№ 18294
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110150946 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от „Д.М.А.С.“ ЕООД, искова молба
против „Е.“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр.с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ с искане да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 293.37 лв. -
представляваща непогА. остатък от възнаграждение за извършен превоз на стоки, за
което е издадена фактура № 5558/04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба 28.08.2024 г. до окончателно
изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните е сключен договор за превоз на стоки, по силата на който се задължил срещу
навло в размер на 800 лв. без ДДС или 960 лв. с ДДС да натовари от гр. София, /адрес/
„Ф.Р.С.Б.“ ООД, товар, който да достави в гр. Х., ЖП Гара на „И.с.“ АД. Твърди, че е
изпълнил задълженията си по договора, като издал и фактура № 5558/04.07.2024 г. на
стойност 800 лв. без ДДС или 960 лв. с ДДС. Същата била изпратена заедно с
екземпляр от CMR товарителницата чрез куриерска фирма „Е.“ на 05.07.2024 г. и
получена от ответника на 08.07.2024 г. Излага, че сумата по фактурата е следвало да се
заплати в срок до 14 дни от получаването, а именно - до 22.07.2024г. В срока за
плащане ответникът не заплатил дължимата сума, а едва на 06.08.2024 г. извършил
плащане в общ размер от 3 855,58 лв., с което ищецът твърди, че е погА.о старо
задължение на ответника по фактура № 5551/01.07.2024 г. на стойност 3 188,95 лв. С
остатъка от заплатената сума - 666,63 лв., сочи, че е частично погА.о задължението по
процесната фактура. Излага, че с цитирането в основанието на платежното нареждане
от 06.08.2024 г. на фактура № 5551 и № 5558, ответникът е признал задълженията. При
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че с ищеца се
намират в търговски взаимоотношения, по силата на които е възлагал неколкократно
на ищеца организирането на транспорт. Сочи, че със заявка - договор №
P2425SFIL09/18.06.2024 г., е възложил извършването на транспорт по релация United
Kingdom - Bulgaria. Договореното между страните навло било в размер на 2895,58 лв.
без включен ДДС, а уговореният срок за плащане - до 30 работни дни след
представяне на оригинална CMR и фактура. С оглед посоченото, ищецът издал
1
фактура № 5551/01.07.2024 г. с основание транспортна услуга по посочения договор -
2700 лв. без ДДС, митнически документи - 195,58 лв. без ДДС и престой 293,37 лв.
/150 евро/ без ДДС. На основание чл. 30 от ЗДДС върху посочените стойности не бил
начислен ДДС. С платежно нареждане от 06.08.2024 г. твърди, че е заплатил изцяло и в
срок договорената между страните цена по договора в размер на 2895,58 лв. без ДДС,
включваща транспорт в размер на 2700 лв. без ДДС и митнически документи в размер
на 195,58 лв. Сочи, че не е платил фактурираната стойност за престой в размер на
293,37 лв. /150 евро/, като оспорил писмено и дължимостта на сумата. Със заявка -
договор № P2427SLDB02/01.07.2024 г., възложил на ищеца извършването на
транспорт по релация Bulgaria - Bulgaria. Договореното между страните навло било в
размер на 800 лв. без включен ДДС, а уговореният срок за плащане - до 30 работни
дни след представяне на оригинална CMR и фактура. Въз основа на цитирания договор
между страните ищецът издал фактура № 5558/04.07.2024 г. с основание транспортна
услуга по посочения договор - 800 лв. без ДДС или 960 лв. с включен ДДС. С
платежно нареждане от 06.08.2024 г. ответникът твърди, че е заплатил изцяло и в срок
договорената между страните цена по договора в размер на 960,00 лв. с ДДС. Твърди,
че между страните е водена кореспонденция по електронна поща, видно от която на
07.08.2024 г. ищецът го е уведомил за следното: „...получихме плащане по фактура
5551 за последния транспорт от Англия, но липсва плащане от 150,00 евро неустойка
за забавянето в София. ...“ Счита, че посочено в имейла представлява извънсъдебно
признание на факта, че със сумата от 3855,58 лв. са погА.и изцяло задълженията от 2
895,58 лв. по фактура 5551/01.07.2024 г. и 960 лв. по фактура 5558/04.07.2024 г., като
единствената неплатена сума била 150,00 евро неустойка. В отговор на изпратеното
електронно съобщение твърди, че е заявил, че причината за забавянето
/ненавременното обмитяване/ е заради други пратки в камиона, като оспорил
дължимостта на фактурираната неустойка. Излага, че с двата договора между страните
е уговорен срок за плащане от 30 работни дни, считано от представяне на оригинална
CMR и фактура, поради което счита, че разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ е
неприложима. Твърди, че сумите по двете фактури са платени изцяло и в срок. При
условия на евентуалност и в случай че ищецът измени иска си, оспорва дължимостта
на неустойката в размер на 293,37 лв. /150 евро/, начислена с фактура №
5551/01.07.2024 г. Излага, че в чл. 20.7. от заявка - договор № P2425SFIL09/18.06.2024
г. е записано, че „Престои се заплащат само след предварително писмено съгласие
между страните и само за работни дни“. Съгласно чл. 1.14 от Общи условия на „Е.“
ЕООД към заявка-договор за международен автомобилен превоз на товари, приети от
ищеца по силата на чл. 20.18 от цитирания договор, „превозвачът се задължава да
информира „Е.” ЕООД в писмена форма за всички закъснения на транспорта, всякакви
отклонения от нормалния маршрут, както и възможни допълнителни разходи /в т.ч. за
претоварване/, незабавно щом получи информация за това. „Е.” ЕООД се задължава да
заплаща само допълнителни разходи, за които предварително е било уведомено и е
дало изричното си писмено съгласие.“ Твърди, че при изпълнението на превоза на
стоки от Великобритания до България между страните не е постигнато писмено
съгласие за начисляване на неустойка за престой, както и че не е дал изричното си
писмено съгласие за това. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 372, ал. 1 във
вр. с чл. 367 ТЗ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, наличието на
облигационни правоотношения между страните, породени от индивидуализирания
договор за превоз, при посочените параметри, както и срочно и качествено изпълнение
на задълженията му, произтичащи от процесния договор и възникнало задължение за
заплащане на сума в размер на процесната.
В тежест на ответника е да докаже плащане на уговореното възнаграждение за
процесния превоз.
2
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че със заявка -
договор № P2425SFIL09/18.06.2024 г. ответникът е възложил на ищеца извършването
на транспорт по релация United Kingdom – Bulgaria, за което от ищеца е издадена
фактура № 5551/01.07.2024 г. на стойност 3 188,95 лв.; че със заявка - договор №
P2427SLDB02/01.07.2024 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на
транспорт по релация Bulgaria – Bulgaria срещу договорено навло в размер на 800 лв.
без включен ДДС, че превозът е извършен от ищеца, за което същият е издал фактура
№ 5558/04.07.2024 г. на стойност 800 лв. без ДДС или 960 лв. с включен ДДС; че на
06.08.2024 г. ответникът е извършил плащане в размер на 3855,58 лв.
От приложеното на л. 7 по делото копие на Фактура № 5551/01.07.2024г., се
установява, че същата е издадена за сума в 3 188.95лв., формирана както следва:
2700.00лв. – транспортна услуга
195.58лв. – митнически документи
293.37лв. – престой
От приложеното на л. 6 по делото копие на Фактура № 5558/04.07.2024г., се
установява, че същата е издадена за сумата от 960.00лв. – транспортна услуга.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 51 копие на платежно
нареждане са установява, че ответното дружество е платило по сметката на ищеца
сумата от 3 855.58лв., като в основание на превода е посочено фактура 5551/5558
Спорът е концентриран върху обстоятелството, с плащането на сумата от
3855.58лв., какви задължения е погасил ответникът.
Ищецът твърди, че с процесната сума са погА.и изцяло задълженията по
Фактура № 5551/01.07.2024г. и с остатъка са платени задълженията по Фактура №
5558/04.07.2024г., като неизплатената част по същата е в размер на заявените с
исковата претенция 293.37лв.
Ответникът твърди, че със сумата от 3855.58лв. са заплатени част от
задълженията по Фактура № 5551/01.07.2024г., а именно - 2700.00лв. – транспортна
услуга и 195.58лв. – митнически документи и цялото задължение по Фактура №
5558/04.07.2024г.
Както се посочи, а и от приложеното на л. 51 копие на платежно нареждане са
установява, че ответното дружество е платило по сметката на ищеца сумата от 3
855.58лв., като в основание на превода е посочено фактура 5551/5558.
Видно от платежното на л. 51 по делото, преводът е извършен на 06.08.2024г.
От приложената на л. 56 и сл. по делото електронна кореспонденция е видно, че
в деня следващ плащането – 07.08.2024г., ищцовото дружество е изпратило мейл до
ответника с текст „получихме плащане по фактура № 5551 за последния транспорт
до Англия, но липсва плащане на 150.00 евро неустойка за забавянето в София“
От кореспонденцията на л. 58 по делото е видно, че ищцовото дружество е
изпратило мейл до ответника, в което сочи, че „след като отказвате доброволно да
платите неустойката, ние ще потърсим правата по съдебен път“
Така представените извлечения от електронната кореспонденция имат характер
на частни свидетелстващи документи.
Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях са
направени от тези лица. Съдът е длъжен да приеме за автор на изявлението лицето,
подписало документа. Това е същността на формалната доказателствена сила на
документите. Тя е проглА.а в чл. 180 ГПК само за частните документи, но важи
еднакво и за официалните документи. Материалната доказателствена сила е присъща
за свидетелстващите документи. Тя се състои в доказателственото значение на
свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от
материализираното в документа удостоверително изявление. Материалната
доказателствена сила е различна за официалните свидетелстващи документи и за
частните такива. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда
3
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа,
издал документа са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1
ГПК. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само,
когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Когато такъв документ
съдържа удостоверително изявление за издателя му за неизгодни за него факти, той
има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти
срещу своя издател. /Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 132 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2265/2023 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 173 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., ГК/
В случай процесната електронна кореспонденция съдържа неизгодни за
ищцовото дружество факти, а именно, че с плащане на сумата от 3 855.58лв. от страна
на ответното дружество не е платено цялото задължение по Фактура №
5551/01.07.2024г., в частност не е платена сумата от 293.37лв. / 150.00 евро / неустойка
/такса/ престой, респективно налице е извънсъдебно признание от страна на ищеца, че
ответникът не е платил сумата от 293.37лв. – престой/неустойка.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че от представената от
ищцовото дружество Заявка – договор от 18.06.2024г. /л. 182/, въз основа на която е
издадена Фактура № 5551/01.07.2024г., в частност Раздел „Общи условия“, чл. 20.7 е
регламентирано, че „престой се заплаща само след предварително писмено съгласие
между страните и само за работни дни“.
В договора са дописани с ръкописен текст задължения за митнически такси и
150.00 евро престой, но представеният екземпляр не носи подписа на представител на
ответника, отделно не се установи по делото това дописване на процесното
задължение за престой когато е нанесено в договор, респективно от страна на ищеца не
се установи по делото, че между страните е уговорена такса престой в посочения
размер, съгласно параметрите на регламентираните между тях облигационни
отношения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че с плащането
на сумата от 3855.58 лв., ответникът е погасил част от вземанията по Фактура №
5551/01.07.2024г., а именно: 2700.00лв. – транспортна услуга, 195.58лв. – митнически
документи и изцяло вземането по Фактура № 5558/04.07.2024г., 960.00лв. –
транспортна услуга.
Така изложеното обуславя извода за неоснователност на заявената от ищеца
искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 372, ал. 1 във вр. с
чл. 367 ТЗ за сумата от 293.37лв. – неизплатена част от възнаграждение за извършен
превоз на стоки, за което е издадена фактура № 5558/04.07.2024г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника разноски в размер на 600.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.М.А.С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Е.“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372,
ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ за заплащане на сумата от 293.37лв. – неизплатена част от
възнаграждение за извършен превоз на стоки съгласно Заявка – договор №
Р2427SLDB02/01.07.2024г., за което възнаграждение е издадена фактура №
5558/04.07.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.М.А.С.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 600.00лв. – адвокатско
4
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5