№84
гр.
Силистра, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2.
Огнян Маладжиков
при
секретаря Ели Н., като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№
187 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Н.М., чрез процесуален представител,
против Решение № 18 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 1204 / 2019 г. на Силистренския
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск против Н.К.Г.и М.К.Р. за
обявяване на нищожността на договор за покупко–продажба, обективиран в нотариален
акт № 134, том 6 по описа на СВ – Силистра за 2014 г., сключен между общия
наследодател на страните Н.Н.М., в качеството ѝ на продавач, и бащата на
ответниците К.Н.Г., в качеството му на купувач, която нищожност произтича от
липсата на форма и липсата на съгласие, изведени от обстоятелствата, че
нотариалният акт не е бил подписан от продавачката, ръкописно изписаното
ѝ фамилно име е било посочено неправилно, а ръкописно изписаното фамилно
име на купувача е било напълно нечетливо.
Въззивницата счита обжалваното решение за необосновано и
незаконосъобразно. Не оспорва фактическите констатации на първоинстанционния
съд, а само изведените от тях правни съображения за отхвърляне на иска. Подчертава,
че основният критерий за нищожност на нотариалните удостоверявания е дали
нарушенията на правилата за тях могат да бъдат отстранени чрез поправяне или
допълване на акта по реда на чл. 579, ал. 3 от ГПК. Счита, че констатираните от
съда допуснати нарушения в процесния нотариален акт не могат да бъдат санирани
по реда на чл. 579, ал. 3 от ГПК, от което следва че сделката е нищожна. Моли
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
Няма постъпил отговор от въззиваемите Н.К.Г. и М.К.Р., но в съдебното
заседание се представляват от адвокат, който оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на обжалваното решение и претендира разноските за неговото
възнаграждение.
От фактическа и правна страна Силистренският окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба
срещу него е неоснователна.
Нотариалната форма за сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е форма за действителност.
Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено
значение за действителността на самата сделка. Ако те не отговарят на
изискванията за валидност в случаите по чл. 576 от ГПК, нищожен е не само
нотариалния акт, нищожна е и сделката.
Твърденията на ищцовата страна, че продавачката на процесния апартамент не
се е подписала в единия екземпляр на нотариалния акт, а от написаните имена
фамилното ѝ е сгрешено, и че купувачът е изписал правилно само две от
имената си, а фамилното му име е неразчитаемо, са твърдения в подкрепа на две
основания за нищожност. Първото, за липса на договор въобще, тъй като липсата
на подпис означава липса на волеизявление. И макар теорията да разграничава
липсата изобщо на волеизявление от случаите, когато такова е налице, но то не
съответства на вътрешната воля, на практиката и двете хипотези попадат под чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – липса на валидно изразено съгласие, договорът е
нищожен и не поражда правни последици. Второто изтъкнато основание е за
нарушение на чл. 580, т. 6 от ГПК, което води до нищожност на нотариалното
удостоверяване по чл. 576 от ГПК, но и на самия договор поради липса на форма –
чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
В крайна сметка спорът се редуцира до следния въпрос: Положила ли е лично
Н.Н.М. подписа си в нотариалния акт № 134, том 6 по описа на СВ – Силистра за
2014 г., с което да е изпълнено изискването на чл. 580, ал. 6 от ГПК, или не?
Ищцата не е ангажирала доказателства след доклада по делото пред първата
инстанция, с които да докаже неподписването на нотариалния акт от Н.М.
Твърдението за липса на подпис и неправилно изписване на фамилното ѝ име
и неясното изписване на фамилията на купувача следва да се разгледа в
светлината на въпроса ще е то подпис.
Според въззивния съд първото и основно значение, което се разбира под
подпис, това е саморъчното изписване на името под даден текст. Дори в
Андрейчин, Л. (2018). Български тълковен речник. София: Наука и изкуство, с.
657 това е единственият смисъл, който е посочен срещу думата подпис: „Саморъчно написано име под нещо за
достоверност“. Изискването за саморъчно изписване, а не машинно или чрез
печат, е във връзка с възможността да се удостовери авторството на подписа.
Заради индивидуалността на почерка, ръкописното изписване носи идентификационни
белези, чрез които може да се потвърди или отрече, че даден подпис или текст са
изпълнени от лицето, което се афишира да е техен автор. Колкото повече са
щрихите в един подпис, колкото по-усложнен е той, толкова повече са
индивидуализиращите частни признаци в него и така се обезпечава неговата
уникалност и идентификационна функция. С течение на столетия все повече и
повече на хората се е наложило да полагат саморъчните си подписи, разбирани
като изписване на името, под всякакви документи. Това е трудоемко, а като се
добави и фактът, че в много образци на документи липсва място за изписване на
пълното име, наложило се е в практиката да се поставя знак, който да носи
същата идентификационна функция. Така постепенно се е стигнало до неправилното
разбиране, че подписът – това е само ръкописното изписване на стилизирания
знак, съдържащ, а понякога и несъдържащ, инициалните букви от името на лицето,
което го полага. Този знак се нарича параф – съкратен подпис (вж. Несторов, Д.
(2014). Съдебно-почеркови експертизи. София: Фенея, с. 91). Писмената практика
е стигнала дотам, че под подпис се има предвид параф, а когато се налага
изписване и на името, това се уточнява описателно, както прави чл. 580 в т. 6
от ГПК. Историята на този текст започва с наложилата се във времето практика
парафите да стават все по-опростените и така да губят свойството
индивидуалност. В същото време се поставят на важни документи, което затруднява
идентификацията на автора в случай на спор. Това е провокирало нотариусите, още
преди приемането на сега действащия ГПК, да изискват от страните по сделките да
изписват ръкописно и имената си, а не само парафа. Тази добра практика е
възприета от законодателя в чл. 580, т. 6 от ГПК. Но тук трябва да се постави
ударение, че чл. 476, б. „е“ от отменения ГПК, който изисква полагането на
подпис от страните и нотариуса в нотариалния акт, не прави разлика между
подписа като ръкописно изписване на името или като параф, а разграничението в
сега действащия ГПК, под действието на който е сключен процесният договор, само
дава нормативен израз на наложилия се обичай в практиката. Чл. 580, т. 6 от ГПК
обаче не може да бъде тълкуван като изискване всеки, който сключва договори в
нотариална форма, да полага и параф. Защото далеч не всеки човек, който иначе е
грамотен и не се изисква да поставя отпечатък от пръста си вместо подпис, има
изградени писмени навици и установен стилизиран знак (параф), който полага в
документите, за да се идентифицира с него. Затова пък всеки човек има име.
Оттук следва, че минимално необходимото да се спази изискването на чл. 580, т.
6 от ГПК, е грамотният участник в нотариалното производство да изпише саморъчно
пълното си име. Ако е установил в писмената си практика да се подписва и със съкратен
подпис (параф), следва да постави и него. Очевидно е, че Н.М. е била личност,
която обичайно не се идентифицира със съкратен подпис в писмената си практика,
за което говори поставеният от нея параф във вписания екземпляр на нотариалния
акт (л. 26). Ясно личи, че инициалните букви „Н М“ са идентични с главните букви от собственото и фамилното
ѝ име и за този извод не се налага ангажирането на графическа експертиза.
Липсват каквито и да са допълнителни щрихи, които да навеждат, че тези инициали
по някакъв начин са стилизирано изписване на знак, който страната по сделката е
усвоила и обичайно ползва за идентификация на авторството си. В такъв случай не
може да ѝ бъде отречено правото да сключва договори в нотариална форма
при обичайните условия за грамотен човек и щом тя обичайно не се идентифицира
със съкратен подпис в писмената си практика, достатъчно е да постави пълен
подпис – ръкописно изписано пълно име.
И двата екземпляра на процесния нотариален акт, приети по делото,
съдържат три имена в полето за подпис на продавача. Ето защо въззивният съд
приема, че нито един от тях не страда от липса на подпис, разбиран в неговия
автентичен смисъл, като ръкописно изписване на пълното име.
Не са ангажирани доказателства за опровергаване на материалната
доказателствена сила на официалния документ, какъвто се явява нотариалното
удостоверяване, че Н.М. лично и пред нотариуса е подписала нотариалния акт.
Фактът, че има грешки във фамилното ѝ име, не води сам по себе си до
липса на подписване. Ако и това трябваше да е изискване за нотариалното
удостоверяване – името да е изписано вярно, иначе ще влече нищожност на акта,
същото щеше да залегне изрично в т. 6 на чл. 580 и чл. 576 от ГПК.
Законодателят обаче мъдро се е въздържал от тази тежка санкция, защото
правописът на грамотните хора се влияе от много фактори, като например:
напреднала възраст, емоционално състояние, случайност и др., които принципно
нямат връзка с формираната воля у страните за сключването на договора. В тази
насока е и практиката на ВКС: „Отклонението от следвания стереотип при
полагането на подписа само по себе си не може да се отъждестви с опорочаване
волята на автора на подписа.“ – Решение № 1119 от 28.V.1974 г. по гр.д. №
643/74 г., I г.о.
Същото се отнася и за имената на купувача Красимир Николов Г., за които
въззивният съд дори не счита, че са изписани грешно, а по-скоро некрасиво.
Настоящата инстанция споделя мотивите в цитираното от районния съд
Определение № 42 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 1259/2009 г. на ВКС, I г.о. в
смисъла, че ако дори един от екземплярите на нотариалния акт е надлежно
съставен, акт има и порок в останалите екземпляри не влече нищожност на
сделката. Не без значение е обстоятелството, че именно вписаният екземпляр
съдържа подписа на продавачката, разбиран като параф, на който процесуалният
представител на ищцата му отдава незаслужена важност. Чл. 581 от ГПК гласи, че
екземплярите, които се предават на участващите в нотариалното производство
лица, се таксуват като преписи. Което ще рече, че съдията по вписванията е
отговорен да сравни всички екземпляри и да удостовери със своя подпис, че
предадените на страните са идентични с подредения нотариален акт в специалната
книга. Това че не го е сторил прецизно, не засяга валидността на вписания акт,
който остава за страните и третите лица референтния в случай на разминаване
между отделните преписи.
В допълнение на изложеното дотук преобладаващата практика на ВКС по реда
на чл. 290 от ГПК (Решение № 223/2014 г. по гр.д. № 1186/2011 г., І г.о.;
Решение № 60 по гр.д. № 3569/2015 г., ІІІ г.о.) е в смисъл, че „нотариалните
действия са формални действия, но не при всяко погрешно или липсващо
отбелязване на обстоятелствата при нотариалното удостоверяване, които в
съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580, т.1, т.3 и
т.6 от ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 от ГПК, съответно липса на
предписаната от закона форма. Например, когато индивидуализацията на лицата по
чл. 580, т.3 е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта,
непълнотата в отделните негови части – при изписване на пълното име, личните
данни или единния граждански номер на участник в нотариалното производство, не
водят до нищожност на нотариалните действия.“ Към посочените примери
Силистренският окръжен съд счита, че следва да се добави липсата на параф, когато
е налице саморъчно изписване на пълното име, както е в случая с единия
екземпляр на нотариалния акт.
„Институтът на чл.579, ал.3 ГПК налага изискванията по чл.580 ГПК, във
връзка с чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността“ – се казва още
в последното от цитираните решения на ВКС. Следователно неоснователен се явява
доводът, че соченият порок не може да бъде поправен по реда на чл. 579, ал. 3
от ГПК. Разбира се, понастоящем тази възможност липсва, защото продавачката е
починала, но преценката следва да се прави към момента, когато е съставен
нотариалният акт. А тогава той е могъл да се допълни с липсващия параф по реда
на чл. 579, ал. 3 от ГПК за успокоение на страните, въпреки че според настоящия
състав на окръжния съд това е излишно, предвид изложеното по-горе за същността
на подписа.
Исковата молба се явява изцяло неоснователна на основанията по чл. 26,
ал. 2, пр. 2 и 3 от ЗЗД във връзка с чл. 576 и чл. 580, т. 6 от ГПК. Като е
стигнал до същия правен извод, Силистренският районен съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
В тежест на въззивника следва да се възложат сторените от въззиваемата М.К.Р.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 1204 / 2019 г. на
Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА М.Н.М. да плати 450 лева (четиристотин и петдесет лева) на М.К.Р.
за направените разноски в производството по в.гр.д.№ 187/2020 г. на СсОС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
На основание чл. 236, ал.3, предл. ІІ ГПК решението по гр. дело № 187/2020
г. на Силистренския окръжен съд се предава с подписите на двама от съдиите от
състава, който го постановява. Съдия Добринка Стоева е в годишен отпуск, съгласно заповед на и.ф.
Административен ръководител на Силистренския окръжен съд.
Старши съдия Т. Василева /