РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110113538 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. ВЛ. АЛ., ЕГН **********,
с адрес в гр.Варна, ж.к.Б. микрорайон-2 №40, ет.2, ап.4 срещу „Е.М. ЕООД, ЕИК ........ със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „ММ.Д. №4-6 иск за приемане на
установено в отношенията между страните на осн.чл.439 от ГПК, че ищецът не дължи на
ответното дружество - „Е.М. ЕООД, главница по договор за кредит за текущо потребление
от 07.01.2010г. в размер на 10 257,51 лв., редовна лихва в размер на 836,08лв. за периода от
15.04.2012г. до 22.11.2012г., неплатена санкционна лихва в размер на 270,75лв. за периода
13.06.2012г. до 22.11.2012г., неплатена такса изискуемост към 22.11.2012г. в размер на
60,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 23.11.2012г. до окончателното й
изплащане, както и сумите в размер на 228,49лв. - разноски по делото за държавни такси и
478,49лв. - юрисконсултско възнаграждение по Договор за кредит за текущо потребление от
07.01. 10г., за които е издаден Изпълнителен лист от 28.11.2012г., въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №9454/26.11.2012г. по ч.гр.д.
17158/2012г. по описа на Районен съд – Варна, вземането за които е прехвърлено по
сключен договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2013г. между „Б." ЕАД и на
„ОТП Ф.Б." ЕАД, впоследствие прехвърлено с договор за цесия от 16.12.2020г. от „ОТП
Ф.Б." ЕАД на„Е.М. ЕООД и е образувано изп.д. № 164/2013г. по описа на ЧСИ Р.Т. с рег.
№717, поради погасяване на вземанията по давност. Ищецът твърди, че по Изпълнителен
лист от 28.11.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК №9454/26.11.2012г. по ч.гр.д. 17258/2012г. по описа на Районен съд -
Варна, доверителката ми е осъдена да заплати солидарно с Георги Димитров Георгиев с ЕГН
********** на „Б." ЕАД, с ЕИК ********* следните суми: главница по договор за кредит за
текущо потребление от 07.01.2010г. в размер на 10 257,51 лв., редовна лихва в размер на
836,08лв. за периода от 15.04.2012г. до 22.11.2012г., неплатена санкционна лихва в размер
на 270,75лв. за периода 13.06.2012г. до 22.11.2012г., неплатена такса изискуемост към
1
22.11.2012г. в размер на 60,00лв. /шестдесет лева/, представляваща неплатена такса
изискуемост към дата 22.11.2012г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда– 23.11.2012г. до окончателното й
изплащане, както и СУМАТА от 228,49лв. /двеста двадесет и осем лева и четиридесет и
девет стотинки/- разноски по делото за д.т. и СУМАТА от 478,49лв /четиристотин
седемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/- за ю.к. възнаграждение. Вземането
произтича от договор за текущо потребление, сключен от 07.01.2010г. между „Б." ЕАД и
Георги Димитров Георгиев. Ищцата сочи, че е поръчител и солидарен длъжник по този
договор.
Твърди се, че по така издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.
№20137170400164 от ЧСИ Румяна Великова Тодорова, рег.№717, като по същото е наложен
запор на л.а. Форд Мондео на 22.04.2013г., собственост на съпруга на ищцата. Твърди, че
покана за доброволно изпълнение е връчена на ищцата на 14.10.2013г.
Ищцата излага, че на 14.10.13г. ОТП Ф.Б. ЕАД е депозирал молба за конституирането
му като взискател, предвид извършена цесия на вземането. По негово искане е бил наложен
и запор върху трудово възнаграждение на Р.А. в Конкорд Дизайн ДЗЗД. Твърди, че на
13.10.2015г. ищцата депозирала молба, с която заявила желание доброволно да заплаща
задълженията. След тази дата, не били предприемани никакви изпълнителни действия.
Твърди, че на 06.02.2020г. ЧСИ Р.Тодорова е постановила прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
На 14.07.2021г. по изп.дело №164/2013г. е постъпила молба от ЕОС М. ЕООД, ЕИК ........ за
конституирането му в качеството на взискател въз основа на Договор за цесия от
16.12.2020г. между ОТП Ф.Б. ЕАД и ЕОС М. ООД, като твърди, че молителят е бил
уведомен, че изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция.
Ищцата излага, че на 30.07.2021г. по изп.дело №164/2013г. е постъпила молба от
ЕОС М. ЕООД, ЕИК ........ за предоставяне на информация за датата и вида на последното
законосъобразно действие по изпълнителното дело, с оглед възможността за преобразуване.
Поради което счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в
който не оспорва предявените искове. Признава изложената фактическа обстановка. Сочи,
че ответникът не е предприел никакви принудителни действия спрямо ищцата. Счита, че
дори погасено по давност вземането продължава да се дължи от ищцата, поради което моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно Заповед № 9454 от 26.11.2012г. по ч.гр.д. № 17258/12г. на ВРС, Г.Д.Г. ЕГН
********** с адрес: гр. Варна, ж.к. Бриз 21-ви микр.р-Н2 40, ет. 2, ап. 4 и Р. ВЛ. АЛ., ЕГН
********** с адрес: гр. Варна, ж.к. Бриз 21-ви микр.р-Н2 40, ет. 2, ап. 4 ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на кредитора „Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, ул. “Московска” № 19, следните суми: СУМАТА в размер на
10257,51лв. , представляваща дължима главница по договор за кредит за текущо
потребление, сключен от 07.01.2010г., СУМАТА в размер на 836,08лв./осемстотин тридесет
и шест лева и осем стотинки/, представляваща редовна лихва за периода от 15.04.12г. до
22.11.2012г.; СУМАТА в размер на 270,75лв., представляваща неплатена санкционна лихва
за периода от 13.06.12г. до 22.11.2012г., СУМАТА в размер на 60,00лв., представляваща
неплатена такса изискуемост към дата 22.11.2012г., ВЕДНО със законната лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 23.11.2012г. до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 228,49лв. - разноски по делото за д.т. и
СУМАТА от 478,49лв . - за ю.к. възнаграждение, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК.
2
По Заповед № 9454 от 26.11.2012г. по ч.гр.д. № 17258/12г. на ВРС е издаден
изпълнителен лист от 28.11.2012г.
По делото са приети преписи от изп. дело № 20137170400164 на ЧСИ Р.Т. и гр.д. №
17258/12г. на ВРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Вземанията по заповед за изпълнение са съдебно признати, като се погасяват с пет
годишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД. По арг. от чл. 415 и чл. 416 от ГПК, ако не е
подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да
установи вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила заповед за изпълнение има
изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. В постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на
ВКС, IV ГО, се приема, че "влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по действащия
ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576
от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто
е и настоящия, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено
възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая, с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали
факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност.
Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски
вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение
за забава на основание чл. 111, б. "б" ЗЗД давностният срок е 3-годишен.
Заповедта за изпълнение се ползва със сила на присъдено нещо, както и съдебното
решение, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД. Цитираната норма на ЗЗД се отнася и за влязлата в
сила Заповед № 9454 от 26.11.2012г. по ч.гр.д. № 17258/12г. на ВРС. Изпълнително дело
№164/2013г. при ЧСИ Р.Т. е образувано на 08.02.2010г. Видно л. 64 от делото покана за
доброволно изпълнение до Р.А. е връчена на 01.07.2013г. и от тогава започва да тече 5-
годишният срок на погасителна давност. Давността е прекъсвана с връчването на запорно
съобщение /л.77 от делото/ от 30.07.15 г. и с признаването на дълга от Р.А., обективирано в
молба вх.№8162/13.10.15г. до ЧСК /л.80 от делото/. С оглед на което 5- годишния давностен
срок е изтекъл на 13.10.2020г.
За ищцата е налице правен интерес от завеждането на иска доколкото
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и за взискателя
съществува възможност за повторно образуване на изпълнително производство.
3
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изисква съдебният
изпълнител да прекрати изпълнителното производство с постановление, но неговият акт има
само декларативен характер, защото когато прекратяването е по силата на закона /както е в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, прекратителният ефект настъпва с осъществяването
на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на
настъпването на ефекта".
В случая поради неизвършени изпълнителни действия по Изпълнително дело изп.д.
№164/13г. при ЧСИ Р.Т. е прекратено, поради перемпция.
Видно от представена по делото молба от Еос М. ЕООД до ЧСИ с рег.№ Р.Тодорова
по изп.д.№164/13г. /л.18 от делото/, ответникът не е конституиран, като страна, защото
изпълнителното дело е прекратено. По делото няма спор, че вземането е прехвърлено от Б.
ЕАД на ОТП Факторинг ЕАД , което впоследствие го е прехвърлило на Еос М. ЕООД.
С оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 1200 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата.Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая
определено съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
дължимо възнаграждение в минимален размер е 893,94 лв. Предвид на което, доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, уговорено и заплатено от ищеца
адв.възнаграждение от 1200 лв., следва да се намаляи поради прекомерност до сумата от
900 лева.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски,както следва:
560,30 лв. дж.такса, 28,10 лв. такса препис и адв.възнаграждение 900 лв. или общо сумата от
1488,40 лв .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Р. ВЛ.
АЛ., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к.Б. микрорайон-2 №40, ет.2, ап.4 не дължи на
4
ответника „Е.М. ЕООД, ЕИК ........ със седалище гр. София, сумата в размер на 10257,51 лв.,
представляваща дължима главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
07.01.2010г., редовна лихва в размер на 836,08 лв. за периода от 15.04.2012г. до 22.11.2012г.,
неплатена санкционна лихва в размер на 270,75 лв. за периода 13.06.2012г. до 22.11.2012г.,
неплатена такса изискуемост към 22.11.2012г. в размер на 60,00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 23.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумите в
размер на 228,49 лв. - разноски по делото за държавни такси и 478,49 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден Изпълнителен лист от 28.11.2012г., въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №9454/26.11.2012г. по
ч.гр.д. 17158/2012г. по описа на Районен съд – Варна, вземането за които е прехвърлено по
сключен договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2013г. между „Б." ЕАД и „ОТП
Ф.Б." ЕАД, впоследствие прехвърлено с договор за цесия от 16.12.2020г. от „ОТП Ф.Б." ЕАД
на „Е.М. ЕООД, за които суми е образувано изп.д. № 164/2013г. по описа на ЧСИ Р.Т. с рег.
№717, поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М. ЕООД, ЕИК ........ със седалище в гр. София да заплати на Р. ВЛ.
АЛ., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к.Б. микрорайон-2 №40, ет.2, ап.4 сумата от
1488,40 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5