Присъда по дело №644/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 87
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 30 юли 2022 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20224520200644
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 87
гр. Русе, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
СъдебниДИЯНА ГЕОРГИЕВА ПЕНЧЕВА
заседатели:ЕВЕЛИНА БОЙЧЕВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елена В. И.а
и прокурора Р. В. Др.
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Наказателно дело от
общ характер № 20224520200644 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.Г. М. Р., роден на 04.03.1990год. в гр. Русе, български
гражданин, с висше образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН-**********,
за
ВИНОВЕН в това, че на 16.10.2021год. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление - на три пъти, се заканил с убийство по отношение на С. Д. М. от гр. Русе
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 и чл.54 от
НК, му
ОПРЕДЕЛЯ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а,ал.1
от НК НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА,поради което му НАЛАГА наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като отлага
изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
ВИНОВЕН в това, че на 16.10.2021год. в гр. Русе, в условията на продължавано
1
престъпление - на два пъти, се заканил с убийство по отношение на Д. М. Г.
от гр. Русе и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 и
чл.54 от НК, му
ОПРЕДЕЛЯ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а,ал.1
от НК НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА, поради което му НАЛАГА наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като отлага
изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
ВИНОВЕН в това, че на 16.10.2021год. в гр. Русе се заканил с убийство по
отношение на ЦВ. Н. ИВ. от гр. Русе и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1,
във вр. с чл. 26, ал.1 и чл.54 от НК, му
ОПРЕДЕЛЯ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК,вр. чл.58а, ал.1
от НК НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА, поради което му НАЛАГА наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като отлага
изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
ГРУПИРА на осн. чл.23, ал.1 от НК определените по-горе наказания, като
налага едно общо, най-тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА, като отлага изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, на
осн. чл.66, ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА и пробационна мярка програми за обществено въздействие,
която да се изпълнява през изпитателния срок на определеното по-горе общо най-
тежко наказание, на основание чл.67, ал.4, във вр. с чл.42а, ал.2, т.4 от НК.
ОТНЕМА в полза на държавата веществено доказателство - 1 бр. нож с
дължина около 75 см., ведно с 1 бр. кания – калъф за съхранението му, черна на цвят,
който да се унищожи след влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА подс. Г. М. Р., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на
ОДМВР – Русе сумата от 1119,10 лв. за направени разноски на досъдебното
производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд – гр.Русе.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №644/2022г., по описа на РРС, ХІ н.с.

Районна прокуратура - Русе е обвинила подс. Г.М.Р., с ЕГН-**********,
в това, че :
1.На 16.10.2021год. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление-на три пъти, се заканил с убийство по отношение на С.Д.М. от
гр. Русе и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
2. На 16.10.2021год. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, се заканил с убийство по отношение на
Димитър Михайлов Г. от гр. Русе и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във
вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
3. На 16.10.2021год. в гр. Русе се заканил с убийство по отношение на
Ц.Н.И. от гр. Русе и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства
за тези факти, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като съобрази, че самопризнанията на подсъдимият се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, същите
са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени следните
обстоятелства, изложени в обвинителния акт :
Подсъдимият Г.М.Р. е роден на 04.03.1990год. в гр. Русе. Същият е
български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, неосъждан.
В продължение на около три години св. С.Д.М. поддържала близки
приятелски и интимни отношения с подс. Р.. В течение на времето
отношенията им започнали да се влошават поради прояви на ревност от
страна на подсъдимия, които били съпроводените със скандали на работното
й място /казино/. Впоследствие свидетелката разбрала, че подсъдимият
употребявал високорискови наркотични вещества-метамфетамин и хероин.
През лятото на 2020 год. психичното му състояние рязко се влошило като
започнал да проявява физическа агресия, изразяваща се в буйстване и чупене
на мебели и вещи в дома му, ритане на кучето и др. По този повод била
сигнализирана полицията и подс.Р. бил задържан и отведен в ЦПЗ - гр. Русе,
но същият отказал лечение. За известно време се успокоил, но след около
месец отново започнал да проявява вербална и физическа агресия като
1
предизвиквал скандали със св. М. и чупел различни вещи в дома си. Често
бил превъзбуден и агресивен. Понякога се самонаранявал и споделял
суицидни намерения. Поради нестабилното психическо състояние на
подсъдимия и честите му изблици на агресия св. М. поискала да преустановят
отношенията си. Той категорично отказал да се съобрази с желанието й и
започнал да отправя обиди и закани за физическа саморазправа по отношение
на свидетелката и нейното семейство. По-голяма част от обидите и заканите
били отправени чрез кратки съобщения СМС и съобщения в приложенията
Вайбър и Месинджър. Свидетелката се притеснявала от поведението на
подсъдимия, както и че можел да осъществи заканите си и да нарани нея и
семейството й, поради което не съобщавала за тези закани в полицията или в
прокуратурата, както и пред близките си. Не прекратила и напълно
отношенията си с него, мислейки си, че по този начин ще го омилостиви и ще
предотврати евентуално изпълнение на заканите му.
На 13.10.2021год. бащата на подсъдимия - М. Р. бил настанен в хоспис в
с. Николово, обл. Русенска, и същата вечер подсъдимият настоял св. М. да
отиде у тях. Първоначално тя отказала, но след като й отправил закани за
физическа саморазправа се съгласила и отишла в дома му. Подсъдимият
видимо бил под въздействието на алкохол. Същият предявил претенции към
нея относно отношението й към баща му, след което й отправил обиди.
Свидетелката отрекла твърденията му и си тръгнала. На 16.10.2021год. около
обяд, подс. Р. се обадил на свидетелката и поискал да отиде до дома му, за да
върне ключовете му и да приключат отношенията си. Тъй като многократно
били обсъждали темата и той винаги променял решението си, свидетелката
му казала, че искала да си почине и да бъде със сина си. Тогава подсъдимият
започнал отново да отправя закани за убийство по отношение на свидетелката
и семейството й с цел да я принуди да отиде при него. Св. М. се изплашила и
решила да разкаже на баща си -св. Д.М.Г., всичко което до този момент
старателно криела. Тя влязла в стаята му, събудила го и настояла да се махнат
като му казала, че той щял да ги убие без да уточнява подробности.
Свидетелят я успокоил и тогава тя му разказала за връзката си с подсъдимия,
както и че от известно време той се заканвал да убие нея, сина й Йоан и баща
й. Свидетелката видимо била изплашена и говорела с треперещ глас, поради
което св. Г. решил да сигнализира на ЕЕН 112. По указание на Дежурния в РУ
02 при О Д МВР - гр. Русе още същия ден посетили административната
сграда на полицейското управление и свидетелката депозирала жалба срещу
подсъдимия. През това време той продължил да й изпраща съобщения,
съдържащи обиди и закани за убийство спрямо нея и близките й, вкл. и след
като бил предупреден по надлежния ред от полицейските служители. След
този момент й заявил, че нямала да се отърве от него след като подала жалба
в полицията.
2
Тъй като бил притеснен от психическото състояние на подсъдимия и се
страхувал, че можел да изпълни заканите си, в около 18.00 часа св. Г. повикал
по телефона своя приятел - св. Ц.Н.И.. Двамата пили алкохол /ракия/ и през
това време св. Г. и св. М. му разказали за подсъдимия и отправените от него
закани. Св. И. им казал, че го бил виждал в казиното, в което работела
свидетелката, но не знаел, че са имали връзка. През това време подсъдимият
неколкократно се обадил по телефона на св. М. и й отправил обиди. Тъй като
това се случило в присъствието на св. Г. и св. И., двамата чули разговора и
отправените обиди към свидетелката. Баща й се ядосал, взел телефона от
ръцете й и казала на подсъдимия да се успокои и да я остави на мира.
Подсъдимият продължил да крещи в телефона като му казал: "тази кучка ще я
убия, всички ви ще убия, ако трябва целия блок ще убия". Същият настоял
свидетелката да отиде в дома му и да му върне ключовете от жилището му.
Тогава св. Г. му казал, че след тези закани и обиди това нямало как да се
случи и ако си ги искал да дойде до дома му да ги вземе. Подсъдимият
продължил да крещи и да настоява да му бъдат върнати ключовете, след
което заявил, че щял да дойде да си ги вземе. Св. И. чувал разговорите им и
се намесил като му казал да дойде да си вземе ключовете.
В около 20.00 часа подсъдимият изпратил съобщение на свидетелката, с
което я уведомил, че тръгвал към дома й, за да му върне ключовете, и й
заявил, че щял да я изкорми. Малко по-късно й позвънил по мобилния
телефон и й казал, че бил пред входа. Св. Г. и св. И. решили да слязат да
говорят с него да я остави на мира. Свидетелката слязла с тях като носела
ключовете за жилището на подсъдимия, за да му ги върне. Тримата видяли
през остъклението подсъдимият да стои пред затворената врата на входа.
Свидетелката веднага се обадила на Дежурния в РУ 02 при ОД МВР - гр. Русе
и съобщила, че подсъдимият бил пред тях, както я били посъветвали при
подаването на жалбата същия ден. Полицейския служител й казал, че веднага
щял да изпрати патрулен автомобил. Св. Г. открехнал леко входната врата,
при което подсъдимият извадил изпод якето си дълъг нож тип "мачете",
извикал: "сега ще ви избия, ще ви заколя" и замахнал с него през образувалия
се отвор. Св. Г. и св.И. се опитали да затворят вратата, но подсъдимият я бил
подпрял с крак от външната страна. Подсъдимият замахнал още няколко пъти
с мачетето през отвора на вратата, като порязал лявата ръка и кутрето на
дясната ръка на св. И. и го одраскал в областта на дясното слепоочие. През
това време св. М. сигнализирала на ЕЕН 112. В един момент свидетелите
успели да преодолеят натиска на подсъдимия и затворили вратата, след което
подсъдимият побягнал. Няколко минути по-късно на мястото пристигнал
полицейски екип на ГООР в РУ 02 при ОД МВР - гр. Русе. Докато
свидетелката разказвала за случилото се, подсъдимият продължил да й звъни
3
по телефона и да й изпраща съобщения със закани за убийство. По даденото
описание от свидетелите подс. Р. бил издирен и задържан от полицейски
служители на ГООР в РУ 02 при О Д МВР - гр. Русе. С протокол за
доброволно предаване от 16.10.2021год. подсъдимият им предал намиращия
се в него 1 бр. нож тип "мачете" с дължина около 75см, ведно с 1 бр. кания -
калъф за съхранението му, черна на цвят, като вписал саморъчно изявление,
че същият бил негов - сувенир. Полицейските служители поискали
съдействие от екип на С "ПП" при ОД МВР - гр. Русе и по този повод на
място били изпратени св. С.С. И. и Д.В., и двамата - младши автоконтрольори
в С "ПП" при О Д МВР - гр. Русе. При извършената проверка на подс. Р. за
употреба на високорискови наркотични вещества с техническо средство "Drag
Test 5000" с фабр. №ARJF-0042 същото отчело наличие на канабис,
амфетамин и метамфетамин. При извършената проверка на подсъдимия за
употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 7510“ с фабр. №АRВВ-
0099 било установено наличие на алкохол 0.49 промила в кръвта му чрез
издишаните въздушни пари.
Местопроизшествието било посетено от дежурна-оперативна група на
ОД МВР - гр. Русе и със съставяне на протокола за първото действие по
разследването- оглед на местопроизшествие при условията на чл. 212, ал. 2
вр. чл. 23, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно производство за .
Изготвената техническа експертиза - Протокол №805/23.11.2021год. по
описа на С "БНТЛ" в ОД МВР - гр. Русе, по време на която са извлечени и
възпроизведени в подходящ формат данни от мобилния телефона на св. М. -
марка/модел „Сони Експерия“ с ИМЕЙ: 35439 50813 63885, касаещи
кореспонденцията й с подс. Р., подкрепя гореизложеното.
Изготвената аудио техническа експертиза - Протокол
№740/0.11.2021год. по описа на С "БНТЛ" в ОД МВР - гр. Русе,
възпроизвежда на хартиен носител аудиозаписите от разговорите на
свидетелите със служителите от ЕЕН 112 и с Дежурен в РУ 02 при ОД МВР -
гр. Русе.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза е видно, че
подс. Г.М.Р. не се води на учет в „ЦПЗ – Русе“ ЕООД, но са налице данни за
проведено стационарно лечение през периода 11.07.2021год. - 16.07.2021год.
с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба на психоактивни вещества. Абстинентно състояние“.
Повод за приемането му било влошено психично състояние след насочване от
СПО при УМБАЛ "Канев" - гр. Русе, където бил заведен за обработка на
порезни рани по крайниците, причинени от него като опит за самоубийство
със счупване на стъкло на врата в къщи. При прегледа му в СПО бил
4
неадекватен, гневно зареден, без критичност към състоянието си. Отказал да
бъде опериран и настоявал веднага да го пуснат в къщи. След консулт с
психиатър бил насочен за хоспитализация и лечение към ЦПЗ - гр. Русе. Към
момента на извършване на инкриминираните деяния /16.10.2021год./
подсъдимият разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. По данни на подсъдимия и материалите от
досъдебното производство към момента на извършване на деянията
подсъдимият е бил под въздействие на леко алкохолно опиване (отчетени 0.49
промила без качествени и количествени промени на съзнанието) и
високорискови наркотични вещества (тетрахидроканабинол, амфетамин и
метамфетамин). Към момента на изготвяне на експертизата психичното
състояние на подсъдимия му позволявало правилно да възприема факти от
значение за делото и да дава достоверни обяснения. При подсъдимия не били
разкрити данни, които да потвърждават абнормна склонност към фантазии,
бъркане на факти, събития и случки, както и да дава неправдиви показания
относно факти от значение за досъдебното производство, вкл. и податливост
на влияние. На фона на вредната употреба на психоактивни вещества при
подсъдимия се създавали предпоставки за повлияването му от внушения и
заплахи. Към момента на изготвяне на експертизата подсъдимият имал
психични годности да носи наказателна отговорност. Тъй като не страдал от
психично заболяване, същият не се нуждаел от прилагане на мерки по чл.89
от НК.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните при
разследването доказателствени материали: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите С.Д.М., Д.М.Г., Ц.Н.И., Станислав Димитров
Димитров, Калоян Иванилов Колев, Венелин Господинов И., С.С. И.;
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - протокол
за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, докладна
записка, ДУФПД, протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР,
протоколи за доброволно предаване, СМУ, протокол за оглед на веществени
доказателства и изготвения към него фотоалбум, техническа експертиза,
комплексна психологическа и психиатрична експертиза, справка РЦ 112 - гр.
Русе, копия на дневник за отразяване на резултатите от използвани
тестове/системи за установяване на наличието на наркотични, упойващи
вещества и техните аналози, копия на дневник за отразяване на резултатите
от използване на технически средства - регистрирани нарушения на употреба
на алкохол, справка ЦПЗ - Русе, справка за съдимост, справка за образувани и
неприключили наказателни производства срещу лицето, биографична
справка, декларации, 1 бр. нож тип „мачете“ с дължина около 75см, ведно с 1
бр. кания - калъф за съхранението му, черна на цвят; 1 бр. оптичен носител с
капацитет 700 МВ, съдържащ аудиозаписи, предоставени от РЦ 112-Русе.
5
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен подс. Г. Р..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него и по трите му повдигнати обвинения.
Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с деянието си подс.
Г.М.Р. осъществил от обективна и субективна престъпленията, както следва:
1. На 16.10.2021год. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление - на три пъти, се заканил с убийство по отношение на С.Д.М. от
гр. Русе и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.1
от НК.
2.На 16.10.2021год. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, се заканил с убийство по отношение на
Д.М.Г. от гр. Русе и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
3.На 16.10.2021год. в гр. Русе се заканил с убийство по отношение на
Ц.Н.И. от гр. Русе и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено чрез действие, а именно - отправяне на закани със съответно
съдържание в писмена и словесна форма, както и чрез физически действия-
размахване и нападение с хладно оръжие - дълъг нож тип „мачете“. Заканите
били възприети от пострадалите като реално осъществими поради
психичното състояние на подсъдимия, който видимо бил превъзбуден и под
въздействието на наркотични вещества и алкохол, както и поради проявената
от него упоритост и последователност в действията. По своето съдържание
заканите обективирали ясно намерението му да извърши престъпление
против личността на пострадалите, а именно - да им причини смърт. По
естеството си заканите били годни да предизвикат у всеки от пострадалите
основателен страх от осъществяването им, тъй като съществувала реална
възможност подсъдимият да осъществи обективираното намерение, която
6
била обусловена от поведение му, обстановката и начина на отправяне на
заканите, психичното му състояние и заявеното от него твърдо решение да
действа в посока на осъществяване на това намерение.
Приложението на квалифициращия признак продължавано
престъпление /по чл. 26, ал. 1 от НК/, се обосновава от обстоятелството, че
подсъдимия е извършил повече от едно деяние по отношение на св. М. и св.
Г., като същите осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Заканите са отправени спрямо три отделни лица и съобразно забраната
на ал.6 на чл. 26 от НК са предявени обвинения за извършено престъпление
по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК спрямо всяко отделно лице.
От субективна страна, подсъдимият осъществил изпълнителното деяние
на гореописаните престъпления виновно, при форма на вината пряк умисъл,
по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като същият е бил пълнолетен,
психично здрав и е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и
произтичащите от него общественоопасни последици. Подсъдимият съзнавал
характера и съдържанието на отправените по отношение на пострадалите
закани, както и обстоятелството, че същите могат да окажат въздействие
върху тяхната психика, вследствие на което у тях може да възникне
основателен страх от осъществяване на престъпление против тяхната личност
и целял настъпването на тези последици.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия,
съдът отчита като отегчаващи обстоятелства това, че заканите са били
отправени срещу повече от едно лице и не били преустановени въпреки
намесата св. Г. и св. И., проявената упоритост при извършване на деянието и
липсата на критично отношение. Съдът намира за смекчаващи вината
обстоятелства признанието на вината, изразеното съжаление за деянието и
чистото съдебно минало.
Предвид гореизложеното, Съдът е определил на подс. Г.М.Р. наказание
към минималния законов размер на предвиденото в чл.144, ал.3, вр. с ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 вр. с чл.54 от НК, касаещо първото престъпление с пострадала
С.Д.М., а именно “Лишаване от свобода”, за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от
НК е намалено с една трета, поради което е наложил наказание “Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като е приложил института на чл.66,
ал.1 от НК и е отложил изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, т.к. към
момента на деянието подс.Р. не е бил осъждан и с оглед неговото
7
превъзпитание и да преосмисли за в бъдеще поведението си в обществото.
Предвид гореизложеното, Съдът е определил на подс. Г.М.Р. наказание
към минималния законов размер на предвиденото в чл.144, ал.3, вр. с ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 вр. с чл.54 от НК, касаещо второто престъпление с пострадал
Д.М.Г., а именно “Лишаване от свобода”, за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от
НК е намалено с една трета, поради което е наложил наказание “Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като е приложил института на чл.66,
ал.1 от НК и е отложил изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, т.к. към
момента на деянието подс.Р. не е бил осъждан и с оглед неговото
превъзпитание и да преосмисли за в бъдеще поведението си в обществото.
Предвид гореизложеното, Съдът е определил на подс. Г.М.Р. наказание
към минималния законов размер на предвиденото в чл.144, ал.3, вр. с ал.1, вр.
с чл.54 от НК, касаещо третото престъпление с пострадал Ц.Н.И., а именно
“Лишаване от свобода”, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, което
на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е намалено с една
трета, поради което е наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като е приложил института на чл.66, ал.1 от НК и е
отложил изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, т.к. към момента на
деянието подс.Р. не е бил осъждан и с оглед неговото превъзпитание и да
преосмисли за в бъдеще поведението си в обществото.
На осн. чл.23, ал.1 от НК Съдът е групирал определените по-горе
наказания, като е наложил едно общо, най-тежкото от тях, а именно
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като отлага
изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал.1 от НК, т.к. към
момента на деянието подс.Р. не е бил осъждан и с оглед неговото
превъзпитание и да преосмисли за в бъдеще поведението си в обществото.
Съдът е постановил и пробационна мярка програми за обществено
въздействие, която да се изпълнява през изпитателния срок на определеното
по-горе общо най-тежко наказание, на основание чл.67, ал.4, във вр. с чл.42а,
ал.2, т.4 от НК, т.к. намира, че в конкретния случай и с оглед младата възраст,
образование и липса на родители на подсъдимия /починали/, както и
наличието на наркотична зависимост времево назад и по време на
престъплението, то такава пробационна мярка е подходящо да се наложи с
оглед приобщаването и социализацията му в обществото.
На осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК Съдът е отнел в полза на държавата
веществено доказателство - 1 бр. нож с дължина около 75 см., ведно с 1 бр.
кания – калъф за съхранението му.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено
8
както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
Подс. Г.М.Р. следва да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от
1119,10 лв. за направени разноски на досъдебното производство.
Така мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.


Районен съдия :





9
Съобщи за изтекли лични данни