№ 8065
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110165008 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
положителни установителни искове срещу М. Б. В. и С.Б. Стоянова – Кирчева. Предявените
установителни искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на разделност следните суми: сумата 723.12 лв. – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 398206 за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 165.05 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; сумата 9.73 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 2.54 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46719/2021 г. по
описа на СРС, 88 състав.
Ищецът е уточнил, че претендира /съгласно уточнителна молба от 13.12.2021 г./
1/ от М. Б. В. 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата 361.56 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен
номер 398206 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането;
сумата 82.52 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; сумата 4.86 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 1.27 лв. – представляваща
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г.
2/ от С.Б. Стоянова - Кирчева 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата 361.56 лв.
– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер 398206 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на
вземането; сумата 82.52 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г.;
сумата 4.86 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 1.27 лв. –
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
От страна на ответника М. Б. В. по делото не е постъпил отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. С молба от 18.02.2022 г. изразява становище
за недължимост на претендираните от ищеца суми, твърди, че не е получавала фактури и се
позовава на изтекла погасителна давност.
Ответникът С.Б. Стоянова - Кирчева подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, чрез адв. СЛ. АР., с който предявените искове се оспорват като недопустими
и неоснователни. Излагат се твърдения за липса на материална и процесуална легитимация
на ответника поради липса на валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендраните вземания. Оспорва в рамките на предявения период до процесния имот да е
била доставяна топлинна енергия, отговаряща на БДС и възлизаща на посочената в исковата
молба стойност. Твърди, че процесният имот не е топлоснабден. Оспорва да е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Посочва, че през процесния период
имотът е ползван не от нея, а от ответника В. и семейството й. Твърди наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че претендираните суми не са
начислени на база реален отчет на СТИ, който да отразява действителната консумация на
топлинна енергия от потребителя. Твърди, че не е получавала документи, от които да се
установява потребеното количество топлинна енергия общо и по пера, както и неговата
стойност. Посочва, че не са изготвяни и връчвани фактури, по които да е посочена като
задължено лице. Излага твърдения за завишаване на размера на претенциите на ищеца.
Оспорва задълженията за лихви. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД е конституирано по
делото с определение от 20.03.2022 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Видно от приложеното ч. гр. д. № 46719/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са
подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок /в първия присъствен /работен ден/ след 13.11.2021 г. –
чл. 60, ал. 6 ГПК/ по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така
предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Видно от представения нотариален акт от 1994 г. Борис и Милка Стоянови са дарили
процесното зимнично помещение, както и апартамент № 5, към който то е принадлежност/
на двамата ответници, но са си запазили правото на ползване /л. 15/.
Видно от справка НБДН Борис Стоянов е починал през 1999 г. /л. 138/.
По делото е представено Заявление-Декларация от 29.06.2007 г., с което първата
ответница М.В. е поискала разкриване на партида за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в процесното мазе за топла вода за 1 лице /л. 19-20/. Върху декларацията е
поставена резолюция № 1353/ 29.06.2007 г., нов код на платец и ФДР – „Бруната“. При
липса на данни за противното и доколкото ищецът е доставял топлинна енергия (топла вода)
до адреса и след заявлението; издавал е съобщенията към фактури единствено на името на
първата ответница и е изпратил данни за новия титуляр на ФДР, видно от изравнителните
сметки /л. 129-132/, съдът приема, че ищецът е приел така отправеното му предложение. То
отразява фактическото ползване в отношенията между собственика и вещния ползвател. С
така сключения договор облигационните отношения с ищеца са преминали от Милка
Стоянова към първата ответница М.В..
Видно от справка НБДН /л. 136/, Милка Стоянова е починала през 2011 г., и така
вещното право на ползване на процесното мазе се е погасило, респ. правото на собственост
е придобило своята пълнота в лицето на надарените – двамата ответника по делото.
Смъртта на Милка Стоянова, респ. прекратяването на вещното право на ползване
обаче само по себе си няма и не може да има отношение към съществуващите между
ответника Милка В. и ищеца облигационни отношения по силата на свободно сключен
договор. Нито ищецът, нито ответникът В. доказват между страните да е било
предварително такова прекратително условие към договора. Напротив, в обективиращата го
декларация е посочено, че при промяна в собствеността или облигационните отношения
договорът може да бъде прекратен, но след подаване на заявление от потребителя за
закриване на партидата. И без последната уговорка, предвид периодичния си характер
договорните отношения са могли да бъдат прекратени и чрез едностранно изявление на
някоя от страните по тях, но такова по делото нито се твърди, нито се доказва.
3
Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
От представените по делото доказателства се установява, че договорните отношения
между страните са продължили: ищецът е продължил да доставя топлинна енергия за БГВ и
да издава фактури на името на ответника В.. От неоспорените главни отчети, подписани за
ответника В. се установява, че тя е продължила да се ползва от доставената енергия. Страна
в облигационното правоотношение е само този наследник, който е подал искане за
откриване на партида и е заявил пред ищцовото дружество, че само той ще ползва имота, а
не всички лица, които са собственици по силата на наследствено правоприемство за
процесния имот. Ответникът С.С. изрично оспорва да е използвала процесното мазе, като
доказателства за противното не са събрани. Не се твърди по делото и не се представят
доказателства да е налице разпореждане с правото на собственост върху процесния
топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период.
С оглед на изложеното, съдът приема, че клиент на топлинна енергия за битови нужди
за процесния имот по отношение на процесния период е единствено ответникът М. Б. В., по
отношение на който при ищеца е открита партида за процесния имот с абонатен номер
398206, доколкото именно М. Б. В. е декларирала, че имотът ще се ползва от нея със
заявление-декларация от 29.06.2007 г. /в тази насока и влязло в сила съдебно решение
между същите страни за доставена топлинна енергия до процесния имот за предходен
период – гр. д. № 73029/2016 г. по описа на СРС/.
Ето защо и съдът приема, че в рамките на очертания от ищеца период от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. единствено ответникът М. Б. В. се е намирал в облигационно отношение по
доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество и единствено той отговаря за всички
претенции на топлопреносното предприятие за процесния имот.
Оттук и предвид недоказването на първия елемент от фактическия състав на
претенцията спрямо С.Б. Стоянова – Кирчева, то спрямо нея главните и акцесорните
претенции по чл. 86 ЗЗД са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид посоченото - по-долу в изложението предмет на разглеждане от съда ще бъдат
само претенциите на ищеца насочени към ответника М. Б. В.. Същият предвид
доказателствата по делото е материалноправно отговорен за всички претенции на
топлопреносното предприятие за процесния имот, но съобразно диспозитивното начало
съдът е обвързан от волята на ищеца, поради което следва да се произнесе единствено в
рамките на поисканото, а именно само за сумите претендирани спрямо М. Б. В..
По исковете спрямо М. Б. В.:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
4
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство
не е спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период има ползвана само ТЕ за БГВ. В имота има един монтиран водомер
за топла вода. Водомерът е птчетен на 17.05.2018 г. и 29.05.2019 г., като формулярите не са
оспорени и са подписани от потребител /л. 131-132/. Според СТЕ изчисленията извършени
от ФДР са в съответствие с действащата нормативна уредба.
Топломерът с фабричен № 55376258 е преминал метрологична проверка след изтичане
на 24 месечния срок. Вещото лице е констатирало, че топломерът не е сменен и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойност. Това, че не е
сменен топломерът означава, че са е бил годен, тъй като при проверката не е имало
отклонения извън допустимите граници. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и
достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се
извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Неспазването на срока за
проверка на измервателното средство обаче не се отразява на установеното в процеса
количество на топлинната енергия, тъй като при последващата проверка на топломерите е
установено, че тези топломери продължават да измерва правилно и след законовия срок за
извършване на проверка за точност. Щом измерванията за последващ период са били верни,
то няма как те да не са такива за процесния период, при положение, че не е установена
промяна в начина на работа на топломерите или манипулация върху тях. С последващата
проверка е установена годност на топломера и за процесния период, поради което
неспазването на срока за последваща проверка, не се е отразило на измереното количество
ТЕ.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението
може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в
5
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 14.06.2022 г. не е оспорена
СТЕ при приемането й. Освен това ответникът М. Б. В. не е навела конкретни възражение,
касаещи начина на формиране и изчисляване на сумите – по делото в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът кредитира СТЕ. Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за
процесния период е 765.95 лв. Съобразно диспозитивното начало, то общо дължимата сума
следва да се определи в размер на 723.12 лв., колкото е поискано от ищеца с исковата молба,
от която сума всеки ответник съобразно наследствената си квота отговаря за ½.
Не се твърди и не се доказва плащане на дължимата сума, включително и такива
направени в хода на процеса.
По делото е постъпило възражение с вх. № 31415 от 18.02.2022 г. от М.В. /л. 67/.
Препис от исковата молба и приложенията към нея е надлежно връчен на М.В. на 17.01.2021
г. – л. 47 от делото. Срокът по чл. 131 ГПК изтича на 17.02.2021 г. вкл. / ден сряда/, а
възражението от ответника В. е входирано на 18.02.2021 г. / ден четвъртък/. С определение
от 20.03.2022 г. е дадена възможност на ответника М. Б. В., в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да ангажира доказателства, че възражение с вх. № 31415 от
18.02.2022 г. е подадено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Дадените указания не са изпълнени,
поради което съдът намира, че ответникът М.В. не е направил възражение за давност в срока
по чл. 131 ГПК. Липсва подобно възражение и във възражението по чл. 414 ГПК на М.В..
Съдът не се произнася служебно по давността - чл. 120 ЗЗД, необходимо е изрично
възражение, което се преклудира, ако не е упражнено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК -
решение № 111 от 8.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1068/2009 г., I т. о., решение №
54/20.07.2012 г. по т. д. № 336/2011 г. на ВКС, I т. о . Оттук и съдът не следва да се
произнася по направеното възражение за давност извън срока за отговор на исковата молба,
съобразно чл. 133 ГПК.
Ето защо претенцията за топлинна енергия спрямо ответникът В. е основателна в
пълния предявен размер за сумата от 361.56 лв. – представляваща съответната част /1/2/ от
доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 10.08.2021 г. до окончателното погасяване.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
6
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
дължимата такса дялово разпределение се установява от представените и неоспорени по
делото документи от ищеца /л. 101-126/, а именно – 9.73 лв. за периода 01.07.2018 г. –
31.01.2019 г. По-горе се изложиха съображения, че възражението за давност е преклудирано,
а и срокът на погасителната давност не е изтекъл преди подаването на исковата молба,
доколкото срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу
ответника е основателна за ½ от общата сума съобразно диспозитивното начало или за
сумата от 4.86 лв., представляваща съответната част /1/2/ от услуга дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. – 31.01.2019 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение от 29.06.2022 г. по в. гр.
д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по
описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2018 г. се дължи обезщетение за забава за
периода 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г. върху уважената главница, като предвид чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се
дължи обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. до 29.07.2021 г. върху уважената
главница, с изключение на периода на извънредно положение - периода 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл.
Оттук и съдът определи след използване на електронен калкулатор по реда на чл. 162
ГПК размера на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по двете общи фактури
и при съобразяване чл. 6 ЗМДВИП в размер на общо 159.64 лв.
7
Оттук и претенцията за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
срещу М.В. ще се уважи за ½ от сумата в размер на 159.64 лв. или за 79.82 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 29.07.2021 г., а за разликата до
пълния предявен размер от 82.52 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се
отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 1.27 лв. за
периода 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
Ищецът доказва направата на разноски в размер на 385 лв. в исковото производство
/вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./, както
и разноски в размер на 75 лв. в заповедното производство или общо разноски за двете
производства в размер на 460 лв. ½ от общо направените от ищеца разноски по
производствата са относими към претенциите спрямо М.В. или по 230 лв. От тях по
съразмерност в тежест на ответника В. ще се възложат разноски на ищеца за исково и
заповедно производство в общ размер на 227.91 лв.
Спрямо С.Б. Стоянова – Кирчева претенциите са отхвърлени изцяло. Ответникът
Стоянова – Кирчева претендира 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Направено
е в срок възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението е основателно.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило в
едно открито съдебно заседание, на което е даден ход. Между страните за доставена
топлинна енергия за предходен периода за същия имот има поставено влезли в сила съдебно
решение. На ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 300 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Б. В., ЕГН **********, с адрес гр. София,
УЛ.КРИЧИМ 15, ет.3, ап.5, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми:
сумата от 361.56 лв., главница - представляваща съответна част /½/ от стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., за имот, находящ се в
гр. София, УЛ.КРИЧИМ 15, сутерен, мазе, с аб. № 398206, сумата от 4.86 лв., главница –
представляваща съответна част /½/ от стойността на такса за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. – 31.01.2019 г, ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 79.82 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 29.07.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
46719/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за разликата над 79.82 лв. до пълния предявен размер
от 82.52 лв. и за периода от 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
8
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за сумата в размер на 1.27 лв.
за периода 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б искове срещу СВ. Б. СТ.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 3, бл.369, ет.14, ап.78, с които се иска да
се признае за установено, че СВ. Б. СТ. дължи „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните
суми: сумата от 361.56 лв., главница - представляваща съответна част /½/ от стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., за имот, находящ се в
гр. София, УЛ.КРИЧИМ 15, сутерен, мазе, с аб. № 398206, сумата от 4.86 лв., главница –
представляваща съответна част /½/ от стойността на такса за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. – 31.01.2019 г, ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г. до окончателното им
заплащане, сумата от 82.52 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г.– 29.07.2021 г., както и сумата в размер на 1.27 лв. за периода
31.08.2018 г. до 29.07.2021 г. - обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
46719/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА М. Б. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, УЛ.КРИЧИМ 15, ет.3, ап.5, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
по съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо 227.91 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на СВ. Б. СТ., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 3, бл.369, ет.14, ап.78, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за исковото производство в размер на общо 300 лв.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9