Решение по дело №52/2020 на Районен съд - Царево

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

 

 

№                                       27.03.2020г.                 гр.Царево

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                          наказателен състав

На десети март                                                       две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: Мария Москова

 

секретар Нели Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 52/2020г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Перла Плая“ ООД с  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Приморско, ул.“Козлодуй“ № 10, против Наказателно постановление № 16-002638/30.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, с което с което в качеството му на работодател за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото за постановено в нарушение на  материалноправния и процесуален закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

В с.з., за жалбоподателя, редовно уведомен, представител не се явява.

Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител –ю.к.К., излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и моли  да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

 На 15.08.2019г.  в изнесен офис на Д“ИТ“-Пловдив в гр.Приморско, хотел „Арена“,  св.К. заедно с колегата си Б./ и двамата  инспектори от ИТ-Пловдив/, извършили проверка по документи за спазване на трудовото законодателство в обект: ресторант „Перла плая“, находящ се в гр.Приморско, ул.“Перла“ №21 и стопанисван  от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката контролните органи установили от представените трудови договори, таблици за отчитане явяването/ неявяването на работа за месеците юни и юли 2019г. и дадените обяснения от управителя на дружеството, че при сумирано изчисляване на работното време за работещите в дружеството от страна на работодателя „Перла Плая" ООД през периода от 26.06.2019г. до 05.07.2019г. не е била осигурена непрекъсната седмична почивка не по- малко от 36 часа на Я.Й. Л., на длъжност „**", отработила в ресторант „Перла плая" в гр. Приморско 10 последователни дни - от 26.06.2019г. до 05.07.2019г. включително.

 

 

Въз основа на така установеното, на 15.08.2019г. св.К. съставила против дружеството АУАН с бланков № 16-002638/15.08.2019г., като приела, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.153 ал.2 от КТ/л.7-9/. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството  и подписан от него без възражение. В законоустановения срок дружеството е депозирало писмени възражения срещу съставения му АУАН, като твърди, че се касаело за техническа грешка при отчитането на труда и че на лицето Я. Й. Л. е заплатено възнаграждение в повече за 2 работни дни, макар че в действителност лицето било ползвало 2 почивни дни /л.18/

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 30.08.2019г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1700 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.

Видно от приложените по делото известия за доставяне /л.20-23/, АНО е направил 3 опита да връчи препис от НП на дружеството, като и 3-те пъти пратките са били върнати с отбелязване, че  не са били потърсени от адресата.  АНО е приел, че препис от НП е било връчено при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 14.11.2019г.  и съответно е влязло в сила на 22.11.2019г., за което е направил отбелязване върху НП /л.6/ Жалбата срещу НП е подадена по пощата на 10.02.2020г., видно от пощенското клеймо, като се твърди, че дружеството е узнало за процесното НП на 07.02.2020г. от публичния изпълнител Н.Ч..

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетеля К.,  както и писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление. Съдът намира, че жалбата е подадена и в законоустановения срок, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Съгласно ал.2, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В конкретния случай, от материалите по делото безспорно се установи, че АНО е направил 3 опита да връчи препис от НП на дружеството, като и 3-те пъти пратките са били върнати с отбелязване, че  не са били потърсени от адресата, т.е. НП не е било връчено срещу подпис на дружеството. Видно от сружебно извършената справка в Търговския регистър, дружеството не е променяло седалището и адреса си на управление, и следователно не е била налице хипотезата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Ето защо съдът счита, че жалбата срещу процесното НП е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда са следните:

Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от компетентни лица, видно от представените по делото заповед № 3-0634/02.07.2019г. и заповед № 3-0576/31.05.2017г. на Изпълнителния директор на „Главната инспекция  по труда“ /л.25-26/ и АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН..

От приложените по делото писмени доказателства – трудово договор №74/05.08.2019г., таблици за отчитане явяването/ неявяването на работа за месеците юни и юли 2019г. и дадените обяснения от управителя на дружеството, се установява, че при сумирано изчисляване на работното време за работещите в дружеството от страна на работодателя „Перла Плая" ООД през периода от 26.06.2019г. до 05.07.2019г. не е била осигурена непрекъсната седмична почивка не по- малко от 36 часа на Я. Й. Л., на длъжност „**", отработила в ресторант „Перла плая" в гр. Приморско 10 последователни дни - от 26.06.2019г. до 05.07.2019г. включително, с което  дружеството в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.153 ал.2 от КТ, тъй като не е осигурило на  служителя Я. Й. Л. през посочения период непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа.

Твърдението на управителя на дружеството, че е допусната техническа грешка в таблицата за отчитане на положения труд като са били начислени 2 работни дни в повече на лицето Я. Й. Л., е неоснователно и представлява защитна версия с цел да се избегне административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение. Отчетната форма за явяване на работа е първичен документ, удостоверяващ явяването на работника на работното място и положения от него труд, въз основа на който се начислява и дължимото възнаграждение. Отразеното в Отчетната форма за явяване на работа кореспондира напълно със заявеното от управителя във възражението обстоятелство, че на лицето Я.Й.Л. е начислено възнаграждение за тези  „в повече 2 работни дни“. Или с други думи, от една страна се установява от първичния счетоводен документ – отчетната форма за явяване на работа, че лицето Я. Й. Л.  е полагало труд от 26.06.2019г. до 05.07.2019г. включително  - 10 последователни дни, а от друга страна – управителят признава, че на лицето е изплатено възнаграждение за тези дни, следователно не е допусната техническа грешка и възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са неоснователни.

В тази връзка съдът намира, че в конкретния случай несъмнено е установено, че дружеството е осъществило нарушението по чл.153 ал.2 от КТ. Това е така, тъй като според посочената норма “работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 36 часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че работодателят не е осигурил на посоченото лице седмична почивка с минималната продължителност от 36 часа.

За така извършеното нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото нарушение - нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от миналото, който не може да бъде поправен по реда  на КТ и следователно няма основание за приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в нея кумулативно предвидени предпоставки.

За нарушението на цитираната по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна отговорност на дружеството съгласно чл.414 ал.1 от КТ, сочещ, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.  Наказващият орган неправилно обаче е определил размера на административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 1700 лева, като не е отчел, че липсват данни преди издаването на процесното НП дружеството да е било санкционирано с влезли в сила НП за други нарушения на КТ, поради което съдът намира, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде в минималния предвиден в закона размер от 1500 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на АНО следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002638/30.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, с което  на „Перла Плая“ ООД с  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Приморско, ул.“Козлодуй“ № 10, в качеството му на работодател за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯ  размера на наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Перла Плая“ ООД с  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Приморско, ул.“Козлодуй“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ  на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсутско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                  

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: