№ 69
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е срещу Определение от 13.11.2023г. постановено по ЧНД
№ 466/2023г. по описа на Софийски окръжен съд с вх. № 9406 от 21.11.2023
г., депозирана по електронен път от адв. С. Д. Г. – служебно назначен
защитник, с адрес за призоваване: гр. ***, бул. „***” №**, ет.*, ап.*,
тел.********** - защитник н..
Жалба има следното основно съдържание:
Актът на първата инстанция е изцяло порочен. Даден е ход на делото
без да е направи повторен опит да бъде уведомено засегнато лице и по този
начин е лишен от възможност да представи доказателства за плащането на
наложената му глоба в Република Австрия.
Неоснователно първоинстанционният съд отхвърлил доказателственото
искане да бъде изискано от издаващата държава съдебното решение или друг
равносилен акт, въз основа, на които е съставена представената покана за
доброволно плащане.
По същество, съдебният акт също е неправилен. В удостоверението
погрешно е посочено, че засегнатото лице е с българска националност.
Всъщност лицето не само няма българско гражданство, но е и гражданин на
страна извън Европейския съюз /Република Сърбия/, което прави невъзможно
признаването на съдебното решение.
1
Издаващата държава не е представила съдебно решение или друг
равносилен акт към депозираното заявление. Към удостоверението на
издаващата държава е представена единствено покана за доброволно
плащане, но не и самото съдебно решение, което се цитира в
удостоверението.
Налице е и основание за отказ за признаване и изпълнение на съдебното
решение по чл. 35, т.1, от ЗПИИРКОРНФС, тъй като в т.2 от
удостоверението, касаеща обобщено представяне на фактическото положение
и описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението,
липсва описание на нарушението, както и място и времето на извършване.
Налице е и основанието за отказ за признаване и изпълнение на
съдебното решение по чл. 35, т. 11 ЗПИИРКОРНФС. Съгласно
удостоверението засегнатото лице не се е явило лично и не се е отказало
изрично от правото си на устно изслушване, както и не е заявило изрично, че
няма да оспорва решението. От изпратеното удостоверение не става ясно дали
съдебното производство е било писмено или устно.
Софийски апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата и
материалите по делото, намира следното:
Служебно определеният защитник на санкционираното по реда на
ЗПИИРКОРНФС лице има право да подаде жалба срещу решението на
първата инстанция. Срокът за подаване на жалбата е в 7 дневен, като към
момента на подаване на жалбата не е изтекъл.
Атакуваното решение е от категорията актове, които подлежат на
проверка по реда на инстанционния контрол пред по-горен съд.
В съдебно заседание пред апелативния съд страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
Прокурорът намира атакуваното решение на СГС за обосновано,
правилно и законосъобразно. Излага доводи в полза на определението,
намира жалбата за твърде обща, не вижда твърдения за конкретни нарушения
и пледира за потвърждаване на атакуваното решение на СГС.
Софийският апелативен съд, като прецени доказателства по дело,
обсъди изложените от страните съображения и като служебно провери
правилността на решението, намери следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо право да
обжалва определението на СГС пред по-горна съдебна инстанция , поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В производството по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът е събрал и анализирал логично и обосновано всички
относими по казуса доказателства. Първият съд е констатирал, че е надлежно
сезиран с удостоверение по образец, ведно с превод на български език, по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. Установил е, че е налице
влязло в сила решение за налагане на финансова санкция, с което в Република
Австрия за нарушение на правилата за движение по пътищата българският
гражданин Л. Г. е била санкционирана с глоба в размер на 70 евро. Първата
2
инстанция е обсъдила нарушението, връзката му с българското право, статута
на санкционираното лице – български гражданин. Първоинстанционният съд
е констатирал , че няма пречка за отказ от изпълнение на финансовата
санкция по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, като на основание посоченият текст
законосъобразно е признал наложената финансова санкция. Определена е и
равностойността на наложената от несъдебен орган в Република Австрия
глоба. Наложената финансова санкция възлиза точно на минималния размер
от 70 евро, предвиден в ЗПИИРКОРНФС.
ПО ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТАТА:
Жалбата на защитата е неоснователна.
Засегнато лице е търсено на адреса в България но не е намерено, защото
живеело в друга държава. В тези случаи съдът няма задължение да издирва
лицето и по този не са му нарушени правата. Твърдението на служебният
защитник , че санкционираният можел да представи доказателства за
плащането на наложената му глоба в Република Австрия, не се основава на
документ или изявление на Г. по делото. Законът позволява делото да бъде
разгледано както в Република Австрия, така и пред и пред настоящата
инстанция в Република България. Санкционираното лице не живее на адреса
си и не е могло да бъде издирано и призовано. Предприети са необходимите
действия за осигуряване на защитата на санкционираното лице, чрез
назначаването на служебен защитник – адвокат по предвидения в Закона за
правната помощ ред, поради което правото на защита на санкционираното
лице не е нарушено. Видно от удостоверението за наложената санкция
изпратено от компетенните органи в Австрия , че Г. е бил уведомен за
извършеното нарушение, както и за правото да го актакува пред съд в
Австрия, като очевидно не се е възползвал от това си право, тъй като липсва
произнасяне от съд.
Ето защо апелативният съд не намира основания за отказ от
изпълнението на наложената от несъдебен орган в Република Австрия глоба
за нарушение на правилата за движение по пътищата от санкционираното
лице.
Предвид изложеното настоящият състав на Апелативен съд - София
счита, че атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено, а жалбата на защитника адвокат да се бъде оставена без
уважение, поради което и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. С. Д. Г. – служебно
назначен защитник н., като ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.11.2023г.
постановено по ЧНД № 466/2023г. по описа на Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4