Решение по дело №17581/2012 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№....798.

гр. Варна, 20.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17581 по описа на ВРС за 2012-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на с правно основание чл.108 ЗС на Р.Ц.Д., ЕГН**********, за осъждане на К.Д.К., ЕГН**********, Д.Л.Д., ЕГН**********, и П.Л.Д., ЕГН**********, за предаване владението върху * по КП на гр.Варна, с.о. „*”, при съседи ПИ №№ * по същия КП, при твърдения за придобиване на правото на собственост в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност за периода 24.11.1993г. -  04.12.2012г.

В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт № 104, том IX, дело № 3848/ 1969 г. дядото на ищеца * Р. и бабата на ищеца * Р. са били признати за собственици по давностно владение на лозе с площ от 1100 /хиляда и сто/ кв.м., находящо се в землището на гр. *", при граници: изток - Д. *, запад - *, север - * и Д. *. По силата на съдебна делба по гр.д. № 974/ 1990 г., XII състав, Варненски районен съд, имотът бил разделен между наследниците на Бона Атанасова Р., на два дяла от които дял първи с площ от 650 /шестстотин и петдесет/ кв.м. е бил възложен на вуйчо му А.Р.Р., дял втори също с площ от 650 /шестстотин и петдесет/ кв.м., ведно с построената в същото едноетажна вилна постройка, е бил възложен на дядо му * Р.. Не е бил възложен дял на третия съделител, майка му Д.Р.Р.. Ищецът твърди, че и след извършване на съдебната делба, владението върху целия имот, включително за двата му обособени след съдебната делба дяла - е било осъществявано само от * Р.. По силата на нотариален акт № 15, том LVII, дело № 13759/ 1993 г., на нотариус при Варненски районен съд, дядо му * Р. му прехвърлил срещу гледане и издръжка собствеността върху бившия дял втори от горепосочената съдебна делба, представляващ - вилно място, цялото с пространство от 650 /шестстотин и петдесет/ квадратни метра, находящо се в землището на град Варна, м. "*", зона за земеделски нужди при граници: А.Р., *, * и *, заедно с построената в същото място едноетажна сезонна постройка. Същият обаче, от момента на извършване на прехвърлянето /24.11.1993 г./, му предал владението върху двата дяла по протокола за съдебна делба от 1990 г., като по този начин от 24.11.1993 г. до момента, осъществява необезпокоявано владение и върху процесния имот с ид. № *. по КККР., съответстващ на дял първи от протокола за съдебна делба. Сочи, че в началото на м. ноември 2012 г. научил от вуйчо си А.Р.Р., че той е получил покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по изп.д. № 20128080402438 на ЧСИ * Д., per. № * на действие ВОС, с която е поканен да предаде владението върху "реална част от недвижим имот, находящ се в град Варна, землището на кв. "*", представляващ имот пл. № *" с площ от 1346 /хиляда триста четиридесет и шест/ квадратни метра и граници имоти №№ * /*/ и останалата част от */.", според описанието на ПДИ, по издаден изпълнителен лист по гр.д. № 6663/ 2005 г., по описа на ВРС, XXX състав, като владението следвало да се предаде на К.Д.К., Д.Л.Д. и П.Л.Д. на осн. чл. 108 от ЗС. Сочи, че по силата на съдебното решение по гр.д. № 6663/ 2005 г., по описа на ВРС, XXX състав, ответниците са признати за собственици на процесния имот и тъй като съдебното решение не го обвързва, а ответниците оспорват правото му на собственост, е налице правен интерес от завеждане на исковете му.

По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. В о.с.з. страната поддържа становището си, като въвежда и твърдението, че след предявяване на иска ответниците са въведени във владение на имота.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците. В същия се сочи, че искът е допустим но неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че процесният имот * по КККР е идентичен с част от ПИ № * по КП на „* от 1987 г. и е идентичен с част от ПИ * по КП на „* от 1956 г. Оспорвам правото на собственост на ищеца върху процесния имот * по КККР на гр.*. Твърдят, че и * Р. и * Р. не са били собственици на процесния имот, както и че не са предали на ищеца владението върху същия на 24.11.1993 г. Оспорват обстоятелството, че * Р. и * Р. са придобили процесния имот чрез изтекла в тяхна полза придобивна давност през 1969 г. Сочат, че процесният имот е коопериран през 1958 г. и в КП на „*" от 1956 г. е записан на ТКЗС. Наследодателят на ответниците Д.К. * е владял притежаваната от него земя до одържавяването през 1958 г., когато му е отнета и е станала част от блок на ТКЗС, поради което е и подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Представеният по делото конст. н.а. 104/1969 г. с който * Р. и * Р. са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот-лозе с пространство 1100 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, местност „*", не легитимира праводателите на ищеца като собственици на описания в н.а. имот на твърдяното придобивно основание - давност и поради чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ /ДВ БР.107/1997 г., която предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на разпоредбата в сила. Оспорва се извършената съдебна делба по гр.д. № 974/1990 г. на ВРС, 12 състав, тъй като е извършена делба на чужда вещ, която макар и да обвързва страните по договора, няма вещно-прехвърлителен ефект и поради това е непротивопоставима на действителния собственик. Освен това се твърди, че делбата е неотносима към настоящия спор, тъй като се отнася за друг имот в местност „*"—зона за здравни и курортни нужди, представляващ дворно място /явно в регулация/ и с площ от 1300 кв.м. В случай, че предмет на делбата е земеделска земя, делбата би била нищожна, поради невъзможността за обособяване на два дяла по 650 кв.м. /съгласно чл.72 от Закона за наследството/, което противоречи на твърденията, че праводателят * Р. е придобил по давност 1100 кв.м./. Оспорва се и обстоятелството, че ищецът е във владение на процесния имот от 24.11.1993 г., поради това, че е предадено владението върху друг поземлен имот в друга местност. Оспорва се, че е налице идентичност между процесния имот и имота, който ищецът твърди да е владял от 24.11.1993 г. до настоящия момент, тъй като имотите се различават по местонахождение, предназначение, устройствена зона и статут. Оспорват се  твърденията на ищеца за придобиване на процесния имот на основание давностно владение, тъй като не е изтекъл изискуемия давностния срок спрямо ответниците, като лица имащи право да си възстановят правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. / с Решение № 503/13.05.1998 г. На ПК за възстановяване на правото на собственост./ Ответниците се легитимират като собственици на процесния имот на основание наследяване и реституция с Решение № 503/13.05.1998 г. на ПК Варна в полза на наследодателят им Д. Транакиев, на лозе от 3130 дка в местност „*", представляващо имот * по КП от 1956 г., включващ следните имоти по КП"*" пл.№ * пл.№ *, част от пл. № * с площ от 1346 кв.м. По действащата КК реституирания ПИ, а именно част от пл. № * с площ от 1346 кв.м представлява ПИ с идентификатори * и *.

По същество се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В о.с.з. страната поддържа становището си, като не оспорва  твърдението, че след предявяване на иска ответниците са въведени във владение на имота.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а се потвърждава и от представения протокол за въвод, че на 04.12.2012г. ответниците са въведени във владение на спорния ПИ №*.

С КНА №104/05.09.1969г., н.д. №3848/1969г., е признато правото правото на собственост на * въху лозе от 1100кв.м. в гр. *”, при посочени съседи.

Видно от протокола за одобрена спогодба по гр.д. №974 по описа на ВРС за 1990г. и скицата към нея, на * Р. е възложен дял 2 от заключението на вещото лице (л.19) – реално обособена част от вилно място в м. „*, при съседи *, *, * и в останалата си част – дял 1 от заключението на вещото лице, възложен на А.Р..

С НА №11/24.11.1993г., н.д. №13750/1993г. на н-с при ВРС, * Р. прехвърля на Р.Д. индивидуализирания като дял 2 от спогодбата имот срещу задължение за издръжка и гледане. 

С НА №137/26.03.2007г., н.д. №124/2007г. на н-с при ВРС, А.Р. дарява на Д.Р. индивидуализирания като дял 2 от спогодбата имот, който в нотариалния акт е оформен като ПИ №* по КП на гр.Варна, с.о. „Т*”, при съседи ПИ №№ * по същия КП.

С НА №69/17.08.2007г., н.д. №417/2007г. на н-с при ВРС, Д.Р. дарява на М.Д. ***. „*”, при съседи ПИ №№ * по същия КП.

Влязлото в законна сила решение по в.гр.д. №2555/2008г. на ВРС е постановено между страни, сред които ищеца Р.Д. не фигурира и няма данни А.Р. или Д.Р. (вуйчо и майка Р.Д. на ищеца и ответници по иска) да са починали.

Видно от представеното удостоверение за раждане Р.Д. е син на Д.Р. и * Д..

Видно от представеното удостоверение за семейно положение Р.Д. не е женен.

С решение №503/13.05.1998г. на ПК – Варна е признато на наследниците на Д.К. * правото на собственост по реституция върху „част от имот №* с площ 1346кв.м.” в м. „*” в гр. Варна, съобразно приложена към решението скица.

Видно от приложеното удостоверение за наследници ответниците К.К. и Д. и П. * са единствени наследници на Д.К. Транакиев.

От съвкупния анализ на разпитаните свидетели Р. * и К.* - съседи, притежаващи парцели в непосредствена близост до спорния имот, показанията на които съдът кредитира като обективни, непосредствени и безпристрастни се установява, че от 1993г. ищецът Р.Д. ***, в района на *. До имота се стига по отбивка вдясно от пътното платно по път Златни пясъци – Варна - по улица „* На около 900метра се отбива вдясно от улица „*”, след което по малък път се достига до имота, който е последният – вляво. Съседи на имота са от едната страна „*”. Преди време мястото е било на дядото и бабата на Д., но след 1993г. той се нанася там и заживява постоянно в него. Свидетелите изясняват още, че теренът е около 1500кв.м., че само и единствено Д. е обработвал мястото. От 1993г. и до днес не са виждали други лица в имота, нито са чували някой да има претенции за него. Пред свидетелите ищецът още 1993г. – 1994г. е заявил, че имотът вече е негов и винаги се е представял, като негов собственик.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав за уважаване на исковете с правно основание чл.108 ЗС предполага пълно и главно доказване от ищеца на своята собственост върху вещта на наведеното основание (в случая – давност) и фактът, че ответниците я владеят. В тежест на ответниците е да докажат основанието за владението си – в случая твърдяните свои собственически права, основани на успешно приключила реституция.

Давността представлява първичен способ за придобиване на вещни права, чрез фактическо упражняване на съдържанието им в определен от закона срок. Оригинерният характер на този способ изключва противопоставимостта на всякакви възражения срещу идентичността на влядяния имот с други такива, индивидуализирани в писмени актове, тъй като не предполага съпоставяне с тях. Ето защо възраженията на ответниците в тази връзка не могат да се споделят.

За да се породят последиците на давността е необходимо владелецът да упражнява фактическа власт върху вещ, да си служи с нея и да демонстрира намерението си да я свои спрямо всички трети лица, като през целия твърдян период владението следва да е непрекъснато, несъмнено и явно. В тази връзка по делото се ангажираха показанията на двама свидетели, които показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни, основани на непосредствени впечатления и непротиворечащи помежду си. При съпоставка на описания от свидетелите начин за достигане на имота (по отбивка вдясно от пътното платно по път Златни пясъци – Варна - по улица „*”. На около 900метра се отбива вдясно от улица „*”, след което по малък път се достига до имота, който е последният – вляво.) с приложената на л.61 от делото скица се достига до извода, че ползвания от Р.Д. имот е именно процесния. Нещо повече – и двамата свидетели категорично посочват като съсед на имота „*”, а видно от протокола за за съдебна спогодба от 26.06.1990г. един от съседите на „дял 1” е именно *, което обстоятелство подкрепя горния извод.

От свидетелските показания се установи още, че след 1993г. ищецът се нанася в мястото и заживява постоянно в него, като оттогава единствено Д. го обработва. Други лица свидетелите не са виждали в имота и досега, нито са чували някой да има претенции за него. Следователно Р.Д. е осъществил непрекъснато, явно и несмутено владение върху терена в исковия период. Същевременно още с нанасянето си е обявил пред свидетелите, че имотът вече „е на негово име” и е поддържал във времето съзнанието си на собственик и пред трети лица, което поведение манифестира наличието и на своително намерение у него.

Действително е вярно, че липсват данни ищецът да се е противопоставял на претенции на трети лица за имота, но при липса на доказателства такива претенции изобщо да са отправяни това обстоятелство не може да дискредитира анимуса на владелеца. Това е така, защото задължение за позоваване на давностно придобиване възниква единствено при спор за собственост (така Р. №176/15.03.2010г. по гр.д. №3057 по описа на ВКС за 2008г., III-то ГО и др.), каквато е ситуацията по делото - непосредствено след узнаването, че ответниците претендират от ищеца спорния терен е предявен искът. Впрочем едва с насочването на принудителното изпълнение през 2012г. към процесния имот ответниците за първи път прекъсват давността на Р. *, доколкото последният не е обвързан от СПН по предходното ревандикационно дело.

Тъй като ответниците противопоставят като свое придобивно основание реституция с решение на ПК от 1998г. следва да се зачете възражението им, че давност за имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ не тече до приключване на реституционната процедура. В случая обаче към установителното решение на ПК от 1998г. е приложена нарочна скица, с което и предвид редакцията на ЗСПЗЗ към този момент следва да се приеме, че именно с това решение възстановителната процедура е завършена. Следователно от този момент започва да тече нова давност, която до 2008г. отново се явява изтекла в полза на ищеца.

Съвсем отделен е и въпросът, че при установяване правата на ищеца, ответниците дължаха пълно и главно доказване на техните права, включително чрез доказване на оспорената идентичност на реститурания им имот с процесния. Ответниците обаче така и не внесоха депозит за допуснатата по тяхно искане СТЕ със задачи за установяване границите и статута на процесния имот във времето, с което не доказаха горното обстоятелство, напротив – създадоха пречки за събиране на допуснато доказателство, което по арг. от чл.161 ГПК индикира и извод в обратния смисъл.

По горните друпи съображения съдът намира, че ищецът установи правото си на собственост, а ответниците не доказаха противопоставимите си права, което налага уважаване на исковете, доколкото не се спори, че ответниците владеят терена.

Предвид изхода по спора и представените доказателства, на ищеца се следват разноски от 435.99лв. – платена държавна такса спрямо тримата ответници.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН**********, Д.Л.Д., ЕГН**********, и П.Л.Д., ЕГН*********, да предадат на Р.Ц.Д., ЕГН**********, владението върху ПИ №* по КП на гр.*”, при съседи ПИ №№ * по същия КП, на осн. чл.108 ЗС вр. чл.79 ЗС.

ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН**********, Д.Л.Д., ЕГН**********, и П.Л.Д., ЕГН**********, да заплатят на Р.Ц.Д., ЕГН**********, сумата 435.99лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………...