№ 22045
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110160188 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. К. Н. срещу „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба са представени
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.06.2024 г. от 15:30 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК от С. К. Н. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № 4762770 от 30.03.2023г. поради
противоречието му със закона и накърняването на добрите нрави, както и иск
с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
1
заплати на ищеца сумата от 137 лв., представляваща недължимо платена сума
по Договор за паричен заем № 4762770 от 30.03.2023г., ведно със законната
лихва от 02.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на
30.03.2023г. е сключен Договор за паричен заем № 4762770 за сумата от 2500
лв., при уговорен ГПР от 41,09% и фиксиран лихвен процент от 35 %. В чл. 4
от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде
обезпечен с гарант-две физически лица, поръчител или банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита, като на 30.03.2023г. между ищеца
и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4762770. „Файненшъл България“ ЕООД поел задължението да
обезпечи заема срещу възнаграждение в размер на 2245,08 лв., разсрочено на
месечни вноски, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил овластен да получава
възнаграждението за поръчителството. Поддържа, че двете дружества са
свързани. В исковата молба се твърди, че договорът за заем е недействителен,
като в него в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК не е посочено кои точно
разходи формират ГПР, като задължение на заемодателя е да посочи същите
по ясен и разбираем за потребителя начин. Възнаграждението за
поръчителство е пряко свързано с договора за заем и невключването на
същото в общите разходи по кредита е заобикаляне на забраната по чл. 19,
ал.2 ЗПК. Тази неяснота относно оскъпяването на кредита ищецът определя
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Навежда аргументи за
противоречие на договора с добрите нрави и принципите на добросъвестност,
справедливост и еквивалентност на престациите. Сочи, че заемополучателят
няма възможност да откаже предоставянето на гаранция, като сключването на
договора за такава е задължително, доколкото другите две възможности за
обезпечение са невъзможни. В исковата молба се твърди, че договорът с
поръчителя е лишен от основание, за което излага подробни аргументи. В
исковата молба е посочено, че финансовата институция е прехвърлила риска
от неизпълнение на задълженията за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като е допуснато
нарушение на Директива 2008/48. По отношение на иска с правно основание
чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е посочено, че ищецът е заплатил за погасяване на
кредита сумата от 2637 лв., което надхвърля със 137 лв. чистата стойност на
кредита и се претендира нейното връщане. Последната е заплатена на
ответника с оглед овластяването му да получава плащането по договора за
гаранция. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва осъдителният иск като недопустим, доколкото
възнаграждението по договора за поръчителство е влязло в патримониума на
поръчителя, а не в неговия, поради което не е пасивно процесуално
легитимиран. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа,
че ГПР е правилно посочен, договорът за заем е действителен и не
противоречи на ЗПК, в т.ч. на чл. 11, ал.1, т.10 от него. Ответникът сочи, че в
2
ГПР е включена само лихвата, като това е единственият разход по кредита и
не следва да се включва възнаграждението на поръчителя, което не е част от
заемното правоотношение. Поддържа, че сключването на договора за
гаранция е възможност, а не задължение за ищеца, както и че така
определенията размер на ГПР не противоречи на чл. 19, ал.4 ГПК. Оспорва
договорът за поръчителство да е лишен от основание, както и да е налице
нарушение на Директива 2008/48, за което излага подробни аргументи.
Изцяло от волята на ищеца зависи дали да се сключи договорът за заем и
договорът за гаранция. Поддържа, че няма заблуждаваща търговска практика,
като на заемополучателят е предоставена предварително информация за
условията на договора, с които той се е запознал преди да вземе решение.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да докаже сключването на Договор за
паричен заем № 4762770 от 30.03.2023г. с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за
което не сочи доказателства.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че процесната сума е платена на ответника,
както и че същата е получена от него.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е налице основание за получаването на сумата,
съответно задържането й.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за
неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от Договор за паричен заем №
4762770 от 30.03.2023г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
3
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4