл.9 ЗЗДН се ползва с пълна
доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липсата на
представени по делото гласни и/или писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делото, съдът има задължението да прецени представената
декларация и изложените в нея твърдения след анализ на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. При това положение за уважаването на подадената
молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
молителят следва да установи действително извършени от ответницата действия на
посочената дата, които да бъдат квалифицирани като домашно насилие. Съответно, за
отхвърлянето на молбата, върху ответницата е тежестта да ангажира доказателства, които да
оборят или внесат съмнение в представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съвкупният анализ на събраните доказателства–не опровергават
изложеното в декларацията, а е в подкрепа на същото. Същото сочи, че детето П. има
изградени емоционални връзки и с двамата си родители, като по-силна е тази с бащата и че
към настоящия момент не се забелязва тенденция за „дисквалификация" на майчината
фигура. Същевременно детето е споделило негативни преживявания, свързани с
повтарящото се поведение на майката – постоянното й говорене за съдебните дела и
„разпити", когато е с нея, каквото поведение липсва при бащата Затова вещото лице е
определило състоянието на детето като тревожност, отколкото като страх.
Данните по делото дават основание да се приеме, че детето изпитва ситуативна
тревожност при общуването с майка си, тъй като тя нееднократно е въвличала детето пряко
и осъзнато в съществуващия родителския конфликт, отправяйки директни заплахи за
негативните последици от изхода на спора между двамата родители, ако детето вземе
страната на бащата, при това дори внушавайки му чувство за вина. Това е констатирано от
в.лице пряко при обследването на детето и се потвърждава от показанията на двамата
свидетели, сочени от молителя, поради което съдът възприема показанията им за обективни
въпреки факта на служебни отношения с адв.Л.Д. - сестрата на молителя и негов
16
процесуален представител. При това изложеното от тях е изградено не само на узнатото от
молителя или от адв.Д., а и на базата на лични впечатления, които възпроизвеждат подробно
фактическата обстановка, без вътрешно противоречие както в изложението им, така и с
изложеното в декларацията. За разлика от свид.В., която, разказвайки подробно за
инцидента на 27.01.2021, излага, че детето било много объркано, но не плакало и не викало,
че И.а се опитвала да контактува с детето и с Р. през затворената врата на апартамента, но
същевременно не си спомняла дали И.а е правила опити да влезе вътре.
За това, че детето е останало при баща си вечерта на 27.01.2021г и е било спокойно
говорят и дошлите на място полицейски служители, разпитани като свидетели. Свид.Ц.
сочи, че П. не бил разстроен и не казал нищо в смисъл, че иска да напусне жилището на
баща си. Нищо от състоянието на детето не го притеснило и нямало индикации да е било
взето насила. Според свид.М. детето не било травмирано, говорило спокойно и пожелало да
остане при баща си вечерта.
Така констатираната от в.лице изградената добра идентичност у детето П., което не би
жертвало собственото си щастие, за да угоди на някой от родителите си, е това, което е
съхранило психиката на детето.Затова не са и установени признаци на сериозен конфликт
на лоялност. Това, обаче, не означава, че поведението на майката може да бъде толерирано,
след като то говори, че тя поставя своите лични интереси и преживявания над тези на
детето, без да се интересува дали това се отразява негативно на психиката на малолетния й
син П..
Изложеното налага извод за осъществен от ответницата акт на домашно насилие по
см.чл.2 ЗЗДн в неговите проявни форми на психическо и емоционално такова спрямо детето
чрез прякото му въвличане в родителския конфликт.
Ето защо молбата за защита в тази част е основателна и следва да бъде уважена.
Що се отнася до определените мерки. Същите следва да останат такива, каквито са
постановени от ВРС. Доколкото за останалите поискани от молителя, макар и при липсата на
изричен диспозитив, очевидно са приети за неоснователни. В тази част липсва подадена
жалба, а предвид общия принцип да не се влошава положението на обжалващия, въззивният
съд не би могъл да ги приложи.
В тази връзка съдът намира за уместно да вземе отношение по изразеното от Д“СП“
становище, че не било в интерес на детето майката трайно да бъде ограничавана от
възможността да общува със сина си и затова срокът за налагане на ограничителните мерки
да бъдел минимален, тъй като имало предпоставки за реално отчуждаване на детето от
майката. Същото не се споделя от съда, тъй като данните по делото сочат на обратното –
установено е от вещото лице, че П. има изградени емоционални връзки и с двамата си
родители, като по-силна е тази с бащата. Той не е ограничавал срещите на детето с майката,
а последната с поведението си е провокирала по-дистанцираното отношение на сина й към
17
нея, без това, обаче, да води до „дисквалификация" на майчината фигура, дори не е
констатиран и сериозен конфликт на лоялност. Затова и няма основание да се говори за
признаци за отчуждаване, т.е. за синдром на родителско отчуждение.
Поради изложеното подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение, а постановеното ВРС решение – потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна следва да бъде определено възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 ЗАдв.в размер на 200лв при съобразяване на минимума, установен в чл.22 от
Наредба № 1/9.07.2004г
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-20с-в № 261990/ 18.06.2021г по гр.д.№
1090/2021г в частта му, с която е ЗАДЪЛЖЕНА да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие спрямо детето ПР. Р. Д. ЕГН **********, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и Е
ОСЪДЕНА да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС ГЛОБА в
размер на 200лв, на осн.чл.5 ал.4 от ЗЗДН ; ОСЪДЕДНА Е да заплати на Р. СТ. Д. сумата
300лв - сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН, както и да заплати на
адв.Л.С. Д. сумата 200лв-адв.възнаграждение, на осн.чл.38 ал.1 т.3 ЗА вр.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.. ВЛ. СЛ., ЕГН: **********, с адрес: г*** да заплати на адв. Л. С. Д.,
член на ВАК със служебен адрес: *** сумата 200,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА вр. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18