№ 234
гр. Монтана, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630201464 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0996-001810/07.10.2024 г. на
Началник РУ М. на К. В. П. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. М., ж.к.
М., бл. 20, вх. Е, ет. 2, ап. 4, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 175а, ал. 1 , предл. 3 от 3ДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление П., чрез
процесуалния си представител адв. Ал. А. от САК, обжалва същото с
оплакване за незаконосъобразност и неправилност, като излага конкретни
доводи. Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно заседание
жалбоподателят и неговият представител поддържат твърденията изложени в
жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Свидетелят по настоящето производство Д. М. Л. - младши инспектор в
РУ М., бил на работна смяна като автопатрул, за времето от 19,00 ч. на
15.09.2024 г. до 07.00 ч. на 16.09.2024 г., съвместно с колегата си старши
полицай А. Д. Д.. На 15.09.2024 г. около 21.40 ч. патрулирали по бул. „Т.М.“ , в
посока от бензиностанция „Т.“ към хипермаркет Л., когато забелязали лек
автомобил марка Н., модел „Т.“ с рег. № ХХХХХХХ, който правейки завой на
1
ляво паркинга на хипермаркет „Л.“, пред входа на клиенти, продължил
движението си през паркинга в посока към бул. „Т.М.“ с неправилна
траектория като задната част на купето се движила от ляво на дясно но не и в
права линия. Служителите на РУ-М. предприели действия по спиране на
автомобила, за да извършат проверка на водача, като са използвали специален
режим ни движение. Автомобила бил спрян на бул. Т.М. на излизане от
паркинга на хипермаркет Л., където се установило, че водач на горепосочения
автомобил, е К. В. П. с ЕГН **********. По време на проверката ст. полицай
Л. е попитал водача, защо управлява по този начин, а същият му отговорил, че
е влязъл с висока скорост в завоя и се е поднесъл. Свидетелят Л. съставил
АУАН № 1059107, за това че задната част на автомобила управляван от П. се
движила неконтролируемо в ляво и дясно по паркинга. Служителят на РУ М.
приел, че с това си действие, водача използва път отворен за обществено
ползване, не по предназначение, с което създава опасност за останалите
участници в движението, както и на паркираните в близост МПС-та и
преминаващи пешеходци.
В законоустановения срок срещу съставения АУАН било подадено
възражение. По случая била оформено административнонаказателна
преписка, като след приключването и АНО счел нарушението за безспорно
доказано и издал атакуваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се установява от
доказателствата събрани в хода на настоящето производство – свидетелските
показания на разпитания свидетел, както и писмените доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
2
ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за
законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Въззивният съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
В хода на съдебното производство и от приложената
административнонаказателна преписка, настоящият съд не установи по
несъмнен начин водача П. съзнателно да е отклонил управлявания от него лек
автомобил на 15.09.2024 г. в 21:40 часа на паркинга на магазин „Л.“, от
праволинейното му движение с цел същия да се поднесе и задната му част да
се движи неконтролируемо в ляво и дясно по паркинга, с което умишлено да е
създал опасност за останалите участници в движението, както и на
паркираните в близост МПС-та и преминаващи пешеходци. Не се установява
по несъмнен начин от писмените и гласни доказателства водача П. в
конкретния случай да е използвал пътищата отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
пътници и товари. В хода на производството са снети свидетелски показания
от свидетелката Н., които настоящият съд не кредитира с доверие поради
обстоятелството, че не съответстват с останалия доказателствен материал
събран по случая. Същевременно показанията на св. Л. и свидетелят Д. не са
достатъчно убедителни и подкрепени с конкретни данни и доказателства, за да
се приеме, че е доказано по несъмнен начин извършено нарушение по смисъла
на чл. 104б, т. 2, респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП от водача П.. Налице са и
съществени противоречия в показанията на служителите на РУ М., относно
метеорологичните условия, при които е установено нарушението. Според
свидетелят Д. и валял дъжд, а според свидетеля Л. е било сухо времето. Д. е
категоричен и че следствие на „дрифта“ не е имало оставени по пътната
настилка следи от гуми.
В тежест на АНО е да установи и докаже наличието на всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност.
В случая не е изяснено с каква скорост жалбоподателя е навлязъл в паркинга,
какви конкретни действия е извършил, т. е. извеждал ли е преднамерено извън
контрол управлявания от него автомобил, което да е довело до загуба на
сцепление на задните гуми. Според настоящия състав задължително е било да
се изследва изцяло поведението на водача, тъй като извеждането на
автомобила от посоката му на движение може да бъде в резултат от пътните
условия, напр. мокра пътна настилка или др., или на несъобразена скорост при
извършване на маневрата „завой на ляво“. При това положение липсват
безспорни доказателства за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, а
именно че движението на автомобила се е дължало на умишлено и
преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, поради което НП е
необосновано и недоказано.
3
В допълнение следва да се посочи също, че „Дрифт“ е техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно
средство (най-често автомобил) извън първоначалния контрол, чрез
„презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. В
това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от ъгъла
на приплъзване на предните, което налага контрирането им в посока обратна
на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и правилната му
траектория на завиване. В случая безспорно се установи, че не са били налице
следи по пътната настилка от триенето на гумите на водача П. по асфалта.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като актът и НП се
явяват необосновани, поради недоказване на повдигнатото с тях обвинение. В
този смисъл е практиката на АДмС М. – Решение № 316/05.05.2023 г. по
КАНД № 289/2023 г. и Решение № 137/28.03.2022 г. по КАНД № 112/2022 г.
В хода на производството разноски са претендирани от жалбоподателя,
поради което въззиваемата страна следва да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Размерът е определен съгласно
приложения списък за разноските, представен от защитника на
жалбоподателя, въпреки, че не са спазени разпоредбите на член 7,ал.2,т.2 и
член 8,ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – М.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0996-001810/07.10.2024 г.
на Началник РУ М., с което на К. В. П. ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. М., ж.к. М., бл. 20, вх. Е, ет. 2, ап. 4, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 175а, ал. 1 , предл. 3 от 3ДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца.
ОСЪЖДА РУ М. да заплати на К. В. П. ЕГН: **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4