Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260061 09.04.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14238 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ответникът Д.Т.М., ЕГН ********** дължи
на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б. следните суми: 1871,13 лв. (хиляда
осемстотин седемдесет и един лева и 13 ст.) - представляваща главница от 14
броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от **** г. до *** г.; 448,86 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и 86 ст.) -
възнаградителна лихва за периода от **** г. до *** г.; 116,92 лв. (сто
и шестнадесет лева и 92 ст.)/ - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от *** г. до *** г. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното погасяване
на дълга, които вземания произтичат от сключен на *** г. между ответника и „УниКредит
Булбанк“ ЕАД договор за потребителски заем/кредит № *****, правата по
който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от **** г. , като за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № ****. на PC – П.
В исковата молба се твърди, че на
*** г. между ответника и „Уни Кредит Булбанк“ АД е сключен договор за
потребителски заем/кредит № *****, правата по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от
*** г. Договорът е сключен при общи условия, като дадената в заем сума в
размер на 2000 лева, е преведена по посочената от кредитополучателя банкова
сметка. Кредитополучателят се е задължил върне дадената в заем/кредит сума ведно
с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора,
на вноски, чийто брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на
всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит и лихвата върху нея. Твърди се, че на *** г. страните са
сключили анекс към договора, с който са определили ГПР в размер на 13,55
%. В периода от **** г. до *** г. –
крайния срок за връщане на кредита, се твърди, че неплатената възнаградителна
лихва възлиза на 448,86 лева, като не се твърди кредитът да е обявяван за
предсрочно изискуем. Претендира се обезщетение за върху главницата, считано от
прехвърляне на вземането до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, в размер на
116,92 лева.
С писмен отговор на исковата
молба ответникът Д.Т.М., ЕГН **********, чрез адв. Д., възразява за отхвърляне
на предявените искове със следните доводи, като сочи, че не е уведомен за
цесията и за обявяваната предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като шрифтът
му е по-малък от 12, че е нищожен тъй като не всички страници от общите условия
на банката са подписани от кредитополучателя, както и че в договора за кредит
не е посочен или неправилно е посочен годишният процент на разходите /ГПР/.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за
процесуално допустима и частично основателна, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства, че на *** г. между ответника и „Уни Кредит
Булбанк“ АД е сключен договор за потребителски заем/кредит № ***, правата по
който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от *** г., като на *** г. е сключен анекс към договора. В полза на
ответника е отпусната в заем/кредит сумата от 2000 лева, със срок на погасяване
до *** г., който срок е удължен до *** г. по силата на анекса, при договорена
възнаградителна лихва, като кредитът е следвало да бъде погасяван по приет от
страните погасителен план на равни месечни анюитетни вноски. Още тук следва да се изтъкне, че възраженията
на ответника, че не е уведомен за обявената от кредитора предсрочна изискуемост
и прехвърлянето на вземането в полза на ищеца, са без правно значение за изхода
на правния спор. Предсрочна изискуемост изобщо не се твърди да е настъпила,
като към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
настъпила изискуемостта на кредита. Обстоятелство дали ответникът е уведомен за
цесията също е без правно значение, тъй като исковата молба играе ролята на
уведомление, а и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значене, по аргумент от
чл. 99, ал. 4 вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, единствено в хипотезата, при която
длъжникът е престирал в полза на стария кредитор преди да е бил уведомен за
цесията. Тогава настъпва погасителен ефект, макар титуляр на вземането да е бил
новият кредитор. В случая подобни факти не се твърдят.
Неоснователни са възраженията, че
договорът за кредит е недействителен, тъй като шрифтът му е по-малък от 12,
това се опровергава от приетата по делото експертиза, а обстоятелство, че
анексът е изпълнен с шрифт 11.3 не може да повлияе на действителността на
договора.
Установява се обаче от приета по делото
съдебно счетоводна експертиза, на вещото лице М., която съдът кредитира изцяло,
че ГПР по кредита не правилно определен. Същият е в размер на 14,4251 %, поради
което се налага извод, че договорът за кредит е недействителен. Нарушена е
разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на
договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Недействителността по чл. 22 ЗПК
е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна
последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница, т.е. тя не
води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит
продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на
дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване
на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Ето защо по кредита се дължи
единствено стойността на непогасената главница, като следва да се приеме, че всички платени суми
са послужили за погашение на главницата. Установява се, че ответникът е платил
сумата от 145,43 лева, т.е. дължимата по кредита галавница възлиза на 1854,57
лева, до който размер следва да се уважи главният иск, като се отхвърлят всички
акцесорни искове.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.Т.М., ЕГН ********** дължи на
ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1854,57 (
хиляда осемстотин петдесет и четири лева и 57 ст. ) лева, представляваща
главница по сключен на *** г. между Д.Т.М. и „УниКредит Булбанк“ ЕАД договор за
потребителски заем/кредит № ****, правата по който са прехвърлени на ищеца по
силата на договор за цесия от *** г.,
ведно със законна лихва върху главницата считано от *** г. до окончателното
погасяване на дълга, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3972 от ***
г. по ч.гр.д. № ***г. на PC – П., като
ОТХВЪРЛЯ
предявените от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* против Д.Т.М.,
ЕГН ********** искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
- разликата
на над присъдената сума от 1854,57 ( хиляда осемстотин петдесет и четири лева и
57 ст. ) лева до пълния предявен размер от 1871,13 лв. (хиляда осемстотин
седемдесет и един лева и 13 ст.) - главница;
- 448,86 лв.
(четиристотин четиридесет и осем лева и 86 ст.) - възнаградителна лихва за
периода от *** г. до *** г.;
- 116,92 лв.
(сто и шестнадесет лева и 92 ст.) - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от *** г. до *** г. – датата на подаване на заявлението в
съда,
всички те
произтичащи от сключен на *** г. между ответника и „Уни Кредит Булбанк“ ЕАД
договор за потребителски заем/кредит № ***, правата по който са прехвърлени на
ищеца по силата на договор за цесия от *** г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № ***. на PC – Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п./ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.