О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №1030
Гр.Пловдив, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
като изслуша
докладваното от съдия Иванова гр.д.N843/2020 г., констатира следното:
Производство
по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от адвокат Д.Б. ***, със съдебен
адрес:***, процесуален представител на Л. Т., ЕГН:**********, срещу определение № 3638/17.03.2020 г. постановено по гр.д.
№ 5449/2019г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с., с което e оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение №4163/31.10.2019 г. в частта на
присъдените му разноски по реда на на чл.38, ал.2 ЗА от 300 лв. на 600 лв.
В частната жалба
се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с довода, че с
договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение по чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата за всеки от предявените искове.ПРС е уважил
предявените два осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по нищожни
клаузи за възнаградителна лихва и неустойка по договор за паричен заем, поради
което счита, че съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Счита, че за иска за връщане на лихвата, получена без основание в размер на
109,46 лв. следва да му се присъди 300 лв. адв.хонорар, както и 300 лв.
адв.хонорар за иска за връщане на неустойката платена без основание в размер на
599,06 лв.Излага довода, че е внесена ДТ не за един а за два ОСИ. Цитира
съд.практика.
Ответникът по частната жалба „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника си адвокат П.К., е депозирал отговор, с който оспорва жалбата с искане за
оставянето й без уважение и за потвърждаването на обжалвания съдебен акт.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на
обжалване акт и е процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
В
производството по гр.д.№ 5449/2019 год. на ПРС 21 гр.с. са разгледани два
предявени иска от Л. Т., чрез пълномощника адвокат Д.Б. и е постановил решение, с което е осъдил
ответника да заплати на ищцата сумата от
109,46 лв., получена без основание по клауза за възнаградителна лихви и сумата
от 599,06 лв.- неустойка, платена при начална липса на основание. С решението
си районният съд е осъдил ответникът
„Изи Асет Мениджмънт” АД да
заплати на адвокат Д.Б. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ПОС, 14 гр.с.,
намира за основателно възражението, че възнаграждението на процесуалния представител
на ищцата следва да бъде определено, като се съобрази разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, където е казано, че
адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на
предявените искове като за всеки един от тях се определя отделно
възнаграждение. В този см. и съд.практика на ВКС :о.№267/11.12.2018 г. по
т.д.№860/2018 г. на ВКС,1 ТО; о.№26/5.02.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.№4254/2019 г.
на ВКС, 4 ГО. В настоящия случай се касае за 2 обективно кумулативно съединени
иска, независимо, че са основани на неизпълнение на облигационни отношения,
произтичащи от договор за паричен заем. ПОС не споделя доводите на РС, т.к. не
намират опора в законов или подзаконов акт.
Съглсно ДПЗ от
25.03.2019 г. е договорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Тъй
като цената на исковете е под 1000 лв., поради което за всеки от тях минималният размер на
възнаграждението съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди
изм.от 15.5.2020 г./ е в размер от 300 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК и
чл.38, ал.2 ЗАдв на процесуалния представител на ответницата следва да бъде
определено възнаграждение, в размер на 600 лв. (по 300 лв. на иск),
Ето защо,
определението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено изменение на Решение №4163/31.10.2019 г., постановено по гр. дело №
5449/ 2019 г. на ПРС,21 гр.с., в частта за разноските относно определените по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ответника, като ищецът бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ответника сумата, представляваща разликата над
присъдената с решението сума в размер на 300 лв. до претендирания размер от 600
лева (или още сумата от 300 лв.)
На основание чл.248,ал.3 ГПК настоящето определение не
подлежи на обжалване.
Водим
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №3638/17.03.2020г. по гр.д.№5449/2019
г. на ПРС,21 гр.с., в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248,ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Д.Б. за разликата от 300 лв. до претендирания
размер от 600 лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №4163/31.10.2019 г., постановено по гр. дело
№ 5449/ 2019 г. на ПРС,21 гр.с., в частта за разноските относно определените по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, като ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
********* със седалище и АУ:гр.София,,ЖК Люлин7,бул.“Джавахарлал Неру“№28,ет.2,ап.40-46 ДА ЗАПЛАТИ
на адв.Д.Б. ***,
със съдебен адрес:***, разликата над
присъдената с решението сума в размер на 300 лева до пълния претендиран размер
от 600 лева, или сумата от още 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Л. Т., ЕГН:**********.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: