№ 43
гр. Силистра , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20213400500165 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „БНП Париба Пьрсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пьрсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.
София, жк, „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, подадена чрез юрисконсулт Н.М.
(пълномощно № 3464/2021 г.) срещу Решение № 260015 от 10.03.2021 г. на Районен съд -
Тутракан, постановено по гр. д. № 475/2019 година.
С атакуваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил, като неоснователни
предявените от ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А - ГР. ПАРИЖ, с peг. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ЕИК
*********, адрес: гр. София 1766, р-н Младост, ж.к. "Младост" № 4, Бизнеспарк София, бл.
14, срещу ответника Б. АЗ. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Тутракан, ул. "Вит" № 8, установителни искове за съществуване на вземанията на ищеца,
предмет на Заповед № 463/01.07.2019 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на
документ по чл, 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 340/2019 г. на Районен съд - гр.
Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: равностойността на
заета сума (главница) по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15743953, в размер на 371,41 лв.;
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018 г. - 06.12.2018 г., в размер
на 41,09 лв.; мораторна лихва върху изискуеМ. част от главницата за периода от 06.12.2018
г. - 11.06.2019 г. в размер на 19,37лвзаконната лихва върху главницата от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.06.2019 г.) до
окончателното изплащане на задължението. Със същото решение районният съд отхвърлил,
като неоснователни предявените от ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А -
ГР. ПАРИЖ, с per. № *********, предявено чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България” КЧТ, ЕИК *********, адрес: гр. София 1766, р-н Младост, ж.к, "Младост"
№ 4, Бизнеспарк София, бл. 14 срещу ответника Б. АЗ. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Тутракан, ул. "Вит" № 8, осъдителни искове за осъждане на ищеца да му
заплати равностойността на заета сума (главница) по Договор за отпускане на револвиращ
1
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15743953, в размер на
371,41 лв.; възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018 г. - 06.12.2018
г., в размер на 41,09 лв.; мораторна лихва върху изискуеМ. част от главницата за периода от
06.12.2018 г. - 11.06.2019 г. в размер на 19,37 лв.; законната лихва върху главницата от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.06.2019 г.)
до окончателното изплащане на задължението.
Въззиваемият – Б. АЗ. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Тутракан, ул. "Вит" № 8, редовно уведомен за жалбата депозира писмен отговор, с който
моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и
недоказана и да потвърди изцяло атакуваното с нея решение.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд приел, че
облигационната връзка между страните се основава на два различни правопораждащи факта,
а именно договор за стоков кредит, при който кредиторът предоставя на кредитополучателя
заемната сума, закупувайки от негово име конкретна стока и договор за револвиращ кредит
на стойност 700 лв., който се усвоява посредством активиране на кредитна карта. Съдът
приел, че липсват доказателства относно това дали ответника е получил и активирал
кредитна карта съобразно договора, което въпреки факта, че счетоводно претендираната
главница е отнесена от кредитодателя, като задължение по револвиращия кредит го
мотивирало да приеме, че исковите претенции са неоснователни тъй като липсвали данни за
усвоени суми по револвиращия, потребителски кредит.
Жалбоподателят не споделя аргументите на съда, като в подкрепа на жалбата си
твърди, че всъщност кредитното правоотоншение е едно и то е именно договор за
револвиращ кредит CARD- 15743953, с който е предвидено кредитополучателят да може да
се възползва от услугите по чл. 3 и чл. 4 - „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори“. Жалбоподателят твърди, че смисълът на
договора е да може чрез услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори“ кредитополучателят да изплаща избраната от него стока или услуга посредством
усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит. Твърди се, че за всяко ползване на
тази услуга се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на
трансакцията, като в настоящия случай на 13.02.2018г. е подписано приложение към
договора за усвояване CREX-15743918 (страница № 1 от договора) за закупуване на
смартфон „SAMSUNG”, модел „ J5 2017 DS Gold” на стойност 399.00 лева от търговския
партньор „Технополис България“ ЕАД, ЕИК *********, аксесоар за мобилен телефон ~
калъф на стойност 14.90 лева, аксесоар за мобилен телефон - слушалки на стойност 25.90 и
застраховка „Закрила на плащанията“ на стойност 19.79 лева. Във връзка със закупените на
изплащане стоки от „Технополис България“ ЕАД, ЕИК ********* е издадена подписаната
от ответника фактура № *********/13.02.2018г. приложена като доказателство по делото.
Ответникът по жалбата споделя доводите на съда, като намира ищцовите претенции
за недоказани предвид липсата на данни за получаване и активиране на предоставената във
връзка с револвиращия кредит кредитна карта. Според ответника по жалбата не е установен
размера на усвоения кредитен лимит и липсват доказателства, че той отговаря на размера на
претендираната главница, което допълнително според него обуславя правилността на
атакуваното първоинстанционно решение.
ОС след като обсъди мотивите към атакуваното решение и становищата на страните
намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни. Според съда облигационната
връзка между страните е възникнала по повод сключването на 13.02.2018г. на Договор за
отпускане на револвиращ, потребителски кредит, издаване на кредитна карта CARD –
15743953. Съглашението между страните по договора е скрепено с подписите на ответника,
2
като кредитополучател и представител на ищеца, като кредитодател. С клаузите на договора
е определен и предоставен кредитен лимит в размер на 700 лв. На същата дата между
страните е сключен и договор за усвояване чрез функционална покупка на изплащане по
револвиращ, потребителски кредит CARD – 15743953. Това облигационно правоотношение
е обективирано в писмена форма /лист № 15 от делото/ и отново е скрепено с подписите на
страните. Видно от коментираното писмено доказателство, е че ответника в качеството си
на кредитополучател по договора за револвиращ кредит е усвоил част от определения
кредитен лимит чрез покупка на стоки на изплащане. Установени са условията за връщане
на усвоената сума и те действително, както правилно е установил районния съд са различни
от тези по основния револвиращ кредит и в този смисъл действително се касае за второ,
различно от първото кредитно правоотношение. Изрично обаче в коментираното писмено
доказателство е обективирана волята на страните, които са приели, че покупката на
описаните, конкретни стоки чиято цена ще бъде върната при договорно определени условия
представлява усвояване чрез покупка на изплащане по револвиращ кредит CARD –
15743953. В такъв смисъл е и заключението на вещото лице изготвило назначената в
първоинстанционното производство ССЕ. В констативно съобразителната част на
заключението е посочено, че е налице лимит от 700 лв. по кредитна карта, с който лимит е
разплатена закупена стока на изплащане. Експерта е установил това от първото извлечение
по картата от 01.04.2018г. с транзакциите за периода от 16.02.2018 – 15.03.2018г., като е
установил, че използвания лимит по картата е 459.59лв., разполагаеМ. сума е 240.41лв., а
сбора между двете е точно 700 лв. Съобразявайки изложеното ОС не кредитира мотивите на
атакуваното решение, че липсват данни за усвояване на суми по револвиращия кредит, на
който се позовава ищеца. Съдът приема, че между страните е сключен договор за отпускане
на револвиращ кредит, а с част от отпусната по него сума са закупени стоки на изплащане.
Условията за изплащане на вноски на продажната цена на стоките формират уговорените
погасителни условия и те действително са различни от условията за погасяване на
револвиращия кредит. Изрично обаче страните се договорили, че покупката представлява
усвояване на сума по револвиращия кредит и това е отбелязано в писменото доказателство
/лист № 15/. Ето защо обстоятелството дали във връзка с процесният договор на
кредитополучателя е предоставена и реално активирана кредитна карта няма отношение,
към предмета на установяване след, като по делото е установено /включително и от вещото
лице/, че претендираните суми, с които е закупена стока на изплащане са усвоени именно от
кредитния лимит отпуснат по револвиращ кредит CARD – 15743953.
По изложените съображения ОС намира, че ищеца е доказал претенциите си по
основния иск по основание. От материалите по заповедното дело може да се установи, че се
претендира главница и лихви формирани само по кредитното правоотношение по
револвиращия кредит, но не и по правоотношението имащо за предмет продажбата на стоки
на изплащане, което мотивира съда да приеме, че исковете са основателни и по размер. ОС
не кредитира ответниковите възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора,
които евентуално да доведат до неговата нищожност съобразно правилата на ЗЗП. Това
становище на съда е обусловено от обстоятелството, че годишният процент на разходите не
надхвърля законово допустимия такъв.
По изложените съображения ОС намира коментираната въззивна жалба за
основателна, което го мотивира да отмени атакуваното с нея първоинстанционно решение, а
вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло ищцовите претенции.
Предвид изхода на въззивното производство съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сторените в двете фази на процеса деловодни разноски,
както и тези направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да заплати
на ищеца суМ. от 75 лв. разноски за заповедното производство представляващи 25лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. За първоинстанционното
производство се дължат 125лв. довнесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 300 лв. възнаграждение на назначеният особен представител на ответника
3
и 250 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице, както и 75лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за настоящото въззивно производство. Или общо за двете
фази на процеса 950 лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260015 от 10.03.2021 г. на Районен съд - Тутракан, постановено
по гр. д. № 475/2019 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „БНП Париба
Пьрсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пьрсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, гр. София, жк, „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, от Б. АЗ. М., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Тутракан, ул. "Вит" № 8, предмет на Заповед
№ 463/01.07.2019 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл, 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 340/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника
е разпоредено да заплати на ищеца: равностойността на заета сума (главница) по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15743953, в размер на 371,41 лв. /триста седемдесет и един лева и четиридесет и една
стотинки/; възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018 г. - 06.12.2018
г., в размер на 41,09 лв. /четиридесет и един лева и девет стотинки/; мораторна лихва върху
изискуеМ. част от главницата за периода от 06.12.2018г. - 11.06.2019г. в размер на 19,37лв.
/деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки/, законната лихва върху главницата от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.06.2019г.)
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б. АЗ. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Тутракан,
ул. "Вит" № 8, да плати на „БНП Париба Пьрсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пьрсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк, „Младост 4“, Бизнес
парк София, сгр. 14, суМ. от 950 /деветстотин и петдесет/ лева разноски за исковото и
въззивното производства.
ОСЪЖДА Б. АЗ. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Тутракан,
ул. "Вит" № 8, да плати на „БНП Париба Пьрсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пьрсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк, „Младост 4“, Бизнес
парк София, сгр. 14, суМ. от 75 /седемдесет и пет/ лева деловодни разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 340/2019г. на РС – Тутракан.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4