РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000453 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 15 от
15.04.2022г. по търг.дело № 72/21г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с
което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Н. Н. В. от
гр.Търговище сумата от 50 000лв., представляваща допълнително
застрахователно обезщетение за претърпените и търпени от него нови
неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от телесни
увреждания и други негативни изживявания, пряко свързани с получените от
лицето увреждания при ПТП, настъпило на 24.09.2017г. в с.Здравец, община
Търговище, причинено от водача на МПС „Рено Клио“ с рег. № Т 7959 ХТ,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.51 ал.1 и чл.52 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в
съда – 25.08.2021г. до окончателното изплащане, както и присъдените
разноски.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
1
решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно в цялост.
Твърди че не са налице фактически и правни основания за присъждане
на обезщетение изобщо, а още по-малко в присъдените размери. Излага че по
делото е установено, че твърдените в исковата молба травми не са налице при
ищеца, или ако някои от тях са налице, то не са в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП, което се установява от приетото по делото заключение на
СМЕ. Твърди че в исковата молба се търси обезщетяване на следните травми:
исхемия на долни крайници и емболия и тромбоза на артериите. Сочи че
според СМЕ установената емболия и тромбоза на артериите на долни
крайници няма връзка с процесното ПТП, както и че няма твърдяната в
исковата молба исхемия на долни крайници. Твърди че едва с изготвената
експертиза е установена венозна недостатъчност, която обаче не е твърдяна от
ищеца до този момент, поради което и при липса на твърдения не подлежи на
обезщетение. Твърди че установеното последствие е логична медицинска
последица от констатираните в хода на първоначалното исково производство
и възмездени с опредено от съда обезщетение флебит и тромбофлебит.
Твърди че същите са взети предвид от съдебните състави при постановяване
на техните решения въз основа на изготвените в процесите експертни
заключения. Твърди че в случая не става въпрос за изменение на основанието
на иска, при което към заявения иск и посочени факти се посочва
новонастъпило или новоузнато обстоятелство, което се прибавя към вече
предявените. Твърди че в процесния случай напълно е заменено едно
твърдение с друго, като е заменен искът. Поради което и твърди че в случая
не е спазена и процедурата по чл.380 от КЗ и застрахователят е лишен от
възможността на прецени конкретните твърдения.
Твърди че решението е неправилно, защото констатираните от СМЕ
травми не са нововъзникнали, а са установени от ищеца сега, тъй като той не
е потърсил навременна медицинска помощ, която да диагностицира
състоянието му и да се провежда лечение. Твърди че първоинстанционният
съд неправилно не взел предвид констатираните съпътстващи заболявания на
ищеца, като хипертония, които са станали причина за настъпването и
развитието на венозната недостатъчност. Твърди че има данни по делото за
проведени на ищеца прегледи, но не и за лечение като следствие. Излага че от
увреждането ищецът е страдал дълго време, но същото е установено с
2
допускането на експертизата, в момент, в който вече е в своя последен
стадий.
Оспорва и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
като твърди че същото е в противоречие с чл.52 от ЗЗД, противоречи на
трайната съдебна практика относно обезщетението, присъждано в подобни
случаи, не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в
резултат на причинените телесни увреждания, както и че е несъразмерно
спрямо първоначалното обезщетение за всички други травми, получени при
процесното ПТП.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да
постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да
бъде отхвърлен, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.
Претендира направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява
представител, не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна Н. Н. В. от гр.Търговище в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените разноски. В депозирана за съдебно заседание от
процесуален представител писмена молба моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивно производство е решение по уважен осъдителен иск
с правно основание чл.432 от КЗ от Н. Н. В. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от влошаване на получените вследствие на ПТП от
24.09.2017г. увреждания /ексцес/, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска.
С влязло в сила решение № 3513 от 15.05.2019г. на СГС по гр.дело №
3480/19г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Н. Н.
В. сумата 65 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП на 24.09.2017г., причинено от виновно от водача на лек
3
автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Отчетено е от съда и изплатено застрахователно
обезщетение преди завеждане на иска в размер на 15 000лв. В мотивите на
съда изрично са посочени получените травми от В., сред които и
посттравматично усложнение от увреждането на лява подбедрица –
флеботромбоза на ляв долен крайник, изразяваща се във възпаление на вена и
тромбоза на дълбоки венозни съдове, което се проявява с оток на засегнатия
долен крайник, който започва от глезена и обхваща крака нагоре до нивото на
запушване на съда, който оток се увеличава в изправено положение и намаля
в легнало. Посочено е в мотивите на първоинстанционното решение, че към
11.09.2018г. лявата подбедрица е силно увредена от напреднала
флеботромбоза, което води до ограничения в движенията и болезненост.
Прието е от съда че при съвременните методи на лечение на флеботромбозата
е малко вероятно да настъпи подобряване на състоянието на В..
От приетата от настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза,
обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от
въззивния съд изцяло и от обясненията на експерта, дадени в съдебно
заседание при изслушването му, въззивнният съд приема за установено, че
към момента на прегледа на В. на 16.02.2022г. са установени късни
последици от получената травма при пътния инцидент – хронична периферна
венозна инсуфициенция – постфлебитен синдром и тромбофлебит на други
дълбоки съдове на долните крайници, които са в причинно-следствена връзка
с първоначално получените от В. увреждания – счупване на костите на лява
подбедрица. Посочено е от експерта, че острата исхемия на крайниците е
свързана с артериален проблем – резултат от внезапното намаляване на
перфузията /оросяването/ на долните крайници, което застрашава
жизненоспособноста им и често изисква спешна реваскуларизация. Посочено
е също така, че недостатъчния приток на кръв към долните крайници води до
бърза умора и поява на болки в мускулите, а в напреднали случаи и
възможност за развитие на гангрена. Установената от експерта венозна
съдова патология е свързана със субективни оплаквания – болка, тежест,
парене, сърбеж, мускулни крампи и има обективни признаци – оток,
варикозни вени, кожни промени, които с напредването на стадия на
заболяването влошават качеството на живот на пострадалия.
Диагнозите са констатирани, съответно както следва: флебит и
4
тромбофлебит на други дълбоки съдове на долни крайници през м.02.2018г.,
емболия и тромбоза на артериите на долните крайници е поставена при
хоспитализацията на В. в УМБАЛ „Медика Русе“ за периода 27 –
29.11.2019г., а диагнозата артериит и хронична венозна недостачъност през
м.февруари 2022г.
Посочено е от експерта – специалист обща хирургия и съдов хирург в
съдебно заседание на 17.03.2022г. пред първоинстанционния съд, че
заболяването на В. към момента – хронична венозна недостатъчност е
непосредствено свързано с травмата от ПТП и е в последен шести стадий,
което влошава качеството на живот и води до инвалидизация. Заболяването
води до рани, които в момента на прегледа са активни. Заболяването има
шест стадия, които преминават един след друг със съответната клиника, като
въззиваемият е преминал през всички и към момента е в последен стадий с
незарастваща активна рана. Установено е от експерта, че В. постоянно е
лекуван и консултиран, но въпреки, лечението, което е проведено, тази
недостатъчност се е развила.
От показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели Г. Н.
В.а, съпруга на В., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и
убедително и кредитирано от съда при условията на чл.172 от ГПК,
въззивният съд приема, за установено че след приключване на първото дело,
кракът на В. е започнал да става все по-зле, посещавали са различни
специалисти, които са го лекували и са му казвали различни неща,
включително и че е възможна ампутация. Постоянно се оплаква от болки в
крака, не може да стъпва на него, не може да спи, изнервен и избухлив е. Не
може да върви сам, а се придвижва само с помощта на патерици.
Съобразно разрешението, дадено в т.10 на ППВС № 4/75г. ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече
присъденото за първоначалното страдание.
С оглед на така установеното по делото, съставът на въззивния съд
5
намира, че след влизане в сила на постановяване на решението решение №
3513 от 15.05.2019г. на СГС по гр.дело № 3480/19г. състоянието на В. се е
влошило. Към момента са установени късни последици от получената травма
при пътния инцидент – хронична периферна венозна инсуфициенция –
постфлебитен синдром и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните
крайници, които са в причинно-следствена връзка с първоначално получените
от В. увреждания – счупване на костите на лява подбедрица. Установената
към момента венозна съдова патология е свързана с болка, тежест, парене,
сърбеж, мускулни крампи, оток, варикозни вени, кожни промени, наличие на
активни незарастващи рани.
Предвид на това съдът намира, че по делото е доказано настъпването на
влошаване на състоянието на В., непредвидено от съда, присъдил
обезщетението за неимущестени вреди и необхваното от определения тогава
размер. Поради което и предявеният иск е доказан.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди от установения по делото ексцес, съдът отчита
характера и тежестта на новите уврежданията, интензитета и
продължителността на търпените физически и емоционални болки и
страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на
живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези
критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя
сумата 50 0000лв., като паричен еквивалент на новите болки и страдания,
понесени от В., в резултат на влошаването на състоянието му. За да определи
този размер въззивният съд изхожда на първо място от обстоятелството, че се
касае за необратимо заболяване в неговия последен шести стадий - с
незарастваща активна рана. Това състояние влошава качеството на живот,
налага постоянни превръзки, медикаменти и определен режим, затруднява
придвижването, води до негативна промяна в начина на живот. Съдът
съобразява и възрастта на пострадалия, който към момента е на 55 години,
възраст, която предполага сила, активност и жизненост.
С оглед на така изложеното, съдът намира, предявеният иск за доказан
и основателен изцяло и следва да бъде уважен. Обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода
6
на спора в полза на въззиваемия В. следва да бъдат присъдени направените
пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 2 436лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 15.04.2022г. по търг.дело № 72/21г.
по описа на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да
заплати на Н. Н. В. от гр.Т., ЕГН **********, сумата 2 436лв. /две хиляди
четиристотин тридесет и шест лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7