О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/18.01.2023 г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
|
|
|
като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 754 по описа на АдмС – Добрич за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано
по жалба на А.И.К. *** в качеството му на баща и законен представител на
малолетните М.А.К. и А.А.К. срещу изричен отказ по заявление с вх. №
СЛ/Д-ТХ/651-732/15.11.2022 г., обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д-ТХ/651-732/29.11.2022
г. на директора на ДСП – Добрич. В жалбата се излагат твърдения, че на
15.11.2022 г. А.К. е депозирал сигнал до ДСП – Добрич, с който е сигнализирал
за пореден път за накърняване правата на децата му. В сигнала бащата е поискал
да бъде издадено задължително предписание на майката на децата - М.К.. С
процесното писмо директорът на ДСП – Добрич го информирал, че издаването на
задължителни предписания се явява неефективна процедура предвид на отказа на
майката да работи със социалните работници от дирекцията и със социалните
услуги в град Добрич. Счита се, че отговорът на административния орган
представлява индивидуален административен акт, поради което за жалбоподателя е
налице правен интерес от оспорването му. Сочи се, че проверката на сигнала е
регламентирана в глава ІІІ от ППЗЗДт и Методиката за управление на случай на
дете в риск, като в случая административният орган изобщо не е отработил
сигнала съгласно установения ред. Иска се отмяна на обжалвания отказ и връщане
на преписката за произнасяне по същество със задължителни указания по
прилагането на закона. Алтернативно се иска съдът да издаде искания
административен акт.
Съдът, като постави на разглеждане жалбата,
намира, че тя е процесуално недопустима по следните съображения :
От
приложените по делото доказателства се установява, че на 15.11.2022 г. А.К. е
подал сигнал до директора на ДСП - Добрич, че майката на децата му М. и А.
Казакови категорично отказва съдействие и саботира работата на служителите на
ОЗД с децата. Със сигнала е отправено искане да бъдат издадени задължителни
предписания на майката, с които да бъде задължена да изпълнява определението за
привременни мерки на съда, съгласно които децата следва да се отглеждат от
бащата, да осигурява децата за работа със специалисти в ЦОП – 2, да изпълнява
заповедите за защита и заповедите за незабавна защита, издадени по реда на
ЗЗДН, съгласно които следва да посещава програми за повишаване на родителския
капацитет, да бъде издаден АУАН за всяко нейно неизпълнение на плановете за
работа с децата, да бъде изискан актуален анализ и доклад от ОЗД – Добрич с
предложение за предприемане на адекватни мерки за закрила на децата и да бъде
свикан мултидисциплинарен екип по координационен механизъм.
С оспореното
писмо на директора на ДСП – Добрич К. е бил уведомен, че изпълнението на
определението за привременни мерки на съда е в правомощията на съдебен
изпълнител по реда на ГПК; че има издадени заповеди, с които ДСП - Добрич е
насочила децата да ползват социални услуги в ЦОП – 2 град Добрич, че социалните
услуги на територията на област Добрич не работят по програми за възстановяване
на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите
на насилието, че свикването на координационен механизъм за привеждане в
действие на определението на ДОС за привременни мерки е в компетентността на
съдебното изпълнение, че издаването на задължителни предписания се явява
неефективна процедура предвид отказа на майката да работи със социалните
работници от дирекцията и със социалните услуги в град Добрич.
От така
изложените фактически обстоятелства е видно, че се касае за подаден сигнал по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от ППЗЗДт, с който са отправени разнородни искания, в
т.ч. искания за извършване на активна социална работа с децата и майката, за
издаване на задължителни предписания при отказ за съдействие от страна на
майката и за съставяне на АУАН срещу майката в случай на неизпълнение на плановете
за работа с децата.
С отговора
на директора на ДСП – Добрич са дадени разяснения на лицето по повод на
отправените от него искания. Писмото има само информативен характер и не представлява
отказ за издаване на индивидуален административен акт.
Съгласно
чл. 21, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт ДСП определя и провежда конкретни мерки по
закрилата на децата и контролира изпълнението им, извършва проверки по жалби и
сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за
отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона. Основните мерки за закрила в семейна среда са регламентирани в чл. 23
от ЗЗДт. Разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДт предвиждат, че мерките
по чл. 23 от ЗЗДт се прилагат съгласно изготвения план за действие. При отказ
за сътрудничество от страна на родител по предложение на социалния работник,
водещ случая, директорът на ДСП издава задължително предписание.
Съгласно
разпоредбите на чл. 14-17 от ППЗЗДт планът за действие се изготвя въз основа на
направената оценка на случая, която се обективира в доклад по образец съгласно
приложение № 1а към чл. 16, ал. 4 от същия правилник. Оценката и планът за
действие могат да се актуализират при условията и реда по чл. 16а, ал. 4 и ал.
5 от ППЗЗДт с участието на всички заинтересовани страни. Съгласно указанията в Методика
за управление на случай за закрила на дете в риск от отдел „Закрила на детето“
социалният работник, водещ случая, е отговорен за изготвянето и изпълнението на
плана за действие, като координира, наблюдава и контролира изпълнението на
дейностите и прилага мерки за закрила, а при необходимост изготвя нова оценка
на случая и план за действие, в които се нанасят промените от прегледа на
случая.
От
посочената уредба следва извода, че по нито едно от исканията в сигнала не е
налице нормативно уредено задължение за издаване на изричен акт от страна на
директора на ДСП, като всички правомощия на органите по чл. 6 от ЗЗДт се
упражняват в условията на оперативна самостоятелност.
В производството по налагане на
задължителни предписания административният орган действа служебно, по свой
почин, като при констатиране на основания и въз основа на предложение на
социалния работник, водещ случая, издава задължително предписание по чл. 18,
ал. 4 от ППЗЗДт, което е индивидуален административен акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред съгласно чл. 18, ал. 5 от ППЗЗДт. Нормата е специална
и не предвижда обжалване на отказите за издаване на такива актове (изрични или мълчаливи). Отказът на административния орган да издаде задължително предписание по
подаден сигнал няма характер на индивидуален административен акт, тъй като
органът няма задължение за произнасяне по искане за издаване на задължително
предписание. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 10, ал.
6 от ППЗЗДт (нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в
сила от 08.01.2021 г.), която предвижда, че по реда и в
сроковете по АПК подателят се уведомява за предприетите действия по сигнала, но
не и че органът е длъжен да издаде акт по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДт.
Установяването на административните
нарушения и издаването на наказателните
постановления по ЗЗДт става по реда и при условията на ЗАНН по силата на препращащата
норма на чл. 46, ал. 6 от ЗЗДт, като образуването и провеждането на административнонаказателно
производство е изцяло в прерогативите на съответните длъжностни лица по чл. 46,
ал. 4 от ЗЗДт, които действат служебно, а не по искане на граждани и
организации. Ето защо, компетентните длъжностни лица не са задължени да
извършват каквито и да било действия по искането на К. за търсене на
административнонаказателна отговорност на майката в случай на неизпълнение на плановете
за работа с децата. Само тогава, когато органът прецени, че е осъществен
състав на административно нарушение от обективна и субективна страна, той издава НП, което подлежи
на съдебен контрол по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, но преценката дали да се състави АУАН и/или да се
издаде НП е извън обхвата на съдебната проверка за законосъобразност.
В заключение
оспореното писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Наличието на годен за
обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното производство, а нейната липса препятства надлежното
упражняване на правото на жалба.
Дори и да се приеме,
че оспореното писмо съставлява отказ за издаване на задължително предписание по
чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДт (в какъвто смисъл е цитираната в жалбата съдебна
практика) и съдържа белезите на индивидуален административен акт, то жалбата е
недопустима поради липса на активна процесуалноправна легитимация. От данните
по делото е видно, че сигналът е подаден от К. в негово лично качество, а
жалбата до съда е подадена в качеството му на баща и законен представител на
малолетните М. и А. К. Следователно жалбата изхожда от ненадлежни страни, които
не са адресати на оспорения административен акт и не са пряко засегнати от
разпоредените с него правни последици.
С оглед на изложеното
жалбата се явява
процесуално недопустима поради липса на предмет и правен интерес и следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 159, т. 1 и
т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
А.И.К. *** в качеството му на баща и законен представител на малолетните М.А.К.
и А.А.К. срещу изричен отказ по заявление с вх. № СЛ/Д-ТХ/651-732/15.11.2022
г., обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д-ТХ/651-732/29.11.2022 г. на директора на
ДСП – Добрич.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 754/2022 г. по описа на Административен съд –
Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :