МОТИВИ по НОХД №20094410200681 по
описа на РС-гр.Левски
Срещу подсъдимия В.В. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 13.12.2009 г., около 00.35 часа, в гр.Белене,
обл.Плевен, по ул.”Фердинанд Дечев”, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Форд Е.” с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда – 3,34 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкомер 931”,
с фабричен № 2243424.
Престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинението срещу подсъдимия. Излага съображения, че
същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Пледира подсъдимият В. да
бъде признат за виновен и осъден, като предлага да му бъде наложено наказание пробация,
при условията на чл.55 от НК, и предоставя на преценката на съда видовете пробационни
мерки и техния размер, както и срока на кумулативно предвиденото в състава на
извършеното престъпление наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство.
Подсъдимият В.В. разбира повдигнатото му обвинение, признава се за виновен, дава
обяснения по случая, разкайва се за извършеното престъпление. Моли съда да му
наложи минимално по-размер наказание пробация, както да бъде лишен от право да
управлява моторно превозно средство за минимален срок.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият В.В. ***, ЕГН **********.
На
13.12.2009 г., около 00.35 часа, в гр.Белене, докато управлявал по
ул.”Фердинанд Дечев” лек автомобил марка „Форд Е.” с ДК № *, подсъдимият В. бил
спрян за извършване на проверка от служители при РУ на МВР – Белене:
свидетелите К.Д., И.Д. и В.В., назначени в наряд по КАТ, за времето от 22.00
часа на 12.12.2009 г., до 02.00 часа на 13.12.2009 г. В хода на проверката,
свидетелите констатирали, че В. управлява лекия автомобил, след употреба на
алкохол, поради което му бил направен тест с техническо средство „Алкомер 931”, с фабричен №2243424,
като уредът отчел положителен резултат от 3,34 промила на хиляда. За
констатираното нарушение, свидетелят Д. – мл.автоконтрольор, съставил на
подсъдимия В. акт за установяване на административно нарушение, като на
последния бил издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, но В. не се
явил в ФСМП-Белене за вземане на кръвна проба.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните
по делото доказателства.
Подсъдимият
В. се признава за виновен, дава обяснения по случая, като заявява в съдебно
заседание причините, поради които се е наложило да управлява МПС, след употреба
на алкохол, които съдът приема за достоверни и ги кредитира изцяло.
Обясненията
на подсъдимия кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и на
показанията на разпитаните свидетели.
Видно от АУАН № 225/13.12.2009
г., е че такъв е съставен на В.В. за това, че на инкриминираните дата, време и
място, управлява лек автомобил марка “Форд Е.”, с ДК № *, след употреба на
алкохол от 3,34 промила, установено с техническо средство “Алкомер 931”, с фабричен № 2243424.
В акта е отразено, че като
доказателство за извършеното нарушение са иззети на 13.12.2009 г.,
свидетелството за управление на МПС и контролния талон на подсъдимия В..
Констатациите, отразени в
съставения на подсъдимия В. акт за установяване на административно нарушение,
се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели – служители
при РУ на МВР – Белене, които последователно и точно посочват в съдебно
заседание датата, мястото и обстоятелствата, при които са констатирали
нарушението на ЗДвП, извършено от подсъдимия, като водач на моторно превозно
средство.
Съдът счита, че следва да
даде вяра на показанията на свидетелите, същите са незаинтересовани от изхода
на делото, и в този смисъл дават добросъвестно показанията си, които от своя
стана кореспондират на събраните по делото доказателства.
Деянието извършено от
подсъдимия В.В., следва да се квалифицира, като престъпление по чл. 343б, ал.1
от НК.
Съдът
счита, че подсъдимия В., следва да носи наказателна отговорност по
горепосоченият текст от НК, като наказанието следва да се определи при условията
на чл.55 ал.1 т.2, б.”б” от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия В., съдът съобрази ниската
степен на обществена опасност на деянието и дееца, предвид чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни за личността на подсъдимия, причините и
мотивите за извършване на деянието, а именно изписването от болница на
новороденото дете на В., както и наличието на многобройни смекчаващи
отговорността и вината обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто
му процесуално поведение, пълните признания, които прави, и които са
способствали за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно
минало, особеното му емоционално състояние, породено от раждането на дете,
провокирало и употребата на алкохол на инкриминираната дата, тежкото му имотно
положение, обусловено от липсата на постоянни доходи, тъй като същия само временно
работи като строител, липсата на вредни последици в резултат на престъплението,
изразеното съжаление и критичното му отношение към извършеното.
Наличието на изброените по –
горе многобройни смекчаващи вината и отговорността на В. обстоятелства,
обуславят една по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в
сравнение с обичайната при този вид престъпление. При това положение съдът
счита, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното
престъпление, а именно лишаване от свобода до една година, би се оказало
несъразмерно тежко за В.В., поради което съдът е заменил при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наказанието лишаване от свобода, което е без
специален минимум с наказанието пробация.
При определяне вида и
размера на пробационните мерки, които следва да се наложат на подсъдимия В.
съдът, взе предвид обстоятелството, че извършеното от него престъплението е
случаен факт в живота му, поради което за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК – на генералната и индивидуалната превенция, следва да му бъдат
наложени единствено двете задължителни пробационни мерки за минимален срок, а именно:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при
периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти
седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
Подсъдимият В. е
правоспособен шофьор – категории „В”, „С”, „М” и „Т”. На основание чл.343г, във
вр. с чл.37 ал.1, т.7 от НК, съдът приема, че подсъдимия В. следва да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, считано от датата на
фактическото отнемане на свидетелството му за управление - 13.12.2009 г.,
поради което на основание чл.59, ал.3 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимия е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС.
При определяне срока на
наказанието лишаване от право да управлява МПС съдът, взе предвид факта, че в
издадената справка за нарушител от региона от ОД на МВР – Велико Търново, е
отразено, че по отношение на подсъдимия В. няма данни в информационните масиви
за нито едно наложено наказание за извършено от него нарушение на ЗДвП. Съдът
съобрази и обстоятелството, че определяне на един по – дълъг срок на това
наказание, би създало значителни затруднения за подсъдимия, във връзка с
осъществяване на неотложни семейни ангажименти.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил В.В. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 39 лева, представляващи заплатени пътни разноски
на свидетели.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: