РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               двадесет и седми състав

На двадесет и първи януари                                Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 70 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Д." ЕООД, с ЕИК: ********* с адрес на управление:***, представлявано от управителя Тодор Валентинов Катранджиев,  против Наказателно постановление № 481318-F523617/29.11.2019 г., издадено от Бойка Славчева Генова- Началник на Отдел „Оперативни дейности" - Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал. 1 от  ЗДДС, за нарушение  на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.           

          В жалбата се иска отмяна на НП. Не се оспорва нарушението, но се сочи, че то се дължи на неволна грешка на работещия в обекта продавач. Изтъкват се основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

         В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано,   не се представлява. В залата се явява упълномощено лице Катранджиева /съобразно приложеното по АНП пълномощно/, която потвърждава, че дружеството е призовано по делото, но същата не е допусната до участие в производството, тъй като не е сред субектите, които са процесуално легитимирани да представляват ЮЛ пред съд.

     Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Георгиева, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на възнаграждение за юрусконсулт.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         На 04.11.2019 год. служители на ЦУ на НАП-Варна, сред които и св. Й.Т. извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – месарски магазин -, находящ се на адрес: гр.Варна, ул."Хан Кубрат" 30, стопанисван от възз. дружество „Д." ЕООД, с ЕИК: *********. При проверката било установено, че в обекта било монтирано и функционирало ФУ - модел ELTRADE A3 KL с инд№ на ФУ ED307456 и и фискална памет 44307456. При проверката се установило, че разчетената касова наличност от ФУ към момента напроверката е била в размер на 466.33 лв.. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени/изведени" суми, като било констатирано, че служебно въведените пари в касата са в размер на 200.00 лв . Установената, чрез преброяване и изготвен опис на паричните средства, фактическа наличност в касата на фискалното устройство била в размер на 411.31 лв.. Така била установена отрицателна разлика между разчетената от ФУ и фактическата наличност - в размер на 55.02 лв. При тези констатации и с оглед дадените им обяснения от служителят в магазина, че разликата се дължи на извършени разплащания към доставчици, проверяващите преценили, че сумата от 55.02 лв. представлявала извеждане на пари от касата, която не е отразена на фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени" суми в момента на извършването й с точност до минутата.

      При проверката от страна на дружеството участвала – продавачът  на търговския обект Радостина Митева, която собственоръчно изготвила опис на паричните средства в касата към момента на проверката. В описа на паричните средства Митева, вписала, че установената отрицателна разлика в размер на 55.02 лв. се дължи на заплатена получена доставка.

         При тези констатации проверяващите органи преценили, че възз.дружество не е изпълнило задължението си да регистрира всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане или извеждане на пари във и извън касата/, извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени" суми. Поради това на 08.11.2019г. св. Т. съставила АУАН срещу въззивното дружество, в което било описано допуснатото според нея нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

        АУАН бил  съставен  в присъствието на упълномощено от представляващия въззивното дружество лице, което след предявяването му го подписало с отбелязване, че разликата се дължи на заплащане на сума по фактура на доставчици. В срокът по чл.44 от ЗАНН, въззивното дружество депозирало и писмени възражения в същия смисъл. АНО възприел възражението на възз. дружество за неоснователно, като изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя . На 29.11.2019г. било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка. НП било връчено упълномощено лице на  14.12.2019г.

       Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол, дневен финансов отчет, фискален бон, описи на парични средства, декларация, заповеди, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и взаимно допълващи се, съдът кредитира показанията на св. Й.Т., депозирани в с.з.

 

         Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

     Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед , ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.118,ал.2 и ал.4 от ЗДДС. В нея, в чл. 60 е посочено, че контролът за спазване на наредбата се осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл.193, ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл.193, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на нормативни актове по приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. НП пък е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП,  който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., приложена по преписката.

           АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

          Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

           В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП, а не срещу дадената им правна квалификация. А фактите в АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.

       Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.

     Цитираната Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на горната разпоредба.

      Самата норма в чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

     Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискално устройство (ФУ) да се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. В ал.2 на същия член е предвидена друга хипотеза за отчитане на служебно въведените и изведени от касата суми - за случаите когато фискалните устройства не притежават операциите по ал. 1. От анализа на правната норма е видно, че релевантни за приложението й са няколко обстоятелства, като първото от тях е да е установено по безспорен начин, че разликата между касовата наличност и данните от фискалното устройство не е резултат от нерегистрирана продажба, а е резултат на други действия - "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Респективно – за приложението на едната или другата алинея е от значение вида на фискалното устройство и по-точно дават ли неговите функционални параметри възможност да  регистрират автоматично посочените операции за "служебно въведени" или "служебно изведени" суми или същите следва да се отразяват по друг начин – чрез вписване в книгата за дневните финансови отчети /както е разписано в ал.2 от чл.33/. В случая по делото безспорно е установено, че параметрите на фискалното устройство са позволявали автоматично регистриране на визираните операции, което не се оспорва и от въззивното дружество. Безспорно е установено, както чрез писмените, така и чрез гласните доказателства, че ФУ притежава посочените функции и следователно промяната  в касовата наличност следва да бъде отразявана именно във ФУ, а не по друг начин.

     Доказателствата по делото сочат, че на описаните в АУАН и НП дата и място, дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., като извън случай на продажба не е регистрирало във ФУ промяна в касовата наличност - извеждане на пари от касата на дружеството, чрез операцията “служебно изведени” суми. Горното не се оспорва от въззивното дружество. Това  е установено и от писмените доказателства- опис на парични средства, съставен от продавачът Митева, където е отразено, че разликата се дължи на заплащане на получена доставка.  По делото чрез показанията на разпитания свидетел Й.Т. и от отразеното в описа на паричните средства бе безспорно установено отразеното в НП, че установената промяна в касовата наличност не се дължи на неотразяване на приходи, а е резултат от други действия- служебно извеждане на суми от касата. Доколкото по делото безспорно е установено, че разликата в касата не се дължи на нерегистрирани продажби, то нейното извеждане от каса е следвало да се отрази чрез посочената операция „служебно изведени“ суми. От изложеното съдът намира, че неизпълнение на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е било осъществено от обективна страна. Субективната страна не следва да се обсъжда, доколкото административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо търговско дружество, което е юридическо лице по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Търговския закон, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна. Ето защо е ирелевантно в случая, че продаавачът в търговският обект е започнал работа няколко дни преди проверката. Щом е назначен там от дружеството е следвало да може да борави с функциите на ФУ, за да не се допуска подобно неизпълнение на изискванията на законодателството.

     За гарантиране изпълнението на задължението в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба № Н-18/2006 г., законодателят е предвидил санкционни последици в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.

     Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, в случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или системен бон, регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски обект).

    Втората алинея на горната административнонаказателна норма се прилага, когато лицето, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 (извън случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са търговци от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и привилегирована разпоредба, приложима в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, като тогава се налагат по – ниските по размер санкции - по ал. 1.

     В конкретния случай наказващия орган законосъобразно е приел, че неизпълнението на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. не е довело до неотразяване на приходи, в каквато посока са доказателствата по делото и поради това е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като е определил и наложил имуществената санкция в размер предвиден в чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

       Съдът намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е била правилна. При осъществяването на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици.  От друга страна констатираната разлика между регистрираните продажби и касовата наличност не е в незначителен размер. От друга страна неизпълнението на задълженията, визирани в Наредба Н-18/2006 г., създават благоприятни условия за избягване установяването и плащане на данъчни задължения от данъчнозадължените лица.

     Въпреки горното според настоящия състав, в конкретния случай, наложеното наказание  не е съответно на извършеното нарушение. В НП  не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката и в с.з.. Нещо повече, липсват доказателства за допуснати други нарушения на данъчното законодателство. Поради това не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния – 600 лева. Наложеното наказание настоящият състав намира за несправедливо по размер, тъй като не  съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта на наказанието е да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради липсата на каквито и да било доказателства за допускани други нарушения на данъчното законодателство, за които дружеството да е било санкционирано по административен ред и минимално предвидената имуществена санкция от 500лв./ която не е незначителна/ би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН.  По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление  следва да се измени в частта относно имуществената санкция в посока на нейното намаляване до законоустановения минимум 500 лв..

     С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение по административни дела  за една инстанция в размер от 100 до 200 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като  липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

 

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 481318-F523617/29.11.2019 г., издадено от Бойка Славчева Генова- Началник на Отдел „Оперативни дейности" - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Д.“ ЕООД, с ЕИК: ********* с адрес на управление:***, представлявано от управителя Тодор Валентинов Катранджиев, е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал. 1 от  ЗДДС, за нарушение  на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „имуществена санкция“ на  500 /петстотин/ лв.

 

       ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:***, представлявано от управителя Тодор Валентинов Катранджиев, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. / сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

       Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: