Решение по дело №166/2021 на Административен съд - Ловеч

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № ……

 

               гр. Ловеч, 06.12.2022 г.

 

               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на първи ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 166/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Административното дело е образувано по жалба от „ДИД-69“ ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Троян, жк. „Младост“, бл. 4, вх. А, ет. 2, ап. 2, представлявано от Д.Ц.Ц., чрез адв. О.Б. ***, с адрес за кореспонденция: гр. Плевен, ул. „Кирил и Методий“ № 11, ет. 1, против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11069/14.04.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален контрол“ в  ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – Ресторант механа „Старата къща“, находящ се в гр. Троян, ул. „Генерал Карцов“ № 86, стопанисван от „ДИД-69“ ООД с ЕИК *********, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и забрана за достъп до него за срок от: 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е нищожна, доколкото липсва информация относно оправомощаването на издателя ѝ. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липсата на мотиви. Според жалбоподателя, изложените от административния орган съображения за издаването на налагането на ПАМ са твърде общи и лишени то конкретика, като част от тях са неотносими към установените при проверката факти. На следващо място, в жалбата се сочи и липса на изложени мотиви относно срока за прилагане на ПАМ. В заключение се иска от съда да обяви оспорваната заповед за нищожна, алтернативно – същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. Представя и писмена защита, в която развива аргументи по съществото на правния спор.

Ответникът по делото – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от юрисконсулт С., който оспорва жалбата, развива доводи по съществото на спора и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно приложен списък. В допълнително представено писмено становище излага съображения за законосъобразността на процесната заповед.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Между страните няма спор, че търговски обект – Ресторант механа „Старата къща“, находящ се в гр. Троян, ул. „Генерал Карцов“ № 86 се експлоатира от оспорващото дружество.

При извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчно-осигурителното законодателство на 12.04.2021 г. е установено, че на същата дата в 14:33 ч. на място в обекта е направена контролна покупка на храна и напитки на стойност 33,60 лв., като сумата била заплатена в брой с банкнота от  50 лв. от Р.М. – старши инспектор по приходите, а плащането е прието от сервитьор в обекта, който е върнал ресто, но не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от наличното в обекта фискално устройство (ФУ), нито бележка от кочан. За приетото плащане от сервитьора на проверяващия екип била предоставена бележка от програмния продукт с № 140077/12.04.2021 г.

Наличните парични средства в обекта към момента на проверката са изброени и описани в опис на паричните средства от Д.Ц. -  представляващ „ДИД-69“ ООД (л. 10-гръб).

Установена е разлика в касовата наличност – разчетена касова наличност от ФУ 203,00 лв., фактическа касова наличност 245,00 лв., разлика 42,00 лв., в това число контролната покупка от 33,60 лв.

Съставен е и Протокол за извършена проверка  № 0448633/12.04.2021 г. (ПИП), който е връчен на представляващия дружеството, установено с положения подпис на стр. 3 от същия (л. 10 от делото), с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като не е направило възражения.

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11069 от 14.04.2021 г. от М.К. на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощена със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установените нарушения на чл. 25, ал. 1, вр. ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „ДИД-69“ ООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – Ресторант механа „Старата къща“, находящ се в гр. Троян, ул. „Генерал Карцов“ № 86, стопанисван от „ДИД-69“ ООД, като със същата заповед е наложена и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

В мотивите в процесната заповед се изтъква местоположението на търговския обект, доколкото същият се намира в централната част на града, на място, което дава възможност да се посещава от доста клиенти, предлагането на разнообразни хранителни стоки, които органът е приел за комплексно обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност. АО е счел, че стопанисваният от търговеца обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неотразяване на продажби - плащания/неиздаване на фискална касова бележка накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните приходи на стопанисващия го търговец. Сочи се също, че се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация, като според органа, създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти.

В мотивите на ЗНПАМ относно продължителността на срока за запечатване се излага, че при определянето продължителността на мярката са взети предвид освен мотивите в обстоятелствената част на заповедта и тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида на търговския обект, вида на предлаганите стоки. Според органа, следва да се отчете факта, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби, като наличието на ФУ, отговарящо на техническите изисквания, поставени от законодателя, правилното отчитане на продажбите от ФУ, издаването на касови бележки са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи обекти, които следва да се изпълняват съобразно разписаните от законодателя разпоредби. Като мотиви относно продължителността на ПАМ е изведено също, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми, като при определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. АО е посочил и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с цел превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

На следващо място, със заповедта е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.  

От заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 15) се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.

С административната преписка са представени и ЗНПАМ № 11069/14.04.2021 г. (л. 6-8), Протокол от извършена проверка в  обект (ПИП) серия АА № 0448633 (л. 9-10), опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л. 10-гръб); декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение (л. 11-13); копие от разпечатки от ФУ (л. 13-гръб - л. 14); Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л. 15); Заповед № 3754/30.12.2020 г. за преназначаването на М.К. на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ (л. 16).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

    Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.  Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 15) изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

    Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от М.К. - началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителният директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. От Заповед № 3754/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 16) се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й М.К. е била преназначена на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

    Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 11069 от 14.04.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК. В тази връзка, съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания за нищожност на обжалвания индивидуален административен акт.

    Заповедта формално съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Настоящият съдебен състав обаче счита, че от страна на административния орган е допуснато нарушение на изискването за форма по отношение на мотивирането на определения срок на наложената ПАМ, като подробни съображения ще изложи по-долу в настоящия съдебен акт.

    Не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Протоколът за извършената проверка е връчен на представляващия дружеството, с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като не се е възползвало от предоставената му възможност да направи евентуални възражения.  по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "

    Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и изискванията за форма.

    Съобразно трайно установената съдебна практика по прилагане на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай.

    По настоящото дело безспорно е установено, че в деня и часа на проверката дружеството е нарушило задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да регистрира и отчете извършената контролна покупка в обекта чрез издаване на фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършено от контролния орган плащане на цената на стоките – храна и напитки, което плащане е прието от работещ в обекта служител. Протоколът за извършена проверка, обективиращ нарушеното правило за поведение, по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ДОПК е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила. Не са направени възражения от управителя на дружеството. Плащането задължава търговеца като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на плащането, съгласно правилото на чл. 25, ал. 6 от Наредбата. Това означава, че след като плащането е прието, е било налице задължение за издаване на касовата бележка. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

   При определяне на срока за запечатване на обекта обаче органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, тъй като липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на определените в заповедта 14 дни.

   От изложените от органа мотиви не става ясно как вида на обекта и предлаганите в него стоки влияят върху продължителността на наложената ПАМ, тъй като не е направен никакъв анализ в тази насока. Само лаконичното споменаване на тези обстоятелства, без да е извършен конкретен анализ, не би могло да обоснове определения срок на запечатване на търговския обект.

   Липсват обективни критерии, от които може да се направи извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Липсва и описание от органа за това какъв е установеният от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката, тъй като няма изложени обстоятелства за подобна практика на търговеца.

   Принудителната административна мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида.

  Настоящият съдебен състав споделя доводите на ПП на жалбоподателя, че в  оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за това какво налага запечатването да бъде осъществено именно в избрания срок от 14 дни. Изложените мотиви във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Въпреки това, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС въвежда императивното изискване заповедта на органа да бъде мотивирана, то в този смисъл процесната заповед се явява и несъобразена с материалния закон.

           Съдът счита, че е нарушен чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като с определения срок на правно действие на мярката от 14 дни се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта на закона не само правото на жалбоподателя на стопанска дейност, но и на законния му интерес по реализиране на доходи от разрешена търговска деятелност. В този смисъл, периодът на действие на ПАМ не може да се определя произволно и при отсъствие на цялостен и задълбочен анализ на всички относими факти и обстоятелства относно продължителността на мярката. Изрично в чл. 6, ал. 5 от АПК е разписано, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 от АПК да бъдат обсъдени.

В обстоятелствена част на заповедта като мотиви относно срока на правно действие на ПАМ са изброени тежестта на извършеното нарушение, вид и местоположение на обекта, но според съдебната практика на ВАС и по-специално - решение № 5167 от 31.05.2022 г. по адм. д. № 248/2022 г., простото изброяване на тежест на нарушението, вид на търговския обект и вида на предлаганата стока не могат да бъдат разглеждани като конкретни мотиви. Посочването в заповедта, че е спазен принципа на съразмерност също не води до извод, че този принцип е спазен. Идентично разбиране се поддържа и в решение № 4765 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2021 г., според което общите и лишени от конкретност мотиви на органа относно продължителността на запечатването се приравняват на липса на мотиви, а това съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.

Законодателят е определил срок на мярката до един месец и административният орган следва да обоснове упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона и като не е направил това съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

  За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно обусловеността на ПАМ от издадени в тази връзка АУАН и НП. Административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. след като е констатиран осъществен фактически състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде образувано административно наказателно производство чрез съставяне на АУАН.

   С оглед гореизложеното, съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед, с която на „ДИД-69“ ООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС следва да бъде отменена.

   Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото съобразно приложения на лист 75 списък, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 530 лева, от които 480 лева – договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение (л. 76) и 50 лева – внесена държавна такса (л. 23).

   По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Анотирана съдебна практика

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11069/14.04.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“,  Главна дирекция „Фискален контрол“ в  ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ДИД-69“ ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Троян, жк. „Младост“, бл. 4, вх. А, ет. 2, ап. 2, сумата от 530,00 (петстотин и тридесет) лева разноски по делото.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването му на страните.

Препис от него да се изпрати на страните.

                                                         

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:Анотирана съдебна практика